Публикувана: 24 май 2016, 14:53 ч.
Последно мнение: 4 юли 2016, 14:57 ч.

Накъде върви народът възродени? И кой ще остане тук?

37 435
378
1

24 май 2016, 14:53 ч.

София
Мнения: 12 375

Не намерих данни колко българи напускат страната всяка година, а и не виждам как изобщо биха могли да бъдат събрани такива, но с простото си око виждам, че са все повече. А които не са тръгнали готвят децата си да тръгнат.

Вече никой не се шегува и заканва с Терминал 2, а вероятно не само аз имам повече познати и приятели в други страни, отколкото в нашата. Та затова питам, накъде върви народът и смята ли някой да остане? И питам без изобщо да казвам кой какво трябва да прави, нито дали това е хубаво или лошо като цяло. Всеки е свободен да следва мечтите и нуждите си.

ПП От години не съм писала тук, но реших да мина да видя как сте и какво мислите. Добър ви ден и честит празник! bouquet

# 1 24 май 2016, 15:06 ч.

Мнения: 46 562

Около мен хората спряха да излизат навън.
Кризата отмина, вече всичко се раздвижи. Затова си мисля, че нещата вървят към добро.

# 2 24 май 2016, 15:08 ч.

София
Мнения: 38 674

Никави шеги и закачки. Просто децата ако не от 1 клас, то от 7ми си знаят към коя точно страна и кой университет да се насочат. На 18 заминават, учат, на 22-23 си намират работа там. И така...

# 3 24 май 2016, 15:11 ч.

София
Мнения: 12 375

Цитат на: Free Agent в вт, 24 май 2016, 15:08

Това виждам и аз за децата почти без изключение.

Не се сърди, човече Моите приятели и познати отдавна се установиха, вече сме 40+, но останалите гледам, и тук по темите, които чета. Може и да бъркам, нали темата е въпрос, ако знаех отговора нямаше да питам.

# 4 24 май 2016, 15:15 ч.

Мнения: 46 562

Написах хората около нас, а около нас има от всички възрасти.
Просто отговарям за моята среда Peace

# 5 24 май 2016, 15:20 ч.

Мнения: 1 384

И аз съм 40+. И около мен вече не заминават, а някои връстници се завърнаха след години навън. Аз всъщност също съм завърнала се. Едни единствени познати, дори не са ни приятели, заминаха, с идея за повече пари, оставиха детето тук на бабата. За сметка на трима завърнали се. И не, не са се завърнали, защото не са "успели" навън.

# 6 24 май 2016, 15:21 ч.

München, Deutschland
Мнения: 6 852

И за мен е любопитно кой / какъв човек би решил да остане.
Аз за себе си избрах друго бъдеще, затова ми е интересно какви хора са оставащите извън моето лично обкръжение.

# 7 24 май 2016, 15:21 ч.

Мнения: 22 036

Бо

Радвам се да те видя и тук. Народът си е същия. Няма съществена разлика в хората навън и тези в БГ.

# 8 24 май 2016, 15:24 ч.

Мнения: 2 237

Цитат на: Бoяна в вт, 24 май 2016, 14:53

Та затова питам, накъде върви народът и смята ли някой да остане

Трудно ми е да обобщя, тъй като в моето семейство има от върналите се в България и са доволни. Но все пак е добре да уточня, че още нямат деца- или и те са възрастни, та не са се сблъсквали наистина с трудностите около образованието и другите особености покрай гледането на деца. Семейства с малки деца, които да се върнат в България и останат за постоянно, не познавам. Сещам се за няколко възрастни в пенсия. Определено, малкото тийнове, за които се сещам в България, се готвят за навън (поне като опит, не всички за постоянно). Винаги съм помагала на такива и съм дълбоко убедена, че човек трябва да търси щастието си; както скоро писах, за мен това е най-хубавата човешка цел. Simple Smile

ПП Останах изненадана, че лотарията за Зелена карта е вече толкова популярна. Имам чувството, че миналата година попаднах на едно събиране сред хора, които до последния присъстващ пускат. Да уточня, че хората са образовани и в средата по стандарт.

# 9 24 май 2016, 15:26 ч.

София
Мнения: 12 375

Цитат на: Down Under в вт, 24 май 2016, 15:21

Бо

Радвам се да те видя и тук. Народът си е същия. Няма съществена разлика в хората навън и тези в БГ.

А, хората сигурно са си едни и същи, само толкова пъти се повтори, че тук няма бъдеще, че не знам кой смята да остане. Освен мен, де, но няма да се давам за пример, защото живея в някакъв вид вътрешна емиграция, а и не се кълна, че ще стоя тук завинаги.

Цитат на: chrissy в вт, 24 май 2016, 15:21

Еми, вероятно, който тук може да живее по-добре или не може да замине. В крайна сметка нали до това опира в общи линии въпросът.

# 10 24 май 2016, 15:32 ч.

Мнения: 337

Аз съм от хората, които не искат да емигрират. Семейството и близките ми са тук, какво да търся навън?
П.П. На 24 съм.

# 11 24 май 2016, 15:34 ч.

Мнения: 25 791

След темата "бихте ли се върнали", нека има и тема "бих те ли останали".
За съжаление моите близки приятели са вече на вън, и малкото които имам тук, го имат като вариант. Rolling Eyes

На въпроса кой ще остане тук, не мога да отговоря...аз все още се връщам тук. И като ме питат къде живея, казвам България, макар и да не е съвсем така. Rolling Eyes

# 12 24 май 2016, 15:35 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Интересна тема.
В студентските години и веднага след тях, който замина остана. След това заминалите се завръщат. Някои от студенстки заминалите хора чакат момента да се върнат тук с деца /още нямат/. Други не искат да се връщат преди да оставят децата си в тамошен университет /родени там деца основно/.

Не заминават хора, които се чувстват добре тук или нямат начин да заминат въпреки че го искат. Колкото и субективно да е това - и добрето, и моженето.

# 13 24 май 2016, 15:45 ч.

Мнения: 5 442

Цитат на: ТаласъмEООД в вт, 24 май 2016, 15:32

На същото мнение съм,но съм на 21.

# 14 24 май 2016, 15:49 ч.

Мнения: 3 152

Само в България се прави такава драма от емиграцията. В цял свят хората пътуват в търсене на по-добър живот. Ето сега гледам "Търсене на дом по света" по Травъл ченъл - американец си намерил по-добре платена работа в Ирландия и отива там със семейството си; германка отива да живее в Южна Америка; австралийци са решили, че им се живее в Италия - настаняват се в запустяло село в северна Италия и една от къщите, които им предлагат за закупуване, е селското училище, което е затворено, защото вече няма достатъчно деца; американци масово купуват имоти в Мексико и Карибите в търсене на по-евтин живот. Всички коментират това с голям оптимизъм - колко хубаво било за децата им да се обогатят от досега с чуждата култура, колко интересен бил живота на местните, как трябвало да се социализират с тях и т.н.
Толкова си приличат нещата с България, че просто не разберам какво толкова се драматизира - ами глобализация, пътуват хората, търсят, всеки се надява, че колкото и добре да живее, винаги може и по-добре.
И тук е пълно с англичани, германци, наблизо в Поморие има цял руски квартал от постоянно живеещи, в училището на детето вече чувам родители, говорещи на какви ли не езици.

Препоръчани теми

Знаете ли кого видях - 44 тема

С какво ви дразнят хората?

Дефицитите на една журналистика

Русия 2

Причина:

Причина: