Накъде върви народът възродени? И кой ще остане тук?

  • 37 443
  • 378
  •   1
Отговори
# 15
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 323
Ние се върнахме след 10 години в чужбина.Много ни е добре.И детето ни се роди тук.
Тук сме си на мястото и успяхме да осъществим мечтите си.
Баща ми е женен за чужденка и живеят в чужбина.Обаче тя иска да се преместят тук,заради бежанците. Hug

# 16
  • София
  • Мнения: 12 615

Толкова си приличат нещата с България, че просто не разберам какво толкова се драматизира - ами глобализация, пътуват хората, търсят, всеки се надява, че колкото и добре да живее, винаги може и по-добре.

Не драматизирам, само питам.
А иначе ако всички, които стават за нещо се махнат е драма. Кризата с персонала в много отрасли е повече от драматична и ще става и по-зле, ако така продължи. Това не означава, че хората трябва да работят тук за 500 лв и да не могат да платят ни частните уроци на децата, ни лекарствата на възрастните. Всеки трябва да си търси, ако не щастието, то поне благополучието.

# 17
  • Мнения: 24 643
Това не означава, че хората трябва да работят тук за 500 лв и да не могат да платят ни частните уроци на децата, ни лекарствата на възрастните. Всеки трябва да си търси, ако не щастието, то поне благополучието.
Не всеки може да замине т.е. емиграцията не е за всеки
Честно казано все повече /да не кажа всички/ край мен или семейно заминават, или си пращат децата в чужбина да учат

# 18
  • София
  • Мнения: 12 615
Това не означава, че хората трябва да работят тук за 500 лв и да не могат да платят ни частните уроци на децата, ни лекарствата на възрастните. Всеки трябва да си търси, ако не щастието, то поне благополучието.
Не всеки може да замине т.е. емиграцията не е за всеки
Честно казано все повече /да не кажа всички/ край мен или семейно заминават, или си пращат децата в чужбина да учат
Ами, познавайки добре животът в няколко други страни, а и това как са нещата сега там, изобщо не съм оптимист за емиграцията, но докато емигриралите научат онова, което знам аз, ще минат няколко години. Пък и не е казано, че непременно същите неща няма да им харесват. Доста зависи и от това тук в какво положение е бил човека и каква професия има. Но четейки имам чувството, че хората семейно на юрюш изчезват даже без особен план, като паническо бягство.
За изпращането на децата да учат по села и паланки където и да е по света също, но това го намирам полезно, тези деца ще си преценят в правилното време къде е най-добре за тях. Когато си саме  по-лесно да опитваш и да грешиш.

# 19
  • Мнения: 4 569
Интересна ми е темата ...

Нека всеки има право на избор дали да емигрира или не и да е шастлив с избора си.

# 20
  • Мнения: 3 166

Толкова си приличат нещата с България, че просто не разберам какво толкова се драматизира - ами глобализация, пътуват хората, търсят, всеки се надява, че колкото и добре да живее, винаги може и по-добре.

Не драматизирам, само питам.
А иначе ако всички, които стават за нещо се махнат е драма. Кризата с персонала в много отрасли е повече от драматична и ще става и по-зле, ако така продължи. Това не означава, че хората трябва да работят тук за 500 лв и да не могат да платят ни частните уроци на децата, ни лекарствата на възрастните. Всеки трябва да си търси, ако не щастието, то поне благополучието.

А, моля, сега ще излезе, че ние, дето сме останали, не ставаме за нищо, пък всички, които стават за нещо, отиват в чужбина! Твърдя, че всеки, който е интелигентен и добре образован, може да живее доста добре в България и да си намери работа за повече от 500 лв., стига да е достатъчно амбициозен /от това последното, според мен, зависи в най-голяма степен личностната реализация/.  Освен това не всичко е пари и като се сложат на кантара някои други житейски ценности, животът в България може да се окаже доста по-смислен и привлекателен.

# 21
  • MI
  • Мнения: 11 868
Още една тема, която има опасност да се превърне в бойно поле между заминали и останали. Би било жалко.  Peace

И около мен хората масово заминаха, наистина масово. Бивши колеги, съученици, приятели, роднини... Голямата част си намериха по-добра работа навън (и в България не бяха зле), просто не им харесваха конкретни неща или пък искаха да добият нов опит. Други заминаха много рисково според мен, аз не бих при такива условия, защото не искаха децата им да живеят в България. Тях не ги разбирам, но всеки има право на избор. Завърнали се познавам само едно семейство, които след около 7-8 години пак заминаха.... Хич не е весело.

А за драматизирането - драматизира се във всички "стари" държави, в Европа като цяло. Много ясно, че при американци, австралийци и т.н., които са държави създадени от имигранти, ще се възприема по коренно различен начин емиграцията.

# 22
  • Мнения: 22 036

Толкова си приличат нещата с България, че просто не разберам какво толкова се драматизира - ами глобализация, пътуват хората, търсят, всеки се надява, че колкото и добре да живее, винаги може и по-добре.

Не драматизирам, само питам.
А иначе ако всички, които стават за нещо се махнат е драма. Кризата с персонала в много отрасли е повече от драматична и ще става и по-зле, ако така продължи. Това не означава, че хората трябва да работят тук за 500 лв и да не могат да платят ни частните уроци на децата, ни лекарствата на възрастните. Всеки трябва да си търси, ако не щастието, то поне благополучието.

А, моля, сега ще излезе, че ние, дето сме останали, не ставаме за нищо, пък всички, които стават за нещо, отиват в чужбина! Твърдя, че всеки, който е интелигентен и добре образован, може да живее доста добре в България и да си намери работа за повече от 500 лв., стига да е достатъчно амбициозен /от това последното, според мен, зависи в най-голяма степен личностната реализация/.  Освен това не всичко е пари и като се сложат на кантара някои други житейски ценности, животът в България може да се окаже доста по-смислен и привлекателен.

Ето точно това мислене пречи на нормалния диалог.

Аз съм емигрирала, това е личният ми избор, базиран на индивидуални обстоятелства. Едни от най-добрите ми приятели са в България, останали са там, поради техни обстоятелства. Малко ми е нереално в 21 век да се делят хората на емигранти и не такива. Няма вече категория "Невъзвращенец". Днес съм тук, а утре, другаде.

# 23
  • София
  • Мнения: 12 615

Толкова си приличат нещата с България, че просто не разберам какво толкова се драматизира - ами глобализация, пътуват хората, търсят, всеки се надява, че колкото и добре да живее, винаги може и по-добре.

Не драматизирам, само питам.
А иначе ако всички, които стават за нещо се махнат е драма. Кризата с персонала в много отрасли е повече от драматична и ще става и по-зле, ако така продължи. Това не означава, че хората трябва да работят тук за 500 лв и да не могат да платят ни частните уроци на децата, ни лекарствата на възрастните. Всеки трябва да си търси, ако не щастието, то поне благополучието.

А, моля, сега ще излезе, че ние, дето сме останали, не ставаме за нищо, пък всички, които стават за нещо, отиват в чужбина! Твърдя, че всеки, който е интелигентен и добре образован, може да живее доста добре в България и да си намери работа за повече от 500 лв., стига да е достатъчно амбициозен /от това последното, според мен, зависи в най-голяма степен личностната реализация/.  Освен това не всичко е пари и като се сложат на кантара някои други житейски ценности, животът в България може да се окаже доста по-смислен и привлекателен.
Е как да излезе така? Нима пуска тема, в която да призная, че не ставам за нищо  Laughing
Въпрос на възможности и избор е, а и на много други неща. на мен, например, времето ми е много голяма ценност, а тук мога да имам много от него. За друг ще е важно друго. И така.


Още една тема, която има опасност да се превърне в бойно поле между заминали и останали. Би било жалко.  Peace

Надявам се, че няма. Ако някой иска да се мери да пусне тема за сравнение по показатели да видим кой е най-велик  Wink

# 24
  • Мнения: 2 127
Около мен нямам много заминали. Само 2, едното момиче - по любов.
Аз на този етап оставам. Страхлива съм, не обичам непознатото, всичките ми близки са тук, баба ми не мога да я оставя сама...
На 25 съм.

# 25
  • Мнения: 22 036
В днешно време да се мисли за страшно и необратимо заминаването е меко казано странно.
Все пак става дума за два часа полет и няколко стотин лева (за Европа).

# 26
  • Мнения: 2 127
Всеки си има лични съображения  Peace

# 27
  • Мнения: 6 930
Като ученичка се дърпах и не исках да заминавам, после в един момент съжалих малко. Сега съм разведена с дете и да искам, не мога да отида никъде, та просто не го мисля. В известно отношение и не искам, не съм сигурна, че ще се чувствам по-добре на друго място.
Честно казано около мен няма чак толкова много хора, които да заминават, но все пак има. По мои наблюдения повечето хора са такива, които не могат да се реализират тук.

# 28
  • Мнения: 22 036
Темата не е дали искаме или не да заминем, а какви сме по принцип.

Незаминалите с нищо не са по-лоши или по-добри от заминалите.

# 29
  • Мнения: 1 743
Днес съзнателно избягвам празничните постове и честитки. Родният ми град нищо не може на предложи на младите хора, нищичко! Няма и тенденция за подобряване. Опитвам се да осигуря на детето възможности, а къде по света само ще си реши.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт