Публикувана: 17 апр. 2006, 10:14 ч.
Последно мнение: 3 юли 2006, 12:35 ч.

една основателна причина за отказ от дете

10 221
43
1

# 30 15 май 2006, 23:50 ч.

Мнения: 1 878

Нещата от живота трудно могат да бъдат определени еднозначно като добри или лоши Thinking

винаги има още една гледна точка и още една истина различна от първата.

Нека който е безгрешен той първи да хвърли камъка.........

# 31 20 май 2006, 23:15 ч.

Мнения: 550

Не оправдавам жените, които оставят децата си за осиновяване. Няма такова нещо като "нежелано" дете. Има безразборен секс, невзети навреме, или изобщо, мерки за предпазване от забременяване, наивно заблуждение относно партньора и сериозността му във връзката, и не на последно място, всяка бременна има възможност в рамките на цели три месеца, да решава дали да остави бебето или не. Но да не вземеш никакви превантивни мерки, след това да изпуснеш всичките възможности да "коригираш" грешката навреме, и да чакаш девет месеца, да го носиш, и накрая да родиш и да го оставиш, това просто не ми го побира главата. За мен е много безотговорно и непростимо поведение. Имам предвид всички все пак пораснали жени, а не малките момичета по на 14-15г., още деца, на които това просто им се е случило поради незнание и опит. Как може да оправдаете подобно нещо от жена на 30 или 35г. би трябвало да знае добре какво прави и да се пази по-добре. След това извинения колкото искаш, за да оправдае постъпката си.

# 32 30 май 2006, 15:55 ч.

Мнения: 4 195

здравейте мили съфорумки, позволявам си да се включа в темата и да дам мнение въпреки че не съм осиновител, нито на този етап ще бъда, но съм човек който прекарва цялото си свободно врме в домовете за изоставени деа, общувам с тях, играем заедно, опитвам се да им дам цялата обич на земята - тоест тези деца са част от мен и живота ми, в този ред на мисли ви се възхищавам - на всички вас взели или очакващи да вземат детенце, но по темата може ли едно изоставяне да бъде малко или много оправдано отгорът ми е твърдо НЕ - за мене Е невъзможно, немога да го проумея, немога да го осъзная - като жена която е родила, като жена на която Бог е дал най голямото щастие и подарък - ДЕТЕ, като жена срещаща се постоянно с изоставените деца аз немога да дам адекватна причина дете да бъде изоставено - само един болен човек - било то майката, бащата или роднините биха го направили, само човек с абсолютни психични отклонения би изоставил дете- болно, здраво, желано, нежелано - няма право, та да дадеш живот е основата на нашето съществуване нали така, да отгледаш, да се грижиш - незнам, може би съм крайна в позицията си, но немога да мисля по друг начин виждайки през ден децата в домовете които посещавам
а на вас още веднъж искренно се възхищавам - бъдете живи и здрави и с много любов отгледайте ВАШИТЕ ДЕЦА

# 33 30 май 2006, 16:23 ч.

Да точно така е Вики,аз съм осиновено дете ,но напълно подкрепям твоето мнение.Недопустимо е напълно неоправдано да си изоставиш детето.Аз също съм любопитна да видя коя ме е захвърлила,но нито бих и простила ,нито бих могла да гледам на нея като на нормален човек.Никакво снизхождение не мога да почувствам към нея.Ако не беше тази тайна и това обикновенно човешко любопитство...

# 34 4 юни 2006, 10:41 ч.

София
Мнения: 1 101

Не мога да осъждам жените взели такова решение и направили тази крачка.

С положителност, сред тях има и безотговорни, но има и такива на които много е косвало това. И болка и надежда. #Crazy

Понякога си мисля, че трудния избор е за тях. Не за нас, които отглеждаме децата им.

Naughty

Никога в семейството ни не сме се отнасяли с пренебрежение към решението им. Никога не сме ги упреквали. Дори напротив! Бих искала децата ми да живеят с мисълта - с положителната мисъл - че не са изоставени от безотговорност, а от благородство и добри намерения. От мисъл за тях преди всичко, а не от мисъл за себе си биологичната им майка е взела тежкото решение.

Thinking

Защото мисълта, че са изоставени, без чувства, без обич е ужасна и болезнена. Thinking

И защото си мисля, че те въпреки всичко й дължат уважение. Дори заради това,че им е дала живот, а не е прекъснала бременността.

newsm78

Всъщност темата е много, много болна. И не може да се изчерпи с две думи.

Честно казано, не бих искала да съм на тяхно място.

# 35 13 юни 2006, 20:15 ч.

София
Мнения: 2 623

Цитат на: catnadeen в вт, 18 апр 2006, 14:37

аз ОПРАВДАВАМ майка която е оставила детето си за ОСИНОВЯВАНЕ! Не оправдавам жена родила дете и захвърлила го в институцията като мръсен парцал без право на щастие някой ден!
Иначе съм жена строго против това да се стига до положение да се остави дете - аз мисля, че бих направила аборт поне до 5-ти мисец - ще си платя! само и само детето а не страда.
Но приемам че нещастието се е случило на някой, чиито етични норми забраняват да бъде премахнат ембриона- бих разбрала жена родила и позволила някой др да отглреда детето й като свое.
НО пак казвам - ПРЕЗИРАМ жени оставили децата си, но нежелаещи те да бъдат осиновени! Таво е подло, гадно и направо гаргара с детето!

Абсолютно подкрепям това мнение !
Не съм съдник да осъждам толкова крайно жените, които са постъпили така, защото не зная каква е историята на живота им, но жени изхвърлили или малтретирали деца заклеймявам като най-гнусното нещо на света !
Имам позната, която роди на 15 и нямаше избор - избираха родителите й. До ден днешен страда и се пита къде е детето й. Вие бихте ли я осъдили - аз никога Naughty

# 36 14 юни 2006, 11:04 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Цитат на: jullianna в вт, 13 юни 2006, 20:15

Имам позната, която роди на 15 и нямаше избор - избираха родителите й. До ден днешен страда и се пита къде е детето й. Вие бихте ли я осъдили - аз никога Naughty

Не бих я осъдила, в никакъв случай. Тя, или нейна връстница е родила детето ми. Наред с всички други чувства, не може да няма и капчица благодарност към нея за нашето щастие...

# 37 15 юни 2006, 11:08 ч.

Мнения: 270

Цитат на: bigoni в сб, 20 май 2006, 23:15

И аз мисля така!

# 38 15 юни 2006, 12:38 ч.

на път
Мнения: 2 804

Децата не винаги се появяват "планувано" в живота. Разбира се най-хубаво е да е точно така /въпрос на лична култура според мен/, но има ли по-хубаво нещо от появата на едно малко същество, на един нов живот .... когато и да се е появил той. И аз съм от тези които не одобряват изоставянето на деца - вижда ми се крайно безотговорно, проява на малодушие, елементарно ... и какво ли още не.

# 39 15 юни 2006, 15:33 ч.

Мнения: 306

Здравейте!Бих искала и аз да изкажа своето мнение.Според мен не бива да се съдят майките,които изоставят децата си.Моя близка е осиновено дете,тя мрази биологичните си родители за това,че са я изоставили,заедно със сестра и.Причините били,че семейството имало вече няколко деца и им е било невъзможно да се грижат за всички.Тя е била на 1г.,а сестра и на около 2 и половина!Осиновителите и/вече покойници/са били заможни и много добри,прекрасни хора.Аз си мисля,че майка и е избрала по-малката злина,явно е желаела по-добро бъдеще за децата си.Не искам и да се поставям на нейно място-убедена съм,че много е страдала!А и ако не бяха тези"безчувствени"родители,нямаше да имат шанс,всички онези,които не могат да се сдобият с рожба.

# 40 15 юни 2006, 16:43 ч.

Мнения: 2 327

Отдаван гледам темата... Реших да се включа.
Не бива да се съдят всички жени изоставили децата си. Основателна причина за всеки е нещо различно. Човек сам преценява възможностите си според ситуацията, а тя се променя непрекъснато. Една бременност е 9 месеца - за това време всичко може да се случи.
Не казвам, че няма и безотговорни жени, но то безотговорността може да се прояви и в гледането на дете, не само в изоставянето му.
За съжаление обаче независимо от причините прекалено често се случва... Никога нямаше да се замисля ако на няколко пъти не ми бяха казали - добре че не си го оставила в дом - за моето дете. Надявам се да не чуя повече тези думи. Нито някой да ме пита защо не съм направила аборт.

# 41 18 юни 2006, 23:20 ч.

Мнения: 295

Здравейте! И аз споделям мнението на някои от вас, че по-добре такава жена да роди детето и да го остави за осиновяване, отколкото да направи аборт! Просто живеем в такова време, когато на аборта се гледа като на нормална операция, а то си е чисто убийство. Защото нашият живот и животът на нашите деца не ни принадлежи и не сме ние тези, които да определят дали да живее това малко, невинно същество, за което се говори дори, че не е човек, а плод. Аз лично се възхищавам на жена, която има смелостта през 9 месеца да носи това дете, да се излага на приказки, коментари, на неприятни изживявания, но ражда това дете, а не отива при някой бездушен гинеколог, който като наемен убиец "маха" проблема. Мисля, че всеки що годе грамотен гинеколог си дава сметка, че абортът не е нищо друго, освен по-перфидна форма на убийство. Също както мисля, че всяка жена, която оставя детето си за основяване, изпитва майчински чувства, но ги подтиска и се бори с тях (понякога и цял живот - от там и случаите на жени, които после искат да открият изоставеното си дете). Не мисля, че е лесно на такава жена да вземе подобно решение - да изостави детето си. Разбирам и уважавам това решение в сравнение с аборта.

# 42 2 юли 2006, 15:54 ч.

Аз много по-лесно бих оправдала жена , кояторажда детето си и го оставя за осиновяване, но никога няма да оправдая такава , която прави аборт.
От позицията си на майка вярвам ,че на първата никога не и е било, нито ще и бъде лесно и мисълта за детето (че е някъде там) ще я гложди цял живот.Но тя поне ще е дала шанс на един живот да се роди и порастне, ще е чиста пред Бог и собствената си съвест.
Докато другата не само, че отказва благословение за което се молят много жени, ами и отнема живот, който не е дала.Това е убийство и оправдание за него няма.
Аз бях потресена преди 12 години, когато разбрах, за една колежка, която беше направила аборт.Един ден я нямаше на работа, а когато на другия дойде така сияеше и беше толкова доволна, че дори пускаше дебелашки шеги. Sad

А тя имаше едно дете и отглеждането на второ, в ония времена не и беше проблем, въобще не говоря за пари.
Затова , по-добре да го остави да живее и дай Боже да е щастливо, отколкото да го убива.Това не е решение.
Братовчедка ми осинови дете и то е в чудесно семейство сега, при хора добри, интелигентни и обезпечени финансово.Дано нямат проблемите за които чета тук.

# 43 3 юли 2006, 12:35 ч.

Мнения: 3 268

Моя съученичка забременя и то на 23 г.,не беше дете.Баща й каза,че ако роди детето ще я изгони от къщи.Тя замина далеч от родния си град в едно село ,дето имаше дом за такива момичета-раждаха там да не ги види никой бременни и оставяхя децата.Тя преживя всичко това сама,отхвърлена от бащата на детето и от собствения си баща.Роди момиченце и го даде в дом.Естествено имаше много желаещи да вземат детето,хубаво,здраво,българско дете.Тя една седмица ходеше като сянка,като луда.Един час преди детето да бъде взето от едно семейство,тя си го взе и си го отгледа сама.Сега живее в Германия и чух,че се омъжила.Така че ,момичета зад всяко изоставено дете стои женска покъртителна история.

Препоръчани теми

Пътуване без детето?

Почивка в чужбина с дете на 2г.

На кръстопът съм да го махна ли бебето или да го родя.

Какво да направя?

Причина:

Причина: