Малкото ми момченце беше на 5м. когато го оперираха от ВУР 5та ст. Оставиха едното уретерче изведено на коремчето. Сега е на 1.2г. и му предстои втората операция. Надяваме се да бъде последна.
Тъй като, за втори път ще влизаме в Пирогов, картинката там ми е пределно ясна А това ме плаши още повече... чувството на отчаяние и ужас се подсилва с часове . От няколко нощи насам, не спирам да сънувам моменти от първия си престой в Ада . С всеки следващ ден се чувсвам все по-уплашена. На първо място в списъка с багажа съм сложила успокоителните . Не спирам да мисля как ще успея да опазя малкия след операцията ,да не си измъкне катетъра или някоя друга екстра Как сестрите ще го дупчат по 100 пъти за да му поставят венозен източник .... Как ще издържи разпнат 15дни на креватчето...
Ще съм мого благодарна за всяка подкрепа, за всеки съвет.....Има ли начин да бъдем твърди ,да бъдем спокойни и в кондиция ,когато децата ни страдат? Това е може би налудничав въпрос , но той се роди в този момент във вече замъгленото ми съзнание ,при наближаването на светлия християнски празник .
Бог да пази децата ни!