Аз, вещицата- първа книга биваше, но останалите две 
...но я предложих, защото е за вещици 
и доста харесвана
...но я предложих, защото е за вещици и доста харесвана - Публикувана: 11 юли 2016, 16:42 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2016, 18:51 ч.
Фентъзи и фантастика -Тема 7
Взех, че оползотворих почивката.
"Дъщерята на меча" от Стив Байн. Много бърза и динамична книга. 500 страници ги ометох за норматив. Вярно, че после неща като крака и задник не чувствах, но си заслужаваше. Действието се развива в Япония като засяга както днешната епоха така и три периода от миналото на страната. Става дума за три хилядолетни меча, изковани от най-големия майстор на оръжия и всеки един от тях има някакво специфично свойство - няма да казвам какво, тъй като половината кеф е да се разбере истината за тях. Главната героиня е сладка полицайка, опитваща се да се наложи сред мъжкия колектив (звучи клише, но е приятно поднесено), а историите в миналите епохи отвяват с детайл, интересни персонажи и звучат достоверно, въпреки леко загатнатия фентъзи елемент.
"Тъмната страна на слънцето" или защо съм благодарна, че Тери Пратчет не пише фантастика. Макар кратка книгата е изпитание за нервите. И за разлика от петте книги за пътеводителя просто не е забавна. Пратчет е умувал върху истините във вселената и подобни упражнение винаги са по-забавни за писателя, отколкото за читателя. Странна е, налудничава, но по сух начин. Определено не ми хареса. И след това си оправях вкуса с Музика на душата.
"Дъщерята на меча" от Стив Байн. Много бърза и динамична книга. 500 страници ги ометох за норматив. Вярно, че после неща като крака и задник не чувствах, но си заслужаваше. Действието се развива в Япония като засяга както днешната епоха така и три периода от миналото на страната. Става дума за три хилядолетни меча, изковани от най-големия майстор на оръжия и всеки един от тях има някакво специфично свойство - няма да казвам какво, тъй като половината кеф е да се разбере истината за тях. Главната героиня е сладка полицайка, опитваща се да се наложи сред мъжкия колектив (звучи клише, но е приятно поднесено), а историите в миналите епохи отвяват с детайл, интересни персонажи и звучат достоверно, въпреки леко загатнатия фентъзи елемент.
"Тъмната страна на слънцето" или защо съм благодарна, че Тери Пратчет не пише фантастика. Макар кратка книгата е изпитание за нервите. И за разлика от петте книги за пътеводителя просто не е забавна. Пратчет е умувал върху истините във вселената и подобни упражнение винаги са по-забавни за писателя, отколкото за читателя. Странна е, налудничава, но по сух начин. Определено не ми хареса. И след това си оправях вкуса с Музика на душата.
Взех, че оползотворих почивката.
"Дъщерята на меча" от Стив Байн. Много бърза и динамична книга. 500 страници ги ометох за норматив. Вярно, че после неща като крака и задник не чувствах, но си заслужаваше. Действието се развива в Япония като засяга както днешната епоха така и три периода от миналото на страната. Става дума за три хилядолетни меча, изковани от най-големия майстор на оръжия и всеки един от тях има някакво специфично свойство - няма да казвам какво, тъй като половината кеф е да се разбере истината за тях. Главната героиня е сладка полицайка, опитваща се да се наложи сред мъжкия колектив (звучи клише, но е приятно поднесено), а историите в миналите епохи отвяват с детайл, интересни персонажи и звучат достоверно, въпреки леко загатнатия фентъзи елемент.
"Тъмната страна на слънцето" или защо съм благодарна, че Тери Пратчет не пише фантастика. Макар кратка книгата е изпитание за нервите. И за разлика от петте книги за пътеводителя просто не е забавна. Пратчет е умувал върху истините във вселената и подобни упражнение винаги са по-забавни за писателя, отколкото за читателя. Странна е, налудничава, но по сух начин. Определено не ми хареса. И след това си оправях вкуса с Музика на душата.
"Дъщерята на меча" от Стив Байн. Много бърза и динамична книга. 500 страници ги ометох за норматив. Вярно, че после неща като крака и задник не чувствах, но си заслужаваше. Действието се развива в Япония като засяга както днешната епоха така и три периода от миналото на страната. Става дума за три хилядолетни меча, изковани от най-големия майстор на оръжия и всеки един от тях има някакво специфично свойство - няма да казвам какво, тъй като половината кеф е да се разбере истината за тях. Главната героиня е сладка полицайка, опитваща се да се наложи сред мъжкия колектив (звучи клише, но е приятно поднесено), а историите в миналите епохи отвяват с детайл, интересни персонажи и звучат достоверно, въпреки леко загатнатия фентъзи елемент.
"Тъмната страна на слънцето" или защо съм благодарна, че Тери Пратчет не пише фантастика. Макар кратка книгата е изпитание за нервите. И за разлика от петте книги за пътеводителя просто не е забавна. Пратчет е умувал върху истините във вселената и подобни упражнение винаги са по-забавни за писателя, отколкото за читателя. Странна е, налудничава, но по сух начин. Определено не ми хареса. И след това си оправях вкуса с Музика на душата.
Кои книги за пътеводителя - да нямаш предвид Дъглас Адамс? В много книги на ТП има разсъждения за истините за вселената - даже точно в книгите за Сюзън тези теми са доста застъпени (не толкова в Музиката, колкото в "Дядо Прас" и книгата за Часовника).
П.п. Аз дочетох "Войните ги започват неудачниците" - някъде по средата ми е - нито много лоша, нито страхотна. Има много по-добри руски фантастики, но иначе има развлекателна стойност, става за едно четене.
И аз съм на вещерска вълна 
В момента чета втората книга "Аз, вещицата" - не е лоша, но изобщо не може да се сравнява с Вещиците на Ан Райс
Поне има намесени вампири и може така да ми е по-лесен прехода към вампирите на Ан Райс, че нещо не ми се четеше за вампири, бяха ми поомръзнали след тийн интереса ми към тях...
В момента чета втората книга "Аз, вещицата" - не е лоша, но изобщо не може да се сравнява с Вещиците на Ан Райс
Поне има намесени вампири и може така да ми е по-лесен прехода към вампирите на Ан Райс, че нещо не ми се четеше за вампири, бяха ми поомръзнали след тийн интереса ми към тях...
"Дъщерята на меча" ще я почвам тези дни, а имам и втората. Надявам се и на мен да ми хареса
Кои книги за пътеводителя - да нямаш предвид Дъглас Адамс? В много книги на ТП има разсъждения за истините за вселената - даже точно в книгите за Сюзън тези теми са доста застъпени (не толкова в Музиката, колкото в "Дядо Прас" и книгата за Часовника).
Надявам се дъщерята да ти хареса. Определено ще си потърся продължението.
Да, за на Адамс книгите говоря. Където интелектуалните брътвежи са сведени до минимум и основната им цел е да е забавно и да разкаже кадърно историята. Неща, които Тъмната страна на слънцето не е. Имах чувството, че чета съвременен български роман, дирещ истината за живота, чрез математика. Кухо, скучно, и само да си чеше егото на автора. Мисля, че съм чела почти всички книги от Света на диска, което не е кой знае колко трудно. Май ми липсват последните 5-6. И такова нещо Пратчет никога не е демонстрирал там. Та съм разочарована, но само от тази книга. Но го отдавам на младостта. Твърде рано се появява в творчеството му, типичен представител на млад писател, който смята, че е хванал цаката на битието и т.н.
това мнение е много субективно. За мен книгите на Ан Райс си струват всичките, но някой може да не харесва точно такива книги. Като най-препоръчителни от вампириските романи бих споменал Пандора - може да се чете самостоятелно
и двете книги Интервю с вампир и Вампирът лестат - следват една след друга. Кралицата на прокълнатите затваря трилогията, но в много отношения не е на това ниво, като първите две, въпреки че дава много отговори.
Във вампириските книги има препратки към организацията Таламаска, която се появи и във вещерските книги, а самите вампирски книги правят препратка една към друга - независимо дали са от "Старите вапирски хроники" или от "Новите вампирски хроники".
някои хора обаче които не си падат толкова по историята и митологията, биха могли да се издразнят от съпоставката с определени герои - вампири, особено при някои от древните.
Ако сте гледали Старгейт помните как
Независимо какво мислил за АН райс тя остава класика, ИНтервю с Вампир и Кралицата....са филмирани
и двете книги Интервю с вампир и Вампирът лестат - следват една след друга. Кралицата на прокълнатите затваря трилогията, но в много отношения не е на това ниво, като първите две, въпреки че дава много отговори.
Във вампириските книги има препратки към организацията Таламаска, която се появи и във вещерските книги, а самите вампирски книги правят препратка една към друга - независимо дали са от "Старите вапирски хроники" или от "Новите вампирски хроники".
някои хора обаче които не си падат толкова по историята и митологията, биха могли да се издразнят от съпоставката с определени герои - вампири, особено при някои от древните.
Ако сте гледали Старгейт помните как
Скрит текст:
, е тук тезихора като Рамзес, всъщност бяха извънземни
Скрит текст:
по подобен начин Рамзес, Изида, Озирис, Амон-РА, Акаша, Енлил са древни вампири
Независимо какво мислил за АН райс тя остава класика, ИНтервю с Вампир и Кралицата....са филмирани
Сандърсън не е за всеки, аз от този автор препоръчвам "Елантрис" като най-лекичък. "летописите ...." са точно в другата крайност, а "Мъглороден" са някъде по средата, но там най-интересни са първата книга и "Сплавта на закона - триста години по-късно", а книга втора и трета от Мъглороден, зациклят, особено трета книга.
на Сандърсън най-интерестното му са механиките, в това отоншение е много иновативен. В мъглороден също ми допадна, че Келсайър беше много харизматичен,беше готов да срути Империята с голи ръце,
Аз в момента чета Бил, галактическия герой, умирам да се хиля
:
на Сандърсън най-интерестното му са механиките, в това отоншение е много иновативен. В мъглороден също ми допадна, че Келсайър беше много харизматичен,беше готов да срути Империята с голи ръце,
Скрит текст:
но след смъртта му следващите книги просто не са същите.
Аз в момента чета Бил, галактическия герой, умирам да се хиля
Скрит текст:
.Тъй като Извънземния историк вече бе променил земната история, спасявайки Цезар от Брут и неговите съмишленици, бяха изникнали цял куп опозиционни групички. Цезар, разбира се, оставаше ненадминатият военен гений на своята епоха, може би дори по-велик от Александър и благодарение на тези си качества би успял да задържи натиска на ордите. Но сега всичко бе променено....................Не е честно! — оплака се Дърк. — Чингиз хан дори не е от този исторически период. Кой е допуснал хуните тук?(най-смешното е, че Чингиз Хан не е вожд на хуните)
: