Приятелство и още нещо...

А той като ме е подвеждал, че е честен човек, а не е?! Когато обстоятелствата се променят и хората се окажат не тези, за които са се представяли, в правото съм си да преосмисля отношенията си с тях.

Зависи кой как си подбира най-близките приятели. Мисля, че ако те са с нормална интелигентност, и сами ще са стигнали до този извод.

Всеки може да сгреши.
Трябва ли приятел да ти каже, че бъркаш?

преосмисляй си отношенията, но не се бъркай в живота им и в този на половинките им   
извинявай, но ти си по-кофти факторът в една такава ситуация - дано не се обидиш 


говориш с приятеля, не с половинката му

Може да има, може и да няма никакви и само вестоносеца да бъде убит. Имала съм два такива случая /единия с приятелка от детството, другия с жената на мой приятел/ и в двата случая си мина хормоналният "много шум за нищо" и  семействата си продължават  да са си здрави и уж хепи. И в двата случая не съм се месила, въпреки, че имаше опити да ме намесят. /да осигуря терен, да си мълча щото се чувствали ужасно, но пък и щастливи...дрън-дрън разчувстващи неща/. Не ми е било приятно и  всъщност колкото и да съм била само страничен немесещ се наблюдател, след това  се дистанцирах от тези хора. Не съм го искала,  просто вече  като съм ги видяла от страната на  лъжливи и криещи се,някак  ми  отиде доверието...Може и да не съм права, но си стана без да го искам.

Не се обиждам, но не виждам и аргументи.

Както казах, че посъветвам лъжьото да преосмисли действията си.
Ако и половинката ми е близка (само тогава!) ще кажа. Не искам да правят приятелите ми на идиоти.

Ако мен някой ме лъже, също предпочитам близък човек да ми каже. По-добре ще ми е да знам истината. Все пак млади сме, от всичко има изход.

идеята ми за приятелството не включва "човек, от когото трябва да си пазя гърба"
приятелят ми е човек, който трябва да пази моя гръб и аз - неговия
а ако и двамата са ми близки приятели, съвсем бих мълчала
никога не си изпадала в такава ситуация, нали? защото аз съм и след 20 години не бих казала


изневерите са не само на 20 или 30 г., вероятно дори не подозираш, че това може да се случи и над 60 включвайки секс и т. н.

а ако този човек има 2-3 деца и семейството се раздели заради откровението ти?
защото мъжът/жената може да кръшка, но да не иска да се разделя с половинката, а тя никога да не разбере за забежката без твоята намеса

bubanka, ситуацията, която представяш е уместна наистина. При точно тези обстоятелства и аз ще се разколебая, защото на тия години разкриване, че човек, с когото си живял, делим легло и отгледал деца те лъже, може да докара здравословен проблем. Тоест от лошата изненадваща новина да навреди на приятеля ми.

Но пък сама казваш, че изневери със секс и пълна програма стават и след 60, значи и рестарт може да стане след 60. Тоест да се лишиш от човека, който лъже, да намериш нов, по-добър даже. Защо не...

Няма как да знаеш, дали лъганият се лишава от нов живот или просто си му е удобен стария и предпочита  да е лъган. Нали знаеш обикновено добрите намерения до къде водят. Хубаво и полезно даже е да си пазим добрите намерения само  за нашите си животи

Може да има хора, които искат да бъдат лъгани. Но аз нямам такива приятели. Моите приятели са борбени, независими и горделиви. Ценят истината и лъжата ги притеснява, определено.

Ако при някакви обстоятелства имам приятел, който предпочита да е лъган, вероятно ще го оставя да е лъган. Все пак трябва да се съобразяваме с решенията на приятелите си.

Аз пък нямам познати и приятели, които да не усетят  че са лъгани.  Не им е нужен друг за отваряне на очите. За това предпочитам да не се меся, както и очаквам от  приятелите си същото, когато става въпрос за  семейството ми /което, колкото и да обичам приятелите си - не ги включва/

Аз имам лъгани приятели. И то за по-сериозни неща от прелюбодейство и от по-близки хора от съпруга.

Ако трябва да съм честна - замълчах си, но пък и те изчакваха правилен момент, за да разкрият истината. Не са планирали да лъжат вечно.

Общо взето, всеки случай е отделен.

Да, според мен трябва. Хич не го намирам за приятелско да те оставят да се дъниш.
В никакъв случай няма да поднасям тази информация на когото и да е - не е моя работа.
Но щом сме близки с този човек, той рано или късно ще поиска да поговорим за това (не е моя работа и да инициирам разговора) и тогава ще му стопя лагерите и дано му присветне как се излага. Да си търси щастието и да си гони тръпката, щом иска, негов си живот, но да си сваля гащите баш на работа и да го прави по достатъчно явен и недискретен начин, че да стане обект на клюки в целия отдел - ами излагация си е. Грозно, инфантилно и крайно неуместно.

Правейки една такава афера явна този човек поставя близките си в абсурдно положение спрямо жена му и счупва нейните връзки с тях - именно нейните. Като видиш, че една жена е унижавана от мъжа си с явна афера, започваш рано или късно да предполагаш, че тя нещо не му дава в отношенията им, че е от типа с широко затворените очи, че стои с мъжа си от някаква изгода - ето, и в темата се случва същото. Отделно - мълчиш, ама пазиш ли я по този начин и дали тя ще го приеме така или ще се почувства предадена, може само да се спекулира. Когато/ако всичко излезе наяве и изведнъж се окаже, че тя последна е разбрала, нерядко отношенията охладняват именно с измамената страна. Освен това, с недискретността си мъжът индиректно показва, че не е твърде загрижен за риска тази информация да се стовари грубо и стъписващо на жена му от някой периферен познат.

Сега всички ще скочат, че едва ли не ми е много важно какво ще кажат хората, затова предварително уточнявам - не е моя отговорност чуждото поведение, било то и в противоречие с моите разбирания. Но при такова поведение една демонстративност е ненужна допълнителна обида и за близките засегнати, и за страничните свидетели, и ако мога да предпазя поне от тази грешка, ще се чувствам, че съм постъпила приятелски. Другото си го решава той.

Принципно не бих се намесила, само бих си казала мнението ако ми е близък.

Но, имах доста сериозна дилема преди време, когато приятелка ме попита дали има нещо между мъжа й, който също ми е приятел и колега, и една от колежките ни в офиса, чела им беше някакви чатове. И двамата в случая са ни общи семейни приятели, а момичето беше отчаяно. Аз не знаех нищо за подобни отношения, но си признавам, че ако знаех, щях да й кажа. Ако тя не ме беше попитала директно, и ако все пак имаше нещо, не мисля, че щях да се намеся. Щях на него да си кажа мнението, но дотам. И най-вероятно този човек щеше да ми опротивее.

Имам въпрос.

По една случайност работите с пълнолетното си, обвързано дете.И то вземе, че завърти любов в офиса.. Ще се намесите ли, ще вземете ли страната на половинката му, ще се отвърнете ли от детето си.Или за приятели сте много бързи на реакции, но за дете не толкова.