Приятелство и още нещо...

Чуждия личен живот не ме интересува - нищо не бих направила,освен ако тя/той не сподели с мен.. Казвам си мнението и до там - всеки да си му мисли и да се оправя...,да си живее живота както иска...
Много мразя клюки и интриги!!!

Не е моя работа. Не ме интересува чуждото житие и битие. Наистина.

Нищо,не е моя работа.

Ако ми е много близък, ще му споделя искреното си мнение относно ситуацията и дотам, останалото си е негова работа.

Много ми е странно,че мъж/съдейки по ника/ пуска такава тема,по принцип мъжете не са клюкарки  и интриганти..
Авторе, какво е твоето мнение, какво обмисляш да направиш?

Нищо. Чуждият сексуален живот не ми влиза в работата, освен ако не става въпрос за престъпление.

Щом ми е близък приятел ще си позволя да си кажа мнението и дотам. Ако обаче поиска съдействие /имала съм случай на приятелка, която иска да я прикривам/ тогава ще бъда доста рязка.

Ще му начукам канчето на лично, в офисни интриги няма да участвам и ще избягвам и отношения с този човек след разговора. Много ме дразнят такива простотии. 

Ако ми е много много близка приятелка, не бих си спестила личното мнение.

И какво толкова е станало? Такива неща се случват всеки ден... не е моя работа!

Ако аферата е много интензивна и пречи на работата, ще я отнеса към HR отдела.

Ако ми е много близка, би трябвало да знам за проблемите й във връзката й. Ще изчакам да видя за забавление ли е само и ако стане сериозно бих говорила с нея.
В клюки не участвам.

Ще се опитам да разбера приятелят, приятелката, щом ми е близък. Може би има семейни проблеми, чувства се недооценен от половинката си и изобщо каква е причината да започне тази авантюра, сериозна ли е тази извънбрачна връзка или просто авантюра.

ако ми е близък приятел/ка/, ще изтърпи мнението ми за офисните връзки и вредата им за семейството и кариерата, което вероятно ще знае и преди да си отворя устата по темата
от клюки с други колеги ще се въздържам - не бих обсъждала близките си приятели с други хора
ако не ми е близък, не ме интересува какво прави освен ако не пречи на работата ми /ни/

Кой как ще си сговняса живота, не е моя работа.
Акъл се дава само на дете, което не е наясно с основни житейски принципи.

Бих говорила и казала какво мисля, но е долна мисълта само, да я заплаша, че ще кажа на половинката ѝ.
И не виждам защо трябва да участвам активно в клюките, след като ми е приятелка.
Или приятел- няма значение пола.

      Не е моя работа.

      Колкото и да ми е близък някой, не бих могла да съм сигурна какво точно става в душата му, какви дефицити има в семейството му, за какво копнее. Баба ми казваше "Семейният живот е една тайна" и наистина с годините се убедих, че е така.

     Аз от години работя на едно и също място, не е като да не е имало подобни ситуации в "офиса ни"/ не е точно офис/. Прикрити любовници отдавна са вече заедно, семейство са, имат дете от втората си връзка, което дори е обичано от децата на единия от предходния му брак. Дори вече сме забравили за това, че двойката някога беше прикрита .Имало е и интриги , които са били краткотрайни и са приключвали.

      Приятел или не, непоискани съвети не давам, а и при поискани бих била много деликатна.Защото никога не се знае развитието на нещата.

Изпадала съм в такава ситуация с колега, изпадала съм и с приятелка. Всеки си има глава на раменете. Не вземам отношение, не съм им в душите да им знам поривите. С клюки не се занимавам, особено пък по адрес на близки мои хора. Заплахите са абсурд. Трети клас, изказан си на госпожата 

Ще си дам мнението и дотам. След като ми е много близка се предполага, че и тя ще иска да ми сподели какво се случва.
Никога не бих заплашвала, много е долно

Нищо, не е моя работа.
Ако въпросният човек поиска мнението ми или съвет, бих му ги дала, само толкова. Иначе дори и на близки приятели не натрапвам непоискани мнения и съвети. Не сме малки деца, всеки си сам си знае най-добре какво прави и защо.

Нищо не бих направила, защото не е моя работа. Ако близкия/ата приятел/ка се опита да ме въвлече по някакъв начин в аферата си, дали да обсъждам или да прикривам, ще си кажа мнението ясно и това не значи, че ще обвинявам. Никога не бих спекулирала с това, че ще кажа на половинката й/му, това е отвратително дори само да си го помислиш.

За мен "много близък приятел" означава да познавам половинката му, както и да знам в какво състояние са отношенията им. И ще си позволя да кажа лично мнение, да. Е, може би ще изчакам малко да сподели първо той/тя и после да си кажа какво мисля... А може и да не чакам, ако видя че нещата съвсем излизат от контрол /не мой, разбира се/.

Много сте близки, от деца сте заедно. Семейни приятели сте и дори сте кръстник на децата му/й.
И не, няма сериозни проблеми в брака, ясно ви е заявил/а, че няма никакви намерения да се развежда.
Но нещата започват да излизат извън графа "само секс". Целият офис говори и се забавлява от създалата се ситуация.

Говорим за възрастен човек, нали? Не за някой 20-ина годишен? Ако да, отговорът ми пак остава "Чуждият сексуален живот не е моя работа.".

ПП Мисля си, че наистина добрите приятели не съдят. Ако съдят, значи само се правят на такива.

разговор по темата - да, но не за клюките
а клюките в офиса са просто клюки, винаги навсякъде и за всичко има клюки някакви - предизвикали са ги, да се оправят с тях
но заплаха - представям си някой от приятелите ми да ме заплаши с нещо подобно - след 3 секунди ще спре да ми е приятел завинаги независимо от "Много сте близки, от деца сте заедно. Семейни приятели сте и дори сте кръстник на децата му/й." - приятелството изисква и взаимно уважение

За съжаление, на сила не можеш да дадеш, само можеш насила да вземеш.
Едва ли ще има резултат, но ако ѝ кажеш, че си чула трети човек да се кани да каже на мъжа ѝ?
Или, да подметнеш на колегата, ако е женен, че си чула трети човек, че се кани да се обади на жена му?

Може и да става дума за лъжа, връзката да не е отворена и другия да не знае, че му изневеряват. Това е лъжа. Не обичам хора, които лъжат, особено, които лъжат близките си. Тоест този човек вече няма да ми е чак пък приятел и ще си имам едно на ум, че утре и мен може да излъже.

И в зависимост от близостта ми с половинката на лъжеца, може и да споделя, че е бил излъган. В крайна сметка чужд живот, но и несправедливостта не я понасям лесно   Как ще го гледам този човек, като знам, че е лъган и аз съм в заговор, защото знам, а мълча  

Зависи от връзката. Ако е дълбока и ще се превърне в нещо сериозно, ще запазя неутрално поведение, но ако е само секс, няма да стоя и да гледам как си  рискува живота. Да заплашвам приятел е абсурдно и то с това, че ще кажа на половинката. А за клюките, ако го обсъждам значи не ми е приятел.

не си Господ, за да се очаква да носиш справедливост на този свят 
ако онази връзка е била просто по-продължителен чук и бег, а ти съсипеш живота на човека, чиито очи си отворила за лъжата? такива доброжелатели ... 

Ако наистина ми е много много близък приятел с твърд тон бих му казала да престане.И аз като Еовин мразя такива офис простотии.Баш пък на работа ще си хванеш любовник/ница.Баси простотията честно.Освен това в колектив винаги някой познава друг,той пък трети и накрая другия партньор узнава и става глупака в групата.

Ако сме си чаааак толкова близки, че да знам какво става "под семейните им чаршафи", то при разговор на 4 очи бих казала директно, че нещата излизат извън контрол, че всички колеги вече знаят и му/й се подиграват зад гърба, и ако наистина няма ни най-малко намерение да се развежда, не е това начинът да оправя "несериозните" проблеми в брака си.

Пази, Боже, от такава приятелка, която на първо място я е грижа за несправедливостта от нейна гледна точка! На първо време като мярка можеш да се отдръпнеш от лъжеца и лъгания, ако крехките ти плещи не могат да понесат изневяра/флирт в чужда връзка, вместо да им съсипваш семейството.

Ще поискам да поговорим,ще кажа мнението си по въпроса.Но няма да участвам в интриги,няма да издам приятелката си и няма да се бъркам.

Herz, +1.
То с такива добри приятели врагове не ти трябват.

Няма да мълча - правила съм го да казвам какви ги върши любовчията и той слушаше и гледаше с едни такива очи  
Не ми се разсърдиха, не ме обявиха за клюкарка , интригантка ...Напротив, още сме си приятели  . Виж да гледам такива изтрещяли любовни историйки и да мълча- няма да го бъде .
За мен това е  интриганство , как ще гледам приятеля си в очите като знам че жена му върти опашка,
а аз се правя на приятно разсеяна

Но ти си била в обратната ситуация, а тук е друго.

Аз пък не мога да си представя какво толкова правят в тоя офис, че всички да говорят. Секс ли, що ли? Защото и аз съм имала връзка с колега, но нещата се случваха преди/след офиса.

Точно.

а ако измамената половинка всъщност знае и си затваря очите по някаква причина - и да не желае да се знае, че знае?
поставяте я в ситуация да реагира, съобщавайки й 'благата вест'
тя може да има сериозна причина да не прави нищо  
и какво правите после? тичате при другия "да знаеш, че аз казах на жена ти, че си имаш любовница"  

А, на половинката не би ми хрумнало да кажа, дори и тя да ми е по-близкия човек от двамата. И то точно по тази причина - да не поставям в ситуация да реагира, защото може да си има причина да си трае. От друга страна, да виждам, че приятел прави глупости и аз да си затварям широко очите - не.

Боже, че и се хвалиш!?
Не бих държала около себе си такова чудо- та аз няма да смея да кажа нещо непремерено, че да не отидеш да го издрънкаш.........

Но аз не съм го подшушнала на ушенце , просто бяхме двете семейства (4 човека) и съм намерила
необходимите думи, които да не са грозни и доведоха до това да се сплоти едно семейство  . Достатъчно сме си близки, за да се осмеля  го направя. Те към мен също са много откровени , не искам да ме щадят и точно за това ги ценя.  

Да, бе, да!
Такива си избират фаворита и се договарят да не ги издаде.........

Искаш да кажеш, че сте се събрали на вечеря, и ти "Виж, Гинче, Пешо ти изневерява с Марчето от счетоводството. Пешо, и ти пък недей така - семейство имаш!". И плеснали и се прегърнали.. така ли? 

а всемирната справедливост къде отиде? трябва всички да знаят всичко 

Учудена съм, че има доста хора, които толерират лъжа 

Аз не бих се месила изобщо, ако не става дума за приятели. Донякъде сте прави, че си е тяхна работа и като лъжат, аз просто мога да престана да дружа с такива типове. Но пък има един излъган човек, та не знам...

Не забравяй и Алената буква.

не знам дали бих се намесила, но ако сме наистина приятели.. поне ще опитам да поговорим с тоя, който е завъртял любов. Няма да ми е много приятно да лъжа в очите приятел от детстото, заради това, че някой го сърби между палците на двата крака, сори!  Не знам дали бих казала в прав текст.. , но ако се случи на мен, искам да се намери някой да ме светне. И никак не бих го приела за "враг", напротив даже. Вместо да ми се подиграват зад гърба, предпочитам да съм наясно. Иначе, и на мен ми се е случвало. Бих си поела риска ако някой беше казал на гаджето ми. В крайна сметка, ако ще го правя така явно..

В какъв смисъл да лъжеш приятеля си?

Ами мен малко ме обърка историята, но това, което разбирам е, че авторът работи, хипотетично с жената на много добър свой приятел от детсвото. Тя върви нагло любов в офиса, той се прави, че не знае и не казва нищо на мъжа и. За мен това е странно. Т.е жената прави всичко възможно да навре изневярата си в очите на всички, включително познати на мъжа си, а приятеля е лош ако каже на съпруга..  Аз лично не знам дали бих имала смелост да се намеся, но бих намекнала поне..

Не, объркала си се  Най-добрият приятел изневерява, а не на него да му изневеряват.

      Нося отговорност само и единствено за себе си и малолетното си дете.

     Приятелите ми са пълнолетни и вменяеми, така, че техният личен живот си е тяхна работа.Как ли пък няма да тръгна да им водя разяснителни кампании.
      Всички вероятно имате много добри приятели от детството, които пушат или са с прекомерно наднормено тегло, обсъждате ли с тях тези проблеми, казвате ли им като на приятели,че си съсипват живота? Е, в такъв случай в ролята на какви ще се месите в други чужди работи? Ако е нещо мимолетно, ще престане само че не поради нечия външна намеса. Ако е истинска любов, може после и съвестно да ви стане, че сте упреквали хората.
      Но си признавам, че с близки приятели чак такава история не ми се е случвала, само с колеги. И да, всички шушукаха, всички окайваха децата на единия/ който имаше/, ама след години -обща снимка на усмихнати деца от единия и другия брак и чак неловко ти става, как си гледал на нещата.

     

Ти представяш ли си я тази очна ставка? Ще се съберем да се видим и "Страшимиров" по някое време ще чукне с вилица по чашата и ще помоли за малко внимание, за да съобщи мило и с подходящите думи, с цел сплотяване на семейството, че Иван се задявал с Драгана и май така въобще не е редно. Пък и в офиса всички ги обсъждат, не за друго, иначе какво правите въобще не е моя работа...Леле, леле, дано никога не се завърти такава приятелка около мен, близка и откровена, която да не ме щади, а пък аз точно за ей това да я ценя

Да бе, как не! Сплотила едно семейство, като изпортила любовчията. Ха.

Динчо, бих говорила с приятелката си, че колегите се забавляват на сеира й. Бих й казала да е по-дискретна. Бих я укорила, защото аз не понасям такива простотии и излагации. Не бих я издала, защото не мога да й се бъркам и да й забранявам извънбрачни връзки

Леле мале , това е положението , за това са приятелите , за да са близки и откровени и
благодаря , че ги имам .
Аз пък си плюя в пазвата да имам лицемери около мен .

Различни хора сме явно. Аз пък често давам непоискани съвети на близките си. В крайна сметка 1 мин ще им отнема, а може и да видят друга гледна точка.

Нетолерантна съм към лъжене. Ако близък човек го лъжат, че му кажа, разбира се. Тук май автора е по-близък с лъжльото. В този случай, дистанцирам се - нямам работа с хора, които лъжат и толкова. Както казах, ако и лъганата половинка ми е близка, намирам тактичен начин да споделя на четири очи.

Ще захвърлиш много близък приятел, заради негова грешка? Заради негов избор, според теб грешен и различен от твоя, но който той има пълното право да направи като всеки пълнолетен човек? Дано да си малка, защото твоето не е приятелство, а някаква пародия. По-важно ти е да накичиш някого с Алената буква, отколкото да подадеш ръка.

Ами то това не е баш грешка, а умишлена лъжа. Аз друго разбирам под грешка. Дори има лъжи, които могат да попаднат под дефиницията ми за "грешка", но това е прекалено осъзнато и целенасочено.

А да подвеждаш най-добрия си приятел, че си му приятел? Това попада ли под дефиницията ти за осъзнато и целенасочено?

А приятелят трябва ли да си мълчи, ако вижда, че става нещо, което може да има лоши последици.

А той като ме е подвеждал, че е честен човек, а не е?! Когато обстоятелствата се променят и хората се окажат не тези, за които са се представяли, в правото съм си да преосмисля отношенията си с тях.

Зависи кой как си подбира най-близките приятели. Мисля, че ако те са с нормална интелигентност, и сами ще са стигнали до този извод.

Всеки може да сгреши.
Трябва ли приятел да ти каже, че бъркаш?

преосмисляй си отношенията, но не се бъркай в живота им и в този на половинките им   
извинявай, но ти си по-кофти факторът в една такава ситуация - дано не се обидиш 


говориш с приятеля, не с половинката му

Може да има, може и да няма никакви и само вестоносеца да бъде убит. Имала съм два такива случая /единия с приятелка от детството, другия с жената на мой приятел/ и в двата случая си мина хормоналният "много шум за нищо" и  семействата си продължават  да са си здрави и уж хепи. И в двата случая не съм се месила, въпреки, че имаше опити да ме намесят. /да осигуря терен, да си мълча щото се чувствали ужасно, но пък и щастливи...дрън-дрън разчувстващи неща/. Не ми е било приятно и  всъщност колкото и да съм била само страничен немесещ се наблюдател, след това  се дистанцирах от тези хора. Не съм го искала,  просто вече  като съм ги видяла от страната на  лъжливи и криещи се,някак  ми  отиде доверието...Може и да не съм права, но си стана без да го искам.

Не се обиждам, но не виждам и аргументи.

Както казах, че посъветвам лъжьото да преосмисли действията си.
Ако и половинката ми е близка (само тогава!) ще кажа. Не искам да правят приятелите ми на идиоти.

Ако мен някой ме лъже, също предпочитам близък човек да ми каже. По-добре ще ми е да знам истината. Все пак млади сме, от всичко има изход.

идеята ми за приятелството не включва "човек, от когото трябва да си пазя гърба"
приятелят ми е човек, който трябва да пази моя гръб и аз - неговия
а ако и двамата са ми близки приятели, съвсем бих мълчала
никога не си изпадала в такава ситуация, нали? защото аз съм и след 20 години не бих казала


изневерите са не само на 20 или 30 г., вероятно дори не подозираш, че това може да се случи и над 60 включвайки секс и т. н.

а ако този човек има 2-3 деца и семейството се раздели заради откровението ти?
защото мъжът/жената може да кръшка, но да не иска да се разделя с половинката, а тя никога да не разбере за забежката без твоята намеса

bubanka, ситуацията, която представяш е уместна наистина. При точно тези обстоятелства и аз ще се разколебая, защото на тия години разкриване, че човек, с когото си живял, делим легло и отгледал деца те лъже, може да докара здравословен проблем. Тоест от лошата изненадваща новина да навреди на приятеля ми.

Но пък сама казваш, че изневери със секс и пълна програма стават и след 60, значи и рестарт може да стане след 60. Тоест да се лишиш от човека, който лъже, да намериш нов, по-добър даже. Защо не...

Няма как да знаеш, дали лъганият се лишава от нов живот или просто си му е удобен стария и предпочита  да е лъган. Нали знаеш обикновено добрите намерения до къде водят. Хубаво и полезно даже е да си пазим добрите намерения само  за нашите си животи

Може да има хора, които искат да бъдат лъгани. Но аз нямам такива приятели. Моите приятели са борбени, независими и горделиви. Ценят истината и лъжата ги притеснява, определено.

Ако при някакви обстоятелства имам приятел, който предпочита да е лъган, вероятно ще го оставя да е лъган. Все пак трябва да се съобразяваме с решенията на приятелите си.

Аз пък нямам познати и приятели, които да не усетят  че са лъгани.  Не им е нужен друг за отваряне на очите. За това предпочитам да не се меся, както и очаквам от  приятелите си същото, когато става въпрос за  семейството ми /което, колкото и да обичам приятелите си - не ги включва/

Аз имам лъгани приятели. И то за по-сериозни неща от прелюбодейство и от по-близки хора от съпруга.

Ако трябва да съм честна - замълчах си, но пък и те изчакваха правилен момент, за да разкрият истината. Не са планирали да лъжат вечно.

Общо взето, всеки случай е отделен.

Да, според мен трябва. Хич не го намирам за приятелско да те оставят да се дъниш.
В никакъв случай няма да поднасям тази информация на когото и да е - не е моя работа.
Но щом сме близки с този човек, той рано или късно ще поиска да поговорим за това (не е моя работа и да инициирам разговора) и тогава ще му стопя лагерите и дано му присветне как се излага. Да си търси щастието и да си гони тръпката, щом иска, негов си живот, но да си сваля гащите баш на работа и да го прави по достатъчно явен и недискретен начин, че да стане обект на клюки в целия отдел - ами излагация си е. Грозно, инфантилно и крайно неуместно.

Правейки една такава афера явна този човек поставя близките си в абсурдно положение спрямо жена му и счупва нейните връзки с тях - именно нейните. Като видиш, че една жена е унижавана от мъжа си с явна афера, започваш рано или късно да предполагаш, че тя нещо не му дава в отношенията им, че е от типа с широко затворените очи, че стои с мъжа си от някаква изгода - ето, и в темата се случва същото. Отделно - мълчиш, ама пазиш ли я по този начин и дали тя ще го приеме така или ще се почувства предадена, може само да се спекулира. Когато/ако всичко излезе наяве и изведнъж се окаже, че тя последна е разбрала, нерядко отношенията охладняват именно с измамената страна. Освен това, с недискретността си мъжът индиректно показва, че не е твърде загрижен за риска тази информация да се стовари грубо и стъписващо на жена му от някой периферен познат.

Сега всички ще скочат, че едва ли не ми е много важно какво ще кажат хората, затова предварително уточнявам - не е моя отговорност чуждото поведение, било то и в противоречие с моите разбирания. Но при такова поведение една демонстративност е ненужна допълнителна обида и за близките засегнати, и за страничните свидетели, и ако мога да предпазя поне от тази грешка, ще се чувствам, че съм постъпила приятелски. Другото си го решава той.

Принципно не бих се намесила, само бих си казала мнението ако ми е близък.

Но, имах доста сериозна дилема преди време, когато приятелка ме попита дали има нещо между мъжа й, който също ми е приятел и колега, и една от колежките ни в офиса, чела им беше някакви чатове. И двамата в случая са ни общи семейни приятели, а момичето беше отчаяно. Аз не знаех нищо за подобни отношения, но си признавам, че ако знаех, щях да й кажа. Ако тя не ме беше попитала директно, и ако все пак имаше нещо, не мисля, че щях да се намеся. Щях на него да си кажа мнението, но дотам. И най-вероятно този човек щеше да ми опротивее.

Имам въпрос.

По една случайност работите с пълнолетното си, обвързано дете.И то вземе, че завърти любов в офиса.. Ще се намесите ли, ще вземете ли страната на половинката му, ще се отвърнете ли от детето си.Или за приятели сте много бързи на реакции, но за дете не толкова.

     

Ще се чувствате ли виновни, ако в резултат на тези негови действия, в живота му настъпят лоши обрати? Вие сте си мълчали, но в един момент избухва скандал и той/тя е без работа и с искова молба за развод. Другият участник в любовната авантюра се е прибрал при законната си половинка, а приятелят ви в трудния момент все повече и повече ви търси за подкрепа.
Ще си зададете ли въпроса - ако не си бях мълчал нямаше ли да е по-добре? Ако бях опитал да помогна?

Ако ми е приятел, няма начин това да не ми се отрази на отношението. Най-малко
ще се дистанцирам. Най-много ще си кажа мнението.

Повечето май писахме, че бихме помогнали - с разговор, съвет. По какъв друг начин може да се помогне?

Чакай да питам, да не би да не сме те разбрали правилно.
Аз съм ти приятелка от детството и тъй като сме станали и семейни приятели, при поредното ни събиране ти осведомяваш мъжа ми, че му кръшкам?
Ако е така, няма начин да ме убедиш, че не го правиш само защото ми завиждаш, че мен ме е харесал колегата, а теб не те поглежда.
Но, ако мъжът на приятелката ми кръшка, дали или по- скоро кога ще ѝ кажа, зависи от нейното отношение към него и от доста други неща.

Аз бих поговорила с детето си без да взимам страна. От детето си не мога да се "отвърна", каквото и за направи, но ще намеря начин да кажа моето мнение. Тук единственото сигурно е, че с това не бих застрашила връзката им по никакъв начин.
Примерът ти няма общо с това, което обсъждаме, а именно да се набъркаш в чужди отношения дори и с най-доброто си намерение да помогнеш, казвайки на единия какво прави другия.

Как да му помогнем, Динчо? Чуждите отношения не можем да оправим, не ни е и работа. Освен съвет, препоръка или набиване на канчето - какво повече. Колкото и да сме близки, не сме им в семейството, има граници, които е редно да се спазват.

Ще го питам дали иска да ме светне какво става.
Ако е женен/ омъжена, ако има деца, ще се опитам да предупредя, че си играе с огъня, а той/ тя, ще ми кажат да си гледам работата, че да се уважаваме и обичаме.
И пак ще си счупи главата качествено.
Но, няма да сме се намразили и ще може да ми поплаче на рамото от сърце и душа.

Питай каквото си искаш , но ти не си в ред жено ..Какви си ги навързала ...Нямам проблем с харесването , не съм срещнала такъв който да не ме харесва .Нищо не си разбрала .

Ще пусна тема в бг-мама, ще събера дадените отговори и после ще пусна анкета да видя кой отговор е с най-висок процент и така ще направя.

Не бих се месила.
Всеки има глава на раменете си, да мисли.
Който има семейство, да носи отговорност пред него.
Отвън нещата изглеждат по един начин, а може да има друга действителност.

Питам, де, ама защо бягаш от отговор, че и ставаш груба?
Не ти изнася нещо ли?

Добре,  какво става ако жената/мъжа научи за аферата и разбере, че си знаел/а, но не си казал/а, в нейните/неговите очи ще бъде предателство спрямо семейството им.
Кофти ситуация, неутралитета рядко върши работа.

Какво трябва да стане? Партньорът на най-добрата ми приятелка не е най-добрият ми приятел, те носят отговорност за тяхното семейство, не аз, аз нося за моето. Разбира се, партньорът на приятелката ми има право да не харесва решението ми, но това не е мой проблем.

Не става въпрос за обикновени приятелски отношения, кръстник е на децата им, значи има отношение и към другия член на семейството.

Да, прочетох.

Не бих казала на потърпевшия, освен ако в предварителни разговори изрично не ме е помолил за това (имам такава приятелка, която неведнъж ми е натъртвала ако знам нещо да кажа. Но няма нищо там за сега.) Бих говорила сериозно с прелюбодееца обаче и ако вдене-вдене, ако не-здраве да е 

С позволението на аудиторията ще споделя "некои съображения" по темата.
Едно малко странично наблюдение -  и в тази тема въпросите се въртят около изневярата  и явно мнозинството го мъчи въпроса как хем душата в рая, хем... нали. Има ли право или няма. Лъжа ли е или какво.
Според мен проблема е в типа ценностна система. Ценностната система, основа на морала, е въпрос на лично виждане, тълкуване. Да се определя морала като групов е погрешно. Единствено условие, евентуално ограничаващо морала е влиянието му в/у друга личност. И даже това условие е относително - какво значи "влияе"? Примерно религиозния морал, особено на една определена религия, няма да я посочвам с пръст, е нещо лошо. Не сам по себе си, а защото се налага от дадена група, колектив, социум, върху личност, личности. По насилствен начин.
В противовес, морала, ценностите, които родителите предават (понякога налагат) на децата си, аз определям като добро, без да съдя конкретния тип морал. Примерно циганите учат  децата си да крадат. Това за обществото и за мен лично е лошо. Но за самите циганета? Не се наемам да съдя, но клоня към мнение, че за тях е от полза, в техния свят те ще оцеляват по-добре с такива ценности.
Всичкото това е за да кажа, че според мен проблема е въпрос на дефиниции. Какво е морал? Морала е вид отсъждане - кое е добро и кое е лошо. Категории, абсолютни по субективност ( )
И тъй като нищо не е нито само добро, нито само лошо, за мен морала е относителна категория. Следствие - тази способност за отсъждане се подобрява с нарастване на жизнения опит. Не ми давайте примери за обратното - те влизат в теорията като изключения, потвърждаващи правилото.
Та на въпроса на темата - аз лично имам негативен жизнен опит с "доброжелателни" познати, и тъй като на мен тяхното желание "да узная истината" (а всъщност чисто клюкарстване и сеирджийство) сериозно ми навреди, нямам никакво намерение да постъпя по подобен начин ако изникне случай.
И изобщо когато някой ми заяви - Не обичам лъжата, никога не лъжа и не искам да ме лъжат - това мигновено ме прави скептик по отношение на този човек. Отдръпвам се от него и проверявам доколкото мога всяко едно от твърденията му. Този човек е тип "вярващ" -  той си вярва, но на него вяра да нямаш .
 
Още едно несвоевременно наблюдение: стане ли дума за изневяра (а става дума в почти всички теми в СО), през 2-3 поста някоя ще напише какви големи рискове за здравето, тоест заразяване с полово предавани болести съществуват. Типичен пример за това какво жена мисли за останалите жени Значи, аз особено откакто се омъжих, съм най-честната, искрена, девствена и т.н., и т.н., а останалите, даже и най-близките ми приятелки, имат за основна цел в живота да лепнат нещо на мъжа МИ - съответно на мен Ако са неомъжени - без съмнение.
Има даже виц по темата, може и да съм го писал вече (знам, че се ровите в предишни постове, та ви спестявам време ) А може и в темата за вицовете да съм го чел. Все едно. Ето го:
Не хвалете мъжете си пред приятелки - проверяват, гадините