Fleur, да си млада, готина и сингъл е за предпочитане пред това да си млада, готина и обвързана. Без майтап.
- Публикувана: 29 юли 2016, 17:18 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2016, 14:22 ч.
Явно съм сбъркана
Втори те отсвири, без реално да знаеш защо, така ли? Хм...
А сексуалните отношения с тия младежи как се развиха?
По принцип отегчена и надута 22 годишна сексапилна мадама обикновено не може да се оттърве от ухажори и трябва да ги разгонва с пръчка, вместо да и обясняват че не може да са заедно в никакъв случай..
А сексуалните отношения с тия младежи как се развиха?
По принцип отегчена и надута 22 годишна сексапилна мадама обикновено не може да се оттърве от ухажори и трябва да ги разгонва с пръчка, вместо да и обясняват че не може да са заедно в никакъв случай..
С програмиста наистина не разбрах реалната причина, не знам какво го прихвана. Факт е, че наживо буквално ме изяждаше, той беше инициаторът за близост, след срещите пишеше колко му било хубаво с мен... Няколко дена не се видяхме и той изведнъж реши друго. Това доста ме обърка - след среща бих разбрала, обаче така от нищото...
Едно е вярно, определено не ми се налага да разгонвам ухажори с пръчка. Както вече споменах, изобщо не изглеждам достъпна и лесна за общуване, освен това не излизам много, не използвам социалните мрежи. Доста съм особена за човек на моята възраст. Обичам дискотеките и да танцувам, но от ужасно много време не съм ходила. Знам, че момчетата предпочитат вечно усмихнати, весели момичета, аз явно не съм от тях.
Разбира се, не изключвам възможността и да не съм толкова привлекателна. Аз не се смятам за красавица и супер модел, само че обективно смятам, че поне за момента съм секси, въпреки относителността на понятието.
Искам да благодаря на всички за отделеното време и отговорите, вече се чувствам по-добре!
Имаш прекалено голяма сдържаност в отношенията. Ако ти се говори за Вселената, ядрена физика или каквото там те интересува, за това трябва да говориш. Предлагаш няколко теми за разговор, които са ти интересни на теб и ако нищо от това не е интересно на човека отсреща - не е за теб. В противен случай ще свършиш с някой, с който нямате нищо общо и ще го намразиш. Струва ми се, че си подбираш партньорите грешно. Някой ако е екстроверт, това не означава, че трябва и ти да се правиш на такава. Ако не те харесва каквато си, няма смисъл. Какво ще правиш с такъв, ще се преструваш с години? Намери си някой колега от специалността, която учиш или от клуб по интереси, определено не случайни типове от социалните мрежи, губиш си времето. Също ако имате голяма дистанция, нормално е да те отрежат, намерили са си някоя местна и по-достъпна. Не залагай на връзките от разстояние, особено в началото.
Банално и изтъркано е, но просто не си попаднала на подходящия човек. Поведението, което описваш за последното момче е типично за човек, който не знае какво иска и си мени мнението за няколко дни. Нещо не му е допаднало в теб - ок, случва се, няма драма. Не ти трябва такъв. Като цяло си мисля, че просто не сте се харесали достатъчно.
Иначе не знам дали си сбъркана и аз съм като теб т.е. като характер. Не обичам големи и шумни компании, още по- малко да съм център на внимание. Не съм от най - комуникативните хора, интроверт съм и преди са ми споделяли, че изглеждам високомерна. Също така не мога да общувам с всеки...ама мъж успях да си намеря, споко
Да казвам ли, че е програмист
Не бих те съветвала да се опитваш да се променяш, може би само да не се затваряш прекалено в себе си, защото ако не излизаш и не общуваш с хора ще е по - трудно да го срещнеш тоя мъж. Иначе по - добре си се дръж нормално и не се опитвай да се харесаш на някого на всяка цена, тъй като с времето все ще трябва да се отпуснеш и да бъдеш себе си и той трябва да те харесва такава, иначе няма да се получат нещата...
Няма да останеш сама
Иначе не знам дали си сбъркана и аз съм като теб т.е. като характер. Не обичам големи и шумни компании, още по- малко да съм център на внимание. Не съм от най - комуникативните хора, интроверт съм и преди са ми споделяли, че изглеждам високомерна. Също така не мога да общувам с всеки...ама мъж успях да си намеря, споко
Да казвам ли, че е програмист
Не бих те съветвала да се опитваш да се променяш, може би само да не се затваряш прекалено в себе си, защото ако не излизаш и не общуваш с хора ще е по - трудно да го срещнеш тоя мъж. Иначе по - добре си се дръж нормално и не се опитвай да се харесаш на някого на всяка цена, тъй като с времето все ще трябва да се отпуснеш и да бъдеш себе си и той трябва да те харесва такава, иначе няма да се получат нещата...
Няма да останеш сама
Първия пост все едно аз съм го писала, с разликата че бях на 21 когато ми се случи нещо подобно и че аз отсвирих човека до себе си.Бях студентка в Търново,излизах с едно момче,но май не беше за мен и в момента,в който излязох ваканция повече не го порърсих.Милата ми майка вече ме беше писала стара мома,щото за разлика от 16-годишната ми сестра,никога не ме беше виждала с момче.Е да,ама месец след като се прибрах в родния Плевен се запознах с ММ по интернет и познайте- другата седмица се навършват 12 години от тогава.И аз съм си мислела,че съм странна и има нещо сбъркано в мен,но не съм била права.
Така че проблема не е в теб,когато трябва ще срещнеш този,който ти е отреден и той ще остане с теб и ще те приеме такава каквато си.
Така че проблема не е в теб,когато трябва ще срещнеш този,който ти е отреден и той ще остане с теб и ще те приеме такава каквато си.
Здравейте!
Скрит текст:
, напротив, стараех се да съм мила и да му влизам в тона. Поредният неуспех в любовта ме подтиква да пиша тук. Едва ли можете да ми помогнете, може би очаквам някакво успокоение, съвети, а може би просто искам да ми олекне поне малко.
Проблемът е, че не мога да имам нормална, дълга връзка. Изобщо ми е трудно да поддържам дори приятелски отношения с някого. На 22 години съм, миналата година за първи път си имах сериозен приятел, връзката ни продължи около 6 месеца. Приемам, че вината за разпада в отношенията ни е до голяма степен моя. Все още имам чувства към въпросния човек, но той е категоричен , че няма как да се съберем.
Скоро след това се запознах по Интернет с друго момче, той беше страхотен, въплъщаваше у себе си почти всички качества на "идеалния", но просто не се получи. Ходихме около 3 месеца, но така и не можахме да се почувстваме, да се отпуснем един с друг и в крайна сметка той скъса с мен. Аз приемам разделите много тежко, винаги търся вината у себе си и дълго време страдам и се обвинявам. Наистина смятам, че причината е в мен и че съм тотално сбъркана, явно няма човек, с когото да си пасваме и който да може да ме изтърпи. Много съм особена, интровертна и притеснителна, същевременно с това изглеждам дистанцирана и сдържана, дори надменна. Това кара хората да странят от мен, на мен по принцип това не ми пречи толкова, тъй като съм доста самовглъбена. Но ето, че започвам да се страхувам, че ще остана сама, а най-съкровеното ми желание винаги е било да имам мъж, семейство, деца. Знам, че на 22 години съм все още много млада, но наистина се плаша, че съм неспособна да имам връзка.
Ето, последният случай, който ме провокира и разстрои, е от днес. Отново се запознах с момче онлайн, тъй като на живо съвсем не мога да срещна някого. Излязохме на три срещи, той твърдеше, че много му харесвам, дори на втората среща ме целуна, на третата ми подари роза, пак се натискахме и изобщо изглеждаше, че иска да е с мен. Аз го харесвах, но не бях съвсем сигурна докъде ще доведе всичко това, може би ми е проличало, не знам. Двамата сме доста различни, той е по-общителен и контактен. Във всеки случай исках да опитаме. Добре, но след последната ни среща аз заминах на море, всичко беше точно, никакви признаци на раздор между нас. До снощи - писа ми, че много го привличам физически, сексуално, но дотам, тъй че е по-добре да спрем дотук, тъй като и двамата търсим сериозна връзка. Тази сутрин му се обадих да ми разясни ситуацията, каза, че размислил през последните дни, че се чувствал напрегнат в мое присъствие, не можел да се отпусне, сякаш непрекъснато правел нещо грешно. Накратко, компанията ми не му е приятна и не ме харесва като човек, характер, да не сме си губели излишно времето. Ок, но в деня след последната ни среща той ми писа как би предпочел да е с мен вместо с приятелите си и колко добре си е изкарал. Увери ме, че няма друго момиче и съм склонна да му вярвам. Освен това съм почти убедена, че физически ме харесва, просто явно не му допадам като разсъждения и характер. Не можел да ми даде това, от което аз имам нужда, съответно и аз на него. Много съм объркана, чувствам се ужасно. Питах го не иска ли поне от време на време да си пишем, да останем приятели, той беше категоричен, че не. Сякаш съм казала или направила нещо лошо, а то не е така
Проблемът е, че не мога да имам нормална, дълга връзка. Изобщо ми е трудно да поддържам дори приятелски отношения с някого. На 22 години съм, миналата година за първи път си имах сериозен приятел, връзката ни продължи около 6 месеца. Приемам, че вината за разпада в отношенията ни е до голяма степен моя. Все още имам чувства към въпросния човек, но той е категоричен , че няма как да се съберем.
Скоро след това се запознах по Интернет с друго момче, той беше страхотен, въплъщаваше у себе си почти всички качества на "идеалния", но просто не се получи. Ходихме около 3 месеца, но така и не можахме да се почувстваме, да се отпуснем един с друг и в крайна сметка той скъса с мен. Аз приемам разделите много тежко, винаги търся вината у себе си и дълго време страдам и се обвинявам. Наистина смятам, че причината е в мен и че съм тотално сбъркана, явно няма човек, с когото да си пасваме и който да може да ме изтърпи. Много съм особена, интровертна и притеснителна, същевременно с това изглеждам дистанцирана и сдържана, дори надменна. Това кара хората да странят от мен, на мен по принцип това не ми пречи толкова, тъй като съм доста самовглъбена. Но ето, че започвам да се страхувам, че ще остана сама, а най-съкровеното ми желание винаги е било да имам мъж, семейство, деца. Знам, че на 22 години съм все още много млада, но наистина се плаша, че съм неспособна да имам връзка.
Ето, последният случай, който ме провокира и разстрои, е от днес. Отново се запознах с момче онлайн, тъй като на живо съвсем не мога да срещна някого. Излязохме на три срещи, той твърдеше, че много му харесвам, дори на втората среща ме целуна, на третата ми подари роза, пак се натискахме и изобщо изглеждаше, че иска да е с мен. Аз го харесвах, но не бях съвсем сигурна докъде ще доведе всичко това, може би ми е проличало, не знам. Двамата сме доста различни, той е по-общителен и контактен. Във всеки случай исках да опитаме. Добре, но след последната ни среща аз заминах на море, всичко беше точно, никакви признаци на раздор между нас. До снощи - писа ми, че много го привличам физически, сексуално, но дотам, тъй че е по-добре да спрем дотук, тъй като и двамата търсим сериозна връзка. Тази сутрин му се обадих да ми разясни ситуацията, каза, че размислил през последните дни, че се чувствал напрегнат в мое присъствие, не можел да се отпусне, сякаш непрекъснато правел нещо грешно. Накратко, компанията ми не му е приятна и не ме харесва като човек, характер, да не сме си губели излишно времето. Ок, но в деня след последната ни среща той ми писа как би предпочел да е с мен вместо с приятелите си и колко добре си е изкарал. Увери ме, че няма друго момиче и съм склонна да му вярвам. Освен това съм почти убедена, че физически ме харесва, просто явно не му допадам като разсъждения и характер. Не можел да ми даде това, от което аз имам нужда, съответно и аз на него. Много съм объркана, чувствам се ужасно. Питах го не иска ли поне от време на време да си пишем, да останем приятели, той беше категоричен, че не. Сякаш съм казала или направила нещо лошо, а то не е така
Скрит текст:
старая се да се държа добре, но пак не става. Чувствам се като ужасен човек за общуване, явно хората не се чувстват комфортно в мое присъствие. Уж изглеждам добре,
Скрит текст:
От много време е така. Мислех, че на момчетата им харесват срамежливи момичета, но май не е така. Честно казано съм отчаяна, мисля, че с всеки ситуацията би се повторила.
Искам да добавя, че така описано, момчето звучи като гадняр, вярно, че постъпи странно, но иначе е много свестен и добър. Наистина мисля, че проблемът си е у мен.
Мислех да потърся професионална помощ, съвет от психолог, но как мога да променя излъчването си? Винаги съм си изглеждала такава, отегчена, надута, дори малко тъжна, изглеждам и се държа по-зряло за възрастта си. Не обичам и големи и шумни компании, винаги си стоя в ъгъла и не смея нищо да кажа. Обаче наистина много, много ми се иска да имам партньор в живота, да се чувствам обичана, желана и да имам свое семейство. Явно обаче това не на всеки му е писано...
Искам да добавя, че така описано, момчето звучи като гадняр, вярно, че постъпи странно, но иначе е много свестен и добър. Наистина мисля, че проблемът си е у мен.
Мислех да потърся професионална помощ, съвет от психолог, но как мога да променя излъчването си? Винаги съм си изглеждала такава, отегчена, надута, дори малко тъжна, изглеждам и се държа по-зряло за възрастта си. Не обичам и големи и шумни компании, винаги си стоя в ъгъла и не смея нищо да кажа. Обаче наистина много, много ми се иска да имам партньор в живота, да се чувствам обичана, желана и да имам свое семейство. Явно обаче това не на всеки му е писано...
А трябва да е обратното.Мъжът трябва да се нагажда към теб.
Я "хващай камшика", пък да видим няма ли да имаш успех.
Скрит текст: 
Сериозно:И аз съм притеснителна и все ме мислеха за горделива, надута, високомерна...пък ей на, от 28 години съм омъжена, щастливо.
Млада си още, ще намериш "твоя човек".
X
Реклама