как се правяте с прибирането на децата от детската площадка.?

Аз предупреждавам от по-рано, че ще си тръгваме, давам време за свикване с мисълта. В началото и с малки деца пак е трудно, защото не успяват да разберат какво означава "Тръгваме си след Х време", но бързо свикват. Ползвала съм и "Пускаш се още Х пъти по пързалката и тръгваме" и после броим заедно спусканията и т.н. похвати, за да разбере, че тръгваме и кога точно. Така проблеми нямам и си тръгваме безпроблемно, без писъци, убеждаване, носене, влачене, отвличане на внимание с купуване на неща и т.н.

Задължително предупреждавам, че си тръгваме след 5/10 минути, и, докато си създадат представа за времето, пускам таймер на телефона ми. Като звънне, значи тръгваме. Така лошата новина не идва от мен, а от външен неодушевен предмет, и не се сърдят на мен, пък и далеч не се сърдят толкова много, колкото биха иначе. И, когато таймерът звънне, не водя преговори, а ставам и тръгвам - така сме се уговорили, спазваме си думата.

времето е важно също-от 16 30 до 20ч и всичко е ок.Сутрин от 10 до към 12 30ч. Ако се опитвате да отбиете номера за половин час не става.

   Моята позната се оплака със същия проблем и с проблема, че като заеме люлката се люлее по 2 часа, не иска да я освободи за друго дете. Казах й, че трябва да обясни на детето си, че има и други деца, които искат да се люлеят и ако то иска да се люлее, няма ли да иска да освободи детето люлката за него. Също така за прибирането - да го подготвя предварително, че след 10-15 минути ще трябва да тръгват.

Ама ти си неизчерпаем източник на въпроси!

И за всяка прехвърчала мисъл през главата- нова тема.

Важното е, че тук имат поле за изява хора, които нямат деца....

Мислиш ли, че има такива?! Може и да има, де - хора всякакви!

Към авторката:
От личен опит те съветвам да не ги учиш с купуване на играчки или каквото и да било. Е, може с някакви солети, вафли, нещо дребно за ядене, но в никакъв случай не играчки. Децата бързо научават принципа и държат той да се прилага и като станат по-големи и като ходят и по други места. В градината няма кой знае какви изкушения и играчки (нито скъпи, нито обемни), но на други места е ужас. Моето се е научило (т.е. аз съм го научила), като ходим в музей, зоопарк, увеселителен парк,..., винаги да посещаваме сувенирния магазин и да вземаме нещо. Същото важи и за посещение в друг град. Проблемът е, че за последните два месеца сме ходили в един музей, един увеселителен парк, един зоопарк, едни пещери, бяхме за един ден до морето и за един уикенд в Германия.
По-добре да реват малко сега, защото като станат на 4 (като моето), нещата стават доста по-досадни. Все трябва да водя преговори за това какво да се купува и какво не - ясно е, че ще вземем нещо, ама поне да е нещо полезно и не особено скъпо. Може би всички деца са така - не знам, ама имам чувството, че аз съм изпуснала малко нещата.

Не ги примамвай с играчки и храни, защото си вкарваш голям автогол. Ще си ги търсят винаги. И после ще питаш как да ги спреш винаги да искат нещо.
Като беше по-малка, не разбираше "от още 5 мин и тръгваме" и т.н. Ако се дърпа, почвам с историята как отиваме да видим едно куче/коте, което е по пътя за вкъщи. Винаги излизах с количката, като я сложа и закопчея коланите, дори да мрънка, бързо се разсейваше като тръгнем. Като кажа тръгваме, значи е така, не се обяснявам особено. Вече разбира и винаги мога да измисля, нещо, с което да поиска да се прибере. Ще строим кула (напосредък е луда по конструктори), ще правим балони с пистолета, тати се е прибрал и т.н.

Поне за сега се радват и на малките неща ,почти всичко им е от магазин за един лев някоя маничка играчица за по два три лева ,като пораснат не знам какво ще правим и то всичко при нас е по две.Дори на пакет царевични пръчици се радват как да не им вземеш нещо и плюс това не ходят всеки ден по площадки ,но някак губя контрол над нещата и това ме притеснява.

Не се впечатлявай на рева им. Ще свикнат с времето какъв е режима, но сега са малки. Нямат представа от времето, нямат и идея, че утре пак ще играят. Дадоха ти идеи с 5-10 мин. Те не че разбират, но поне от сега ще свикнат с израза и ще стане нещо като сигнал за наближаващ край на играта. Бъди и твърда и тръгнеш ли не се оставяй да те върнат, че ще започнат да те разиграват.

А защо не ходят всеки ден на площадка? С какво се занимават другите дни?

Моят съвет е ако имате възможност да ги извеждате по-рано и следователно за по-дълго време и така ще се изморят сами. Примерно аз знам, че моята дъщеря се изморява от 2-3 часа навън следобед , следователно я извеждам (аз или таткото) в 4 и в 7 тя сама си търка очичките в знак, че й се спи.
Преди обяд я извеждам (август градините и групите са затворени) за час-два , за да се умори и спи следобед. И когато е в групата ги извеждат с тази цел - да ядат и спат и да са по-кротки.
Друго , което аз използвам като трик да няма тръшкане е да измислиш натоварваща активност , от която децата да се изтощят. Примерно аз винаги взимам топката й , за да си играят и тичат след нея с другите. Или пък катерушките също са средство за изморяване. Зависи колко е голямо детето, де...

Бъди по-уверена в себе си. Децата усещат когато родителите са нервни или несигурни в себе си и това ги кара да нервничат и те - поне моето дете е така.  Ако с дете на няма и две години губиш контрол над нещата, да знаеш, че към 3 и половина и 4 години, нещата могат да станат много сложни. Особено пък както твоите са две. Няма да имаш спасението с количката, налагането със сила ще бъде трудно (при моето е невъзможно), защото децата са вече по-големи и силни, и освен това започват да помнят, да държат на своето и да искат определени неща, които невинаги е възможно да им осигуриш в съответния момент, а не е и необходимо.

Опитай се да бъдеш малко по-твърда, не им вземай нищо - като дойде време за тръгване, слагаш ги в количката и потегляте. И естествено, обясняваш, говориш защо трябва да тръгвате - как е време за сън, как всички спят - животните, слънцето, другите деца, как трябва да имат сили за еди какво си...

Чудя се, защо все повече родители не могат да наложат авторитет над децата си и то за ей такива малки неща като прибиране от някъде? После искат някой да ги научи или вместо тях да бъде авторитет пред техните деца.
Хващаш и прибираш детето, като пореве ден-два ще се научи. Няма нужда да се подкупва или да му се прави евала на всеки рев.
Доста родители ги хваща срам от детския рев, че и го обясняват на децата си.
Ако съм дете всеки път ще ги засрамвам така.

Моето си го прибирам и толкова, научило се е, че е по-добре да ме послуша. Минахме периода на прибиране с рев и теглене за ръка. Сега се опитва да измрънка, че иска още, ама накрая тръгва без тръшкане. Понякога провежда преговори, понякога преговорите са  успешни за него, ни рев и тръшкане няма, защото нищо не постига с тях, освен наказание.

И ние сме на период преговори. Моето вчера се опитваше да ме убеди колко много се нуждае от чаршаф със Спайдърмен - бяха на съседната сергия до прасковите и кайсиите. След около 15 минути обяснения, че не се нуждае изобщо от чаршаф, защото спи все още с чувал, каза, че иска да яде маслини (които бяхме взели по-рано) и тръгна.

Децата искат почти всичко, което видят. Съвсем нормално е за тях, защото изучават света. От къде да знаят кое им е нужно и кое не? Като го проимат разбират, че не им харесва. А до тогава чуждата кокошка е патка.

Как се справям? Казвам "Имаш още 5 минути" и след като изтекат въпросните 5 минути, ставам и тръгвам. Да, понякога е имало драми, опити за дребно манипулиране и прочие, но никога не са ми правили впечатление. Като се замисля, напоследък почти не се е случвало. Дъщеря ми наскоро навърши 6 и вече отдавна си е дала ясна сметка, че глаголът "Тръгваме" означава точно това.

Не проумявам колко жалък и безпомощен родител трябва да си, за да подкупваш децата си с предмети или храна всеки път когато искаш да ги прибереш вкъщи  

Оф, като 'почнете с тези определения...

Ти говориш за дете на 6 години и колко отдавна да си е дала ясна сметка?! Има-няма две години. Децата на авторката са на около година и половина.

Няма определения, казвам какво мисля, кратко и ясно. Тук всеки път, когато някой отбележи нещо нелицеприятно, веднага му се вменява, че използва определение. Ми хубу, нека е така. Щом това ви прави по-хепи.

За мен не е нормално да прибираш дете от площадка с подкуп, без значение дали потомството е на 2 или на 12. По-деликатно няма как да го кажа 

Детето на Таис на 6 години знае как да се държи, защото Таис го е възпитала овреме. 
Като искате деца на година и половина да ви командват - ваша воля.

Едно е да кажеш на някого, че не е възпитал детето си овреме (да не говорим, че в случая става въпрос за деца на година и половина), а съвсем друго е да му кажеш, че е „жалък“ и „безпомощен“.

Едва ли само моите деца са такива, и да обяснявам на дете което няма две години че тръгваме след 5 Мин.Дали според вас разбират значението на 5 Мин.колко време е това? Не знам дали изобщо имат представа за времето.Може би догодина ще ме разбират по добре ,но сега не ми се вярва .Явно само аз съм от тези жалки родители че ми се иска да не си тръгваме сърдити за вкъщи и всичко да е по спокойно.Мислите ли че не съм се опитвала да обяснявам кога и защо си тръгваме ?Но въпреки това ревът .

Ани Иванова_429091, аз това се опитвам да обясня. То е ясно, че ще реват, докато в един момент ще те разберат. Ако правиш всичко само и само да са усмихнати и щастливи, ще дойде един ден, в който да си дърпаш косите и да се питаш къде сбърках. Просто, когато става въпрос за такива моменти трябва да си твърда и крайна, а те нека си реват. Ти нали знаеш, че не е да ги боли нещо все пак.

Така е ама някак ми става жално ,аз и сега го виждам че понякога ревът на сила за нещо ,но кое дете не иска нещо ,за сега мога да им угодя и се надявам винаги да е така ,макар че на моменти сигурно не е най -правилното,дано пък някой ден да са благодарни.Но както казват хората някой ден може и да си платя за това .Защото сигурно ще са разглезят,а някой ден може и да не мога да си позволя всичко което искат.

В такъв случай темата е безпредметна, защото авторката не е готова да промени нищо.

***
Ясно е, че малки деца нямат понятие от време, затова си имат родители, да се ориентират по тях. Ако родителите обаче подават объркващи сигнали, ще следва объркване. В такъв случай ще е по-малко объркващо и оронващо родителския авторитет, ако просто замениш призива "Хайде да си ходим вкъщи" с "Хайде да ходим да ви купим подаръци". Така поне ще знаят какво да очакват, а ти ще си си спазила думата.

Малко ми е трудно с помощта и с две деца на площадка си е истинско предизвикателство ,физически не ми е възможно да контролирам две деца ,които искат и двете да се качват на пързалката.Излизаме на по близка дестинация от както проходиха за ръчички пред блока сутрин ,но бързо става много горещо на вън и се прибираме ,а и никога не са спали на вън в количка ,което сигурно е моя грешка,но пък иначе трябваше да живеем в кочина меко казано .Преди това сутрин ги разхождах с количката.А докато се наспят и на закусват вече има кой да ми помага и зяпочнах да ги водя на площадка.А понякога и на други места ,за това не е всеки ден.

Поведението на г-жата е жалко и безпомощно. Как пък дете на година и половина ще ми се налага за такова нещо - прибиране от площадка, че ще го и подкупвам, че видиш ли реве.
Децата реват за какво ли не и колкото повече порастват, толкова повече започват да се опитват да манипулират с рев.
Голям страх има родителите от детски рев, породен от тръшкане.

Явно е крайно време да започна да бъда малко твърда с тези неща.Ще се постарая ,но няма да ми е лесно .

Мен лично детския рев ме изнервя много, така че я разбирам авторката. Направо съм в състояние на полудяване, особено на оня рев, който гласи - искаааам нещо, не знам каквооооо, обаче го искам и то ужасно много.

С течение на времето се научих да игнорирам това мрънкотене. Аз казвам какво следва, какво трябва и си действам по плана, пък тя нека си реве. Ама ми трябваше време докато свикна да не се ядосвам, а просто да запазя спокойствие и като кажа тръгвам и тя ревне, просто да тръгнем, без да започвам да я карам да спре да плаче.

В интерес на истината плача и тръшкането спряха тогава, когато малкото дяволче усети, че никой не се впечатлява и не откликва на капризите й  Сега като кажа тръгваме след 5 мин, вземам багажа и тръгвам, не се налага да се обяснявам, или ако се наложи то е много много рядко.

Ани, нещо не си ми много ясна. Пускаш тема, искаш някакви съвети, т.е. явно смяташ, че има проблем. А от горния пост излиза, че за теб начинът, по който ти действаш, е ок. Ами тогава защо пускаш тема?! И това е вече не знам си коя си тема, която се развива по този начин. За спането беше същата работа.

Естествено, че няма да ти е лесно. С децата никога не е лесно, ама това ти е част от длъжностната характеристика на родител. Все се оплакваш, че децата са две. Разбирам, че ти е трудно, но не си единствената с близнаци на този свят. На всеки му е трудно по една или друга прична - на мен ми е трудно, защото си гледам сама дете и всичко у дома чака мен - от домакинските задължения през детето и всичко, свързано с него, до работата (все пак трябва да ядем) и развлеченията през свободното време. Кой знае какви проблеми имат съфорумките тук. Но всички имаме деца, които имат нужда от майките си, за да се научат да се справят в този живот.

Стегни се малко - ти си тази, която трябва да налага правилата и времето е точно сега, след няколко години ще ти бъде много по-трудно, а за някои неща дори невъзможно.

IQ shortage, или направо outage...Поне аз такъв извод си вадя, от всичките й теми...Познавам мои набори (30+ годишни), възпитавани по подобен, на тези близнаци, начин...не е добре ситуацията...

И на нашата площадка извеждат 4-5 двойки близнаци, но най-малките, на 1-1,5г, винаги придружени от двама - мама и баба - защото за сам човек практически е невъзможно да тича след двете едновременно. Спасението е количката - едното в количката, другото за ръчичка, ама как сам човек ще смъкне количка за близнаци по стъпалата на блока или пък ще я качи в градския транспорт?
И аз съм сама с две деца, но моите са с 4 години разлика и пак ми се чудят как ги извеждам сама до парка например, като нямам кола. Свикнала съм. И не винаги сигналът "тръгваме" се посреща без протести и от двете. Говоря или ги оставям да си протестират, според момента. Ама много ме е яд на неодобрителните погледи към мен и коментарите от сорта:"тцъ, тцъ... И ние сме гледали деца, но такова нещо...."

Ани, ако можеш ги извеждай дори и пред блока с количката. Ако не те слушат и бягат в различни посоки, слагай едното в количката,  после ги разменяй. Моят син научи от кака си израза "нареди се на опашката!" - много помага. Учи ги да се изчакват - първо едното, после другото. Ако едното е момиче, а другото момче използвай да го научиш да бъде кавалер.
Нека купуването на нещо, даването на лакомство, пускането на филмче е наградата, че са си тръгнали без драми. Желая ти много търпение и успех!

Много много благодаря ,за сега се опитвам да не купувам всеки път нещо щом се разсърдят като си тръгваме от някъде,но уви колкото и да говоря не става без драми на затворени площадки ги пускам вече защото сами тичат ,малко ми жал че не винаги мога да ги предпазя от падане ,но се старая ,тук на нашата е с мека постелка което е супер ,катерене не давам по пързалки когато съм сама,пред блока дори сами не ме пускат от ръка ,така се опитвам да ги разхождам на близки разстояния  Без разходки не са останали.Но какви са тия погледи от другите майки като си тръгваме сигурно никога няма да разбера.

Мани площадката, ти да видиш от басейна как го вадим бебе на 20 месеца. Ходихме за първи път миналата седмица и изядохме боя с татко му за първи път - видяхме се в чудо. Че водата била студена, че не може да плува - на кого му пука. Иска на басейна човека и който рече да го извади от водата лошо му се пише.  Хем ни преби, хем много се смяхме. 

Е, нас това лято на плажа всеки ден ни слушаха със следния репертоар - Лоши родители, искам нови родители, вие защо си тръгвате от плажа всеки ден като има още хора, никак не ми давате да се къпя във водата /а тя не излиза от там/ и т.н., защо не сте се оженили тук, за да си ходя когато си поискам на море...........

И всичко това се развива докато си вървим по пътеката от плажа, тя ми виси на ръката и ме дере с нокти. Хората много ни се чудеха, защото при цялата тази картинка аз и ММ просто си вървяхме и си говорихме спокойно и никой не обръщаше внимание на малкото драскащо лъвче закачено за ръката ми.

Аз бих го ошамарила такова, ще ми се влачи и ще ме дере даже... не е познало! Като поиска други родители, директно я давам на съседното бунгало, и се прибирам. На 5 не е малка да се научи да уважава хората, които я хранят, дават й легло и подслон, държат се добре с нея.

AfterShock, не помня да съм искала съвет, а и не смятам да си говорим за възпитанието на дъщеря ми, просто споделих ситуация и начина по-който съм се справила. Ти си шамари твоето и го оставяй където решиш, моето няма нужда. Това, че веднъж-два пъти годишно я наскачат лудите не е причина да я определя като невъзпитана и неуважаваща.

То и това с шамарите първия път при по-чувствително дете може и да подейства, но пак си зависи от детето. За някои деца това означава, че са си постигнала целта, провокацията е успяла и са доволни. Пък и публично? И мен са ме учили, че детето с поведението си пази авторитета на родителите или ги излага, ама върви го обяснявай на днешните деца. Времената са различни, има една по-голямо обществена търпимост от типа "остави го, дете е", това се усеща от децата, затова и си позволяват повече. Преди около 40г. майка ми посочваше тръшкащото се дете и  казваше "ако ти ми се тръшнеш така, ще те напердаша" и аз не се тръшках. И баба ми преди 90 години отупала праха от баща ми като се тръшнал пред църквата за още грозде, но тогава никой не й е казал "ще извикам Закрила на детето". А иначе и аз тайничко завиждам на майки, чиито деца са кротички, но пък се успокоявам с теорията, че палавите и непокорните по-добре се справяли в живота. Мами, радвайте се на децата си и ги обичайте, такива, каквито са - кротки и послушни или диви и щастливи - те са си наши деца.

Не искам да възпитавам детето си с шамари и не мисля че това е правилно .Не ми се вярва детето като изяде шамара че ще стане много послушно ,възпитано и ще се научи на уважение.Моите наблюдения водят до извода че с бой децата стават още по непокорни и невъзпитани .Децата ,че дори и възрастните макар и рядко казват неща които не винаги мислят наистина .Много деца използват изрази като не те обичам вече когато искат нещо което не може ,но не ми се вярва да го мислят истински.

deskatta,
 едно е детето да говори разни работи, да се дърпа, но да върви. Друго е всеки път да му купуваш разни неща, защото иначе плачело като се прибира. Аз съм за първия, твоят вариант. Казала съм тръгваме, значи тръгваме. Преценила съм, че повече не може. Все още родителят съм аз. Ама няма моля ти се, ще ти купя цвъцка за 1 лев, ако тръгнеш. И моите са тръгвали разплакани и нацупени от детската площадка, преживява се 1-2 пъти, после се научават, че номера не минава. Не е нужно да се стига до бой. Важно е да има твърда позиции, че няма да отстъпиш.

Дени, права си. Между вариант 1 и 2 разликата е много малка и зависи от действието на родителя. Един път отстъпиш ли веднага отиваш във втори вариант и ще ти трябва много време да се върнеш на първи. Това се опитвам и аз да обясня на авторката, че в рева няма нищо лошо и срамно по принцип, стига да не се впечатляваш и да не се опитваш да залъгваш детето, само и само да не реве. Напротив, това е все пак начин на изразяване на емоция и начин да разберат, че не може всичко да става по тяхната.

Предупреждавам и аз поне два пъти, че след еди колко си време или пускания по пързалката си тръгаме. Колкото и да нямат представа от времето, пак им позволява да свикнат с мисълта. Ако ѝ дойде изневиделица, ще се тръшне, разбира се – нормална реакция на около двегодишно, просто не са в състояние да си контролират емоциите още, а не могат да се изразяват кой знае колко добре, че да преговаряме и да се обясняваме.
Има и неща, за които нарочно ѝ предоставям избора – примерно, да облече синята или розовата тениска, да вземем колелото или играчките за пясък. Тя решава на кой пясъчник иска да играе, освен ако няма обективни фактори (примерно, беснеещи по-големи деца), които да налагат друго. Така е много по-склонна да отстъпи без драми за нещата, които аз решавам. Има усещането, че някои неща зависят от нея и така е много по-спокойна и уравновесена.

Също не я водя за ръка, държа я, само когато пресичаме или има друга непосредствена опасност. Иначе на втората минута започва да се дърпа и да нервничи.

Помага също да ѝ кажа, какво ще правим вкъщи (ще готвим – тя обича да "помага", ще се обадим на баба по скайп и т.н.). Моля я да ми помогне със събирането на играчки от пясъчника, така отклонявам вниманието ѝ към някаква непосредствена задача. Не купувам и не обещавам подаръци. Но и не отстъпвам – кажа ли, че тръгваме, няма оставане за още 5 минути и т.н. Научих се правилно да си планирам времето, като излизаме, за да не се изнервям, че се влачи след мен или иска да разгледа някой охлюв по път. 

Охлюви, жълъди, таралежи... Снощи моя за първи път се вгледа в сянката си и вървеше настъпвайки сянката си. Дори се наведе да я пипне.