как се правяте с прибирането на децата от детската площадка.?

Ани, нещо не си ми много ясна. Пускаш тема, искаш някакви съвети, т.е. явно смяташ, че има проблем. А от горния пост излиза, че за теб начинът, по който ти действаш, е ок. Ами тогава защо пускаш тема?! И това е вече не знам си коя си тема, която се развива по този начин. За спането беше същата работа.

Естествено, че няма да ти е лесно. С децата никога не е лесно, ама това ти е част от длъжностната характеристика на родител. Все се оплакваш, че децата са две. Разбирам, че ти е трудно, но не си единствената с близнаци на този свят. На всеки му е трудно по една или друга прична - на мен ми е трудно, защото си гледам сама дете и всичко у дома чака мен - от домакинските задължения през детето и всичко, свързано с него, до работата (все пак трябва да ядем) и развлеченията през свободното време. Кой знае какви проблеми имат съфорумките тук. Но всички имаме деца, които имат нужда от майките си, за да се научат да се справят в този живот.

Стегни се малко - ти си тази, която трябва да налага правилата и времето е точно сега, след няколко години ще ти бъде много по-трудно, а за някои неща дори невъзможно.

IQ shortage, или направо outage...Поне аз такъв извод си вадя, от всичките й теми...Познавам мои набори (30+ годишни), възпитавани по подобен, на тези близнаци, начин...не е добре ситуацията...

И на нашата площадка извеждат 4-5 двойки близнаци, но най-малките, на 1-1,5г, винаги придружени от двама - мама и баба - защото за сам човек практически е невъзможно да тича след двете едновременно. Спасението е количката - едното в количката, другото за ръчичка, ама как сам човек ще смъкне количка за близнаци по стъпалата на блока или пък ще я качи в градския транспорт?
И аз съм сама с две деца, но моите са с 4 години разлика и пак ми се чудят как ги извеждам сама до парка например, като нямам кола. Свикнала съм. И не винаги сигналът "тръгваме" се посреща без протести и от двете. Говоря или ги оставям да си протестират, според момента. Ама много ме е яд на неодобрителните погледи към мен и коментарите от сорта:"тцъ, тцъ... И ние сме гледали деца, но такова нещо...."

Ани, ако можеш ги извеждай дори и пред блока с количката. Ако не те слушат и бягат в различни посоки, слагай едното в количката,  после ги разменяй. Моят син научи от кака си израза "нареди се на опашката!" - много помага. Учи ги да се изчакват - първо едното, после другото. Ако едното е момиче, а другото момче използвай да го научиш да бъде кавалер.
Нека купуването на нещо, даването на лакомство, пускането на филмче е наградата, че са си тръгнали без драми. Желая ти много търпение и успех!

Много много благодаря ,за сега се опитвам да не купувам всеки път нещо щом се разсърдят като си тръгваме от някъде,но уви колкото и да говоря не става без драми на затворени площадки ги пускам вече защото сами тичат ,малко ми жал че не винаги мога да ги предпазя от падане ,но се старая ,тук на нашата е с мека постелка което е супер ,катерене не давам по пързалки когато съм сама,пред блока дори сами не ме пускат от ръка ,така се опитвам да ги разхождам на близки разстояния  Без разходки не са останали.Но какви са тия погледи от другите майки като си тръгваме сигурно никога няма да разбера.

Мани площадката, ти да видиш от басейна как го вадим бебе на 20 месеца. Ходихме за първи път миналата седмица и изядохме боя с татко му за първи път - видяхме се в чудо. Че водата била студена, че не може да плува - на кого му пука. Иска на басейна човека и който рече да го извади от водата лошо му се пише.  Хем ни преби, хем много се смяхме. 

Е, нас това лято на плажа всеки ден ни слушаха със следния репертоар - Лоши родители, искам нови родители, вие защо си тръгвате от плажа всеки ден като има още хора, никак не ми давате да се къпя във водата /а тя не излиза от там/ и т.н., защо не сте се оженили тук, за да си ходя когато си поискам на море...........

И всичко това се развива докато си вървим по пътеката от плажа, тя ми виси на ръката и ме дере с нокти. Хората много ни се чудеха, защото при цялата тази картинка аз и ММ просто си вървяхме и си говорихме спокойно и никой не обръщаше внимание на малкото драскащо лъвче закачено за ръката ми.

Аз бих го ошамарила такова, ще ми се влачи и ще ме дере даже... не е познало! Като поиска други родители, директно я давам на съседното бунгало, и се прибирам. На 5 не е малка да се научи да уважава хората, които я хранят, дават й легло и подслон, държат се добре с нея.

AfterShock, не помня да съм искала съвет, а и не смятам да си говорим за възпитанието на дъщеря ми, просто споделих ситуация и начина по-който съм се справила. Ти си шамари твоето и го оставяй където решиш, моето няма нужда. Това, че веднъж-два пъти годишно я наскачат лудите не е причина да я определя като невъзпитана и неуважаваща.

То и това с шамарите първия път при по-чувствително дете може и да подейства, но пак си зависи от детето. За някои деца това означава, че са си постигнала целта, провокацията е успяла и са доволни. Пък и публично? И мен са ме учили, че детето с поведението си пази авторитета на родителите или ги излага, ама върви го обяснявай на днешните деца. Времената са различни, има една по-голямо обществена търпимост от типа "остави го, дете е", това се усеща от децата, затова и си позволяват повече. Преди около 40г. майка ми посочваше тръшкащото се дете и  казваше "ако ти ми се тръшнеш така, ще те напердаша" и аз не се тръшках. И баба ми преди 90 години отупала праха от баща ми като се тръшнал пред църквата за още грозде, но тогава никой не й е казал "ще извикам Закрила на детето". А иначе и аз тайничко завиждам на майки, чиито деца са кротички, но пък се успокоявам с теорията, че палавите и непокорните по-добре се справяли в живота. Мами, радвайте се на децата си и ги обичайте, такива, каквито са - кротки и послушни или диви и щастливи - те са си наши деца.

Не искам да възпитавам детето си с шамари и не мисля че това е правилно .Не ми се вярва детето като изяде шамара че ще стане много послушно ,възпитано и ще се научи на уважение.Моите наблюдения водят до извода че с бой децата стават още по непокорни и невъзпитани .Децата ,че дори и възрастните макар и рядко казват неща които не винаги мислят наистина .Много деца използват изрази като не те обичам вече когато искат нещо което не може ,но не ми се вярва да го мислят истински.

deskatta,
 едно е детето да говори разни работи, да се дърпа, но да върви. Друго е всеки път да му купуваш разни неща, защото иначе плачело като се прибира. Аз съм за първия, твоят вариант. Казала съм тръгваме, значи тръгваме. Преценила съм, че повече не може. Все още родителят съм аз. Ама няма моля ти се, ще ти купя цвъцка за 1 лев, ако тръгнеш. И моите са тръгвали разплакани и нацупени от детската площадка, преживява се 1-2 пъти, после се научават, че номера не минава. Не е нужно да се стига до бой. Важно е да има твърда позиции, че няма да отстъпиш.

Дени, права си. Между вариант 1 и 2 разликата е много малка и зависи от действието на родителя. Един път отстъпиш ли веднага отиваш във втори вариант и ще ти трябва много време да се върнеш на първи. Това се опитвам и аз да обясня на авторката, че в рева няма нищо лошо и срамно по принцип, стига да не се впечатляваш и да не се опитваш да залъгваш детето, само и само да не реве. Напротив, това е все пак начин на изразяване на емоция и начин да разберат, че не може всичко да става по тяхната.

Предупреждавам и аз поне два пъти, че след еди колко си време или пускания по пързалката си тръгаме. Колкото и да нямат представа от времето, пак им позволява да свикнат с мисълта. Ако ѝ дойде изневиделица, ще се тръшне, разбира се – нормална реакция на около двегодишно, просто не са в състояние да си контролират емоциите още, а не могат да се изразяват кой знае колко добре, че да преговаряме и да се обясняваме.
Има и неща, за които нарочно ѝ предоставям избора – примерно, да облече синята или розовата тениска, да вземем колелото или играчките за пясък. Тя решава на кой пясъчник иска да играе, освен ако няма обективни фактори (примерно, беснеещи по-големи деца), които да налагат друго. Така е много по-склонна да отстъпи без драми за нещата, които аз решавам. Има усещането, че някои неща зависят от нея и така е много по-спокойна и уравновесена.

Също не я водя за ръка, държа я, само когато пресичаме или има друга непосредствена опасност. Иначе на втората минута започва да се дърпа и да нервничи.

Помага също да ѝ кажа, какво ще правим вкъщи (ще готвим – тя обича да "помага", ще се обадим на баба по скайп и т.н.). Моля я да ми помогне със събирането на играчки от пясъчника, така отклонявам вниманието ѝ към някаква непосредствена задача. Не купувам и не обещавам подаръци. Но и не отстъпвам – кажа ли, че тръгваме, няма оставане за още 5 минути и т.н. Научих се правилно да си планирам времето, като излизаме, за да не се изнервям, че се влачи след мен или иска да разгледа някой охлюв по път. 

Охлюви, жълъди, таралежи... Снощи моя за първи път се вгледа в сянката си и вървеше настъпвайки сянката си. Дори се наведе да я пипне.