Почти винаги прибирането ни от вън е истерия и почти насила и се почва реване .Единствено ако наблиза няма нещо което да им купим играчка ,нещо за ядене или машина за топчета ,което им е любимото ,но пак като се приберем реват.Докато не заспят е меко казано кошмарно.
- Публикувана: 5 авг. 2016, 12:35 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2016, 15:17 ч.
как се правяте с прибирането на децата от детската площадка.?
Аз предупреждавам от по-рано, че ще си тръгваме, давам време за свикване с мисълта. В началото и с малки деца пак е трудно, защото не успяват да разберат какво означава "Тръгваме си след Х време", но бързо свикват. Ползвала съм и "Пускаш се още Х пъти по пързалката и тръгваме" и после броим заедно спусканията и т.н. похвати, за да разбере, че тръгваме и кога точно. Така проблеми нямам и си тръгваме безпроблемно, без писъци, убеждаване, носене, влачене, отвличане на внимание с купуване на неща и т.н.
Задължително предупреждавам, че си тръгваме след 5/10 минути, и, докато си създадат представа за времето, пускам таймер на телефона ми. Като звънне, значи тръгваме. Така лошата новина не идва от мен, а от външен неодушевен предмет, и не се сърдят на мен, пък и далеч не се сърдят толкова много, колкото биха иначе. И, когато таймерът звънне, не водя преговори, а ставам и тръгвам - така сме се уговорили, спазваме си думата.
Моята позната се оплака със същия проблем и с проблема, че като заеме люлката се люлее по 2 часа, не иска да я освободи за друго дете. Казах й, че трябва да обясни на детето си, че има и други деца, които искат да се люлеят и ако то иска да се люлее, няма ли да иска да освободи детето люлката за него. Също така за прибирането - да го подготвя предварително, че след 10-15 минути ще трябва да тръгват.
Ама ти си неизчерпаем източник на въпроси!
И за всяка прехвърчала мисъл през главата- нова тема.
Важното е, че тук имат поле за изява хора, които нямат деца.... 
Мислиш ли, че има такива?! Може и да има, де - хора всякакви!
Към авторката:
От личен опит те съветвам да не ги учиш с купуване на играчки или каквото и да било. Е, може с някакви солети, вафли, нещо дребно за ядене, но в никакъв случай не играчки. Децата бързо научават принципа и държат той да се прилага и като станат по-големи и като ходят и по други места. В градината няма кой знае какви изкушения и играчки (нито скъпи, нито обемни), но на други места е ужас. Моето се е научило (т.е. аз съм го научила), като ходим в музей, зоопарк, увеселителен парк,..., винаги да посещаваме сувенирния магазин и да вземаме нещо. Същото важи и за посещение в друг град. Проблемът е, че за последните два месеца сме ходили в един музей, един увеселителен парк, един зоопарк, едни пещери, бяхме за един ден до морето и за един уикенд в Германия.
По-добре да реват малко сега, защото като станат на 4 (като моето), нещата стават доста по-досадни. Все трябва да водя преговори за това какво да се купува и какво не - ясно е, че ще вземем нещо, ама поне да е нещо полезно и не особено скъпо. Може би всички деца са така - не знам, ама имам чувството, че аз съм изпуснала малко нещата.
Не ги примамвай с играчки и храни, защото си вкарваш голям автогол. Ще си ги търсят винаги. И после ще питаш как да ги спреш винаги да искат нещо.
Като беше по-малка, не разбираше "от още 5 мин и тръгваме" и т.н. Ако се дърпа, почвам с историята как отиваме да видим едно куче/коте, което е по пътя за вкъщи. Винаги излизах с количката, като я сложа и закопчея коланите, дори да мрънка, бързо се разсейваше като тръгнем. Като кажа тръгваме, значи е така, не се обяснявам особено. Вече разбира и винаги мога да измисля, нещо, с което да поиска да се прибере. Ще строим кула (напосредък е луда по конструктори), ще правим балони с пистолета, тати се е прибрал и т.н.
Като беше по-малка, не разбираше "от още 5 мин и тръгваме" и т.н. Ако се дърпа, почвам с историята как отиваме да видим едно куче/коте, което е по пътя за вкъщи. Винаги излизах с количката, като я сложа и закопчея коланите, дори да мрънка, бързо се разсейваше като тръгнем. Като кажа тръгваме, значи е така, не се обяснявам особено. Вече разбира и винаги мога да измисля, нещо, с което да поиска да се прибере. Ще строим кула (напосредък е луда по конструктори), ще правим балони с пистолета, тати се е прибрал и т.н.
Поне за сега се радват и на малките неща ,почти всичко им е от магазин за един лев някоя маничка играчица за по два три лева ,като пораснат не знам какво ще правим и то всичко при нас е по две.Дори на пакет царевични пръчици се радват как да не им вземеш нещо и плюс това не ходят всеки ден по площадки ,но някак губя контрол над нещата и това ме притеснява.
Не се впечатлявай на рева им. Ще свикнат с времето какъв е режима, но сега са малки. Нямат представа от времето, нямат и идея, че утре пак ще играят. Дадоха ти идеи с 5-10 мин. Те не че разбират, но поне от сега ще свикнат с израза и ще стане нещо като сигнал за наближаващ край на играта. Бъди и твърда и тръгнеш ли не се оставяй да те върнат, че ще започнат да те разиграват.
А защо не ходят всеки ден на площадка? С какво се занимават другите дни?
А защо не ходят всеки ден на площадка? С какво се занимават другите дни?
Моят съвет е ако имате възможност да ги извеждате по-рано и следователно за по-дълго време и така ще се изморят сами. Примерно аз знам, че моята дъщеря се изморява от 2-3 часа навън следобед , следователно я извеждам (аз или таткото) в 4 и в 7 тя сама си търка очичките в знак, че й се спи.
Преди обяд я извеждам (август градините и групите са затворени) за час-два , за да се умори и спи следобед. И когато е в групата ги извеждат с тази цел - да ядат и спат и да са по-кротки.
Друго , което аз използвам като трик да няма тръшкане е да измислиш натоварваща активност , от която децата да се изтощят. Примерно аз винаги взимам топката й , за да си играят и тичат след нея с другите. Или пък катерушките също са средство за изморяване. Зависи колко е голямо детето, де...
Преди обяд я извеждам (август градините и групите са затворени) за час-два , за да се умори и спи следобед. И когато е в групата ги извеждат с тази цел - да ядат и спат и да са по-кротки.
Друго , което аз използвам като трик да няма тръшкане е да измислиш натоварваща активност , от която децата да се изтощят. Примерно аз винаги взимам топката й , за да си играят и тичат след нея с другите. Или пък катерушките също са средство за изморяване. Зависи колко е голямо детето, де...
... някак губя контрол над нещата и това ме притеснява.
Бъди по-уверена в себе си. Децата усещат когато родителите са нервни или несигурни в себе си и това ги кара да нервничат и те - поне моето дете е така. Ако с дете на няма и две години губиш контрол над нещата, да знаеш, че към 3 и половина и 4 години, нещата могат да станат много сложни. Особено пък както твоите са две. Няма да имаш спасението с количката, налагането със сила ще бъде трудно (при моето е невъзможно), защото децата са вече по-големи и силни, и освен това започват да помнят, да държат на своето и да искат определени неща, които невинаги е възможно да им осигуриш в съответния момент, а не е и необходимо.
Опитай се да бъдеш малко по-твърда, не им вземай нищо - като дойде време за тръгване, слагаш ги в количката и потегляте. И естествено, обясняваш, говориш защо трябва да тръгвате - как е време за сън, как всички спят - животните, слънцето, другите деца, как трябва да имат сили за еди какво си...
Чудя се, защо все повече родители не могат да наложат авторитет над децата си и то за ей такива малки неща като прибиране от някъде? После искат някой да ги научи или вместо тях да бъде авторитет пред техните деца.
Хващаш и прибираш детето, като пореве ден-два ще се научи. Няма нужда да се подкупва или да му се прави евала на всеки рев.
Доста родители ги хваща срам от детския рев, че и го обясняват на децата си.
Ако съм дете всеки път ще ги засрамвам така.
Моето си го прибирам и толкова, научило се е, че е по-добре да ме послуша. Минахме периода на прибиране с рев и теглене за ръка. Сега се опитва да измрънка, че иска още, ама накрая тръгва без тръшкане. Понякога провежда преговори, понякога преговорите са успешни за него, ни рев и тръшкане няма, защото нищо не постига с тях, освен наказание.
Хващаш и прибираш детето, като пореве ден-два ще се научи. Няма нужда да се подкупва или да му се прави евала на всеки рев.
Доста родители ги хваща срам от детския рев, че и го обясняват на децата си.
Ако съм дете всеки път ще ги засрамвам така.
Моето си го прибирам и толкова, научило се е, че е по-добре да ме послуша. Минахме периода на прибиране с рев и теглене за ръка. Сега се опитва да измрънка, че иска още, ама накрая тръгва без тръшкане. Понякога провежда преговори, понякога преговорите са успешни за него, ни рев и тръшкане няма, защото нищо не постига с тях, освен наказание.