..са на една възраст (3г.).
Привет! Бременна съм в 5 месец, в процес на ремонт сме, не се разбирам с мъжа си и съм УЖАСЕНА от двете "ангелчета".
Ще опитам да разграфя нещата, защото когато се помъча да споделя мъката си с мъжа си или с моите родители - те не разбират нищичко от това, което изживявам.
1. Дъщеря ми и дъщерята на свекървата - (първото ми детенце е от друг - да поясня) още от преместването ни в къщата на мъжа ми щерката на свекървата започна да се отнася към дъщеря ми многп грубо - удряше я при всеки нейн опит да се сближат или ако вземе нейна играчка, скубане, хапане със злоба, крещене по нея за най-елемнтарни неща. В началото мълчах и просто утешавах дъщеря си при всеки нейн плач обяснявах, че ще започнат да се разбират с времето, но това време така и не дойде. Разбирате ли разбирам за неразбирателството между децата, особено тези на една възраст. Мога да правя разлика между нормално и допустимо - Е ТУК ТАКОВА НЯМА! С течение на времето дъщеря ми започна да отвръща на ударите. В началото категорично я спирах и и говорех отново и отново, че трябва да отстъпва, но дълбоко в себе си исках да се защитава, защото всичко си има границиа а и виждах, че свекървата не се справя с това да успокои дъщеря си. Имали сме случаи, когато я е ритала в лицето само, защото е била прекслено близо до нея.. коя майка няма да реагира при вида на окървавеното лице на детенцето и?!? Не исках да се бъркам на свекървата за начина, по който и се кара и който очевидно не вършеше работа - беше ми неудобно, затова просто си стояхме на нашия етаж и ограничих контактите и слизането долу. Нямах избор, дъщеря ми също се озлоби, започна да и прави на пук, да и посяга. За съжаление удобствата, като кухня и баня за сега са на етажа при свекървата и се налага да слизаме за да вечеряме и т.н., което само можете да си представяте как протича. Никога не съм си позволила да посегна на чуждо дете, но не знам до кога ще се сдържам. Снощи например бяхме аз, дъщерята и те двете. Играха си около 5 мин под моя надзор, защото свекървата се къпеше. Изведнъж моята дъщеря легна на земята и започна да си клати краката в тези на нейната, при което тя започна да я рита и да крещи а аз ги разтървах. Дъщеря ми грабна една играчна и я хвърли по главата и (съвсем леко, но въпреки това и се скарах) а тя започна да реве сякаш я беше ударила с камък и това се случва всеки път, когато дъщеря ми посегне. Съдира се от рев, но когато тя удря - няма проблем, моята е свикнала.. Дори в момента се изнервям само, докато го описвам а това е една малка част от всичко.
2. Ремонта - е, не върви както можете да се досетите. По принцип не би трябвало да си го слагам толкова, но всичко ми се насъбира.
3.Мъжа ми - караме се доста често и само защото опитите ми да си излея мъката са неуспешни, при всеки спор аз избирам просто да замълча и да се отдалеча. Разберете нямам нужда от неразбирателството му точно сега, когато съм бременна и се чувствам ужасно. Опитвам се да му обяснявам всичко, но не знам каква е причината да не се получава. Вчера например му казах, че ще откажа поканата за обяд от баба му, защото не мога да понасям повече децата и техните скандали казах също, че искам да си използвам свободното време преди да родя и да излизам, защото сега с тях двете е ужасно а не искам и да мисля след раждането. Сигурно ще намирам бебето със синини.. Той отвръща " Ами излизай, ако искаш остани при вашите, докато родиш" Сърцето ми се съдира. Не си позволявам да плача и да се товаря, но въррешно се разкъсвам. На всичкото отгоре свекъра и свекървата са традиционалисти и ми изтърсиха преди време, че "трябва" да направим сватба. Естествено и мъжа ми е научен да спазва традициите и не му стана приятно, когато отказах. Просто не искам не смятам, че съм готова за това, точно сега и признах, че има вариант никога да не бъда. Способна съм да пренебрегна чувствата си и да го направя, но ще ми бъде много трудно. Споделих му, че може би след време ще съм по-уверена и ще успея да направя компромис, но след това ми изтърси за другата си традиция, която искал да спази- да кръстим бебето на баща му при положение, че дъщеря му е кръстена вече на него, и че бяхме обсъждали поне 5 други имена преди това, които за него явно са били дискутирани просто, защото му допадат. Така си го обяснявам аз. Вече ми е трудно всичко - да размишлявам, да се тревожа, да игнорирам, да споделям.. сякаш съм в душевна пропаст а най-близките ми .. са тук а всъщност ги няма.
Предварително ме извинете, нямам време да прегледам и коригирам.
Привет! Бременна съм в 5 месец, в процес на ремонт сме, не се разбирам с мъжа си и съм УЖАСЕНА от двете "ангелчета".
Ще опитам да разграфя нещата, защото когато се помъча да споделя мъката си с мъжа си или с моите родители - те не разбират нищичко от това, което изживявам.
1. Дъщеря ми и дъщерята на свекървата - (първото ми детенце е от друг - да поясня) още от преместването ни в къщата на мъжа ми щерката на свекървата започна да се отнася към дъщеря ми многп грубо - удряше я при всеки нейн опит да се сближат или ако вземе нейна играчка, скубане, хапане със злоба, крещене по нея за най-елемнтарни неща. В началото мълчах и просто утешавах дъщеря си при всеки нейн плач обяснявах, че ще започнат да се разбират с времето, но това време така и не дойде. Разбирате ли разбирам за неразбирателството между децата, особено тези на една възраст. Мога да правя разлика между нормално и допустимо - Е ТУК ТАКОВА НЯМА! С течение на времето дъщеря ми започна да отвръща на ударите. В началото категорично я спирах и и говорех отново и отново, че трябва да отстъпва, но дълбоко в себе си исках да се защитава, защото всичко си има границиа а и виждах, че свекървата не се справя с това да успокои дъщеря си. Имали сме случаи, когато я е ритала в лицето само, защото е била прекслено близо до нея.. коя майка няма да реагира при вида на окървавеното лице на детенцето и?!? Не исках да се бъркам на свекървата за начина, по който и се кара и който очевидно не вършеше работа - беше ми неудобно, затова просто си стояхме на нашия етаж и ограничих контактите и слизането долу. Нямах избор, дъщеря ми също се озлоби, започна да и прави на пук, да и посяга. За съжаление удобствата, като кухня и баня за сега са на етажа при свекървата и се налага да слизаме за да вечеряме и т.н., което само можете да си представяте как протича. Никога не съм си позволила да посегна на чуждо дете, но не знам до кога ще се сдържам. Снощи например бяхме аз, дъщерята и те двете. Играха си около 5 мин под моя надзор, защото свекървата се къпеше. Изведнъж моята дъщеря легна на земята и започна да си клати краката в тези на нейната, при което тя започна да я рита и да крещи а аз ги разтървах. Дъщеря ми грабна една играчна и я хвърли по главата и (съвсем леко, но въпреки това и се скарах) а тя започна да реве сякаш я беше ударила с камък и това се случва всеки път, когато дъщеря ми посегне. Съдира се от рев, но когато тя удря - няма проблем, моята е свикнала.. Дори в момента се изнервям само, докато го описвам а това е една малка част от всичко.
2. Ремонта - е, не върви както можете да се досетите. По принцип не би трябвало да си го слагам толкова, но всичко ми се насъбира.
3.Мъжа ми - караме се доста често и само защото опитите ми да си излея мъката са неуспешни, при всеки спор аз избирам просто да замълча и да се отдалеча. Разберете нямам нужда от неразбирателството му точно сега, когато съм бременна и се чувствам ужасно. Опитвам се да му обяснявам всичко, но не знам каква е причината да не се получава. Вчера например му казах, че ще откажа поканата за обяд от баба му, защото не мога да понасям повече децата и техните скандали казах също, че искам да си използвам свободното време преди да родя и да излизам, защото сега с тях двете е ужасно а не искам и да мисля след раждането. Сигурно ще намирам бебето със синини.. Той отвръща " Ами излизай, ако искаш остани при вашите, докато родиш" Сърцето ми се съдира. Не си позволявам да плача и да се товаря, но въррешно се разкъсвам. На всичкото отгоре свекъра и свекървата са традиционалисти и ми изтърсиха преди време, че "трябва" да направим сватба. Естествено и мъжа ми е научен да спазва традициите и не му стана приятно, когато отказах. Просто не искам не смятам, че съм готова за това, точно сега и признах, че има вариант никога да не бъда. Способна съм да пренебрегна чувствата си и да го направя, но ще ми бъде много трудно. Споделих му, че може би след време ще съм по-уверена и ще успея да направя компромис, но след това ми изтърси за другата си традиция, която искал да спази- да кръстим бебето на баща му при положение, че дъщеря му е кръстена вече на него, и че бяхме обсъждали поне 5 други имена преди това, които за него явно са били дискутирани просто, защото му допадат. Така си го обяснявам аз. Вече ми е трудно всичко - да размишлявам, да се тревожа, да игнорирам, да споделям.. сякаш съм в душевна пропаст а най-близките ми .. са тук а всъщност ги няма.
Предварително ме извинете, нямам време да прегледам и коригирам.
По принцип имам фобия от съжителство с роднини, но при вас е пълен ужас явно. Бих те посъветвала да почнеш да подкопаваш устоите на мъжа ти в насока да се махате оттам - всеки ден по малко. Ти си знаеш с какви методи, не познавам мъжа ти и не знам на какво "кълве", но всеки мъж може да бъде насочен нанякъде от жена си. В такава къща нормален живот (за мен) не може да има. Може да изчакаш раждането, не е речено да се местиш бременна, но поне мисли в тази посока. 
Иначе и двете ти деца ще страдат, особено ако лошото отношение към дъщеря ти продължи, а бебето, като е тяхно, го превъзнасят 