Дъщеря ми и дъщерята на свекървата..

...........................
И двете ти твърдения са абсолютно несъстоятелни, да не кажа- глупави!
"Другото дете", Е сестра на мъжа, не му се води такава, докато "това" дете не му се води дори собствено, а е доведено от жена му.
С кой акъл ще поставяш зрял човек в положение да застане въобще срещу едното дете, като и двете са на по 3 години?
И с кой акъл ще искаш да скочи да защитава чуждото пред сестра си?
За мен, много правилно не се е намесвал, като е оставил двете майки да си решат проблемите в комуникацията на децата им и много мъжки е реагирал с готовността си да се изнесат.

Що се отнася до второто твърдение- нямаш абсолютно никакви индикации, та камо ли сведения, че всичко, което ти се върти из главата, може да се случи и не виждам какво извратено удоволствие ти прави да я стресираш допълнително, знаейки, че е бременна.

АбсурТ, чии са тези цитати, че името е на авторката?

Оправих го, благодаря ти!

Хахах, естествено, че не са абсурдни. Когато предлагаш брак на жена, която вече има дете, ти взимаш И детето и като мъж на място си длъжен да го приемеш като свое. Казвам го от личен опит, защото едно време, когато бях малка и майка ми си намери втори съпруг, той направи точно това въпреки,че има родна дъщеря. Никога не сме усещали разлика между двете ни. Така,че скъпа, мацката не е отишла там за няколко седмици. А момиченцето ѝ се нуждае от постоянно присъствие на баща и бащинска любов, която този човек трябва да осигурява. Отвратително е да усещаш,че не си желан или понеже си от друг и с теб отношението е по-различно. Виждала съм го много пъти и съм била И в такава ситуация с предния приятел на майка ми, който пък си имаше син и се държеше с мен просто ей така, защото съм дъщеря на жената, с която е - добро отношение и нищо повече, а бяха заедно няколко години. Разбираш ли разликата???

Колкото до сестра му - какво говориш въобще? Той трябва да си гледа семейството. Искаш да ми кажеш, че ако не бяха деца, а сестра му беше по-голяма щеше да се застъпи за нея просто, защото му е сестра, а не да застане зад жена си? Всеки зрял мъж трябва да разграничава семейството, което сам е изградил от това, в което е отраснал. Някои мъже са верни на майките си, за други са приоритет жените им. Кое е редно според теб при положение,че авторката и детето живеят на чуждо място?? Аз ако съм на негово място ще застана зад жена си и ще обясня както на майка си, така и на всички останали, че тези спорове и тези изисквания към жена ми хем бебето да е на тяхно име,хем отношението към нея - нулево просто няма да стане. И как така няма да взима стара? Само Муньовците не взимат страна. Един мъж трябва да си подреди приоритетите и да си държи на тях, а не да се спотайва като п*тка и ва чака мама и жената да спрат да се карат , за да му сготвят.

И да допълня - и двете деца са на 3 години, но има голяма разлика между начина, по който се развива животът им. Сестра му има пълно семейство - баща,майка,брат. Навярно е задоволявана с всичко. Другото дете има разведени родители и живее с майка си в дом, в който нямат собствена кухня,баня, т.е.нямат елементарни помещения, които да я накарат да се чувства вкъщи. Трябва да яде и да върши други неща на етаж, на който не е желана от връстничката си. Отделно ѝ е казвано от майка ѝ да търпи обиди и ритници от другото дете. Когато едно дете почне да отвръща , това значи ,че не усеща подкрепа и защита от родителите. Състоянието на двете деца са съвсем различни. Докато едното си живее вкъщи, другото усеща,че нещата не са наред по отношението,което получава. Едното ще забрави бързо карариците, а другото ще ги запомни. Защо първите седем години са най-важни? Точно, защото към детето на авторката няма същото отношение,както към другото,този негативизъм и липсата на бащина подкрепа ще се натрупат с времето, ако това не се промени.
Четете малко детска психология...

Така си е. Има мъже могат да го направят, но има мъже не могат и даже послъгват в началото и обещават какво ли не.
Братовчедка ми е подобен случай. Родният и баща беше алкохолик, нула внимание. Родителите се разделиха още като беше на 2 годинки. Леля ми си намери друг мъж, който имаше вече двама сина. Не е особено интелигентен, с основно образование, простее често. Но е добър човек, забавен и много работлив. Прие братовчедка ми като родна дъщеря. Просто е наясно, че щом взима жена с дете, ще приеме и детето. Тя си свикна да му вика татко още от малка. За нея той е баща и, независимо, че кръвна връзка нямат.
До такава степен я е приел като свое, че често е давал повече на нея, отколкото на синовете си. Глезеше си я.
Но имам и друг случай. Приятелка, самотна майка се събра с приятеля си, който имаше страхотно отношение към детето и. Ожениха се, тя забременя. И малко след брака се промени. Но тя не понасяше така да се делят децата и да има такова пренебрежително отношение към едното. Разведоха се.

Има родители делят своите си деца, пък какво остава за чужди.

Има, разбира се и е въпрос на интелигентност и чувствителност да не го правиш видимо.
Затова, когато някой се запъне, че видиш ли, за времето през което мъжът ходи с майката, трябва да обикне детето ѝ като свое, показва че няма представа от човешката психика като цяло!
Никъде авторката не е написала, че отношението на мъжа ѝ към детето ѝ е лошо или пренебрежително.
Никъде не е написала, че майката на другото дете не му е правила забележки да се държи добре.
Писа, че според нея, забележките не са били достатъчно строги и не са давали резултат.
Писа, че тя самата е карала детето си да отстъпва и да не отвръща, уж за добро, което явно се е оказало грешка.
Това са фактите и не виждам защо се изкарва безхаберник мъжа?
Какво да направи- да бие два шамара на сестра си?
И ако майка му се застъпи- два и на нея?

Решил е да се изнесат- не виждам по- рационално решение.

Що ми се караш? Аз не го изкарвам безхаберник. Коментирах друго.

Насила не можеш да обикнеш някого. Но и да не обичаш чуждо дете, пак не е причина за лошо отношение. Говоря принципно. Чичо ми е казвал, че обича леля ми, затова обича и дъщеря и. Част от нея е. И няма как да се държи лошо. Тия думи ги каза на роднини, които бяха възмутени как може да гледа чуждо дете. Не я е взел само за да му чисти и да има кого да оправя през нощта.

Пък от друга страна и майката преценява дали ще търпи подобно отношение или не. Говоря за всяка една майка, не специално за авторката.
Лично аз ако съм в подобна ситуация, лошо отношение към детето ми от човек, който твърди, че ме обича няма да търпя. Защото това ще е доказателство за обратното.

Как може от някакви детски дразги да се прави такъв проблем? Аз се биех с братовчед ми на живот и смърт. Оставаше родителите ни и баба ми да си развалят отношенията зариди това. Просто ни наритваха в различни стаи или ни намираха занимание, докато се цивилизоваме. Синът ми е имал доста "битки" със синът на приятелката ми, сега са много добри приятели, а ние с нея не сме си нарушили отношенията, заради дърпане на количка и скубане.

Може,може и още как.Дразгите се появяват ,когато между въздрастните има тих или скрит конфликт ,тогава нещата се преекспонират и вдаден момент ескалират.
Надявам се авторката да е намерила най-доброто решение за себе си ,децата си и семейното си щастие.