Какво мислите Вие? (питанка по мнооого деликатен въпрос)

  • 4 036
  • 84
  •   1
Отговори
22 апр. 2006, 08:52 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Като за начало моля за извиние   bouquet, че в Навечерието на този светъл празник - Велекден, отварям такава Тема  Blush

Не ми се изпада в супер лични подробности и обяснения, но искам да знам, какво мислите Вие по този въпрос:

Водят ли се деца на погребение и после на разните му там Панахиди? Не дали е редно или не, а просто Вие как мислите/процедирате?

Аз не мисля, че ако не им давам да са ТАМ, ги предпазвам от психична травма или, че ако са ТАМ им сторвам зло?!  Rolling Eyes
 "Такъв е живота" и поради тази причина не мисля, че децата трябва да са "стерилни" и в тази посока...
Може на покойника да му е все тая, кой го изпраща в последния му път, но моралното удовлетворение за живите, че са там до него за мен също е знак на уважение и почит.

Бях на почти 7г. и на 13.5г., когато погребахме баба ми и после дядо ми. Не се чувствам похабена или травмирана и ей ме на - поотраснах...

Уф  ooooh! - дано не се сърдите  Praynig, поради естеството на Темата ми...

# 1 22 апр. 2006, 08:55 ч.
  • Мнения: 695
мисля,че това е лично твое решение Peace аз бих решила на момента

# 2 22 апр. 2006, 08:59 ч.
  • Мнения: 4 053
ами незнам,мисля,че е важно първо да се обяснят нещата и според реакцията на детето да прециниш дали да го водиш ТАМ. Cry

# 3 22 апр. 2006, 09:20 ч.
  • Мнения: 249
Аз не бих ги завела-ще има баби,които ще реват и ще се тръшкат и не искам децата да го преживяват.

# 4 22 апр. 2006, 09:24 ч.
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Аз бих обяснила на детето какво се очаква, бих го уверила, че присъствието или неприсъствието няма нищо общо с това дали обичаш човека, който е починал и бих го окуражила да реши само. Не смятам, че ще се травмира - децата се вълнуват от мисълта за смъртта и се опитват да си представят много неща - така че ако детето има желание, значи е ок да отиде.
Аз лично не съм ходила на погребенията на баба ми и дядо ми, независимо че бях голяма (на 14 и 17 години) - не исках да гледам и предпочитах да си ги спомням живи. Не съжалявам за това изобщо. Иначе като дете на село съм ходила и на погребения, и на поклонение при мъртви (даже не роднини), даже ръцете им целувахме по пример на големите, си спомням Sick Нямам негативни спомени, свързани с това и никак не ме е притеснявало.

# 5 22 апр. 2006, 10:01 ч.
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 762
Бях около 10 год.,когато почина дядо ми.По стечение на обстоятелствата нямаше как да не присъствам.Не можех да осъзная какво точно ставаше,не разбирах че повече никога няма да го видя.Някак си не можех да си го представя.Но наоко беше пълно с ревящи и опяващи баби,което ми докара травма и месеци наред сънувах кошмари.От тогава не мога да спя на тъмно...Ако трябва аз сега да решавам,не бих подложила детето си на това,но всеки сам си преценява.Може пък аз да съм си по-чувствителна,знам ли..

# 6 22 апр. 2006, 10:03 ч.
  • София
  • Мнения: 2 530
За първи път бях на погребение на моя съученичка, бях на 17 год., дотогава не бях ходила. Дълго след това също не отидох. Развих невроза даже и от некролози. Мисля, че децата трябва да знаят как свършва живота, и че няма нищо страшно да изпратиш един починал човек.За мен е нормално едно дете след 7 годишна възраст, да отиде на погребение.Но уважи и тяхното мнение.
Съжалявам за нещастието, което преживяваш.Нека почива в мир.

# 7 22 апр. 2006, 10:27 ч.
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Бях на около 5, когато почина любимата баба на баща ми. Не ме заведоха на погребението, а на разходка и ми казаха, че вече я няма, защото е отишла някъде. Знаех, че са тъжни, не разбрах защо.
После ме водеха на погребения, но защото нямаше как да ме оставят на някого, а не можеха да не отидат. Обикновено баща ми събира всички деца и ги води настрани от множеството, за да не се стряскат. Сега аз правя това, отделям децата настрани и нещо си говорим.
Нямам страх от такива събития, даже съм доста особена-научих се да чета от некролозите и досега уважавам тази страница във вестника.
Сбогуването с любим човек е нещо лично, а тук става една сериозна трагедия, която може да обърка и стресира едно малко дете.
Аз имам едно лошо изкривяване-на едно погребение ме бяха изпуснали от поглед и аз се наредих да плача с бабите около ковчега, после ми се накараха, но аз разбрах нещата погрешно и оттогава една сълза не съм проляла на погребения (вкъщи и далеч от хора е друго).

# 8 22 апр. 2006, 10:44 ч.
  • Варна, морето и сините вълни!
  • Мнения: 2 618
Цитат на: hedra в сб, 22 апр 2006, 09:24
Аз бих обяснила на детето какво се очаква, бих го уверила, че присъствието или неприсъствието няма нищо общо с това дали обичаш човека, който е починал и бих го окуражила да реши само. Не смятам, че ще се травмира - децата се вълнуват от мисълта за смъртта и се опитват да си представят много неща - така че ако детето има желание, значи е ок да отиде.


Подкрепям мнението на Хедра. Нека детето иде, но ако иска!

# 9 22 апр. 2006, 11:03 ч.
  • Мнения: 1 564
Цитат на: ЛейдиЛил в сб, 22 апр 2006, 09:20
Аз не бих ги завела-ще има баби,които ще реват и ще се тръшкат и не искам децата да го преживяват.
=======================================================================
 Naughty

# 10 22 апр. 2006, 11:09 ч.
  • София
  • Мнения: 6 798
Аз съм на 23 и още не съм ходила на погребение. И няма да отида възможно най-дълго. При самата мисъл ме побиват тръпки. Миналата година почина баба ми, но бях родила преди 1 месец и нямаше как да оставя бебето и да хукна на 400км... Cry Но в този случай ми се размина на косъм, следващия /дай Боже да не е скоро/ надали ще успея да го избегна...
Аз не бих завела дете на погребение.

# 11 22 апр. 2006, 11:25 ч.
  • Мнения: 7 474
Абсолютно излишно е според мен. Все пак зависи колко е голямо детето. Аз лично като малка изпитвах ужас при вида на умрял човек, чак като станах на 15г. ходих на погребение на прабаба ми и не бях толкова шокирана.

# 12 22 апр. 2006, 11:33 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Мерси на досега споделилите мами.

# 13 22 апр. 2006, 11:36 ч.
  • Мнения: 2 978
Моите родители никога не са ни водили на погребение.

Майка ми казваше:

- "Хубаво е да запомниш човека жив!"

# 14 22 апр. 2006, 11:49 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Мисля, че не бих завела малко дете.Кой знае какви краски ще обрисува после фантазията му, може да се стресне нещо Rolling EyesНо си зависи от детето, колко е чувствително, колко се впечатлява Thinking

# 15 22 апр. 2006, 12:04 ч.
  • Мнения: 2 212
Цитат на: Вини в сб, 22 апр 2006, 11:36
Моите родители никога не са ни водили на погребение.

Майка ми казваше:

- "Хубаво е да запомниш човека жив!"



И аз споделям това мнение и за досегашните ми 22 години не съм ходила, като малка не са ме водили... Не знам но мисля, че едно дете така или иначе не разбира какво точно става и няма нужда да изпитва само натоварващата атмосфера....

# 16 22 апр. 2006, 12:30 ч.
  • Петрич
  • Мнения: 321
Зависи на каква възраст е детето.Ако е достатъчно голямо,за да му обясня за живота и смъртта, бих го завела,но и ако то иска.Ако е съвсем малко,т.е. не би разбрало нищо,а само да се травмира,няма да го заведа.

# 17 22 апр. 2006, 13:21 ч.
  • Варна
  • Мнения: 6 873
Да, бих ги завела.
Не искам да станат на по 22 и да се страхуват, гнусят или каквото и да е там.
Човек се страхува от непознатото, въображението играе голяма и лоша роля в случая. Нещата са прости и естествени, няма смисъл да ги обвивам в загадъчност.

# 18 22 апр. 2006, 13:23 ч.
  • Мнения: 2 556
Аз не бих завела моите деца на погребение. Синът ми е страшно чувствителен на тема защо хората умират и т.н. и това само допълнително би го стресирало.

# 19 22 апр. 2006, 13:28 ч.
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Бях малка, когато почина дядо ми и ме заведоха просто защото нямаше на кой да ме оставят. Не ми беше страшно, беше ми тайнствено и интересно. Но честно казано ако аз трябва да заведа своето дете ще се замисля дълбоко и по-скоро ще му го спестя.

# 20 22 апр. 2006, 14:00 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Според мен зависи от много неща - колко е голямо детето, каква психика има, дали иска или не иска да отиде...

Дариа беше на 3 месеца, когато я заведох на панахида на дядо й.Дори не бях чувала, че деца не се водели на гробище, а и да бях пак щях да го направя. На тази възраст тя нищо не разбра.

Аз мисля, че е хубаво да се сбогуваш с човека. По стечение на обстоятелствата не успях да отида на погребението на една от любимите ми прабаби и въпреки че от тогава са минали 15-16 години всеки път като отивам в къщата й очаквам да я видя седнала на обичайното си място... Нямаше да е така ако се бях сбогувала.  Cry

# 21 22 апр. 2006, 14:14 ч.
  • Мнения: 167
Цитат на: Isa в сб, 22 апр 2006, 14:00
Според мен зависи от много неща - колко е голямо детето, каква психика има, дали иска или не иска да отиде...

  И аз мисля, че зависи колко е голямо детенцето и колко чувствително. Малкия ми син е на 1г. и 6м и като чуе някое детенце да реве се разплаква неудържимо. Не бих го завела , защото ще се шокира и уплаши от ревящите хора Sad
  Големия син го водиха баба му и дядо му на панахида, но на човек когото той не познава- не беше травмиран, нито особено впечатлен. Освен това свекърва ми каза че не е влизал вътре.
Ако детето е по голямо и разбира може би е най добре да реши само.

# 22 22 апр. 2006, 14:19 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Лично решение на родителя и евентуално на детето, ако е по-големичко.
Мен са ме водили на 6 г на погребението на прадядо ми - спомням си всичко и разбирах добре какво става. Не съжалявам, но и имам странен поглед към тези събития, осмислям ги след време и не се вживявам на момента.  ooooh!

# 23 22 апр. 2006, 14:33 ч.
  • Мнения: 3 562
Бих "спестила" на детето си подобно изживяване  Rolling Eyes

Определено "такъв е живота" и въпреки това, калкото по - късно толкова по - добре - лично мнение!!!

Аз съм на 31 год и още не съм виждала мъртав човек.

# 24 22 апр. 2006, 15:31 ч.
  • София
  • Мнения: 39 765
Зависи. Сега Дияна е по-голяма, може и да я заведа.
На мен лично много травмиращо ми влияят погребенията.

# 25 22 апр. 2006, 15:38 ч.
  • Мнения: 176
Напълно съм съгласна с Hani и Вини, все пак зависи и от възрастта на детето.

# 26 22 апр. 2006, 15:42 ч.
  • Мнения: 1 072
Оф, знам ли, трудно е. И аз сигурно не бих ги завела, докато знам, че тук например няма такива истории. Естествено, предварително подготвят много децата (зависи от възрастта), че съответния човек е станал на звездичка и сега е в небето, и му махат вечер и децата някак си го приемат. Знам го когато на една колежка на 30 год. с дете колкото нашия големия и почина мъжа. Така го подготвяха детето и то после говореше за тати, но не мога да кажа, че се травмира.
Успех.

# 27 22 апр. 2006, 16:58 ч.
  • Мнения: 10 758
Изобщо си нямам на идея EmbarassedСега мога да кажа, че ще ги заведа, но когато недай си боже се случи да сме на погребение, да кажа че не искам да ги водя.

# 28 22 апр. 2006, 20:20 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 3 566
Шанко, първо искам да изкажа съболезнованията си за загубата, която си преживяла  Sad
Относно питането ти ще кажа, че мен винаги ми спестяваха трагичните събития в семейството в резултат на което аз изпитвам страх и паника от погребения и в наши дни, не знам как да се държа, не знам какво да правя и се панирам жестоко. Та по този повод не съм сигурна, че ако им спестиш това сега, няма да им навлечеш няакви подобни терзания за в бъдеще.
На този въпрос смятам, че не може да се даде отговор дали е уместно или не е, ти най-добре можеш да прецениш ситуацията каквото и да решиш мисля че ще е правилно  Flowers Rose

# 29 22 апр. 2006, 21:02 ч.
  • Мнения: 4 406
това е голяма травма за психиката на детето, едва ли е добре да го водиш там

# 30 22 апр. 2006, 22:08 ч.
  • Мнения: 1 639
Ако е много близък човек и детето разбира , ще го заведа дори и само да е там наоколо.
Защото знам , че това ще е много мило уважение към близкия, който със сигурност  обича детето .  Peace

За първи път отидах на 11 на погребение на приятелче.
Спомням си ,че баба ми притеснено звъня на майка да я пита да ме води ли .
Майка  й казала , да пита мен , ако искам да ида .....

# 31 23 апр. 2006, 00:25 ч.
  • Мнения: 35 968
бих обяснила на детенце, но не бих го завела
знам, че вече е късно за отговор

# 32 23 апр. 2006, 02:07 ч.
  • София
  • Мнения: 6 477
Наистина е много личен въпрос. Аз съм ходила на погребения и като малка и като голяма на доста мои близки хора, знам за какво иде реч, но винаги съм жестоко травмирана психически след това...и то с месеци и не обичам да ходя на гробища! Лично аз не бих водила малката, по-скоро ще й обясня какво се е случило по достъпен за възрастта начин. Ако няма на кой да я оставя - тогава не знам newsm78

# 33 23 апр. 2006, 03:26 ч.
  • Мнения: 5 500
Цитат на: ЛейдиЛил в сб, 22 апр 2006, 09:20
Аз не бих ги завела-ще има баби,които ще реват и ще се тръшкат и не искам децата да го преживяват.
Аз също! Наистина нека се помнят живи хората!
Цялата ситуация по погребения, ревове, хвърляне на пръст в гроба ми е страшно подтискаща, камо ли за едно дете!
Дори на мен не ми се ходи по такива места, предупредих мъжа ми веднага след като се оженихме, че ако умра преди него не желая да бъда погребана, опявана, да имам гроб, да ми се садят цветя и отгоре да ме поливат с вино и вода, и от време на време някой да ме настъпва! Нека да ме кремират и да ми пръснат праха в морето!
Шани, съжалявам за загубата ти!

# 34 23 апр. 2006, 04:32 ч.
  • Мнения: 619
аз  не бих ги завела. Naughty

# 35 23 апр. 2006, 04:41 ч.
  • Мнения: X
Миналата седмица почина свекър ми когото страшно уважавах,но нито аз нито детео отидохме-вярно,че се оправдах с напредналата си бременност,но дори и да не бях в това положение не бих завела малкия.Предпочитам и аз и детето ми да го запомним такъв какъвто беше-весел и жизнерадостен...
Като дете ми се налагаше да присъствам на доста такива събития,даже ми си и налагало да организирам погребение/бях на 20год/ и не искам детето ми да се травмира така ,както аз съм се травмирала...Когато стане по-голям,ще му говоря за живота и смъртта и за това ,че хората си отиват..но ще го заведа на подомно място,само ако той иска.

# 36 23 апр. 2006, 07:49 ч.
  • Мнения: 1 210
Аз не бих завела детето си на погребение.  Има време за "Такъв е живота".

# 37 23 апр. 2006, 09:20 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Пак благодаря на споделилите мами! Hug И Ви мерси за съчувствието Heart Eyes. Такъв достоен човек загубихме... Cry

Аз за себе си имам отговор по този въпрос, но ми се изкаше да знам, какво мислят останалите.

Това с бабите, дето опяват  Stop...ми не става дума за това. Дори бих казала, че не съм присъствала на такова опяване, при все 3-те погребения с мое присъствие. Това така да се каже ми е най-малкия проблем. Както и да е. Виждам, че има майки, мислещи точно като мен, както и инакомислещи. Всеки има право на мнение, както по този, така и по всеки друг въпрос.

Да не дава Бог, да търпите загуби Praynig

Прочетете внимателно поста на Valeria...там тя задава доста меродавни въпроси?!

П.П: Афродита - свекърва ми има същото желание като теб...

# 38 23 апр. 2006, 09:25 ч.
  • Мнения: X
Шани, решението е твое, но аз бих обяснила на детето какво е това и защо се ходи и ако то иска, ще го заведа.

Права си, такъв е живота и мисля, че не е толкова стресиращо за по-малко дете да свикне с тези неща, мисля, че за по-голямото дете е по-голям шок.

А там, може някак да го отделите настрани или някой да го разсейва.

П.П Много съжалявам за загубата!

# 39 23 апр. 2006, 11:38 ч.
  • Мнения: 861
Шани, моите съболезнования Cry Скоро почина дядо ми, не заведох сина ми...

# 40 23 апр. 2006, 16:42 ч.
  • Мнения: 5 877
Не знам. Имам една книга на френска психоложка, Франсоаз Долто, много читави мнения има жената. Според нея от детето не трябва да се крият фактите на раждането и смъртта, независимо от възрастта му. Затова обясних на детето още миналата година, че баба ми е починала (то упорито искаше да ходи у тях, апартаментът й е врата срещу врата с този на нашите). Накрая й казах какво значи да бъдеш погребан. Не съм я водила нито на погребение, нито на гробищата. Но не мисля, че ще се травмира, ако я взема със себе си на гробищата, сигурно това лято ще го направя.
Шани, моите съболезнования.

# 41 23 апр. 2006, 18:10 ч.
  • Мнения: 5 468
Не бих завела детето си на погребение. Аз до ден днешен не мога да свикна с тези ритуали и като видя умрял ми става лошо. Мисля, че детето ще се стресира от всичко това, което ще види. А и защо е нужно да ходи по такива места? Нито има нужда от него, нито пък то ще има безумно желание да се сбогува с мъртвеца Confused.
Аз за първи път ходих на погребение на баба си, когато бях на 12 години. 1 година след това си я представях там под земята, чудех се, как ли изглежда вече и ей такива дивотии, които ме побъркваха. Не можех да приема, че смъртта е естествения завършек на живота.

А ако починалия е млад човек, изобщо не трябва да се води дете там. Виенето и рева на бабите, ще отчая всеки, а какво остава за едно дете.
Шани, не знам, какво преживяваш и кой близък си загубила, но ти поднасям моите съболезнования.

# 42 23 апр. 2006, 18:55 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Благодаря момичета...  Hug

Загубих чичо ми (беше ми като 2-ри баща) - голяма трагедия!!! Баба ми загуби по-малкия си син, баща ми - брат си... Cry

 PraynigДа не дава Господ майка да надживее детето си!!!  Praynig

Болката и мъката са непоносими...  Cry Cry Cry

# 43 23 апр. 2006, 20:13 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: Шани в сб, 22 апр 2006, 08:52
Като за начало моля за извиние   bouquet, че в Навечерието на този светъл празник - Велекден, отварям такава Тема  Blush


Бях на почти 7г. и на 13.5г., когато погребахме баба ми и после дядо ми. Не се чувствам похабена или травмирана и ей ме на - поотраснах...

Уф  ooooh! - дано не се сърдите  Praynig, поради естеството на Темата ми...

Шани, ти не си се травмирала, но аз съм травмирана от подобни изживявания. Просто е въпрос на психика, не на възпитание в тази насока. Да, такъв е живота, но някои хора са по-лабилни и за съжаление не го приемат този факт. Аз съм от тях. Има и такива, които не си дават сметка и не разсъждават много, много, и приемат нещата на живота, такива, каквито ни ги поднася той.

Така, че наистина решението е твое и на децата ти.

Аз лично не бих искала да водя моето, защото подозирам, че носи моята душевност и психика и би се получил подобен "ефект" като при мен.  Cry  Confused

# 44 23 апр. 2006, 20:14 ч.
  • Мнения: 5 622
Цитат на: Ню в нд, 23 апр 2006, 18:10
Не бих завела детето си на погребение. Аз до ден днешен не мога да свикна с тези ритуали и като видя умрял ми става лошо. Мисля, че детето ще се стресира от всичко това, което ще види. А и защо е нужно да ходи по такива места? Нито има нужда от него, нито пък то ще има безумно желание да се сбогува с мъртвеца Confused.
Аз за първи път ходих на погребение на баба си, когато бях на 12 години. 1 година след това си я представях там под земята, чудех се, как ли изглежда вече и ей такива дивотии, които ме побъркваха. Не можех да приема, че смъртта е естествения завършек на живота.

А ако починалия е млад човек, изобщо не трябва да се води дете там. Виенето и рева на бабите, ще отчая всеки, а какво остава за едно дете.
Шани, не знам, какво преживяваш и кой близък си загубила, но ти поднасям моите съболезнования.

Ню, напълно подкрепям мнението ти. По подобен начин се чувствам и аз, даже мисля, че е още по-зле.  Confused

# 45 23 апр. 2006, 22:13 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Шани, приеми съболезнованията ми.
За сега не бих ги завела на погребение. За мен самата е много травмиращо.

# 46 23 апр. 2006, 22:53 ч.
  • Мнения: 295
Не не бих си завела детето на погребение .Мойте съболезнования.

# 47 23 апр. 2006, 22:58 ч.
  • Мнения: 3 164
Шани-моите съболезнования миличка Praynig
опитвам се да "влезна" в твоите мисли и имам чувството , че ти искаш
 да ги заведеш-ок, щом това ти дава някакъв вид утеха и ти помага по някакъв начин-заведи ги.ти най-добре си познаваш и знаеш децата си Peace
 

# 48 24 апр. 2006, 03:29 ч.
  • Мнения: 4 390
Шани, моите съболезнования! Sad

# 49 24 апр. 2006, 08:09 ч.
  • все тук
  • Мнения: 1 716
Шани, приеми моите искрени съболезнования за загубата ви.
По темата - не мисля, че деца трябва да ходят на погребение.
Първо, не разбират какво става, а ако видят толкова натъжени хора на едно място, това може да им се отрази доста негативно.

# 50 24 апр. 2006, 09:09 ч.
  • Мнения: 7 821
Шани, моите съболезнования!

# 51 24 апр. 2006, 11:52 ч.
  • София
  • Мнения: 1 105
Шани, моите съболезнования!

По темата. Дядо ми почина преди няма 2 години. Деетто беше с нас на село и понеже аз също се травмирам много не исках да слиза долу при него и да го вижда, беше малък и не знаех как ще му се отрази. Бабите настояха обаче и аз го пуснах. Честно казано бях супер притеснена, а той беше много спокоен, не се разплака...нищо, може би защото това стана докато нямаше хора още, бяхме си само ние и никой не виеше и не плачеше така, че до го уплаши. Не знам и до сега не обичам да ходя (то кой ли обича) и пак не бих го пуснала, но тогава така стана!

# 52 24 апр. 2006, 13:32 ч.
  • Мнения: 1 400
Съвсем наскоро почина баща ми (началото на месеца).
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
Страшно много обичаше внучките си, беше невероятен човек. Той самият не искаше да му ги водя докато беше болен (картинката е потресаваща... не го желая на никого) въпреки че много искаше да ги види - постоянно ги сънуваше. Молих го няколко пъти, но той отказа - искаше да не го виждат такъв и да го запомнят само с добро, в най- добрият му вид и ... така  cry
Присъствието на такова място определено не е за деца (поне според мен) Аз лично направих сърдечна криза на погребението на дядо си (бях на 15 години) ....
А татко ... не разбирах какво точно се случва въпреки че съм почти на 30 год. ...
Сигурна съм, че всеки би предпочел след като си отиде от този свят да знае, че хората, които е обичал приживе са добре, държат се мъжки пред смъртта и си спомнят за него с добрите мигове, които са имали заедно...
Мъката е  в сърцата... всеки по своему я изживява

# 53 24 апр. 2006, 16:56 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: alisa97 в пн, 24 апр 2006, 13:32
Съвсем наскоро почина баща ми (началото на месеца).
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
Страшно много обичаше внучките си, беше невероятен човек. Той самият не искаше да му ги водя докато беше болен (картинката е потресаваща... не го желая на никого) въпреки че много искаше да ги види - постоянно ги сънуваше. Молих го няколко пъти, но той отказа - искаше да не го виждат такъв и да го запомнят само с добро, в най- добрият му вид и ... така  cry...

alisa97  Hug Hug Hug
...а аз си мислех, че само чичо ми е толкова горд. Той също не даде до последно никой от близките му да е край него и да го види..., а това като че ли утежни в още по-голяма степен мъката ни... Cry
1г. и 3м. бяха достатъчни РАКА да ни го отнеме  Cry, независимо от цялото скъпо и надеждно лечение на което се е подлагал... А аз разбрах края на март...дори не можах да се сбогувам с него... Cry

Кога ще има лек за тази гадна болест?

# 54 24 апр. 2006, 20:44 ч.
  • Мнения: 200
 Sad Sad Sad Много са гадни тези събития... Баща ми почина на Великден преди 3 г. Съ4увствам на всички претърпели за губа на близки хора  Rolling Eyes Преди него и леля ми,  много близка с мен също си отде от РАК  #2gunfire Но сина ми никъде не го взех с мен... Ноември си отиде и неговата прабаба дето го е отгледала - е тогава детето си каза направо - "Мамо искам да дойда! Да помогна с каквото мога..." - Такаче, може би наистина всяко нещо с времето си .... И все пак Христос Воскресе  Heart Eyes

# 55 24 апр. 2006, 22:18 ч.
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Шани, моите съболезнования.
Аз бих поговорила и ако Аз лично се чувствам готова - бих завела децата с възможност и СПАСИТЕЛНО решение ако в последния момент видя, че им влияе зле - да ги отведа аз или някой близък, за да несе травмират. Просто зависи от възрастта - на 15г гледах много по-философски и спокойно на смъртта отколкото сега. Така, че тогава не страдах за прадядо ми въпреки, че го обичах или за дядо си, но преди 4г си изплаках очите и сърцето по моята приятелка /но май и е много тежко да се сбогуваш с някой на твоята възрас, че и по-малък/.
Целувки и горе главата - сега е светлата седмица на вярата, че всеки ще се възкреси за по-добър живот, чреиз смъртта /ако вярваш в християнството/.

# 56 24 апр. 2006, 23:03 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Аз мисля, че е излишно. В никакъв случай не може да е от полза подобно изживяване, най-много да навреди на детето. Има време, все някога ще отиде.....простете ми цинизма

# 57 24 апр. 2006, 23:09 ч.
  • Мнения: 1 400
Цитат на: Шани в пн, 24 апр 2006, 16:56

  ...дори не можах да се сбогувам с него... Cry

Кога ще има лек за тази гадна болест?

Моите съболезнования  Praynig
В предният постинг го пропуснах.
Не съжелявай за нищо - помни го с добро и наистина - така е по-добре. Че не се е мъчил много, че не  е искал и вас да мъчи ...
Лека му пръст на човека  Praynig
Цитат на: Erica в пн, 24 апр 2006, 23:03
Аз мисля, че е излишно. В никакъв случай не може да е от полза подобно изживяване, най-много да навреди на детето. Има време, все някога ще отиде.....простете ми цинизма
Не е цинизъм според мен  Peace
Дори си много права - има време...

# 58 24 апр. 2006, 23:44 ч.
  • Мнения: 244
Цитат на: alisa97 в пн, 24 апр 2006, 13:32
Съвсем наскоро почина баща ми (началото на месеца).
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
И моят татко почина в началото на месеца, само месец и половина след като му поставиха диагноза рак. От четиримата му внуци, на погребението присъстваше само един - 17-годишния ми племенник. За останалите три (на 3,5 г., на 6 г. и на 8 г.) дори не сме се питали да ги водим или не. Аз също смятам, че погребението не е място за деца, нека си го помнят такъв, какъвто беше. Достатъчно тежко приеха смъртта му. Въпреки, че продължавам да обяснявам, че той е станал звездичка и ни гледа и закриля от небето, 8-годишната ми дъщеря прекрасно разбира, че е починал, т.е. осъзнава, че такъв е живота, но друго си е, като не го е видяла с очите си. А синът ми (най-малкият от внуците) изобщо не го осъзнава, но дълбоко се съмнявам, че щеше да е така, ако беше на погребението. На урнополагането след няколко дни също няма да ги водим.
Всеки решава за себе си, аз написах ние как постъпихме.

# 59 25 апр. 2006, 00:52 ч.
  • Мнения: 1 858
Родом съм от Берковица. Когато единия ми дядо почина моята първа братовчедка беше на около 3 годинки. На самото погребение не я водих но после на полаганията всеки път защото нямаше кой да я гледа. Един ден обаче портиерката на гробищния парк, спряла колата и вдигнала на вуйчо ми луд скандал, защо винаги води детето с себеси и друг път няма да ги пуска ако и тя е с тях. Та жената им беше казала, че си има наредба деца под определена възраст е забранено да се допускат, защото от гробовете имало някакво вредно излъчване и т. н.

Та най-малкото по тази причина не бих си завела детето там. Сигурна съм, че даже и да го заведа на погребение ще се уплаши и ще започне да пищи. Въпрос на личен избор е обаче!

# 60 25 апр. 2006, 03:36 ч.
  • Мнения: 7 716
Децата не трябва да ходят по погребения.
Човек първо трябва да изживее радостите от живота - да роди свои деца и тогава да изпраща. Трябва да се спазва редът на поколенията.

# 61 25 апр. 2006, 08:35 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: Lali в вт, 25 апр 2006, 03:36
...Трябва да се спазва редът на поколенията.

само дето "горе" без ред ги взимат  Confused

Мерси отново момичета  Hug

Явно е, че и тук крайното решение е строго индивидуално и специфично...

# 62 25 апр. 2006, 10:24 ч.
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Не бих завела Рони на погребение, поне докато не порастне достатъчно.

# 63 25 апр. 2006, 10:36 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Шани, на първо място бих се съобразила с желанието на детето. Но личното ми мнение е, че стига датето да е на възраст, на която да осъзнава смъртта, за него е по-добре да присъства. Смъртта е нещо естествено и трябва да се възприема като такава. Всяко спестяване на истината, както и всяко неизвестно нещо, поражда страх. Погребението е и логичен и разбираем завършек на общуването с човека, който вече си е отишъл. И поне на мен, ритуалът носи някакво успокоение. В колкото по-ранна възраст човек свикне да възприема смъртта нормално, толкова по-добре... 
Цитат на: Ronko в вт, 25 апр 2006, 10:24
Не бих завела Рони на погребение, поне докато не порастне достатъчно.
За съжаление не мисля, че за това се пораства достатъчно . Струва ми се, че в пубертета едно дете много по-тежко би понесло това. Както и другите истини и тази се възприема най-добре в детска възраст.

# 64 25 апр. 2006, 10:38 ч.
  • Мнения: 998
Преди време бях на един семинар за смъртта и децата. Там специалистите твърдяха, че е много важно, ако починалият е близък човек, детето да има възможност да се сбогува с него. Това разбира се не е задължително да стане на самото погребение. Може и преди него.

# 65 25 апр. 2006, 10:57 ч.
  • София
  • Мнения: 3 421
  Шани моите съболезнования!

 По въпроса - аз не бих завела децата. Преди половин година бях на погребение на нашият кумец. Толкова много се разстроих, не спах спокойно после цял месец. Страшна трагедия. И нашите и неговите деца не бяха там.
 Не бих подложила децата си на това което аз преживях.

В живота си съм ходила на много малко погребения и дано още дълги години е така, но много трудно преживявам такива събития и по мен си съдя да не товаря децата отрано с отрицателни емоции. Баща ми се опитва да ми обясни, че това са естествени събития и трябва по-спокойно да приемам нещата, но аз не успявам.

# 66 25 апр. 2006, 11:31 ч.
  • Мнения: 8 917
Цитат на: Шани в сб, 22 апр 2006, 08:52
Като за начало моля за извиние   bouquet, че в Навечерието на този светъл празник - Велекден, отварям такава Тема  Blush

Не ми се изпада в супер лични подробности и обяснения, но искам да знам, какво мислите Вие по този въпрос:

Водят ли се деца на погребение и после на разните му там Панахиди? Не дали е редно или не, а просто Вие как мислите/процедирате?

Аз не мисля, че ако не им давам да са ТАМ, ги предпазвам от психична травма или, че ако са ТАМ им сторвам зло?!  Rolling Eyes
 "Такъв е живота" и поради тази причина не мисля, че децата трябва да са "стерилни" и в тази посока...
Може на покойника да му е все тая, кой го изпраща в последния му път, но моралното удовлетворение за живите, че са там до него за мен също е знак на уважение и почит.

Бях на почти 7г. и на 13.5г., когато погребахме баба ми и после дядо ми. Не се чувствам похабена или травмирана и ей ме на - поотраснах...

Уф  ooooh! - дано не се сърдите  Praynig, поради естеството на Темата ми...
Понеже скоро ще правим на татенцето ми 9 месеца, а Гери все още е мъничка , не знам дали бих могла да дам пример, но ще кажа, че досега не се е случвало на разните 20 дни, 40 дни, 3 и 6 месеца да сме при майка ми и то умишлено...както и на погребението също я нямаше с нас, макар, че тогава бе на 9 месеца....като поотрасне - не знам, как бих процедилара с други случаи, но за дядо си определено искам да знае и като стане по-голяма и може да разбира  и да говори бех я попитала иска ли да отидем да види къде е дядо Sad newsm78 - мисля, че тя сама ще си реши...

# 67 25 апр. 2006, 12:02 ч.
  • Мнения: 22 908
Цитат на: hedra в сб, 22 апр 2006, 09:24
Аз бих обяснила на детето какво се очаква, бих го уверила, че присъствието или неприсъствието няма нищо общо с това дали обичаш човека, който е починал и бих го окуражила да реши само. Не смятам, че ще се травмира - децата се вълнуват от мисълта за смъртта и се опитват да си представят много неща - така че ако детето има желание, значи е ок да отиде.
Аз лично не съм ходила на погребенията на баба ми и дядо ми, независимо че бях голяма (на 14 и 17 години) - не исках да гледам и предпочитах да си ги спомням живи. Не съжалявам за това изобщо. Иначе като дете на село съм ходила и на погребения, и на поклонение при мъртви (даже не роднини), даже ръцете им целувахме по пример на големите, си спомням Sick Нямам негативни спомени, свързани с това и никак не ме е притеснявало.
Споделям мнението ти..

# 68 25 апр. 2006, 15:12 ч.
  • Мнения: 967
Малко дете не бих водила напогребение - повечето хора си мислят, че това е дрън-дрън, но аз вярвам, че има места които акумулира силна енергия и не бих изложила крехко детенце на посещение в гробище. Ако детето е над 10год. на пример бих поговорила с него и бих го окуражила само да реши да идва или не. Аз отидох за първи път на гробища на 19год. и не съм склонна да водя деца по такива места. Да се сбогуват с умрелия в домашна обстановка, когато наоколо няма извиващи баби - да, стига да искат, но има си време за всичко - и на тях ще им дойде времето да погребват близки като остареят. Когато обаче са малки - нека играят на слънце, а не да се товарят излишно.

# 69 25 апр. 2006, 15:22 ч.
  • Мнения: 442
Цитат на: anco в вт, 25 апр 2006, 10:38
Преди време бях на един семинар за смъртта и децата. Там специалистите твърдяха, че е много важно, ако починалият е близък човек, детето да има възможност да се сбогува с него. Това разбира се не е задължително да стане на самото погребение. Може и преди него.

без да съм била на такъв семинар, моето мнение винаги е било такова.
докогато мога, ще спестявам на децата си такива преживявания.

# 70 25 апр. 2006, 16:24 ч.
  • София
  • Мнения: 7 242
Цитат на: Maika_Zaika в вт, 25 апр 2006, 15:22
Цитат на: anco в вт, 25 апр 2006, 10:38
Преди време бях на един семинар за смъртта и децата. Там специалистите твърдяха, че е много важно, ако починалият е близък човек, детето да има възможност да се сбогува с него. Това разбира се не е задължително да стане на самото погребение. Може и преди него.

без да съм била на такъв семинар, моето мнение винаги е било такова.
докогато мога, ще спестявам на децата си такива преживявания.

Идеята до колкото схващам е именно да не спестяваш на детето си това преживяване, а да му дадеш възможност да осмисли случилото се и да се сбогува по някакъв начин с починалия. Именно "спестяването" поражда проблемите / прави ми впечетление, че мамите, които не са се сблъсквали със смъртта в по-ранна възраст, са най-категорични в мнението си децата да не ходят на погребения/

# 71 25 апр. 2006, 16:50 ч.
  • Мнения: 7
С децата ми често сме говорили за смърта ,защото те са питали ,а аз смятам ,че щом питат трябва да им отговоря честно.Ходили са на гробища и даже сами искат да ходят-харесва им, не знам защо.Но не бих ги завела на погребение-много е страшно да видиш близък човек в ковчега.И винаги ще го помниш така-мъртъв.Нека децата знаят за края на живота ,те не се плашат,но ако има вариант в спомените им човек да остане такъв,какъвто е бил приживе,за мен е по-добрия вариант

# 72 25 апр. 2006, 18:16 ч.
  • Мнения: 603
Шани, съжалявам за загубата ти!
Мисля, че детето трябва да присъства, ако става въпрос за близък човек.
Скоро погребвахме баба ми. Те много се обичаха и си допадаха със сина ми. Затова сметнах, че е редно да я изпрати. Той, разбира се, не разбра за какво става въпрос, защото е на 1 год и 8 мес.
Имам лични детски спомени от погребения. Първото беше у нас - дядо почина. Бях на 7 години. Нямам някакви ужасни спомени и психически травми. Приех го нормално. Представях си дядо като дух, който е на небето и ни гледа. Разбира се, беше ми мъчно че се разделям с него. Но в никакъв случай не съм се страхувала.
Когато погребахме другия ми дядо вече бях голяма и можех да решавам сама. Държах да присъствам. Мисля, че присъствието на най-близките е много-важно, независимо на колко години са.
Вярно е, че е добре да помним хората живи. И аз така ги помня, независимо че им отдадох последна почит и уважение.

Ако хората са непознати или почти непознати за детето, мисля че няма никакъв смисъл да присъства. Дори е абсолютно нежелателно.

# 73 25 апр. 2006, 19:11 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: valval в вт, 25 апр 2006, 18:16
...Имам лични детски спомени от погребения. Първото беше у нас - дядо почина. Бях на 7 години. Нямам някакви ужасни спомени и психически травми. Приех го нормално. Представях си дядо като дух, който е на небето и ни гледа. Разбира се, беше ми мъчно че се разделям с него. Но в никакъв случай не съм се страхувала.
... Държах да присъствам. Мисля, че присъствието на най-близките е много-важно, независимо на колко години са. Вярно е, че е добре да помним хората живи. И аз така ги помня, независимо че им отдадох последна почит и уважение...

Това е и моето мислене. Но има и инакомислещи, което не е престъпление. Въпрос на схващания, вяра, чувства и възпитание...

# 74 25 апр. 2006, 20:39 ч.
  • Мнения: 1 400
Цитат на: Шани в вт, 25 апр 2006, 19:11
Цитат на: valval в вт, 25 апр 2006, 18:16
присъствието на най-близките е много-важно, независимо на колко години са. Вярно е, че е добре да помним хората живи. И аз така ги помня, независимо че им отдадох последна почит и уважение...
Това е и моето мислене. Но има и инакомислещи, което не е престъпление. Въпрос на схващания, вяра, чувства и възпитание...

Така е, може би трябваше да дам право на избор на моите деца дали да се сбогуват с любимия си дядо, но пък неговата воля беше да не го виждат така, да не присъстват...
Много тежко преживях загубата на моят дядо- бях на 15 години - и затова винаги се опитвам да спестявам на децата това .
Всичко според мен е до характер - има по лабилни и по силни натури. Аз ( а и децата в голяма степен) съм от "лабилните" - много чувствителни и т.н. Получавала съм сърдечни кризи ( в най-ранна възраст) от по-силни емоции... Та всеки си преценява според обстотелствата ... Винаги съм искала да се сбогувам с близките си хора, но не винаги са ми стигали силите за това..... Kaкво остава за някакви крехки малки душички....
Когато им съобщих, че дядо им вече го няма, го преживяха много зле...какво ли остава ако бяха присъствали.....
Мисълта ми е, че не присъствието е толкова важно, колкото искренната болка и мъка....и мисъл за оставилият ни любим човек...
Присъствие... Ами всички онея баби , оплакващи починалия, понякога без дори да са си били близки, чакащи да мине ритуала за да седнат на софрата и да се накълват кат попски дяца по задушница......
Извинете за оффа, но ... за мен истината е това.
 

# 75 25 апр. 2006, 20:58 ч.
  • Мнения: 6 417
Моето дете присъства на две погребения миналата година. Предварително му обяснихме, че хората в един момент умират от болест или старост и отиват на небето. Никаква травма не му остави това. Напротив-макар че е на 5 г. вече знае, че животът е един кръговрат и нещата, които се случват са неизбежни.

# 76 25 апр. 2006, 21:13 ч.
  • София
  • Мнения: 2 857
малчо беше на 1 година и 4 месеца, когато отидохме с него на панахида на неговия прадядо...едва ли е разбирал нещо, но някак така усетих нещата...

# 77 25 апр. 2006, 22:48 ч.
  • Варна
  • Мнения: 6 873
Винаги водя Сиси на гроба на татко. Дори сълзите ми приема нормално и се опитва да ме успокоява, уверявайки ме, че душата му е на звездичка и довечера ще ми го покаже. Знае, че тялото се погребва във земята и там си почива, защото сърцето е спряло и няма сили. Веднъж ме попита как и кога точно умират хората, обясних и /удавяне, задушаване, отравяне, травми, кръвозагуба и т.н./със съответните примери и двете стигнахме до извода, колко много трябва да внимава да не се нарани случайно и кое какви опасности крие. Разговорите не я плашат и не я притесняват. Това не означава, че когато и се наложи да отиде на погребение и да изпрати нас или някой друг, това няма да я травмира и няма да го преживее тежко. Аз самата от 3 погребения на 2 припаднах . 5 години минаха и все още припознавам баща ми по улиците, помня високия добър мъж а не това което беше останало от него в катастрофата. Времето не лекува болката от загубата, само се свиква с нея.
Моите съболезнования на момичетата загубили близки.

# 78 26 апр. 2006, 00:14 ч.
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Майка ми никога не е позволявала да ходим по погребения. И сега не ми се обажда освен за най-близки роднини. Понякога ме е яд че ме лишава от възможността да се простя с някой, но като цяло смятам че не бива да се водят децата по такива мероприятия.
Въпреки това си водих децата на погребението на свекър ми. Големия защото е голям вече а и му носи името а малкия защото нямаше на кой да го оставя. 

# 79 26 апр. 2006, 02:07 ч.
  • Мнения: 442
Цитат на: Лекси в вт, 25 апр 2006, 16:24
Цитат на: Maika_Zaika в вт, 25 апр 2006, 15:22
Цитат на: anco в вт, 25 апр 2006, 10:38
Преди време бях на един семинар за смъртта и децата. Там специалистите твърдяха, че е много важно, ако починалият е близък човек, детето да има възможност да се сбогува с него. Това разбира се не е задължително да стане на самото погребение. Може и преди него.

без да съм била на такъв семинар, моето мнение винаги е било такова.
докогато мога, ще спестявам на децата си такива преживявания.

Идеята до колкото схващам е именно да не спестяваш на детето си това преживяване, а да му дадеш възможност да осмисли случилото се и да се сбогува по някакъв начин с починалия. Именно "спестяването" поражда проблемите / прави ми впечетление, че мамите, които не са се сблъсквали със смъртта в по-ранна възраст, са най-категорични в мнението си децата да не ходят на погребения/

обяснявам! приемам дете да ходи на погребение, само ако става въпрос за много близък човек - баща, майка... (не дай боже! Praynig). не исках да съм толкова обстоятелствена, и явно затова не съм разбрана правилно. но, оттук-нататък продължавам да държа на това, че смятам да спестя на децата си подобни изживявания, докогато мога.
бога ми, дори не подозираш на колко погребения съм ходила като малка - цяло лято на село, баба ми ме водеше на всички погребения, на които ходеше, защото нямаше (или по-вероятно не й е идвало на ум) къде да ме остави.

# 80 26 апр. 2006, 16:59 ч.
  • София
  • Мнения: 1 228
Мойто дете е било за пръв път на погребение, когато беше в корема ми... На моя баща, който само за месец не успя да му стане дядо  Cry Cry Cry
След това многократно е бил на гроба му, виждал е всички негови близки (мама, баба, леля) да плачат ... обяснено му е кой е човекът на снимките вкъщи, нарича го "дядо" .... обяснено му е за живота, за смъртта. Не мисля, че е ощетен или натоварен. Не мисля, че спестяването на едно погребение ще спре детските въпроси (като примерно: "Кой е този човек на снимката?" или "А дядо нали ни е обичал всички? Защо тогава е умрял? Аз как да го видя?").
Тази зима почина баба ми, неговата прабаба, с която той много е общувал. Така се стекоха нещата, че я видя и лежаща на смъртния одър, и веднага след като е починала. Пипнал я е даже. Вече подготвен, прие нещата естествено. Направи си заключенията, че всички живеят и после умират. Не мисля, че е травмиран. Дори преди няколко дни каза: "Мъчно ми е малко, мамо, за баба Стойка. Тя сега като е умряла, аз ще я забравя ли? Че май започвам да я забравям ...." Обясних му, че няма да я забрави, дори само защото се пита... Не знам, може би така децата някак си по - бързо от необходимото порастват, но не виждам защо трябва да им спестяваме тези неща ... това е животът.


# 81 26 апр. 2006, 22:20 ч.
  • София
  • Мнения: 4 423
Не съм спестила присъствието на дъщеря ми на погребенията на майка ми и баща ми - това бяха хората, които я отгледаха.
Тя беше на 10 години, когато й се наложи да ги преживее и двете....
Не е травмирана, напротив изявява желание винаги да идва с мен на гроба им, взима метла, почиства, сади цветя, полива с вода, слага свещички...
Дори един път, когато отидохме с мъжът ми до чешмата и ненадейно се върнахме отзад на паметника я чух да говори на мама, колко добре се справяла в у-ще, колко ми помагала и колко мъчно й е за нея... Cryплаках много, направо се разридах от болка, че хората, които наистина ни обичаха ги няма и толкова много ни липсват...

# 82 26 апр. 2006, 22:49 ч.
  • Мнения: 2 755
Цитат на: Шани в сб, 22 апр 2006, 08:52
"Такъв е живота" и поради тази причина не мисля, че децата трябва да са "стерилни" и в тази посока...
Може на покойника да му е все тая, кой го изпраща в последния му път, но моралното удовлетворение за живите, че са там до него за мен също е знак на уважение и почит.
Така мисля и аз. Разбира се, с детето трябва предварително да се поговори и да му бъдат обяснени нещата, по подходящ за възрастта начин.

# 83 27 апр. 2006, 15:07 ч.
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 915
Знам, че не е редно дете под 1 г. да ходи на гробища по какъвто и да е повод. Дали е от суеверие или такава е православната традиция - това вече не мога да кажа. Баща ми почина у дома, когато дъщеря ми беше само на 2 месеца и половина. Предната вечер символично се сбогува с всички ни, погали и детето по главичката. Издъхна през нощта. На погребението не взехме Теди, макар че бе кръстена на него. Но след като навърши 1 г. идваше с нас на гроба му почти всеки път. И знае, че там лежи дядо, гали му снимката, вкъщи за нея човекът от снимките е дядо. Когато пуснат филм по тв-то, го разпознава веднага, тъй като той беше един от известните ни актьори. Не мисля, че е грешно децата да полагат цветя на гроба на своя прародител. Ако се държат настрана, то означава да ги оперираме от чувства, да ги лишаваме по изкуствен начин от емоции и ситуации, които реално се случват в реалния живот.

# 84 27 апр. 2006, 20:22 ч.
  • Мнения: 3 405
Аз бях на три, когато моя дядо /Бог да го прости!/ почина. Нашите ни взеха на погребението със сестра ми. Не са смятали, че това ще ни се отрази негативно и не сбъркаха.
Всеки решава какво да направи в такъв случай .
Децата са мъдри, те разбират всичко и трябва да им се казва истината.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата