Шани, приеми съболезнованията ми.
За сега не бих ги завела на погребение. За мен самата е много травмиращо.
За сега не бих ги завела на погребение. За мен самата е много травмиращо.
- Публикувана: 22 апр. 2006, 08:52 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2006, 20:22 ч.
Какво мислите Вие? (питанка по мнооого деликатен въпрос)
Шани, моите съболезнования!
По темата. Дядо ми почина преди няма 2 години. Деетто беше с нас на село и понеже аз също се травмирам много не исках да слиза долу при него и да го вижда, беше малък и не знаех как ще му се отрази. Бабите настояха обаче и аз го пуснах. Честно казано бях супер притеснена, а той беше много спокоен, не се разплака...нищо, може би защото това стана докато нямаше хора още, бяхме си само ние и никой не виеше и не плачеше така, че до го уплаши. Не знам и до сега не обичам да ходя (то кой ли обича) и пак не бих го пуснала, но тогава така стана!
По темата. Дядо ми почина преди няма 2 години. Деетто беше с нас на село и понеже аз също се травмирам много не исках да слиза долу при него и да го вижда, беше малък и не знаех как ще му се отрази. Бабите настояха обаче и аз го пуснах. Честно казано бях супер притеснена, а той беше много спокоен, не се разплака...нищо, може би защото това стана докато нямаше хора още, бяхме си само ние и никой не виеше и не плачеше така, че до го уплаши. Не знам и до сега не обичам да ходя (то кой ли обича) и пак не бих го пуснала, но тогава така стана!
Съвсем наскоро почина баща ми (началото на месеца).
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
Страшно много обичаше внучките си, беше невероятен човек. Той самият не искаше да му ги водя докато беше болен (картинката е потресаваща... не го желая на никого) въпреки че много искаше да ги види - постоянно ги сънуваше. Молих го няколко пъти, но той отказа - искаше да не го виждат такъв и да го запомнят само с добро, в най- добрият му вид и ... така
Присъствието на такова място определено не е за деца (поне според мен) Аз лично направих сърдечна криза на погребението на дядо си (бях на 15 години) ....
А татко ... не разбирах какво точно се случва въпреки че съм почти на 30 год. ...
Сигурна съм, че всеки би предпочел след като си отиде от този свят да знае, че хората, които е обичал приживе са добре, държат се мъжки пред смъртта и си спомнят за него с добрите мигове, които са имали заедно...
Мъката е в сърцата... всеки по своему я изживява
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
Страшно много обичаше внучките си, беше невероятен човек. Той самият не искаше да му ги водя докато беше болен (картинката е потресаваща... не го желая на никого) въпреки че много искаше да ги види - постоянно ги сънуваше. Молих го няколко пъти, но той отказа - искаше да не го виждат такъв и да го запомнят само с добро, в най- добрият му вид и ... така
Присъствието на такова място определено не е за деца (поне според мен) Аз лично направих сърдечна криза на погребението на дядо си (бях на 15 години) ....
А татко ... не разбирах какво точно се случва въпреки че съм почти на 30 год. ...
Сигурна съм, че всеки би предпочел след като си отиде от този свят да знае, че хората, които е обичал приживе са добре, държат се мъжки пред смъртта и си спомнят за него с добрите мигове, които са имали заедно...
Мъката е в сърцата... всеки по своему я изживява
Съвсем наскоро почина баща ми (началото на месеца).
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
Страшно много обичаше внучките си, беше невероятен човек. Той самият не искаше да му ги водя докато беше болен (картинката е потресаваща... не го желая на никого) въпреки че много искаше да ги види - постоянно ги сънуваше. Молих го няколко пъти, но той отказа - искаше да не го виждат такъв и да го запомнят само с добро, в най- добрият му вид и ... така...
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
Страшно много обичаше внучките си, беше невероятен човек. Той самият не искаше да му ги водя докато беше болен (картинката е потресаваща... не го желая на никого) въпреки че много искаше да ги види - постоянно ги сънуваше. Молих го няколко пъти, но той отказа - искаше да не го виждат такъв и да го запомнят само с добро, в най- добрият му вид и ... така
...alisa97
...а аз си мислех, че само чичо ми е толкова горд. Той също не даде до последно никой от близките му да е край него и да го види..., а това като че ли утежни в още по-голяма степен мъката ни...
1г. и 3м. бяха достатъчни РАКА да ни го отнеме
, независимо от цялото скъпо и надеждно лечение на което се е подлагал... А аз разбрах края на март...дори не можах да се сбогувам с него... Кога ще има лек за тази гадна болест?
Много са гадни тези събития... Баща ми почина на Великден преди 3 г. Съ4увствам на всички претърпели за губа на близки хора 
Преди него и леля ми, много близка с мен също си отде от РАК 
Но сина ми никъде не го взех с мен... Ноември си отиде и неговата прабаба дето го е отгледала - е тогава детето си каза направо - "Мамо искам да дойда! Да помогна с каквото мога..." - Такаче, може би наистина всяко нещо с времето си .... И все пак Христос Воскресе 
Шани, моите съболезнования.
Аз бих поговорила и ако Аз лично се чувствам готова - бих завела децата с възможност и СПАСИТЕЛНО решение ако в последния момент видя, че им влияе зле - да ги отведа аз или някой близък, за да несе травмират. Просто зависи от възрастта - на 15г гледах много по-философски и спокойно на смъртта отколкото сега. Така, че тогава не страдах за прадядо ми въпреки, че го обичах или за дядо си, но преди 4г си изплаках очите и сърцето по моята приятелка /но май и е много тежко да се сбогуваш с някой на твоята възрас, че и по-малък/.
Целувки и горе главата - сега е светлата седмица на вярата, че всеки ще се възкреси за по-добър живот, чреиз смъртта /ако вярваш в християнството/.
Аз бих поговорила и ако Аз лично се чувствам готова - бих завела децата с възможност и СПАСИТЕЛНО решение ако в последния момент видя, че им влияе зле - да ги отведа аз или някой близък, за да несе травмират. Просто зависи от възрастта - на 15г гледах много по-философски и спокойно на смъртта отколкото сега. Така, че тогава не страдах за прадядо ми въпреки, че го обичах или за дядо си, но преди 4г си изплаках очите и сърцето по моята приятелка /но май и е много тежко да се сбогуваш с някой на твоята възрас, че и по-малък/.
Целувки и горе главата - сега е светлата седмица на вярата, че всеки ще се възкреси за по-добър живот, чреиз смъртта /ако вярваш в християнството/.
...дори не можах да се сбогувам с него...
Кога ще има лек за тази гадна болест?
Моите съболезнования
В предният постинг го пропуснах.
Не съжелявай за нищо - помни го с добро и наистина - така е по-добре. Че не се е мъчил много, че не е искал и вас да мъчи ...
Лека му пръст на човека
Аз мисля, че е излишно. В никакъв случай не може да е от полза подобно изживяване, най-много да навреди на детето. Има време, все някога ще отиде.....простете ми цинизма
Дори си много права - има време...
Съвсем наскоро почина баща ми (началото на месеца).
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
Около месец и нещо бяха достатъчни на РАКА за да ми го вземат....
Всеки решава за себе си, аз написах ние как постъпихме.
Родом съм от Берковица. Когато единия ми дядо почина моята първа братовчедка беше на около 3 годинки. На самото погребение не я водих но после на полаганията всеки път защото нямаше кой да я гледа. Един ден обаче портиерката на гробищния парк, спряла колата и вдигнала на вуйчо ми луд скандал, защо винаги води детето с себеси и друг път няма да ги пуска ако и тя е с тях. Та жената им беше казала, че си има наредба деца под определена възраст е забранено да се допускат, защото от гробовете имало някакво вредно излъчване и т. н.
Та най-малкото по тази причина не бих си завела детето там. Сигурна съм, че даже и да го заведа на погребение ще се уплаши и ще започне да пищи. Въпрос на личен избор е обаче!
Та най-малкото по тази причина не бих си завела детето там. Сигурна съм, че даже и да го заведа на погребение ще се уплаши и ще започне да пищи. Въпрос на личен избор е обаче!