Не знам как да се формулирам, изключително съм напрегната и може би депресирана. Моят приятел е леко собственически настроен към мен. От началото всичко му споделях и ако нещо не му изнасяше почваше да се сърди, стигали сме и до раздяла. Но с времето се научих, че някои неща трябва да му ги спестявам-като обяда с колегите от работата и такива обикновени за мен неща. Но той просто се натоварва от тези неща, такъв си е. Предстои ми фирмен купон, той тогава ще е извън града и се чудя дали изобщо да му казвам. Ще си спестя толкова разговори, а може би и караници. Но просто съвестта ми не ми го позволява, да излъжа за такова нещо. Да, премълчавам някои подробности от ежедневието ми, за което пак ми е много гузно, но да не му кажа, че почти цяла нощ няма да съм си вкъщи ми изглежда гадно.
Не знам само аз ли съм така с такъв мъж? Не знам дали е нормално, най-вероятно не е, но това е друг въпрос. Изпадам в паника за приближаващото събиране, как да му кажа, да му кажа ли, как да го излъжа и той да не разбере? А не искам да го лъжа, просто е за негово добро. Аз реално нищо нередно няма да правя, просто искам да си спестим разправиите.
Вие премълчавате ли неща, които биха довели до караници?