Това прави ли ме лоша?

Странно, но факт. Или ще почне да се сърди, а аз не понасям да ми се сърди и го преживявам много зле, защото ми е гузно, или ще поиска да се разделим, за да си правя каквото искам и да не ми пречи, или толкова ще се скараме преди това, че няма да имам въобще желание да отида.

Типично поведение на взаимоотношения насилник-жертва. Има 2 варианта - или ти се разсърдва и ти обаче изобщо не го отразяваш, защото в крайна сметка си права (и мисля, че и ти, авторке, го разбираш) и той ще види, че номерът не минава, или поисква да се разделите и ти му казваш "добре, щом смяташ, че една връзка трябва да пропадне, заради такова нещо". И стой и му гледай сеира. Но трябва да имаш смелостта да го направиш. Както и да посрещнеш възможността той да разбере, че не може да те манипулира и понеже не е готов да се откаже от ролята на манипултор да се разделите. А, и трети вариант - скарвате се, пбаче ти пак не го отразяваш, защото както казахме, а и мисля, че и ти разбра си в правото си да отидеш на събиране. Но трябва точно това:

Чета и се чудя 
Къде е самоуважението? Лично достойство?
Свободно време? Лично?
Защо да се налага да се лъже? Когато само трябва да има уважение към другия.
Обеди с колеги? В тайна.
Предстоящо парти. "Как да му кажа?"
Не разбирам аз...

Никога не съм виждала коледно парти без съпрузи. Не бих отишла на такова и съпруга си не бих пуснала. ТОЧКА! Не се е женил за да ходи по партита без мен.

Сега ,ще ти кажа нещо. Да тези неща те правят лоша, в очите на параноика ,ревнивеца ,мнителния.
Аз съм в твоето положение. Но при мен вече стана по-сложно. От 3 години живеем заедно .Аз имам първи брак и дете, смятах че съм намерила човека, който ще ме опознае и обикне такава каквато съм. От самото начало на връзката ни започнаха сърденетата , той работеше в чужбина и денонощно ми звънеше по скайп и вайбър и държеше да се виждаме на камерите . Още тогава трябваше да се усетя, че човека е болен от ревност, но заслепена мислех ,че е влюбен и истински загрижен .По-късно започна да се сърди за всяко нещо ,а аз започнах да се ограничавам . Сърдеше се ако му кажа ,че съм на обяд с колеги , на кафе с приятелка ,на раздумка с майките от класа на детето .За абсолютно всичко . Стигнахме до там, че се сърдеше ако не му се обадя предварително да му кажа в колко часа ще почивам,защото ние сме с плаващо почивки , не говореше с часове с мен ако не си вдигна телефона въпреки ,че съм на работа и личните разговори са ни забранени. Ако не му звъннех точно като се чекирам на входа от работа си събираше багажа или се водеха дълги разговори до 2-3 часа,в които се задаваше хиляди пъти въпроса "лъжеш ли ме за нещо" . Мърмореше ако ме прибере колежка след работа с колата си и питаше дали е семейна и дал често се събирам с нея ,за да не ме развали ... Имаше случей в който не ми вярва ,че съм на родителска среща , случей когато мърмори ,че се бавя в магазина , такъв в който се сърди ,че говоря с баща на дете от калса на дъщеря ми , хиляди пъти забележки за облекло и грим .Започнах да лъжа за безобидни неща ,като например ,че не съм излизала в почивка ,че не съм се прибрала с колежката ,започнах да си трия разговорите от телефона ,защото ми се сърдеше ,че продължителността на разговора ми с приятелка е 13 минути ,а с него 3 ,започнах да си крия фейсбука ,за да няма въпроси "защо този ти е харесал снимка ,кой е той ,женен ли е " . Днес ми забрани да отида на фирменото парти и ме заплаши ,че ако го направя ще си събере багажа ,а аз ще остана сама до края на живота си. Преди няколко месеца ме прибра и от срещата на випуска ми .  Авторке , знаеш ли какво стана ? Аз изстинах, нямам чувства, нямам живец и желание за нищо . От скоро имам и любовник , въпрос на време е да е разделя с приятеля си . Точно това което ми набиваше в главата това стана ,аз изневерявам .Чувствам се жива .

Много дълго си го търпяла тоя психично болен. Лошото е, че е заразно. Аз лично ограничавана и несвободна жена не съм виждала, която рано или късно да не развие и тя някакво разстройство, най-често панически атаки.

оооо ако става дума за мен ,дано не ми стане нещо наистина 

Няма, спокойно. Бий му шута Максимално бързо.

Той иска да се разделим ,но постоянно протаква и не напуска дома ми

До Анонимната - а какво чакаш толкова време? Като излезе за нещо - сменяш патрона и му оставяш куфара пред вратата.
Иначе съм съгласна с теб, но с това отлагане целият ти пост олеква.

Не знам паник атаки ли са, но мен ме обзема ужас, ако трябва да му кажа нещо, за което ще се разсърди и ще се скараме. 

ще ви кажа честно защо отлагах .Сега дори ми е по-трудно от колкото като се разделях с първия ми мъж бащата на детето ми ,защото тогава детето беше малко и не разбираше нищо .Сега обаче е голямо и свикнало с този човек . Шест години живях сам сама без никаква подкрепа.Изведнъж се запознах с този който претендираше че ме обича и аз хлътнах .Вече не го обичам , но ми е трудно да се разделим защото знам какво е да си сам . Още повече ,че идват празници и ме гони носталнията по любовта .Онази истинската ,която не те тормози ,не те обижда и т.н.т .Онази ,която не съм срещала ,а и не вярвам да я срещна .Живея в малък град   пълен с клюкари и тъпанари .Хора с предубеждения . Много е трудно разведена жена да има някаква връзка . Какво да ви кажа , това което сами си правим никой не може да ни го направи .Аз обаче ще се разделя с него ,колкото и да ми е мъчно за мене си и за пропилените години .

Пожелавам ти скоро да решиш проблема, и то именно заради детето си. Не си мисли, че не ги вижда тези неща, и те изкривяват представите му за това кое е нормално и кое не.
Щом имаш смелостта в малък град да имаш любовник, значи ще имаш и за другото. Успех!

Не, аз съм свободен човек. Всъщност, всеки е свободен, просто някои бъркат любовта с други неща. Не е любов да те наказват с психически тормоз, заради каквото и да е било, да не говорим да е заради едно нормално протичащо ежедневието.
И да, лоша си, към себе си. Освен ако този маниер на приятелят ти не те кара по патологичен начин да се чувстваш извънредно ценна и желана, или ти гъдилка някакъв друг твой личен проблем, няма нито едно причина да си в такива отношения. Любовта е свобода. Като си с някой, с когото се обичаш трябва да можеш да летиш, защото се чувстваш споделено обичан и подкрепян. А не да трепериш, защото той ще те накаже, заради обяд с колеги или коледното парти на фирмата.

той любовника е по скоро за разговори  от 1 седмица е , точно след последната забрана да излизам на кварталното кафе с приятелки