Обмислям раздяла с мъжа ми, на което решение очаквам по-скоро агресивна реакция, вкл. чрез използване на детето, което е на 6 г. (напр. обяснения, че мама е виновна и иска тати да се махне). Очаквам скандали и разправии пред детето и дори въвличането му в тях). Жилището, в което живеем е мое наследствено, така че мъжът ми ще трябва да се изнесе. Какво бихте ме посъветвали, за да защитя максимално детето?
- Публикувана: 12 дек. 2016, 23:40 ч.
- Последно мнение: 11 май 2017, 09:22 ч.
Успяхте ли и как да намалите стреса за децата при развод
Никакъв контакт. Това те съветвам.
На мен ми се случи точно това от което се опасяваш ти в много груб, грозен и просташки вариант. Нямаш си и на идея в какво чудовище може да се превърне един човек в стремежа си да нарани друг. В такава ситуация не се спира пред нищо дори и да смачка собственото си дете. Човек ли казах ..... ?
Моят бивш превърна детето ни в оръжие срещу мен. Разби му психиката за отрицателно време, защото единственият начин да ме засегне беше чрез детето. Ама - аз съм виновна. Заради глупотевината детето да има баща, да не ги разделям, да не страда толкова ... позволих това да се случи. Ако тогава бях с този акъл дето имам сега и опита, нямаше да му позволя да се доближи до него и щях да спестя много горчиви моменти и на двама ни.
Та това е. Смятам, че детето трябва да има двама родители и раздялата между тях не би трябвало да означава развод и с детето, но когато единия не става за родител, по-добре да не му се позволява да се прави на такъв.
Успех.
На мен ми се случи точно това от което се опасяваш ти в много груб, грозен и просташки вариант. Нямаш си и на идея в какво чудовище може да се превърне един човек в стремежа си да нарани друг. В такава ситуация не се спира пред нищо дори и да смачка собственото си дете. Човек ли казах ..... ?
Моят бивш превърна детето ни в оръжие срещу мен. Разби му психиката за отрицателно време, защото единственият начин да ме засегне беше чрез детето. Ама - аз съм виновна. Заради глупотевината детето да има баща, да не ги разделям, да не страда толкова ... позволих това да се случи. Ако тогава бях с този акъл дето имам сега и опита, нямаше да му позволя да се доближи до него и щях да спестя много горчиви моменти и на двама ни.
Та това е. Смятам, че детето трябва да има двама родители и раздялата между тях не би трябвало да означава развод и с детето, но когато единия не става за родител, по-добре да не му се позволява да се прави на такъв.
Успех.
Възможно ли е изобщо на бащата да се забрани да контактува с детето?
Иначе това с настройването е ужасно. Аз съм дете на разведени родители и нашите направиха много, много грешки според мен. Аз бях по-голяма на 10 г, брат ми на 5 г - той не разбра особено какво се случва, но аз бях на топа. Първо само майка ми ми каза, смятам, че трябваше и двамата, дълги, дълги години не комуникираха по между си, познайте кой им беше пратеник - " Кажи на майка ти", " Кажи на баща ти"... ужас, единият обвиняваше пред мен другият. Доста тежък период от живота ми беше това. Но в никакъв случай не те съветвам, ако не се разбирате да стоиш и да търпиш заради детето - това е по-лошият вариант. Много е важно начинът, по който родителите ще говорят с детето. Важно е и да поддържат едни нормални отношения и психиката на детето да се запази непокътната.
Иначе това с настройването е ужасно. Аз съм дете на разведени родители и нашите направиха много, много грешки според мен. Аз бях по-голяма на 10 г, брат ми на 5 г - той не разбра особено какво се случва, но аз бях на топа. Първо само майка ми ми каза, смятам, че трябваше и двамата, дълги, дълги години не комуникираха по между си, познайте кой им беше пратеник - " Кажи на майка ти", " Кажи на баща ти"... ужас, единият обвиняваше пред мен другият. Доста тежък период от живота ми беше това. Но в никакъв случай не те съветвам, ако не се разбирате да стоиш и да търпиш заради детето - това е по-лошият вариант. Много е важно начинът, по който родителите ще говорят с детето. Важно е и да поддържат едни нормални отношения и психиката на детето да се запази непокътната.
Ако има вариант да пратиш детето при някоя баба за няколко дни, докато се разберете с мъжа ти би било чудесно. За да не става свидетел на първоначалните скандал и разправия, които със сигурност ще има. Аз лично направих точно така. БНД живееше при мен, аз направих раздялата по много брутален за него начин, но успях да предпазя сина си, защото бях обмислила нещата предварително. В крайна сметка сина ми така и не разбра нищо от първоначалния сблъсък между нас, който вярвай ми беше грандиозен.
Съветвам те преди да стигнеш до разговора за раздяла със съпруга ти да обмислиш добре нещата, да си направиш план за действие и тогава да действаш. Ако искаш мога да ти разкажа някои неща на ЛС, за да не оспамвам темата
Вярвай ми при мен нещата не минаха никак лесно, но сина ми не пострада
Съветвам те преди да стигнеш до разговора за раздяла със съпруга ти да обмислиш добре нещата, да си направиш план за действие и тогава да действаш. Ако искаш мога да ти разкажа някои неща на ЛС, за да не оспамвам темата
Вярвай ми при мен нещата не минаха никак лесно, но сина ми не пострада
Аз не искам да скъсвам връзката на детето с баща му.Той въпреки всичко го обича,но знам как злобата му към мен ще ескалира. Може би ще се наложи да съжителстваме известно време, защото той няма къде да отиде веднага. При това положение ще стане страшно. Тогава трябва да изчакам лятото, за да изпратя детето с баба и дядо в друг град. Има апартамент на негово име,който майка му дава под наем и се издържа с парите от него. Детето ми е със сериозно хронично заболяване. Ако нещо се случи с.мен,трябва да съм спокойна, че ще има кой да се грижи за него. Мъжът ми обвинява изцяло мен за проблемите помежду ни и точно като БНД на I.Hr знае, че само през детето може да ме нарани.То е ясно, че най-добре нещата да се.направят възможно най-щадящо и цивилизовано, но затова трябват двама. Очаквам реакция от типа на: "Ти разваляш семейството, ти причиняват всичко това на детето и той трябва да знае кой е виновника и кой не иска той да има баща." В.допълнение, майка ми и баща ми са много ангажирани в отглеждането на детето, идват всеки ден в нас да.се.грижат за него, защото той ходи на различни терапии и някой трябва да го води след ДГ. Те имат много отрицателно отношение към мъжа ми и ще се получи допълнително наливане.на масло в огъня. Ще.бъде много неудобно детето да се изнесе в тях, защото живеят в квартал доста далече от нашия и ще е много трудно воденето на детето оттам на ДГ и на терапии. Ако и аз се изнесе,поне да поема сутрешното водене, не знам какво би направил в апартамента ни.
Синът ми ще е първи клас от септември, очаквам трудна адаптация, ще има нужда от спокойна среда и подкрепа и не знам как да постъпя. Не искам двете неща да му се струпат наведнъж. Аз бих издържала до втори клас с мъжа ми, вече доста време го отлагам това решение, но ми е много трудно да преценя какво би било най-доброто за детето.
Синът ми ще е първи клас от септември, очаквам трудна адаптация, ще има нужда от спокойна среда и подкрепа и не знам как да постъпя. Не искам двете неща да му се струпат наведнъж. Аз бих издържала до втори клас с мъжа ми, вече доста време го отлагам това решение, но ми е много трудно да преценя какво би било най-доброто за детето.
TafTaf,
мисля, че все пак щадиш мъжа ти - несъзнателно, и аз го правех. Не е твой проблем има ли къде да отиде в момента или не. Даваш му срок една седмица, примерно, или две, той е голям човек - да се оправя. Ти имаш задължение единствено към детето.
Моите не успях да ги предпазя, точно заради разтакаване около половин година от моя страна. Репликите, които цитираш, са ги чували... След това две години вече оправям щетите. Едва от около месец вече можем да говорим малко по-нормално и започна да вниква в това, което му казвам по отношение на децата, преди това сякаш правеше напук, без да се съобразява как им се отразява.
мисля, че все пак щадиш мъжа ти - несъзнателно, и аз го правех. Не е твой проблем има ли къде да отиде в момента или не. Даваш му срок една седмица, примерно, или две, той е голям човек - да се оправя. Ти имаш задължение единствено към детето.
Моите не успях да ги предпазя, точно заради разтакаване около половин година от моя страна. Репликите, които цитираш, са ги чували... След това две години вече оправям щетите. Едва от около месец вече можем да говорим малко по-нормално и започна да вниква в това, което му казвам по отношение на децата, преди това сякаш правеше напук, без да се съобразява как им се отразява.
Никакъв контакт. Това те съветвам.
На мен ми се случи точно това от което се опасяваш ти в много груб, грозен и просташки вариант. Нямаш си и на идея в какво чудовище може да се превърне един човек в стремежа си да нарани друг. В такава ситуация не се спира пред нищо дори и да смачка собственото си дете. Човек ли казах ..... ?
Моят бивш превърна детето ни в оръжие срещу мен. Разби му психиката за отрицателно време, защото единственият начин да ме засегне беше чрез детето. Ама - аз съм виновна. Заради глупотевината детето да има баща, да не ги разделям, да не страда толкова ... позволих това да се случи. Ако тогава бях с този акъл дето имам сега и опита, нямаше да му позволя да се доближи до него и щях да спестя много горчиви моменти и на двама ни.
Та това е. Смятам, че детето трябва да има двама родители и раздялата между тях не би трябвало да означава развод и с детето, но когато единия не става за родител, по-добре да не му се позволява да се прави на такъв.
Успех.
На мен ми се случи точно това от което се опасяваш ти в много груб, грозен и просташки вариант. Нямаш си и на идея в какво чудовище може да се превърне един човек в стремежа си да нарани друг. В такава ситуация не се спира пред нищо дори и да смачка собственото си дете. Човек ли казах ..... ?
Моят бивш превърна детето ни в оръжие срещу мен. Разби му психиката за отрицателно време, защото единственият начин да ме засегне беше чрез детето. Ама - аз съм виновна. Заради глупотевината детето да има баща, да не ги разделям, да не страда толкова ... позволих това да се случи. Ако тогава бях с този акъл дето имам сега и опита, нямаше да му позволя да се доближи до него и щях да спестя много горчиви моменти и на двама ни.
Та това е. Смятам, че детето трябва да има двама родители и раздялата между тях не би трябвало да означава развод и с детето, но когато единия не става за родител, по-добре да не му се позволява да се прави на такъв.
Успех.
Това е абсурдно. Детето е на двамата родители все пак.
Таф- таф, от думите ти съдя, че все още си в процес на "обмисляне" както се изразяваш самата ти. Защо не се опитате да си дадете втори шанс? За развод винаги има време. Просто седнете и си поговорете хубаво.
Хубаво си ме цитирала и подчертала това онова ама да беше дочела до край.
Ще обясня отново. Има персони и мъже и жени, които не стават за родители въпреки, че са се размножили. За жалост този, който избрах за баща на голямото си дете се оказа точно такъв. С мен го доказа, а със следващото си творение го затвърди. Не знам имаш ли подобен на моят опит ( дано не ), но да определяш думите ми като абсурдни без изобщо да имаш представа какво ми е минало през главата е да кажем леко неадекватно.
Аз съм майка, която държеше детето и да има двама родители и направих много компромиси и със себе си и с него. Е да, ама глупостта да не огранича контактите на безотговорният създател с 6-7 год. дете, му застраши живота в буквален смисъл. Само един пример ще дам и то не е от най-най-шокиращите - взима детето, зарязва го само пред блока ( на уживен булевард в голям град ) и заминава на кафе. Стъмва се и започва да вали. Съседка го прибира и ми се обажда ( в 11 вечерта ), че е у тях да знам къде да го търся.
Та моля, не лепи определения на изказванията ми, а се моли да не ти се случва, че тогава ще разбереш колко е абсурдно да си в ситуация да трепериш всеки път когато детето ти е със създателя си.
Ще обясня отново. Има персони и мъже и жени, които не стават за родители въпреки, че са се размножили. За жалост този, който избрах за баща на голямото си дете се оказа точно такъв. С мен го доказа, а със следващото си творение го затвърди. Не знам имаш ли подобен на моят опит ( дано не ), но да определяш думите ми като абсурдни без изобщо да имаш представа какво ми е минало през главата е да кажем леко неадекватно.
Аз съм майка, която държеше детето и да има двама родители и направих много компромиси и със себе си и с него. Е да, ама глупостта да не огранича контактите на безотговорният създател с 6-7 год. дете, му застраши живота в буквален смисъл. Само един пример ще дам и то не е от най-най-шокиращите - взима детето, зарязва го само пред блока ( на уживен булевард в голям град ) и заминава на кафе. Стъмва се и започва да вали. Съседка го прибира и ми се обажда ( в 11 вечерта ), че е у тях да знам къде да го търся.
Та моля, не лепи определения на изказванията ми, а се моли да не ти се случва, че тогава ще разбереш колко е абсурдно да си в ситуация да трепериш всеки път когато детето ти е със създателя си.
Никакъв контакт. Това те съветвам.
На мен ми се случи точно това от което се опасяваш ти в много груб, грозен и просташки вариант. Нямаш си и на идея в какво чудовище може да се превърне един човек в стремежа си да нарани друг. В такава ситуация не се спира пред нищо дори и да смачка собственото си дете. Човек ли казах ..... ?
Моят бивш превърна детето ни в оръжие срещу мен. Разби му психиката за отрицателно време, защото единственият начин да ме засегне беше чрез детето. Ама - аз съм виновна. Заради глупотевината детето да има баща, да не ги разделям, да не страда толкова ... позволих това да се случи. Ако тогава бях с този акъл дето имам сега и опита, нямаше да му позволя да се доближи до него и щях да спестя много горчиви моменти и на двама ни.
Та това е. Смятам, че детето трябва да има двама родители и раздялата между тях не би трябвало да означава развод и с детето, но когато единия не става за родител, по-добре да не му се позволява да се прави на такъв.
Успех.
На мен ми се случи точно това от което се опасяваш ти в много груб, грозен и просташки вариант. Нямаш си и на идея в какво чудовище може да се превърне един човек в стремежа си да нарани друг. В такава ситуация не се спира пред нищо дори и да смачка собственото си дете. Човек ли казах ..... ?
Моят бивш превърна детето ни в оръжие срещу мен. Разби му психиката за отрицателно време, защото единственият начин да ме засегне беше чрез детето. Ама - аз съм виновна. Заради глупотевината детето да има баща, да не ги разделям, да не страда толкова ... позволих това да се случи. Ако тогава бях с този акъл дето имам сега и опита, нямаше да му позволя да се доближи до него и щях да спестя много горчиви моменти и на двама ни.
Та това е. Смятам, че детето трябва да има двама родители и раздялата между тях не би трябвало да означава развод и с детето, но когато единия не става за родител, по-добре да не му се позволява да се прави на такъв.
Успех.
Това е абсурдно. Детето е на двамата родители все пак.
Ти си нямаш идея дори на какво са способни мъжете в ситуация, когато съпругата им им поиска развод. Такива грандиозни простотии правят, че може да се учудиш от къде им идват такива идеи - и то без изобщо да ги интересува какво може да причини това на детето/децата, родителите или други хора
Имам си много добра идея, момичета, какво става, когато любовта се превърне в омраза. Затова съм ЗА втория шанс.
Имам една позната (дано да не ме чете, че ще ме убие), която момичето й като стана тийнейджър и почна да илиза... дискотеки, гаджета и тем подобни. Бащата пасува. И тя му вика: Ти не си родител, разделяме се. Той: Добре, излизам на квартира. Тя: Не, скъпи, аз излизам на квартира. Ти оставаш и се оправяш с детето.
Как му фръкна шапката на човека от ужас
И преодоляха разногласията. Разбраха си се, да са живи и здрави и все така да им върви.
Тук случаят не е идентичен, но все пак...
Имам една позната (дано да не ме чете, че ще ме убие), която момичето й като стана тийнейджър и почна да илиза... дискотеки, гаджета и тем подобни. Бащата пасува. И тя му вика: Ти не си родител, разделяме се. Той: Добре, излизам на квартира. Тя: Не, скъпи, аз излизам на квартира. Ти оставаш и се оправяш с детето.
Как му фръкна шапката на човека от ужас
И преодоляха разногласията. Разбраха си се, да са живи и здрави и все така да им върви.
Тук случаят не е идентичен, но все пак...
Елито, грам идея си нямаш какво се случва когато настъпи нежелан от единият, развод в семейство в което има и деца. Писанията ти го доказват. Изобщо не става въпрос за омраза, а за стремеж към отмъщение, смазване и война в която няма забранени ( поне за единият ) средства. Примера на познатата ти няма нищо общо с това, за което се пише в тази тема.
Да преодолееш разногласията с някой, който искренно желае да продолее разногласията си с теб е лесно. Но тук говорим за това как да предпазим децата си след като непреодолимите различия са предизвикали края.
Да преодолееш разногласията с някой, който искренно желае да продолее разногласията си с теб е лесно. Но тук говорим за това как да предпазим децата си след като непреодолимите различия са предизвикали края.