Успяхте ли и как да намалите стреса за децата при развод

Не знам как е в България, но опцията "никакъв Контакт" в Германия е почти невъзможна, ако бащата въпреки развода държи на детето си и извисква контакт. Даже без той да има права над детето, само по правото на биологичен създател майката тук е ДЛЪЖНА да му осигурява контакт най-малко два пъти в месеца за един уикенд. Аз се разведох с агресивен мъж, който направи толкова глупости че по някое време полицията почна да минава всяка вечер с патрулката само за всеки случай. Въпреки това съда стриктно раздели "наказателното" от "семейното" дело и каквото и да направи той, родителските му права останаха ненакърнени, защото той си обича дъщеря ни и на нея никога не и е направил нищо, а не дава прах да й падне на главата. Много е сложно да "разцепиш" един човек на баща и съпруг и непрекъснато да делиш собствените си чувства и болка от нуждата на детето да си има баща. Още по -сложно е да живееш със страхът, че този баща може на един път да се "изроди" и да обърне омразата и агресията си върху детето, и да си непрекъснато нащрек. Но детето вечерно време ми късаше сърцето като плачеше за баща си, и тая болка и вина беше с пъти по-силна от всичко негативно накуп, което съм изпитвала към него. Затова не я разделих насила с баща й. Минах през ада на това време (и то съвсем не беше така, че не се опита идиота да я подстрекава и да я манипулира, но аз я наблюдавах и си говорих много с нея, без да го правя виновен за нищо.Просто й обяснявах защо е така на сносен за възрастта и език) и всички ме оплюваха "как съм била могла на тоя да му давам детето". Казвах им: "Плюй си в пазвата да не ти се налага да разбереш как мога!". В края на краищата стана така, че тя сама си изгради мнение за баща си. Хем както си го обичаше и пак си го обича бързо схвана как тиктака той и до каква степен да се хваща на това което казва, почна много рано да "филтрира" и разви една толерантност към особеностите му, която на правилните места минаваше в "приказвай си, тате..."
Но наскоро си говорихме двете (беше на 3 години като се разведох, сега е на 11) и аз й казах "по онова време обмислях дали да не се преместим в града на леля ти!"..Тя ме погледна, разбра веднага че в такъв случай контакт с баща й би могъл да съществува само крайно ограничено , и каза: "Добре, че не си. Начина, по който живеем сега е много добър. Друг не бих искала!"

Това от моя опит. Детето каквото и да правиш, ще усети раздялата и ще страда. Ние сме родители, за да им помагаме в тая фаза, която сме им надробили ние самите.Търпение, и разговори- за сметка на собствени нерви, но опазващи нервите на детето и помагайки му да разбере какво се случва.

Добре си се справила, Мам4е, поздравявам те за търпението.
Моята майка се разведе във време, когато разводите бяха срамно нещо едва ли не, а хората, след като се разделят, се превръщаха във врагове. По тази причина аз трябваше да избирам между нея и баща ми и затова се лиших от баща. А баща ми много ме обичаше и много се гордееше с мен - на родителските срещи ходеше той, за да чуе как ме хвалят, връщаше се много щастлив.
Имах после втори баща, много ме обичаше и много ми помагаше, даваше всичко за мен. Но аз бях вече голяма, трудно се пречупва човек. Разбирах се с него, уважавах го, благодарна бях,  даже го обичах по някакъв начин, но той не беше моят баща. Празнината си остана.

Тафтаф, какво стана?
Съобщи ли на мъжа си, че искаш развод или ще изчакаш да минат празниците?

Да се включа и тук Прочетох всички коментари. Моето дете беше на 2 годинки, когато се разделихме с мъжа ми. Не съм усетила да й е било тежко или да е имало някакви негативни емоции. Въпреки това психоложката ми казва, че това съвсем не означава, че детето не го е преживяло по свой си начин. Опитвам се да я предпазя от стрес като не я лишавам от контактите с баща й и неговите родители, обяснявам й, говоря й, но не за това, че сме разделени и причините за това, а по-скоро, че няма нужда да е тъжна, защото ще може да вижда баща си, когато поиска и аз няма да я спра. Въпреки че ми е неприятно, когато е при него. Понякога след като се върне от неговия дом виждам, че не е такава, каквато е през останалото време. Усещам, че й е тъжно, понякога дори скучно. Надявам се да не предпочита да е при него.
Според мен най-лесно се намалява стреса като не спираш детето от срещите му с бащата, нека се случват, когато детето поиска, стига да не са във вреда. И много говорене и обясняване на нещата и ситуацията.Ама много!

При нас всичко премина тихо и мирно. Обясних на дребната, че с тати я обичаме ужасно много, че и с него се обичаме, но просто не можем да живеем заедно, а и не е нужно. Припомних й, че има и други хора, които много обичаме, но не живеем заедно с тях; че това не ни пречи да се виждаме и да си прекарваме страхотно заедно.
Освен това, баща й продължи да се държи като такъв-идва да я вижда най- редовно, винаги й носи по нещичко, играе с нея на  шах, на Черен Петър и на "Не се сърди човече", на морски шах; дава редовно издръжка; когато съм заета някъде вечер, идва у дома да я гледа; ляга до нея, докато тя заспи, обажда й се по телефона редовно- изобщо, тя реално не е лишена от неговото присъствие. Двамата се обичат много.

От своя страна, аз пък не съм определяла дни и часове, в които да се виждат- всичко е на  добра воля. С каквото мога, помагам му; той пък помага на мен, с каквото може.
Но той  изобщо си е добър човек. И в момента поддържаме страхотни отношения. Чувствам се в пъти по- добре и по- щастлива, отколкото когато бяхме заедно.

Ако беше агресивен, не знам как щях да предпазя детето. Вероятно  щях да я пратя на гости при сестра ми поне за две седмици, докато осъществя раздялата.

Бронте, така ми се иска да се случи,  като при вас, но... няма как да стане. Ще видим, още не съм говорила. Няма да е изневиделица, много пъти съм го казвала при караници, но понеже отношенията ни са обтегнати от години, може би не очаква действително да го направя. Благодаря още веднъж на всички за мненията,  полезен ми е вашият опит.

 Тафтаф, това как ще се случи зависи от вас двамата.
Аз те съветвам да му кажеш решението си след празниците. Виж как ще сте на Коледа, на Нова година. Ако не си доволна от поведението му, това ще ти послужи за повод.
Аз за един недонесен дюнер златни обеци си "изпросих"
Пък и знае ли човек. На Коледа стават чудеса

Дано и при вас всичко мине гладко и възможно най- щадящо за детето

Мисля, че седмата година (кризата на 7 година) в съчетание със започването на училище е възможно най-неподходящият момент за каквито и да било промени в обкръжението на детето по принцип. Във вашия случай има два сериозни утежняващи положението фактора: детето има здравословни проблеми и няма начин нещата да минат цивилизовано. Не знам какво да те посъветвам, освен да пожелая нещата да се развият по възможно най-добрия начин за всички ви.

Извинявяй, но пишеш пълни глупости. Не си била в подобно положение, не си минала по този труден път, а даваш от безумни, по-безумни примери и съвети.
При нас нещата се развиха почти като при Бронте. Сега, осем години по-късно, той продължава да помага с каквото може. Таф, дано нещата се развият по подобен начин и при вас.

С това съм напълно съгласна. Това, което си описала може да се случи само в някой американски, коледен филм, но не и в реалния живот. Все пак авторката не е взела решението да се раздели със съпруга си импулсивно от едното скарване, за да може едно събиране за Коледа да поправи нещата. Когато се натрупат много неща и "чашата прелее" Коледното събиране не е удоволствие 

А как се справяте с продължаващото "отмъщаване" след развода чрез детето? Ще поясня какво имам предвид.
Бащата е много добър манипулатор и успява да настройва детето срещу майката, особено когато прекара при него по-дълго време - празници или ваканция то се връщата като с промит мозък и със заучените реплики "ти си виновна", "ти го направи", "ти не се грижиш за мен"...

Даммммм, за съжаление почти няма случай на развод, в който да няма настройване на детето поне от единия родител. И при нас не се размина. Търпение му е майката. Каквото и да си говорим с времето бащата започва все по-малко и по-малко да търси и да се интересува от детето си, прекарват все по-малко време заедно, детето пораства и тези неща отминават. А ако таткото бързо срещне нова любов тези реплики още по-бързо спират, както и контакта на бащата с детето. Трябва мноооого търпеливо да се обяснява на детето кое как се е случило на разбираем за него език и да не се преиначава истината, защото рано или късно винаги се разбира, ако някой от родителите е лъгал детето.
Аз лично съм обяснила почти цялата история на сина ми, предупредила съм баща му, че няма да лъжа детето и е желателно и той да не го прави. И въпреки, че вече от доста време сме разведени, аз съм омъжена повторно, а БНД има вече двегодишна тръпка се случва да се върне облъчен от баща си. Но това е рядко, защото баткото е вече голям, а и се виждат доста рядко, тъй като му пречи на новата любов и на свободата, която му трябва в момента .

Ако наистина чустваш,че не може да продължите напред не го отлагай.Просто бъди винаги до детето си показвай му колко го обичаш и дори когато отсреща се опитват да го настройват ти не казвай лошо.При мен всичко продължи повече от 2год.и накрая се стигна до там ,че детето само се дистанцира.При развода беше на 7год.За нас родителите на които щастието на децата ни е най-важно винаги,ще ни е притеснено,но като се замислиш в дом без разбирателство и любов дали ще му е по добре.Пък и бащата,ще се повихри и ще се измори то ще е повече от нараненото му его и като си припомни ергенския живот,ще му мине меракът

При нас развода стана бързо и от раз, още на първо дело ни разведоха лесно и по взаимно съгласие, въпреки че той се дърпаше. Той уж много ни обичаше и не можеше без нас да живее и така тежко прие развода... а сега не иска да вижда детето си въобще. Последния път се видяха за половин час в една градинка, без особена комуникация. Това беше преди ок. половин година, оттогава не е изявил желание да го види, избягва ни. Когато имам среща с него, изпраща майка си. Все едно майка му е заместител, тя иска да взима детето при нея да спи за седмица примерно, но мен това ме дразни. Дразни ме, че баща му няма нужда да го вижда, а детето усеща неговата липса и трябва бившата ми свекърва да играе ролята на регулатор на отношенията и негов заместител. Не й го оставям и започнахме да ходим само по празници. 
Детето ми има нужда от баща си. Но както винаги най-малките, най-слабите и невинните страдат и се пречупват най-лесно.