Бихте ли помогнали на близък или приятел безусловно?

 Помагам, често дори. При условията и да съм болна и не очаквам да ми се върне.
 Пари на никого не давам освен на беден човек, за това съм строга и смятам, че всеки трябва да си прави сметката. Пък и от опит знам, че дори и семейства се разделят заради "пари" пък какво остава за приятелства. Помагам на животни, бедни хора и си храня душицата...
 За мен ползата ми от безусловното и безрезервно помагане е че се чувствам добре и полезна, а не просто безчувствен пън.

Не съм съгласна - не очаквам, че ако съдействам на Пешо днес, то Пешо утре ще трябва задължително да ми помогне. Получавала съм помощ без никакви условия и съм давала такава. За мен приятелството е да прекарваме добро време заедно, а не сделка.

Леле, в какви главоблъсканици влизате.

Тя съвсем сама ли ще е натози свят ?
Ако успея да си намеря някой да поеме моите ангажименти. т.е ще опитам . ще помоля мъжа ми да си прегледа графика , ще помоля роднина, съсед, приятел ... ако не става ще си върша моята работа.

Безусловно и безрезервно не помагам на никого, абсолютно на никого. Дори на детето си не бих помогнала, ако помощта не отговаря на личните ми представи за добро и зло, редно и нередно, и ако трябва да престъпя личните си принципи.

Обикновено, когато помагам - независимо дали на близък или на напълно непознат - помощта ми е напълно  безвъзмездна; правя нещата защото искам, и защото така съм ги почувствала, без тънки сметчици дали и как ще ми се "върне" и какво мога да получа в замяна.

Нещо не разбирам темата май, а и като гледам всички пишете за различни неща, та май е добре да влезе авторът да разясни каква точно му е питанката.

И мен нещо не ме разбрахте май.
За момента, ставам и тръгвам и помагам без да мисля.
Обаче, ако след месец, поискам някоя дреболия от същия този човек и той ме отсвири, малко ще ми е трудно да го наричам приятел в бъдеще.

Аз те разбрах и съм абсолютно съгласна с теб. Вие помагайте без да искате нищо насреща, ама когато подпомогнатите ви откажат след време помощ, която е напълно във възможностите им сериозно ли няма да се почувствате кофти?

Не, няма. Щото са много благородни и щедри и не са като

Винаги помагам и на приятели, и на близки, и на непознати. Не поставям условия - просто помагам, когато ми е във възможностите и, когато виждам, че отсрещният човек се нуждае от подадена ръка. Не очаквам нищо в замяна. Не бих била в мир със себе си, ако мога да помогна, а се скатая.

"Направи добро и го хвърли в морето."

"...ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!"

Ще ми стане неприятно от самият отказ, а не заради липсата на реципрочност. А и не виждам връзка с темата.
Това, че може в един евентуален бъдещ момент приятел или познат да не отговори на очакванията ми, какво отношение има към сегашното ми решение да му помогна аз 

Има и поговорката "направи добро- изяж лай..."

Именно. Има отношение дотолкова, доколкото тук все едни благородни и възвишени изказвания чета, в които ми е трудно да повярвам, а се имам за общо взето добър и услужлив човек. Но не чак до глупост. И да, бих помогнала на приятели и близки, но чисто човешки очаквам помощ и подкрепа и от тях в тежък за мен момент. Не очаквам такава от непознатите, мисля, че точно това имаше предвид Free Agent.

Много самаряни имало, да се не надява човек...

Да, щом ми е близък или приятел, категорично ДА!

Ако помагаш, винаги трябва да го правиш без условия, безвъзмездно, просто защото искаш. Ако не искаш, по-добре не помагай въобще. Това е моят отговор.

Случаят е следният, Трима братя са от страна на баща ми. На единият ми чичо е искал помощ  родителите си моите баба и дядо, но баща ми не му е помогнал в случая финансово/само с ремонти и т.н./ за да си купи апартамент в София това нещо става доста отдавна. Чичо ми е имал спестени пари, но не само достигали и са му помогнали. Което е много добре, но дотук. От там нататък започват мъките на чичо ми.
Успял е да върне борчовете си към родители и към брат си. Но брат му заявява, че въпреки върнатия дълг той имал да плаща още лихви. И, че искал дял от наследствените земи и апартамента му. Чичо ми този с дълговете продава апартамента половината от сумата която е получил я връща на брат си като лихва за да него тормози повече, След това чичо и леля отиват да живеят в едноетажна къща във врачанско закупена с остатъка. Аз и съпругата ми се опитваме да му помогнем както можем и с каквото можем. Сега той заявява, че има само един брат има се предвид моят баща. Бяхме отишли с жена ми да ги видим той започна да се оплаква, че “онзи“ продължавал да го тормози и драпал за чуждия дял от наследствените земи. Казах ми да не се предава. На коледа отидох ме и при другия ми “чичо“ той живее в София. Имаше имен ден тогава и му бяхме купили малък подарък и храна /не чакаме на готово/. Още от вратата започна да обижда и мен и съпругата ми, че сме били боклуци какво сме търсили там и, че той нямал племенник и т.н. Съпругата ми се разплака. Тъгнах ме си веднага оставихме подаръка и храната.

Извинявам се за допуснатата грешка с заглавието. От бързане бях копирал в лентата за търсене от другата тема. Благодаря на Bubanka за редакцията.