Бихте ли помогнали на близък или приятел безусловно? и ако да защо?
- Публикувана: 9 ян. 2017, 08:33 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2017, 10:19 ч.
Бихте ли помогнали на близък или приятел безусловно?
Отговарям така както го разбирам въпроса.Безусловно бих помогнала само на най-близките ми хора и няколко добри приятелки.
Случвало се е да дам пари без да искам да ми се връщат. Случвало се е няколко пъти да гледам детето на моя приятелка (2.10г.) целодневно. Като сметнем ,че и аз имам дете на възраст 2.7г. можеше да се фръцна , но реших да помогна. Правила съм и разни други дребни жестове. Хора сме и трябва да си помагаме.
Случвало се е да дам пари без да искам да ми се връщат. Случвало се е няколко пъти да гледам детето на моя приятелка (2.10г.) целодневно. Като сметнем ,че и аз имам дете на възраст 2.7г. можеше да се фръцна , но реших да помогна. Правила съм и разни други дребни жестове. Хора сме и трябва да си помагаме.
Безусловно не. Ако става дума за пари не бих. Ако оказването на помощта ще застраши по някакъв начин мен или семейството ми не бих. Ако ще засегне по някакъв начин интересите на децата ми не бих. Ако е нещо незаконно или неморално (по моите критерии) също не бих. Изобщо... има много ако.
И аз така.
Безусловно бих помогнала само на децата си. Само тях обичам безусловно. На никой друг на този свят.
И аз така. 
Ама какво значи да помагаш с условия? Какви условия можеш да имаш, искаш ли да помогнеш на приятел? Ако ти е приятел, условия ли ще му поставяш? Помага се от добрина,човещина.
Приятелите нали са затова, да си помагат.Не говоря за заеми, неща свързани с пари и прочие.
Ако приятел попадне в трудна ситуация, нещо лошо му се случи или примерно има нужда спешно да го закараш до болницата по нощите/давам пример само/ какво ще му кажеш-да ще ти помогна ама ако утре отидеш, дадеш, направиш еди какво си за мен? И това ако ми е приятел, подобре да го нямам.
Приятелите нали са затова, да си помагат.Не говоря за заеми, неща свързани с пари и прочие.
Ако приятел попадне в трудна ситуация, нещо лошо му се случи или примерно има нужда спешно да го закараш до болницата по нощите/давам пример само/ какво ще му кажеш-да ще ти помогна ама ако утре отидеш, дадеш, направиш еди какво си за мен? И това ако ми е приятел, подобре да го нямам.
Помагала съм: на възрастни хора - да намерят пътя, да пресекат път; на паднал човек;
на приятелка, заключила се в дома, обади ми се, помоли ме - изскочих от работа за това....
Случи ли се нещо подобно - действам, без да се замисля или търся някакви компенсации, боже, какви компенсации, нормална човещина.
на приятелка, заключила се в дома, обади ми се, помоли ме - изскочих от работа за това....
Случи ли се нещо подобно - действам, без да се замисля или търся някакви компенсации, боже, какви компенсации, нормална човещина.
Въпрос към авторката: Какво да разбираме под безусловно?
Ако говорим за някаква отплата бих го нарекла по-скоро платена услуга отколкото помощ.
Помагала съм безусловно, никога не съм търсила изгода, и бих помогнала безусловно пак. Когато с каквото мога - с пари, с време, с храна, не го правя от корист и да си чеша егото, така го усещам.
Може и да греша, но аз разбирам по малко по-различен начин въпроса, заложен в заглавието на темата. Авторът пита не дали помагаме на приятелите си "безусловно", в смисъл на – "нетърсейки никаква лична изгода и дивиденти", а "безусловно", като синоним на "винаги и на всяка цена", "без изключение", "без отказ", "по императивен и недвусмислен начин", "за всичко и по всяко време". Та, в този ред на мисли, резонно отговорих с "НЕ".
BacuTy
Все повече старая да помагам и да се интересувам само от хората, от които получавам същото. След редица разочарования през годините гледам да не се раздавам за всеки и на всяка цена.
Колкото до децата, нямам все още, и не мога да кажа как бих се постъпила. Но поне за момента съм на мнение, че искам да ги възпитавам като самостоятелни и отговорни хора, и ако това означава понякога сами да ги оставям да се оправят с кашите си, значи ще го правя.
Все повече старая да помагам и да се интересувам само от хората, от които получавам същото. След редица разочарования през годините гледам да не се раздавам за всеки и на всяка цена.
Колкото до децата, нямам все още, и не мога да кажа как бих се постъпила. Но поне за момента съм на мнение, че искам да ги възпитавам като самостоятелни и отговорни хора, и ако това означава понякога сами да ги оставям да се оправят с кашите си, значи ще го правя.
Авторът пита не дали помагаме на приятелите си "безусловно", в смисъл на – "нетърсейки никаква лична изгода и дивиденти", а "безусловно", като синоним на "винаги и на всяка цена", "без изключение", "без отказ", "по императивен и недвусмислен начин", "за всичко и по всяко време". Та, в този ред на мисли, резонно отговорих с "НЕ".
На роднини да. Не вярвам някой да може да остави родителите си, ако не покриват условия ...
На приятели зависи. Ако ми е интересно и не ми представлява проблем или неудобство, да .
Ако за мен има негативи, но за други от семейството ми няма, то преценявам до каква степен ще е от полза и доколко е важно и ако мога да съм сействително от полза помагам . Ако за някой от семейството ми има негативи , то си гледам семейството първо. Ако няма , но и виждам , 4е няма да мога да помогна както трябва. Т.е. само ще се губи време и усилия също отказвам.
На приятели зависи. Ако ми е интересно и не ми представлява проблем или неудобство, да .
Ако за мен има негативи, но за други от семейството ми няма, то преценявам до каква степен ще е от полза и доколко е важно и ако мога да съм сействително от полза помагам . Ако за някой от семейството ми има негативи , то си гледам семейството първо. Ако няма , но и виждам , 4е няма да мога да помогна както трябва. Т.е. само ще се губи време и усилия също отказвам.
На роднини да. Не вярвам някой да може да остави родителите си, ако не покриват условия ...
О, много зависи кои и какви роднини. С голяма част от представителите на "родата" си не поддържам никак топли отношения. Според мен, в най-близкия семеен кръг попадат съпруг / съпруга, деца и родители. Като, разбира се, и тук има почва за условности...
Ама аз не мога да разбера как бихте поставили условия, за да помогнете на някого? Дайте ми пример на условие. Защото много зависи от ситуацията, има ситуации, в които просто няма време или начин да се поставят условия....
Ами ето ти пример с реална ситуация: уикенд, голям дъжд , на приятелката те4е покрива и то не малко ... Тя решва да се покатери да си го оправя сама, ти предлагаш ли помощ и каква и при какви усовия? Или безусловно се ка4ваш на покрива и запо4ваш да премяташ керемиди?
Друг пример : решава дружката да прави празник и да пе4е агне на двора на жарава- голяма хамалогия . Ти предлагаш ли всяка помощ или казваш : Аз мога да ти помогна със салатите и други неща , но агне не мога да пека ....
Друг пример: дърлите се с родители и пр. , но единия умира другия остава сам и не се орпавя с 1 пенсия ... а и за някои неща има нужда от кола, от от някой по-млад и силен 4овек ... какви условия поставяш тук?
Аз го разбирам като "за каквото и да е" и не не бих. Дори и на децата си. Има ситуации, в които трябва да си изсърбаш попарата.
Ако авторът има нещо друго предвид нека да го уточни.
Ето, и аз давам съвсем реална ситуация. Мъжът ми наскоро си купи кола. Част от нея беше финансирана с пари назаем. Аз казах, че ще помогна с изплащането на някои от вноските, ако той се съгласи да снижи малко критериите си за избор на кола и избере малко по-евтина с идеята вноските да са поносими за семейния бюджет. Така всички бяхме доволни, а условия има. И това е мъжът ми, един от най-близките ми хора все пак. За безусловна помощ - на никой.
Ама аз не мога да разбера как бихте поставили условия, за да помогнете на някого? Дайте ми пример на условие.
Ето, и аз давам съвсем реална ситуация. Мъжът ми наскоро си купи кола. Част от нея беше финансирана с пари назаем. Аз казах, че ще помогна с изплащането на някои от вноските, ако той се съгласи да снижи малко критериите си за избор на кола и избере малко по-евтина с идеята вноските да са поносими за семейния бюджет. Така всички бяхме доволни, а условия има. И това е мъжът ми, един от най-близките ми хора все пак. За безусловна помощ - на никой.
В смисъл у дома такава ситуация е нереална. Всичко е общо.
Ама аз не мога да разбера как бихте поставили условия, за да помогнете на някого? Дайте ми пример на условие.
Това с нещо незаконно или неморално е ясно. Или когато застрашава семейството ти. Но ако някоя приятелка има някакъв проблем и ми се обади и поиска помощ от мен бих й помогнала, без да й казвам "Аз ще ти помогна, ама ти трябва да направиш това и това за мен". Аз съм сигурна, че ако имам нужда от помощ, тя би ми върнала жеста и би ми помогнала. Така се връща доброто, а не с поставяне на условия.
Зависи от конкретната ситуация, Rumcajs е дала добри примери.
По въпроса с труповете - стига с тези клишета. Бих го убедила да се предаде в полицията. Надявам се и моите приятели да са истински приятели с трезва преценка, за да ми помогнат наистина да се осъзная, а не да нарамят лопатата, за да се "закопая" още по-навътре.
Помагала съм: на възрастни хора - да намерят пътя, да пресекат път; на паднал човек;
на приятелка, заключила се в дома, обади ми се, помоли ме - изскочих от работа за това....
на приятелка, заключила се в дома, обади ми се, помоли ме - изскочих от работа за това....
По въпроса с труповете - стига с тези клишета. Бих го убедила да се предаде в полицията. Надявам се и моите приятели да са истински приятели с трезва преценка, за да ми помогнат наистина да се осъзная, а не да нарамят лопатата, за да се "закопая" още по-навътре.
Това с нещо незаконно или неморално е ясно. Или когато застрашава семейството ти. Но ако някоя приятелка има някакъв проблем и ми се обади и поиска помощ от мен бих й помогнала, без да й казвам "Аз ще ти помогна, ама ти трябва да направиш това и това за мен". Аз съм сигурна, че ако имам нужда от помощ, тя би ми върнала жеста и би ми помогнала. Така се връща доброто, а не с поставяне на условия.
Това с нещо незаконно или неморално е ясно. Или когато застрашава семейството ти. Но ако някоя приятелка има някакъв проблем и ми се обади и поиска помощ от мен бих й помогнала, без да й казвам "Аз ще ти помогна, ама ти трябва да направиш това и това за мен". Аз съм сигурна, че ако имам нужда от помощ, тя би ми върнала жеста и би ми помогнала. Така се връща доброто, а не с поставяне на условия.
Най-малкото приятелка не би ми се обадила за такава глупост по време на работа. Аз говоря за смислени и сериозни неща. Ако има някакъв наистина голям проблем бих си тръгнала от работа, за да й помогна.
Давам ти пример как винаги можеш и дори трябва да поставиш условия. Ако приятелката ти има наистина голям проблем, а ти точно в този момент си в болница с детето си? Или пък току що си си счупила крака? Пак ли ще хукнеш веднага? Винаги има условия, зависимости и обвързаности, винаги. Само голото желание не стига.
Безусловно ако не е финансово или свързано с кредити и заеми. За друга услуга може.
И това е субективно, обаче. Имам склонността да ценя много повече времето и нематериалните си усилия, пред финансите, та хич не е сигурно, че щом иде реч за услуга от непаричен характер, ще се хвърля жертвоготовно ("безусловно") да помагам на приятел.
Това с нещо незаконно или неморално е ясно. Или когато застрашава семейството ти. Но ако някоя приятелка има някакъв проблем и ми се обади и поиска помощ от мен бих й помогнала, без да й казвам "Аз ще ти помогна, ама ти трябва да направиш това и това за мен". Аз съм сигурна, че ако имам нужда от помощ, тя би ми върнала жеста и би ми помогнала. Така се връща доброто, а не с поставяне на условия.
Най-малкото приятелка не би ми се обадила за такава глупост по време на работа. Аз говоря за смислени и сериозни неща. Ако има някакъв наистина голям проблем бих си тръгнала от работа, за да й помогна.
Това с нещо незаконно или неморално е ясно. Или когато застрашава семейството ти. Но ако някоя приятелка има някакъв проблем и ми се обади и поиска помощ от мен бих й помогнала, без да й казвам "Аз ще ти помогна, ама ти трябва да направиш това и това за мен". Аз съм сигурна, че ако имам нужда от помощ, тя би ми върнала жеста и би ми помогнала. Така се връща доброто, а не с поставяне на условия.
Най-малкото приятелка не би ми се обадила за такава глупост по време на работа. Аз говоря за смислени и сериозни неща. Ако има някакъв наистина голям проблем бих си тръгнала от работа, за да й помогна.
То така ако разсъждаваш винаги ще намериш нещо по-смислено за правене от това да помогнеш на някого. Ама това да помогнеш означава да пренебрегнеш себе си.
Когато помагам на някого, винаги помагам безусловно, но според възможностите си, които не са особено широки. 
За мен помощта, когато е с условие, не е помощ, а услуга. Тоест вече не става дума за всеотдайност, а просто за размяна на услуги.
Може би темата е формулирана неправилно и авторът е искал да каже „помагате ли безрезервно“? Безрезервно вече ако е, не съм сигурна дали ще дам същия отговор.
За мен помощта, когато е с условие, не е помощ, а услуга. Тоест вече не става дума за всеотдайност, а просто за размяна на услуги.
Може би темата е формулирана неправилно и авторът е искал да каже „помагате ли безрезервно“? Безрезервно вече ако е, не съм сигурна дали ще дам същия отговор.
дори ако ще ти се налага ве4ер да си доработиш, вместо да у4иш с детето за класно? Или ако трябва да вземеш 1/2 ден отпуска вместо да я ползваш да идеш с детето на кино/театър/музей/ .... Все пак у4ениниците имат ваканция в пъти по-голяма от нашата отпуска
...
Не говорим за "ще направя това, ако ти направиш онова". Ако примерно приятелката ти се обади, докато си на работа и ти каже "много те моля, дай ми назаем 100 лева да си купя едни обувки". Ти ще кажеш ОК, няма проблеми. Но ако тя допълни "ама ми ги донеси веднага в магазина, щото са последни и т.н. и седя и ги вардя". Ти ще хукнеш ли от работа да и ги носиш? Няма ли поне да поставиш условието да и ги предадеш в удобно за теб време и място? Та винаги има условия, аз пък не мога да си представя как ще помогнеш безусловно, ще захвърлиш всичко, абсолютно всичко и ще хукнеш? Винаги ли ще ти е възможно? Това означава да живееш заради другите, без грижа и отговорност за себе си, свиркат ти и хукваш да помагаш безусловно.
Не говорим за "ще направя това, ако ти направиш онова". Ако примерно приятелката ти се обади, докато си на работа и ти каже "много те моля, дай ми назаем 100 лева да си купя едни обувки". Ти ще кажеш ОК, няма проблеми. Но ако тя допълни "ама ми ги донеси веднага в магазина, щото са последни и т.н. и седя и ги вардя". Ти ще хукнеш ли от работа да и ги носиш? Няма ли поне да поставиш условието да и ги предадеш в удобно за теб време и място? Та винаги има условия, аз пък не мога да си представя как ще помогнеш безусловно, ще захвърлиш всичко, абсолютно всичко и ще хукнеш? Винаги ли ще ти е възможно? Това означава да живееш заради другите, без грижа и отговорност за себе си, свиркат ти и хукваш да помагаш безусловно.
Нека допълня към тази ситуация - аз бих казала, че давам въпросните 100 лв, но при условие, че има ясно поставен срок за връщането им, който срок ще обсъдим и уточним така, че да е удобен за двете ни. И това условие не е дребнавост от моя страна, нито липса на желание да помогна, просто за мен въпросните 100 лв не са малка сума, отделям я от семейния бюджет, който по принцип е за мен, мъжа ми и детето и не бих искала да ги лишавам от нещо заради обувките на приятелката.
Условия винаги има, просто не всички го забелязваме, защото някои се подразбират от само себе си.
Ами ако и ти си в болница? Или вкъщи, но с тежък грип? Как ще помогнеш точно? Т.е. ще помогнеш, ако си в състояние, това също означава да помогнеш при условие.
Безрезервно и безусловно са различни неща.
Безрезервно и безусловно са различни неща.
Ето ще ви дам пример. Една приятелка помогна на нейна приятелка с вноската й за университета. Въпросното момиче е с починал баща и болна майка и й беше доста трудно и не можеше да си плати таксата и трябваше да прекъсне. И моята приятелка й плати въпросната такса. А моята приятелка не е като не е да имала нужда от тези пари.
Мисля, че в случая безусловно означава изцяло чистосърдечно и без очаквания за връщане на услугата.
Колкото до времето, мястото и начина - това не са толкова условия, колкото просто да бъде възможно да се случи. За случая с обувките не е само дали би излязла от работа, за да ги занесеш, а дали имаш възможност да го направиш. Отделен е въпроса да прецениш кой наистина е приятел и кой се възползва, за да решиш и до каква степен е нужно да направиш усилие да помогнеш в дадена ситуация.
Колкото до времето, мястото и начина - това не са толкова условия, колкото просто да бъде възможно да се случи. За случая с обувките не е само дали би излязла от работа, за да ги занесеш, а дали имаш възможност да го направиш. Отделен е въпроса да прецениш кой наистина е приятел и кой се възползва, за да решиш и до каква степен е нужно да направиш усилие да помогнеш в дадена ситуация.
Ето ще ви дам пример. Една приятелка помогна на нейна приятелка с вноската й за университета. Въпросното момиче е с починал баща и болна майка и й беше доста трудно и не можеше да си плати таксата и трябваше да прекъсне. И моята приятелка й плати въпросната такса. А моята приятелка не е като не е да имала нужда от тези пари.
Ама едва ли е помогнала безусловно, просто да е извадила парите и да й ги е подарила. Сигурно е имало договорка помежду им за тия пари, все някога да се върнат. Това не е ли условие?
Еееее, много задълбахте!
Ако условието да имам възможност да помогна, прави безусловната помощ условна, тогава вече самият въпрос се обезсмисля за мен и почваме да въртим на празни обороти. Щото ще излезе, че няма безусловна помощ.
ЛияЛ, е дала най-точното дотук определение на „безусловно“:
Ако аз реша да помогна на някого, то помагам, без да искам помощта да ми се върне непременно, било то когато съм в нужда, или пък спрямо уговорка за време и размер. Егати помощта би била тогава! Но преценката дали мога да помогна е моя, а не на нуждаещия се (бенефициента, тъй да се рече).
В случая с таксата, не самите пари са помощта, а фактът, че се е намерил някой, който да услужи. Ми ако беше казала въпросната дружка, йок, нямам, не мога да ти дам, дори назаем? Не всеки дава и назаем, нали се сещате?
Ако условието да имам възможност да помогна, прави безусловната помощ условна, тогава вече самият въпрос се обезсмисля за мен и почваме да въртим на празни обороти. Щото ще излезе, че няма безусловна помощ.
ЛияЛ, е дала най-точното дотук определение на „безусловно“:
Мисля, че в случая безусловно означава изцяло чистосърдечно и без очаквания за връщане на услугата.
Ако аз реша да помогна на някого, то помагам, без да искам помощта да ми се върне непременно, било то когато съм в нужда, или пък спрямо уговорка за време и размер. Егати помощта би била тогава! Но преценката дали мога да помогна е моя, а не на нуждаещия се (бенефициента, тъй да се рече).
В случая с таксата, не самите пари са помощта, а фактът, че се е намерил някой, който да услужи. Ми ако беше казала въпросната дружка, йок, нямам, не мога да ти дам, дори назаем? Не всеки дава и назаем, нали се сещате?
Е, мислех, че е ясно, че става дума, ако си на линия.
Мяуче,
точно така! Строго погледнато НЯМА безусловна помощ. Има безрезервна, без да очакваш нещо в замяна, а това е съвсем различно.
Само ще кажа, че въпросното момиче дори не й е искало пари, просто мислеше , че ще прекъсне. Но моята приятелка сама е решила и й ги е дала. И съм сигурна, че не е поставяла условия трябва да ми ги върнеш еди кога си и тн. Важно е да се помогне в необходимия момент. Може би онова момиче й е върнало парите в последствие, макар, че е доста затруднена финансово. Но го е направило, защото така го чувства. А не защото й е поставено условие за това. Те са близки приятелки.
Ако аз реша да помогна на някого, то помагам, без да искам помощта да ми се върне непременно, било то когато съм в нужда, или пък спрямо уговорка за време и размер. Егати помощта би била тогава! Но преценката дали мога да помогна е моя, а не на нуждаещия се (бенефициента, тъй да се рече)
Дори и с уговорка за време и размер помощта си е помощ и никак не е маловажна.
Не схващам съвсем темата, но не веднъж съм помагала на близки при стартиране/разширяване на бизнес със съвети и практически свършена работа. Никога не съм искала нещо в замяна, но за тях тази помощ е била ценна, защото услугите ми струват доста пари и големи компании плащат точно на хора като мен, за да им разработват стратегии за развитие.
Направила съм го, защото ми е било приятно, интересно и съм много щастлива, когато резултатът е добър
Пари давам до определена сума и то условно - да ми се върнат с определен срок.
Относно здравословно състояние - не мога да помогна, защото не съм лекар, но съм съдействала на нуждаещи се да стигнат до определен специалист, да съберат сума за лечение и в логистика на домакинството, ако има нужда от болничен престой. Намирам го за напълно нормално и не виждам какво мога да искам в замяна?
Направила съм го, защото ми е било приятно, интересно и съм много щастлива, когато резултатът е добър
Пари давам до определена сума и то условно - да ми се върнат с определен срок.
Относно здравословно състояние - не мога да помогна, защото не съм лекар, но съм съдействала на нуждаещи се да стигнат до определен специалист, да съберат сума за лечение и в логистика на домакинството, ако има нужда от болничен престой. Намирам го за напълно нормално и не виждам какво мога да искам в замяна?
Аз пък мисля, че точно приятелство и безусловно са взаимно изключващи се. Нали приятелството е - аз на тебе - ти на мене. Днес ти ще ми помогнеш, утре аз. Ако не ми помогнеш днес, утре няма и аз. Ето така.
Понякога нещата даже стават твърде условни - тъй като аз ти направих тази услуга, ти си ми длъжен завинаги.
Безусловно помагаш на непознат.
Понякога нещата даже стават твърде условни - тъй като аз ти направих тази услуга, ти си ми длъжен завинаги.
Безусловно помагаш на непознат.
Помагам, често дори. При условията и да съм болна и не очаквам да ми се върне.
Пари на никого не давам освен на беден човек, за това съм строга и смятам, че всеки трябва да си прави сметката. Пък и от опит знам, че дори и семейства се разделят заради "пари" пък какво остава за приятелства. Помагам на животни, бедни хора и си храня душицата...
За мен ползата ми от безусловното и безрезервно помагане е че се чувствам добре и полезна, а не просто безчувствен пън.
Пари на никого не давам освен на беден човек, за това съм строга и смятам, че всеки трябва да си прави сметката. Пък и от опит знам, че дори и семейства се разделят заради "пари" пък какво остава за приятелства. Помагам на животни, бедни хора и си храня душицата...
За мен ползата ми от безусловното и безрезервно помагане е че се чувствам добре и полезна, а не просто безчувствен пън.
Аз пък мисля, че точно приятелство и безусловно са взаимно изключващи се. Нали приятелството е - аз на тебе - ти на мене. Днес ти ще ми помогнеш, утре аз. Ако не ми помогнеш днес, утре няма и аз. Ето така.
Понякога нещата даже стават твърде условни - тъй като аз ти направих тази услуга, ти си ми длъжен завинаги.
Безусловно помагаш на непознат.
Понякога нещата даже стават твърде условни - тъй като аз ти направих тази услуга, ти си ми длъжен завинаги.
Безусловно помагаш на непознат.
Не съм съгласна - не очаквам, че ако съдействам на Пешо днес, то Пешо утре ще трябва задължително да ми помогне. Получавала съм помощ без никакви условия и съм давала такава. За мен приятелството е да прекарваме добро време заедно, а не сделка.
...
Добре де, ако приятелката ти трябва да влезе по спешност в болница и няма на кого да си остави бебето на 5 месеца, няма ли да зарежеш всичко и да помогнеш? Класното няма да избяга, децата и сами могат да учат. На кино/театър/музей/ може да се иде и в извънработно време или събота/неделя.
Добре де, ако приятелката ти трябва да влезе по спешност в болница и няма на кого да си остави бебето на 5 месеца, няма ли да зарежеш всичко и да помогнеш? Класното няма да избяга, децата и сами могат да учат. На кино/театър/музей/ може да се иде и в извънработно време или събота/неделя.
Тя съвсем сама ли ще е натози свят ?
Ако успея да си намеря някой да поеме моите ангажименти. т.е ще опитам . ще помоля мъжа ми да си прегледа графика , ще помоля роднина, съсед, приятел ... ако не става ще си върша моята работа.
Безусловно и безрезервно не помагам на никого, абсолютно на никого. Дори на детето си не бих помогнала, ако помощта не отговаря на личните ми представи за добро и зло, редно и нередно, и ако трябва да престъпя личните си принципи.
Обикновено, когато помагам - независимо дали на близък или на напълно непознат - помощта ми е напълно безвъзмездна; правя нещата защото искам, и защото така съм ги почувствала, без тънки сметчици дали и как ще ми се "върне" и какво мога да получа в замяна.
Нещо не разбирам темата май, а и като гледам всички пишете за различни неща, та май е добре да влезе авторът да разясни каква точно му е питанката.
Обикновено, когато помагам - независимо дали на близък или на напълно непознат - помощта ми е напълно безвъзмездна; правя нещата защото искам, и защото така съм ги почувствала, без тънки сметчици дали и как ще ми се "върне" и какво мога да получа в замяна.
Нещо не разбирам темата май, а и като гледам всички пишете за различни неща, та май е добре да влезе авторът да разясни каква точно му е питанката.
Аз те разбрах и съм абсолютно съгласна с теб. Вие помагайте без да искате нищо насреща, ама когато подпомогнатите ви откажат след време помощ, която е напълно във възможностите им сериозно ли няма да се почувствате кофти?
Не, няма. Щото са много благородни и щедри и не са като
повечето във форума.
Винаги помагам и на приятели, и на близки, и на непознати. Не поставям условия - просто помагам, когато ми е във възможностите и, когато виждам, че отсрещният човек се нуждае от подадена ръка. Не очаквам нищо в замяна. Не бих била в мир със себе си, ако мога да помогна, а се скатая.
"Направи добро и го хвърли в морето."
"...ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!"
"Направи добро и го хвърли в морето."
"...ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал!"
Аз те разбрах и съм абсолютно съгласна с теб. Вие помагайте без да искате нищо насреща, ама когато подпомогнатите ви откажат след време помощ, която е напълно във възможностите им сериозно ли няма да се почувствате кофти?
Ще ми стане неприятно от самият отказ, а не заради липсата на реципрочност. А и не виждам връзка с темата.
Това, че може в един евентуален бъдещ момент приятел или познат да не отговори на очакванията ми, какво отношение има към сегашното ми решение да му помогна аз
Ще ми стане неприятно от самият отказ, а не заради липсата на реципрочност. А и не виждам връзка с темата.
Бихте ли помогнали на близък или приятел безусловно? и ако да защо?
Да, щом ми е близък или приятел, категорично ДА!
Ако помагаш, винаги трябва да го правиш без условия, безвъзмездно, просто защото искаш. Ако не искаш, по-добре не помагай въобще. Това е моят отговор.
Случаят е следният, Трима братя са от страна на баща ми. На единият ми чичо е искал помощ родителите си моите баба и дядо, но баща ми не му е помогнал в случая финансово/само с ремонти и т.н./ за да си купи апартамент в София това нещо става доста отдавна. Чичо ми е имал спестени пари, но не само достигали и са му помогнали. Което е много добре, но дотук. От там нататък започват мъките на чичо ми.
Успял е да върне борчовете си към родители и към брат си. Но брат му заявява, че въпреки върнатия дълг той имал да плаща още лихви. И, че искал дял от наследствените земи и апартамента му. Чичо ми този с дълговете продава апартамента половината от сумата която е получил я връща на брат си като лихва за да него тормози повече, След това чичо и леля отиват да живеят в едноетажна къща във врачанско закупена с остатъка. Аз и съпругата ми се опитваме да му помогнем както можем и с каквото можем. Сега той заявява, че има само един брат има се предвид моят баща. Бяхме отишли с жена ми да ги видим той започна да се оплаква, че “онзи“ продължавал да го тормози и драпал за чуждия дял от наследствените земи. Казах ми да не се предава. На коледа отидох ме и при другия ми “чичо“ той живее в София. Имаше имен ден тогава и му бяхме купили малък подарък и храна /не чакаме на готово/. Още от вратата започна да обижда и мен и съпругата ми, че сме били боклуци какво сме търсили там и, че той нямал племенник и т.н. Съпругата ми се разплака. Тъгнах ме си веднага оставихме подаръка и храната.
Извинявам се за допуснатата грешка с заглавието. От бързане бях копирал в лентата за търсене от другата тема. Благодаря на Bubanka за редакцията.
Успял е да върне борчовете си към родители и към брат си. Но брат му заявява, че въпреки върнатия дълг той имал да плаща още лихви. И, че искал дял от наследствените земи и апартамента му. Чичо ми този с дълговете продава апартамента половината от сумата която е получил я връща на брат си като лихва за да него тормози повече, След това чичо и леля отиват да живеят в едноетажна къща във врачанско закупена с остатъка. Аз и съпругата ми се опитваме да му помогнем както можем и с каквото можем. Сега той заявява, че има само един брат има се предвид моят баща. Бяхме отишли с жена ми да ги видим той започна да се оплаква, че “онзи“ продължавал да го тормози и драпал за чуждия дял от наследствените земи. Казах ми да не се предава. На коледа отидох ме и при другия ми “чичо“ той живее в София. Имаше имен ден тогава и му бяхме купили малък подарък и храна /не чакаме на готово/. Още от вратата започна да обижда и мен и съпругата ми, че сме били боклуци какво сме търсили там и, че той нямал племенник и т.н. Съпругата ми се разплака. Тъгнах ме си веднага оставихме подаръка и храната.
Извинявам се за допуснатата грешка с заглавието. От бързане бях копирал в лентата за търсене от другата тема. Благодаря на Bubanka за редакцията.
Ооо, имоти, пари и роднини! Това е съвсем друга тема!
Обикновено е тежка и объркана, както във вашия случай.
Обикновено е тежка и объркана, както във вашия случай.
Никога не съм очаквал, че брат ще иска от брат си лихва и ще го тормози по този начин.
Ооо, имоти, пари и роднини! Това е съвсем друга тема!
Обикновено е тежка и объркана, както във вашия случай.
Обикновено е тежка и объркана, както във вашия случай.
Никога не съм очаквал, че брат ще иска от брат си лихва и ще го тормози по този начин.
Да, никак не е човешко. Никак не е братско. Много гадна ситуация!
Аз те разбрах и съм абсолютно съгласна с теб. Вие помагайте без да искате нищо насреща, ама когато подпомогнатите ви откажат след време помощ, която е напълно във възможностите им сериозно ли няма да се почувствате кофти?
Значи аз не помагам на общо основание и не чакам някой да ми звънне, за да скокна
Щом съм решила да ударя едно рамо, то съм преценила за себе си това какво усилие/време/ангажимент ще ми струва и тогава съм дала съгласие. Ако темата беше - На всеки ли помагате, отговорът ми щеше да е - не. Но на тези, на които съм решила - помагам без очаквана реципрочност.
Аз те разбрах и съм абсолютно съгласна с теб. Вие помагайте без да искате нищо насреща, ама когато подпомогнатите ви откажат след време помощ, която е напълно във възможностите им сериозно ли няма да се почувствате кофти?
Значи аз не помагам на общо основание и не чакам някой да ми звънне, за да скокна
Щом съм решила да ударя едно рамо, то съм преценила за себе си това какво усилие/време/ангажимент ще ми струва и тогава съм дала съгласие. Ако темата беше - На всеки ли помагате, отговорът ми щеше да е - не. Но на тези, на които съм решила - помагам без очаквана реципрочност.
Ами значи има условие - само на определени хора, ако теб те устройва да отделиш усилия, време и т.н.
Тя съвсем сама ли ще е натози свят ?
Ако успея да си намеря някой да поеме моите ангажименти. т.е ще опитам . ще помоля мъжа ми да си прегледа графика , ще помоля роднина, съсед, приятел ... ако не става ще си върша моята работа.
Ако успея да си намеря някой да поеме моите ангажименти. т.е ще опитам . ще помоля мъжа ми да си прегледа графика , ще помоля роднина, съсед, приятел ... ако не става ще си върша моята работа.
И да, разбира се, че зависи от нашите ангажименти, съгласихме се вече. Ако си командировка на другия край на света, естествено няма да стане, но да кажа, че не мога, защото ще ходя на кино ми е странно.
Аз те разбрах и съм абсолютно съгласна с теб. Вие помагайте без да искате нищо насреща, ама когато подпомогнатите ви откажат след време помощ, която е напълно във възможностите им сериозно ли няма да се почувствате кофти?
Значи аз не помагам на общо основание и не чакам някой да ми звънне, за да скокна
Щом съм решила да ударя едно рамо, то съм преценила за себе си това какво усилие/време/ангажимент ще ми струва и тогава съм дала съгласие. Ако темата беше - На всеки ли помагате, отговорът ми щеше да е - не. Но на тези, на които съм решила - помагам без очаквана реципрочност.
Ами значи има условие - само на определени хора, ако теб те устройва да отделиш усилия, време и т.н.
Темата пита - Бихте ли помогнали на близък безусловно - и да, помагам безусловно като не очаквам връщане на услугата, но не помагам на всеки и по всяко време
Тя съвсем сама ли ще е натози свят ?
Ако успея да си намеря някой да поеме моите ангажименти. т.е ще опитам . ще помоля мъжа ми да си прегледа графика , ще помоля роднина, съсед, приятел ... ако не става ще си върша моята работа.
Ако успея да си намеря някой да поеме моите ангажименти. т.е ще опитам . ще помоля мъжа ми да си прегледа графика , ще помоля роднина, съсед, приятел ... ако не става ще си върша моята работа.
И да, разбира се, че зависи от нашите ангажименти, съгласихме се вече. Ако си командировка на другия край на света, естествено няма да стане, но да кажа, че не мога, защото ще ходя на кино ми е странно.
А на мен не ми е изобщо странно. Ако си в ситуация , 4е баби , дядовци на децата и други роднини са дале4е, то ти си насреща със свободно време и отпсука, която имаш . Децата ако са малки не ходят сами на кино/театър/зоопарк ...
Ако има някоя пиеса/4етене в библиотеката/музей/друго мероприятие, което се пада в раб. време и ти се налага да ползваш 1/2 ден отпуска ... А и у4илищтна ваканция да покриеш някак с дадените ти дни отпуска ... Аз бих избрала да обърна всеки такъв момент внимание на децата и да ги заведа където мога. Не си е работа да пропускат вси4ки интересни за тях неща, защото майка им е непрестанно на работа . Поне на някои може да ги заведа, ако си ползвам отпуската.
Аз не разбирам теб и коментара ти.
Пиеси, кина, театри и музеи неслучайно работят и в почивните дни. Представленията и прожекциите са във и извънработно време, все пак за хора са направени, предвидено е, че са на работа.
Затова за мен случай на болест или друга толкова сериозна нужда на приятел, са над личните ми планове, които с лекота могат да минат в събота примерно.
Затова за мен случай на болест или друга толкова сериозна нужда на приятел, са над личните ми планове, които с лекота могат да минат в събота примерно.
Бихте ли помогнали на близък или приятел безусловно? и ако да защо?
Не, разбира се. Винаги може да съществуват купища обективни и субективни причини, които да ме възспрат.
Всяко действие и въобще всяко обективно поведение е обусловено от такива фактори.
Ако питаш за чувства и емоции - то това вече е възможно. Мога да обичам някого безусловно. Но това не значи, че безусловно мога и да му помогна. Понякога преценявам, че исканата от някого помощ не би му била наистина полезна, например.
Има хора, които често и без основание искат такава и навикват да си живеят по този начин - подпомагани. Ако обичаш такъв човек често пъти е добре да се повъзспреш от помощ, вкл. и когато става въпрос за роднини и приятели. "Безусловно" и "безвъзмездно" са различни понятия.
За мен помощ е налице, когато е безвъзмездна. Другото си е сделка за услуга.
безусло̀вен: Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия.
безвъзмѐзден: Който се предоставя даром, за който нищо не се иска насреща.
Според мен в смисъла на темата безвъзмезден се съдържа в безусловен.
Т.е. правиш нещо, без да поставяш условие да ти го плати по един или друг начин (финансово, материално, като време, внимание и т.н. условия).
безвъзмѐзден: Който се предоставя даром, за който нищо не се иска насреща.
Според мен в смисъла на темата безвъзмезден се съдържа в безусловен.
Т.е. правиш нещо, без да поставяш условие да ти го плати по един или друг начин (финансово, материално, като време, внимание и т.н. условия).
Пиеси, кина, театри и музеи неслучайно работят и в почивните дни. Представленията и прожекциите са във и извънработно време, все пак за хора са направени, предвидено е, че са на работа.
Затова за мен случай на болест или друга толкова сериозна нужда на приятел, са над личните ми планове, които с лекота могат да минат в събота примерно.
Затова за мен случай на болест или друга толкова сериозна нужда на приятел, са над личните ми планове, които с лекота могат да минат в събота примерно.
Какво искаш да ми кажеш? 4е не си живея живота првилно и приятелите ми страдат от това?
Но сами факт, 4е не можеш да разбереш мен след толкова обяснения и ме коментираш така е показателен до колко можешда разбереш друг освен себе си. Ако съм ти приятел как би трябвало да ти докажа нужда, разли4на от твоите разбирания за нужда за д аизкоп4а някакво състрадание или помощ?!
Според мен авторът трябва да поясни ''бихте ли помогнали ако имате възможност''. За да се спре с развиване на разни теории, болници, деца и тн. Защото то е ясно, че има ситуации в които просто липсва възможност.
Така описана, ситуацията май е доста сложна.
И все пак да искаш лихва от собствения си брат
...... мислех, че идеята да вземеш заем от близък е, че няма да връщаш лихви. За това си има банки. По темата, безрезервно и безусловно бих помогнала, но не на всеки. Подбирам си хората и ако някой не заслужава не бих пренебрегнала себе си, за да му помагам.
Иначе съм помагала с пари, които не съм очаквала да се върнат, с временен подслон, докато човек си стъпи на краката, с нощтни зареждания на акумулатори в отдалечени райони
и тн.Само, че не бих го направила за когото и да е.
безусло̀вен: Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия.
безвъзмѐзден: Който се предоставя даром, за който нищо не се иска насреща.
Според мен в смисъла на темата безвъзмезден се съдържа в безусловен.
Т.е. правиш нещо, без да поставяш условие да ти го плати по един или друг начин (финансово, материално, като време, внимание и т.н. условия).
безвъзмѐзден: Който се предоставя даром, за който нищо не се иска насреща.
Според мен в смисъла на темата безвъзмезден се съдържа в безусловен.
Т.е. правиш нещо, без да поставяш условие да ти го плати по един или друг начин (финансово, материално, като време, внимание и т.н. условия).
Понятията не се покриват изцяло, няма как да се приемат като еквивалентни.
Не всичко, което е безвъзмездно е и безусловно. Има тежести и условия, които не съставляват насрещна престация срещу даденото.
Давам ти пари, но искам да ми гивърнеш в договорен срок. Не ти искам лихва. Това си е услуга, помощ - ти няма откъде да ги вземеш в момента, а мен ме лишаваш от ползите, които тези пари биха донесли на мен. Лихвеният заем пък е възмезден. Лихвата е цената на услугата - даване на пари, които аз можех да ползвам през това време. Безлихвеният заем обаче, макар и да се счита за безвъзмезден, не е безусловна помощ - условие е да ми ги върнеш в еди какъв си срок, например.
Безусловна помощ е ти ми искаш, аз ти давам това, което ми искаш и нищо не ти търся после. Има нюанси, понякога съществени.
Е такава помощ, безусловна, няма как да обещая, че ще давам принципно занапред. Всякакви неща могат да ме спънат. И това важи не само, когато си говорим за пари. Може да става въпрос за отделено време, за друга услуга. Няма как да обещая подобно нещо. Несъстоятелно е.
Не обсъждам казуса от предходната страница. Той е доста далеч от принципното питане в първия пост на автора. Аз отговарям на въпроса, който цитирам в поста си.
За мен този конкретен казус е някаква битова глуповата ситуация. Човек винаги може да изперка и да предявява всякакви претенции към всички. И мен са ме обвинявали в извършване на неща, които и през ума ми не са минавали и са ми предявявали абсолютно несъстоятелни претенции. А дори между роднини може да се уговори отпускане на паричен заем с лихва или наем - това не е нечовешко. Но можеш да си ги търсиш, само ако има такава уговорка. Ако няма - няма какво да дириш, дори и морално. Орязват се отношенията с такива близки и познати и толкоз. Няма какво да си се сърдим един на друг и да си образуваме нерви само.
Не винаги, както писах, искана от друг помощ е дължима и необходима. Аз, например, не смятам, че следва да обезпечавам постоянно нечие съществуване и да предоставям редовно помощ на здрав прав възрастен човек. Пак не говоря само за парична и дори само за материална такава. Имам условие да предоставя такава - да го видя, че е запретнал ръкави. Това е условие, но не е възмездност на помощта, която бих дала. Т.к. на практика аз нищо лично няма да получа от това, че Х е запретнал ръкави и поел грижата за себе си.
В този ред на мисли въобще не смятам, че дори и на децата си бих помогнала безусловно във всяка принципна ситуация. Това не е полезно за тях според мен.
Хубаво е и да не се смята, че всеки жест, който в нашите очи е добронамерен и полезен, е такъв и в чуждите очи. Правиш добро, според твоите си критерии, но не е нормално да очакваш, че човекът насреща ще го оцени така, както ти смяташ, че е нужно. Че и да се сърдим защо той някак по- различно реагирал. Защото онзи човек друго си мисли и други мотиви си има. Като имате кардинални разминавания - всеки по пътя си и толкоз.
Ами много добре. Аз не те коментирам. Аз не те разбирам защо ти ме коментираш толкова упорито.
Какво искаш да ми кажеш?
Какво искаш да ми кажеш?
Е такава помощ, безусловна, няма как да обещая, че ще давам принципно занапред. Всякакви неща могат да ме спънат...
Но помогнали ми звучи като единичен случай, което е по-различно.
Много философски задълбахте, реално винаги има поне едно условие - ако съм жив
Но не мисля, че тя има предвид това... По-скоро да помогнеш от сърце, без да очакваш в бъдеще той да отвърне със същото.
Много зависи какво значи безусловно?
Аз помагам, когато ми е във възможностите. Пари давам с идеята, че мога да не ги получа обратно, но съм си направила сметката, че мога да ги прежаля. В общи линии се старая да не обещавам, ако не мога да направя нещо, а ако обещая го правя.
Аз помагам, когато ми е във възможностите. Пари давам с идеята, че мога да не ги получа обратно, но съм си направила сметката, че мога да ги прежаля. В общи линии се старая да не обещавам, ако не мога да направя нещо, а ако обещая го правя.
Бих помогнала за трупа в гората на няколко човека, броят се на пръстите на едната ми ръка. За други извън този кръг, доказал се с десетилетия- само условно. Ако имам възможност, ако ми е интересно, ако ми е приятно, ако няма да се затормозя много и т.н.
Точно пък за трупове не бих помогнала на никого. Както и на мен ако ми се наложи да заривам някого, няма да търся помощ. Сама ще си го зарина
Хубава тема.
Когато става на въпрос за приятелство - винаги има условност - "ти ми помагаш днес, а утре, ако се наложи - на мене". Същото смятам и за роднини. Безусловно се помага само на непознат.
По-рядко вече оказвам на някого помощ вече. Може би станах егоист. Твърде много се себераздавах за хора, които не заслужаваха.
Когато става на въпрос за приятелство - винаги има условност - "ти ми помагаш днес, а утре, ако се наложи - на мене". Същото смятам и за роднини. Безусловно се помага само на непознат.
По-рядко вече оказвам на някого помощ вече. Може би станах егоист. Твърде много се себераздавах за хора, които не заслужаваха.
Ами много добре. Аз не те коментирам. Аз не те разбирам защо ти ме коментираш толкова упорито.
Какво искаш да ми кажеш?
Какво искаш да ми кажеш?
Nепрестанно ми цитираш извадки, a аз написах по-горе: ако може преправям графика и намирам заместител, ако не то избирам семейния ангажимент ... доста подробно го написах. Какво не си доволна не ми е ясно. Даже да не е с лекота, пак бих опитала ... И ти цитираш извадки и коментари пишеш... Много ми прили4аш на една друга потребителка .
Помагала съм без да очаквам, че в някакъв бъдещ момент ще ми връщат помощта.
Преценявам мога ли, не мога ли да се наема да свърша нещото и така
Също съм получавала помощ без никакви условия, дори от не особено близки хора
Не ми е проблем и помагам на хора, които не са ми близки, но ми допада кауза, или цел, или самите те като характер и морални качества. Не търся нищо в замяна
Преценявам мога ли, не мога ли да се наема да свърша нещото и така
Също съм получавала помощ без никакви условия, дори от не особено близки хора
Не ми е проблем и помагам на хора, които не са ми близки, но ми допада кауза, или цел, или самите те като характер и морални качества. Не търся нищо в замяна
Не винаги, както писах, искана от друг помощ е дължима и необходима. Аз, например, не смятам, че следва да обезпечавам постоянно нечие съществуване и да предоставям редовно помощ на здрав прав възрастен човек. Пак не говоря само за парична и дори само за материална такава. Имам условие да предоставя такава - да го видя, че е запретнал ръкави. Това е условие, но не е възмездност на помощта, която бих дала. Т.к. на практика аз нищо лично няма да получа от това, че Х е запретнал ръкави и поел грижата за себе си.
Бихте ли помогнали на близък или приятел безусловно? и ако да защо?
Е, труп не бих закопала.
Да. Правя го вече 10 години. Грижим се за роднини на майка. Гледахме и погребахме вуйчо и вуйна. Сега се грижим и за синът им, който е в невъзможност да работи и да се грижи сам за себе си. Всяка седмица, в студ и пек, ние пътуваме до близко село, за да му занесем храна. Плащаме му и сметките за комунални услуги. Аз съм на принципа:"Ръка, която дава, винаги и получава!". Моля се само Господ да ни дава възможност да продължим да го правим.
Не.
Приятел - това в днешно време е мноооого рядко срещано "нещо".
През годините съм правила много неща за приятели и познати.Никога не е било с цел.Но когато на мен ми се е налагало нещо винаги съм била сама.Такива хора ме заобикалят.Стигнах до извода , че всеки гледа него си.И както се казва никой няма да дойде да ти покаже или каже "Благодаря , че пренебрегна себе си заради мен".
На близки - естествено , че да.
Приятел - това в днешно време е мноооого рядко срещано "нещо".
През годините съм правила много неща за приятели и познати.Никога не е било с цел.Но когато на мен ми се е налагало нещо винаги съм била сама.Такива хора ме заобикалят.Стигнах до извода , че всеки гледа него си.И както се казва никой няма да дойде да ти покаже или каже "Благодаря , че пренебрегна себе си заради мен".
На близки - естествено , че да.
Преди няколко години бях помолил един “приятел“ да ми услужи с 50 лева за два дни докато взема заплата. Казах, че в момента съм в трудно положение. И, че ще му върна парите веднага щом взема заплатата. А той ми се присмя и ми каза:
“Да имам достатъчно пари, но на теб няма да ти дам и един лев“.
“Да имам достатъчно пари, но на теб няма да ти дам и един лев“.
Предполагам безусловно означава да ти се обади приятел в три през нощта и да те помоли да закопаете трупа в гората.
И аз за същото си помислих - и отговорът е... не.
Безусловно значи абсолютно всеки път, по всяко време, за всичко, на всяка цена. Отговорът ми е не, не мога да обещая това никому.
По-важно е друго: има разлика между това да помогнеш, и това да направиш, каквото приятелят поиска от теб. Огромна разлика.
Ако приятелят ми е алкохолик, и иска да му купувам пиене скришом, помагам ли му, ако го правя? Ако приятелят ми иска да пребие изневерилата му съпруга, ще му помогна ли, ако му съдействам?
По-важно е друго: има разлика между това да помогнеш, и това да направиш, каквото приятелят поиска от теб. Огромна разлика.
Ако приятелят ми е алкохолик, и иска да му купувам пиене скришом, помагам ли му, ако го правя? Ако приятелят ми иска да пребие изневерилата му съпруга, ще му помогна ли, ако му съдействам?
Е такава помощ, безусловна, няма как да обещая, че ще давам принципно занапред. Всякакви неща могат да ме спънат...
Но помогнали ми звучи като единичен случай, което е по-различно.
Много философски задълбахте, реално винаги има поне едно условие - ако съм жив
Но не мисля, че тя има предвид това... По-скоро да помогнеш от сърце, без да очакваш в бъдеще той да отвърне със същото.
И разбира се, че на подобно общо питане е инфантилно да се отговори честно и обективно с положителен отговор. Тъй като когато се опре точно доконкретиката става интересно и могат да се дадат едни вече по- реални отговори.
Аз дадох един пример, но мога да дам още десетки, различни, за да се види, че е невъзможно човек ей- така, когато му е широко около врата, точно защото идея няма за какво точно става въпрос, да отговори на подобни общи въпроси с "да".
Помощта "от сърце" пък е нещо съвсем различно от питането. Като реша, че мога да помогна - ми най- често от сърце ще е, не по принуда.
Ако ще чакам отплата - това нито е вече безусловна помощ, нито безвъзмездна в светлината на пояснението на терминологията. Безусловно значи абсолютно всеки път, по всяко време, за всичко, на всяка цена. Отговорът ми е не, не мога да обещая това никому.
Това, че в конкретна ситуация някой си помогнал на някого си въобще няма нищо общо с подобен въпрос. Не познавам човек, който никога да не е помагал никому. Само дето едни обичат да говорят за това, а други не държат да се самоизтъкват - в това е разликата.
Как ще го обещаете това?
Освен ако разсъжденията не са по детски от сега за до пет минути и без особено задълбочено замисляне. Детинско е, като питането. И аз не вярвам, че има толкова хахав човек, който би го направил наистина. Точно защото дяволът е в детайлите и случаи има всякакви.
Не.
Приятел - това в днешно време е мноооого рядко срещано "нещо".
През годините съм правила много неща за приятели и познати.Никога не е било с цел.Но когато на мен ми се е налагало нещо винаги съм била сама.Такива хора ме заобикалят.Стигнах до извода , че всеки гледа него си.И както се казва никой няма да дойде да ти покаже или каже "Благодаря , че пренебрегна себе си заради мен".
На близки - естествено , че да.
Приятел - това в днешно време е мноооого рядко срещано "нещо".
През годините съм правила много неща за приятели и познати.Никога не е било с цел.Но когато на мен ми се е налагало нещо винаги съм била сама.Такива хора ме заобикалят.Стигнах до извода , че всеки гледа него си.И както се казва никой няма да дойде да ти покаже или каже "Благодаря , че пренебрегна себе си заради мен".
На близки - естествено , че да.
До подобен извод стигнах и аз. На колко хора съм помогнала. Когато ми потрябваха на мене тези хора да ми помогнат, когато се нуждаех от помощ в труден момент - всички ми затвориха телефона и ми казаха, че да не им досаждам повече или просто станаха от масата в заведението, в което пихме питие и пак ме нарекоха, че бях досадница и използвачка. Затова не помагам вече на никого. Знам, че съм сама и по-добре само на себе си да разчитам. Няма приятели на този свят. До този извод стигнах след толкова пъти "забиване на нож в гърба ми". Имат интерес, търсят те, нямат ли интерес от тебе - забравят, че изобщо съществуваш. Потърсиш ли ги за помощ или са много заети, или направо те отрязват и прекъсват всякаква връзка с тебе. Много коварно. Също направи и т.н. най-добра приятелка и съм се лъгала толкова много години, че тя беше такава. Вината е изцяло моя. Моя е, защото вярвах толкова много на един човек. Тя беше за мене като част от семейството ми.
Отдавна съм се излекувал от безусловния алтруизъм и ми е добре. Има една порода хора, на които все трябва да помагаш, дори за елементарни житейски неща, с които нормалните хора се справят. Ами няма как да нося на гърба си някой непрекъснато. Та, ако това е смисълът на темата, не, не съм готова безусловно да помогна. Всички си зависи от човека, ситуацията, нужната помощ.
Боже, най-близките, от семейството забиват не един, а десет ножа в гърба, ние за чуждите хора, пък дори смятани за приятали, мислим, че можем да помогнат!
+1
Преди няколко години бях помолил един “приятел“ да ми услужи с 50 лева за два дни докато взема заплата. Казах, че в момента съм в трудно положение. И, че ще му върна парите веднага щом взема заплатата. А той ми се присмя и ми каза:
“Да имам достатъчно пари, но на теб няма да ти дам и един лев“.
“Да имам достатъчно пари, но на теб няма да ти дам и един лев“.
Сигурно и аз да съм ти приятел, няма да дам... но не по този подигравателен начин...
Пари и поръчител на никого не ставам и не давам. Мога да помогна с храна и да платя сметка но пари кеш на никого, парила съм се точно с такива приятели, които вече не са и всеки човек трябва да си прави сметката, това е мечешка услуга с парите.
Аз пък бих дала на заем пари на роднини на 100%, на приятели на близките естествено, те други няма да ми поискат, ако имам излишни.На всеки се случва да има лош месец, дори и да е на твърда заплата. Може да се разболее примерно и да хвръкнат парите.
Ако ще ми ги върне не държа сметка на приятеля дали ще си плати тока, ще си купи храна или ще ги проиграе. Аз му ги давам НА ЗАЕМ без условията за какво да ги ползва.
Ако ще ми ги върне не държа сметка на приятеля дали ще си плати тока, ще си купи храна или ще ги проиграе. Аз му ги давам НА ЗАЕМ без условията за какво да ги ползва.
За мен това е мечешка услуга... На майка ми бих дала всичко но до тук, на всеки помагам, по думите на ММ се раздавам прекалено, винаги съм готова и съм насреща но за пари - тц.
Опарих се с един приятел от детството, който вече не ми е приятел. Учехме в един град и често се случваше той да остане без пари, така дълго време докато на мен не ми светна лампата, че той дори не си търсеше работа знаейки, че аз пари и храна ще му дам. При моя първи отказ ме заля с хиляди обиди и упреци. Първата ми братовчедка също постъпи с мен по същия начин и за това само на беден човек в крайна нужда дарявам пари но поръчител и пари не давам на никого. Парите променят хората, в повечето случаи към лошо.... С тези две случки разбрах, че аз съм си виновна и нищо хубаво не съм направила за тези хора, напротив, много по-лошо съм й дала защото и до днес си живеят по този начин като паразити и всичко тръгна от мен...
Опарих се с един приятел от детството, който вече не ми е приятел. Учехме в един град и често се случваше той да остане без пари, така дълго време докато на мен не ми светна лампата, че той дори не си търсеше работа знаейки, че аз пари и храна ще му дам. При моя първи отказ ме заля с хиляди обиди и упреци. Първата ми братовчедка също постъпи с мен по същия начин и за това само на беден човек в крайна нужда дарявам пари но поръчител и пари не давам на никого. Парите променят хората, в повечето случаи към лошо.... С тези две случки разбрах, че аз съм си виновна и нищо хубаво не съм направила за тези хора, напротив, много по-лошо съм й дала защото и до днес си живеят по този начин като паразити и всичко тръгна от мен...
Щом става на въпрос за пари - не давам пари на никого назаем. Също се опарих преди време. Дадох толкова пари на бившия ми приятел и така не ми ги върна. Казах си, че оттук нататък аз пари не давам на никого. Пари давам само на крайно нуждаещи се хора и хора, които са болни и се нуждаят спешно от пари. Не давам пари на тези, които са на улицата и събират пари под предлог в повечето случаи за болни деца. Като видя подобни хора, колкото се е възможно по-надалече ги заобикалям.
Защо всичко го обръщате в пари
И защо някой трябва да ви иска помощ?
Когато помагаш на някого го правиш без задни мисли, защото ти идва от сърцето.
Не ме интересува, дали ще ми върне жеста или не. Просто е.
И защо някой трябва да ви иска помощ?
Когато помагаш на някого го правиш без задни мисли, защото ти идва от сърцето.
Не ме интересува, дали ще ми върне жеста или не. Просто е.
Точно, че парите не са помощ, вероятно в животозастрашаваща ситуация са...
Не очаквам от всички хора да ми върнат жеста, напротив, очаквам че поне малко съм облекчила положението им с помощта, това е по-доброто. Не ме е страх, че някои ще забие нож в гърба ми след като съм подала ръка но пари и "поръчител" не е помощ, само за майка ми бих го направила.
Защо всичко го обръщате в пари
...
...
Какъвто и да е видът на помощта, обаче, човек няма как предварително да знае, че би могъл да я даде безусловно. Поради наличието на множество конкретни обстоятелства, с които той не може да е запознат предварително.
Цитат
И защо някой трябва да ви иска помощ?
Разбира се, че не е задължително да се иска. Тук разсъждавахме върху друго - че не винаги това, което ние намираме за полезно, е желано и действително полезно за този, на когото се оказва помощта. Затова лично аз бих попитала първо в повечето случаи.
Според мен, самата дума "помощ" си казва, че ще направиш нещо безвъзмездно, безусловно, безрезервно и т.н. защото при очаквания, че ще ти бъде върнато вече става услуга. Услугата предполага, че ще ти се върнат заетите пари, жеста и там действието, което си извършил в полза на друг.
Безусловно бих помогнала само на децата си. Само тях обичам безусловно. На никой друг на този свят.
И аз за детето си бих направила всичко безусловно. За родителите и сестра си бих направила всичко.