Правила съм го за приятели, но майка ми го прави постоянно, даже на напълно непознати хора е помагала. Като деца ни е тежало, че е давала време, грижи и вещи и за други хора, но си я обичаме точно такава.
- Публикувана: 9 ян. 2017, 08:33 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2017, 10:19 ч.
Бихте ли помогнали на близък или приятел безусловно?
Преди няколко години бях помолил един “приятел“ да ми услужи с 50 лева за два дни докато взема заплата. Казах, че в момента съм в трудно положение. И, че ще му върна парите веднага щом взема заплатата. А той ми се присмя и ми каза:
“Да имам достатъчно пари, но на теб няма да ти дам и един лев“.
“Да имам достатъчно пари, но на теб няма да ти дам и един лев“.
Предполагам безусловно означава да ти се обади приятел в три през нощта и да те помоли да закопаете трупа в гората.
И аз за същото си помислих - и отговорът е... не.
Безусловно значи абсолютно всеки път, по всяко време, за всичко, на всяка цена. Отговорът ми е не, не мога да обещая това никому.
По-важно е друго: има разлика между това да помогнеш, и това да направиш, каквото приятелят поиска от теб. Огромна разлика.
Ако приятелят ми е алкохолик, и иска да му купувам пиене скришом, помагам ли му, ако го правя? Ако приятелят ми иска да пребие изневерилата му съпруга, ще му помогна ли, ако му съдействам?
По-важно е друго: има разлика между това да помогнеш, и това да направиш, каквото приятелят поиска от теб. Огромна разлика.
Ако приятелят ми е алкохолик, и иска да му купувам пиене скришом, помагам ли му, ако го правя? Ако приятелят ми иска да пребие изневерилата му съпруга, ще му помогна ли, ако му съдействам?
Е такава помощ, безусловна, няма как да обещая, че ще давам принципно занапред. Всякакви неща могат да ме спънат...
Но помогнали ми звучи като единичен случай, което е по-различно.
Много философски задълбахте, реално винаги има поне едно условие - ако съм жив
Но не мисля, че тя има предвид това... По-скоро да помогнеш от сърце, без да очакваш в бъдеще той да отвърне със същото.
И разбира се, че на подобно общо питане е инфантилно да се отговори честно и обективно с положителен отговор. Тъй като когато се опре точно доконкретиката става интересно и могат да се дадат едни вече по- реални отговори.
Аз дадох един пример, но мога да дам още десетки, различни, за да се види, че е невъзможно човек ей- така, когато му е широко около врата, точно защото идея няма за какво точно става въпрос, да отговори на подобни общи въпроси с "да".
Помощта "от сърце" пък е нещо съвсем различно от питането. Като реша, че мога да помогна - ми най- често от сърце ще е, не по принуда.
Ако ще чакам отплата - това нито е вече безусловна помощ, нито безвъзмездна в светлината на пояснението на терминологията. Безусловно значи абсолютно всеки път, по всяко време, за всичко, на всяка цена. Отговорът ми е не, не мога да обещая това никому.
Това, че в конкретна ситуация някой си помогнал на някого си въобще няма нищо общо с подобен въпрос. Не познавам човек, който никога да не е помагал никому. Само дето едни обичат да говорят за това, а други не държат да се самоизтъкват - в това е разликата.
Как ще го обещаете това?
Освен ако разсъжденията не са по детски от сега за до пет минути и без особено задълбочено замисляне. Детинско е, като питането. И аз не вярвам, че има толкова хахав човек, който би го направил наистина. Точно защото дяволът е в детайлите и случаи има всякакви.
Не.
Приятел - това в днешно време е мноооого рядко срещано "нещо".
През годините съм правила много неща за приятели и познати.Никога не е било с цел.Но когато на мен ми се е налагало нещо винаги съм била сама.Такива хора ме заобикалят.Стигнах до извода , че всеки гледа него си.И както се казва никой няма да дойде да ти покаже или каже "Благодаря , че пренебрегна себе си заради мен".
На близки - естествено , че да.
Приятел - това в днешно време е мноооого рядко срещано "нещо".
През годините съм правила много неща за приятели и познати.Никога не е било с цел.Но когато на мен ми се е налагало нещо винаги съм била сама.Такива хора ме заобикалят.Стигнах до извода , че всеки гледа него си.И както се казва никой няма да дойде да ти покаже или каже "Благодаря , че пренебрегна себе си заради мен".
На близки - естествено , че да.
До подобен извод стигнах и аз. На колко хора съм помогнала. Когато ми потрябваха на мене тези хора да ми помогнат, когато се нуждаех от помощ в труден момент - всички ми затвориха телефона и ми казаха, че да не им досаждам повече или просто станаха от масата в заведението, в което пихме питие и пак ме нарекоха, че бях досадница и използвачка. Затова не помагам вече на никого. Знам, че съм сама и по-добре само на себе си да разчитам. Няма приятели на този свят. До този извод стигнах след толкова пъти "забиване на нож в гърба ми". Имат интерес, търсят те, нямат ли интерес от тебе - забравят, че изобщо съществуваш. Потърсиш ли ги за помощ или са много заети, или направо те отрязват и прекъсват всякаква връзка с тебе. Много коварно. Също направи и т.н. най-добра приятелка и съм се лъгала толкова много години, че тя беше такава. Вината е изцяло моя. Моя е, защото вярвах толкова много на един човек. Тя беше за мене като част от семейството ми.
Отдавна съм се излекувал от безусловния алтруизъм и ми е добре. Има една порода хора, на които все трябва да помагаш, дори за елементарни житейски неща, с които нормалните хора се справят. Ами няма как да нося на гърба си някой непрекъснато. Та, ако това е смисълът на темата, не, не съм готова безусловно да помогна. Всички си зависи от човека, ситуацията, нужната помощ.
Боже, най-близките, от семейството забиват не един, а десет ножа в гърба, ние за чуждите хора, пък дори смятани за приятали, мислим, че можем да помогнат!
+1
Преди няколко години бях помолил един “приятел“ да ми услужи с 50 лева за два дни докато взема заплата. Казах, че в момента съм в трудно положение. И, че ще му върна парите веднага щом взема заплатата. А той ми се присмя и ми каза:
“Да имам достатъчно пари, но на теб няма да ти дам и един лев“.
“Да имам достатъчно пари, но на теб няма да ти дам и един лев“.
Сигурно и аз да съм ти приятел, няма да дам... но не по този подигравателен начин...
Пари и поръчител на никого не ставам и не давам. Мога да помогна с храна и да платя сметка но пари кеш на никого, парила съм се точно с такива приятели, които вече не са и всеки човек трябва да си прави сметката, това е мечешка услуга с парите.
Аз пък бих дала на заем пари на роднини на 100%, на приятели на близките естествено, те други няма да ми поискат, ако имам излишни.На всеки се случва да има лош месец, дори и да е на твърда заплата. Може да се разболее примерно и да хвръкнат парите.
Ако ще ми ги върне не държа сметка на приятеля дали ще си плати тока, ще си купи храна или ще ги проиграе. Аз му ги давам НА ЗАЕМ без условията за какво да ги ползва.
Ако ще ми ги върне не държа сметка на приятеля дали ще си плати тока, ще си купи храна или ще ги проиграе. Аз му ги давам НА ЗАЕМ без условията за какво да ги ползва.
За мен това е мечешка услуга... На майка ми бих дала всичко но до тук, на всеки помагам, по думите на ММ се раздавам прекалено, винаги съм готова и съм насреща но за пари - тц.
Опарих се с един приятел от детството, който вече не ми е приятел. Учехме в един град и често се случваше той да остане без пари, така дълго време докато на мен не ми светна лампата, че той дори не си търсеше работа знаейки, че аз пари и храна ще му дам. При моя първи отказ ме заля с хиляди обиди и упреци. Първата ми братовчедка също постъпи с мен по същия начин и за това само на беден човек в крайна нужда дарявам пари но поръчител и пари не давам на никого. Парите променят хората, в повечето случаи към лошо.... С тези две случки разбрах, че аз съм си виновна и нищо хубаво не съм направила за тези хора, напротив, много по-лошо съм й дала защото и до днес си живеят по този начин като паразити и всичко тръгна от мен...
Опарих се с един приятел от детството, който вече не ми е приятел. Учехме в един град и често се случваше той да остане без пари, така дълго време докато на мен не ми светна лампата, че той дори не си търсеше работа знаейки, че аз пари и храна ще му дам. При моя първи отказ ме заля с хиляди обиди и упреци. Първата ми братовчедка също постъпи с мен по същия начин и за това само на беден човек в крайна нужда дарявам пари но поръчител и пари не давам на никого. Парите променят хората, в повечето случаи към лошо.... С тези две случки разбрах, че аз съм си виновна и нищо хубаво не съм направила за тези хора, напротив, много по-лошо съм й дала защото и до днес си живеят по този начин като паразити и всичко тръгна от мен...
Препоръчани теми