Бихте ли помогнали на близък или приятел безусловно?

Ооо, имоти, пари и роднини! Това е съвсем друга тема!
Обикновено е тежка и объркана, както във вашия случай.

Никога не съм очаквал, че брат ще иска от брат си лихва и ще го тормози по този начин.

Да, никак не е човешко. Никак не е братско. Много гадна ситуация!

Значи аз не помагам на общо основание и не чакам някой да ми звънне, за да скокна   Щом съм решила да ударя едно рамо, то съм преценила за себе си това какво усилие/време/ангажимент ще ми струва и тогава съм дала съгласие.
Ако темата беше - На всеки ли помагате, отговорът ми щеше да е - не. Но на тези, на които съм решила - помагам без очаквана реципрочност.

Ами значи има условие - само на определени хора, ако теб те устройва да отделиш усилия, време и т.н.

На този свят не, но примерно в близките 500 км си е съвсем реално.
И да, разбира се, че зависи от нашите ангажименти, съгласихме се вече. Ако си командировка на другия край на света, естествено няма да стане, но да кажа, че не мога, защото ще ходя на кино ми е странно.

Темата пита - Бихте ли помогнали на близък безусловно - и да, помагам безусловно като не очаквам връщане на услугата, но не помагам на всеки и по всяко време 

Според мен не е човешко да се иска лихва за дадени назаем пари.
Нямам брат, нямам сестра.  Мисля си, че би било чудесно, ако имах, но...
Изумяват ме подобни на описаните от Мартин отношения. Не ги проумявам...

А на мен не ми е изобщо странно. Ако си в ситуация , 4е баби , дядовци на децата и други роднини са дале4е, то ти си насреща със свободно време и отпсука, която имаш . Децата ако са малки не ходят сами на кино/театър/зоопарк ...
Ако има някоя пиеса/4етене в библиотеката/музей/друго мероприятие, което се пада в раб. време и ти се налага да ползваш 1/2 ден отпуска ... А и у4илищтна ваканция да покриеш някак с дадените ти дни отпуска ... Аз бих избрала да обърна всеки такъв момент внимание на децата и да ги заведа където мога. Не си е работа да пропускат вси4ки интересни за тях неща, защото майка им е непрестанно на работа . Поне на някои може да ги заведа, ако си ползвам отпуската.
Аз не разбирам теб и коментара ти.

Пиеси, кина, театри и музеи неслучайно работят и в почивните дни. Представленията и прожекциите са във и извънработно време, все пак за хора са направени, предвидено е, че са на работа.
Затова за мен случай на болест или друга толкова сериозна нужда на приятел, са над личните ми планове, които с лекота могат да минат в събота примерно.

Не, разбира се. Винаги може да съществуват купища обективни и субективни причини, които да ме възспрат.
Всяко действие и въобще всяко обективно поведение е обусловено от такива фактори.
Ако питаш за чувства и емоции - то това вече е възможно. Мога да обичам някого безусловно. Но това не значи, че безусловно мога и да му помогна. Понякога преценявам, че исканата от някого помощ не би му била наистина полезна, например.  Има хора, които често и без основание искат такава и навикват да си живеят по този начин - подпомагани. Ако обичаш такъв човек често пъти е добре да се повъзспреш от помощ, вкл. и когато става въпрос за роднини и приятели.
"Безусловно" и "безвъзмездно" са различни понятия.
За мен помощ е налице, когато е безвъзмездна. Другото си е сделка за услуга.

безусло̀вен: Който не е свързан с поставяне на каквито и да е условия.
безвъзмѐзден: Който се предоставя даром, за който нищо не се иска насреща.

Според мен в смисъла на темата безвъзмезден се съдържа в безусловен.
Т.е. правиш нещо, без да поставяш условие да ти го плати по един или друг начин (финансово, материално, като време, внимание и т.н. условия).

Ами много добре. Аз не те коментирам. Аз не те разбирам защо ти ме коментираш толкова упорито.  
Какво искаш да ми кажеш? 4е не си живея живота првилно и приятелите ми страдат от това?
Но сами факт, 4е не можеш да разбереш мен след толкова обяснения и ме коментираш така е показателен до колко можешда разбереш друг освен себе си. Ако съм ти приятел как би трябвало да ти докажа нужда, разли4на от твоите разбирания за нужда за д аизкоп4а някакво състрадание или помощ?!

Според мен авторът трябва да поясни ''бихте ли помогнали ако имате възможност''. За да се спре с развиване на разни теории, болници, деца и тн. Защото то е ясно, че има ситуации в които просто липсва възможност.

Така описана, ситуацията май е доста сложна.
И все пак да искаш лихва от собствения си брат   ...... мислех, че идеята да вземеш заем от близък е, че няма да връщаш лихви. За това си има банки.

По темата, безрезервно и безусловно бих помогнала, но не на всеки. Подбирам си хората и ако някой не заслужава не бих пренебрегнала себе си, за да му помагам.
Иначе съм помагала с пари, които не съм очаквала да се върнат, с временен подслон, докато човек си стъпи на краката, с нощтни зареждания на акумулатори в отдалечени райони   и тн.
Само, че не бих го направила за когото и да е.

Понятията не се покриват изцяло, няма как да се приемат като еквивалентни.
Не всичко, което е безвъзмездно е и безусловно. Има тежести и условия, които не съставляват насрещна престация срещу даденото. 
Давам ти пари, но искам да ми гивърнеш в договорен срок. Не ти искам лихва. Това си е услуга, помощ - ти няма откъде да ги вземеш в момента, а мен ме лишаваш от ползите, които тези пари биха донесли на мен. Лихвеният заем пък е възмезден. Лихвата е цената на услугата - даване на пари, които аз можех да ползвам през това време. Безлихвеният заем обаче, макар и да се счита за безвъзмезден, не е безусловна помощ - условие е да ми ги върнеш в еди какъв си срок, например.
Безусловна помощ е ти ми искаш, аз ти давам това, което ми искаш и нищо не ти търся после. Има нюанси, понякога съществени.
Е такава помощ, безусловна, няма как да обещая, че ще давам принципно занапред. Всякакви неща могат да ме спънат. И това важи не само, когато си говорим за пари. Може да става въпрос за отделено време, за друга услуга. Няма как да обещая подобно нещо. Несъстоятелно е.

Не обсъждам казуса от предходната страница. Той е доста далеч от принципното питане в първия пост на автора. Аз отговарям на въпроса, който цитирам в поста си.
За мен този конкретен казус е някаква битова глуповата ситуация. Човек винаги може да изперка и да предявява всякакви претенции към всички. И мен са ме обвинявали в извършване на неща, които и през ума ми не са минавали и са ми предявявали абсолютно несъстоятелни претенции. А дори между роднини може да се уговори отпускане на паричен заем с лихва или наем - това не е нечовешко. Но можеш да си ги търсиш, само ако има такава уговорка. Ако няма - няма какво да дириш, дори и морално. Орязват се отношенията с такива близки и познати и толкоз. Няма какво да си се сърдим един на друг и да си образуваме нерви само.

Не винаги, както писах, искана от друг помощ е дължима и необходима. Аз, например, не смятам, че следва да обезпечавам постоянно нечие съществуване и да предоставям редовно помощ на здрав прав възрастен човек. Пак не говоря само за парична и дори само за материална такава. Имам условие да предоставя такава - да го видя, че е запретнал ръкави. Това е условие, но не е възмездност на помощта, която бих дала. Т.к. на практика аз нищо лично няма да получа от това, че Х е запретнал ръкави и поел грижата за себе си.
В този ред на мисли въобще не смятам, че дори и на децата си бих помогнала безусловно във всяка принципна ситуация. Това не е полезно за тях според мен.
Хубаво е и да не се смята, че всеки жест, който в нашите очи е добронамерен и полезен, е такъв и в чуждите очи. Правиш добро, според твоите си критерии, но не е нормално да очакваш, че човекът насреща ще го оцени така, както ти смяташ, че е нужно. Че и да се сърдим защо той някак по- различно реагирал. Защото онзи човек друго си мисли и други мотиви си има. Като имате кардинални разминавания - всеки по пътя си и толкоз.