Какво учат децата в яслите?

Доколкото знам, не са длъжни с нищо да ги занимават и нищо да правят извън чисто физическо обгрижване. А и в яслата персоналът е медицински сестри, не педагози.

В реалността - май зависи от същия този персонал. Някъде ги занимават - песнички, стихчета, рисунки, апликации и т.н. - в групата на дъщеря ми беше така. Другаде не ги занимават с нищо извън хранене, обличане, хигиена и т.н.

Иначе подкрепям Юна и не виждам защо още от яслата трябва да им се организират нарочни занимания под ръководството на възрастни. Може да модерират отношенията между децата, за да не се стига до набити, ухапани и прочее деца, но общо взето дотам.

Защото тези занимания трябва да ги организират собствените им родители. Но понеже те са делегирали грижата за децата си на персонала на яслата, то той трябва да поеме и възпитателните, и развиващите, и т.н. функции и занимания.
Защото децата имат нужда да развиват фината си моторика чрез специфични дейности, различни от "Я да трясна Пенчо по главата с тоя камион и да видя какво ще стане".
Защото трябва да овладеят някакви елементарни умения, за които вкъщи не остава време, дори родителите да имат желание да ги занимават. А много от тях обикновено не желаят и точно затова си пращат децата на ясла, дори да има кой да ги гледа.
Защото яслата не е сиропиталище, все пак...
А и тези занимания не са целодневни. Имат си графици и не вярвам да отнемат повече от половин час на ден. Децата разполагат с цялото останало време за свободни занимания, игри и опити да се пребият и изядат едно друго, а лелките изпълняват ролята на пазачи и звероукротители.

По закон те освен, че обгрижват физически, възпитават и обучават.
Чл. 10. (1) За медицинска сестра или акушерка се назначава лице с висше образование съответно по специалността "Медицинска сестра" или "Акушерка" на образователно-квалификационна степен "бакалавър".
(2) Медицинската сестра или акушерката:
1. ръководи и отговаря за цялостната работа в поверената й група;
2. приема децата и извършва ежедневен контрол на здравословното им състояние, като се информира за това и от родителите;
3. провежда организирани занимания на децата в групата по писмени указания на педагога на яслата и с негово участие;
4. наблюдава здравословното състояние на децата и оказва при необходимост първа помощ;
5. прилага индивидуален подход към всяко дете и активни грижи за новопостъпилите деца през периода на адаптацията им;
6. отговаря за храненето на децата, участва при изготвяне на дневното и седмичното меню за храненето;
7. организира и провежда общозакалителни и специални закалителни процедури по назначение на лекар;
8. прави масаж и гимнастика на кърмачетата;

Естествено, че това е главна задача на родителите, но в крайна сметка през седмицата детето прекарва повече часове в яслата, отколкото вкъщи. У дома също играе неорганизирано, но също така понякога се разглежда/чете книга, реди се пъзел, рисува се, играе се с пластелин или нещо друго. Естествено, че детето трябва да бъде и оставено на мира, но също така и все да ги научат на нещо. Против съм да се задължава детето да учи стихчета, да се затормозява с материал и непрекъснати упражнения.
Вярно, че там е топло като в пещ, но яслата не е просто инкубатор, където да преживяват няколко часа 
Аз самата съм завършила педагогика и съм била в ясли, в градини и начални училища.Пяла съм, рисувала съм, обличала съм и съм обувала 15 деца, за да ги изведем. Щом студентка може, предполагам, че и важна сестра с 20 годишен стаж ще успее.  Далеч съм от мисълта, че тези 15 деца ще седят мирно 10-15 минути и ще слушат.Става на части, с който иска, на който му е интересно.

Како Сийке, всичко туй много хубаво, ама децата в яслата са съвсем малки. Фина моторика се овладява и като му дадеш листове и моливи да си драска каквото му хрумне, не е задължително да дойде сестра Хикс и да каже "Сега ще оцветяваме ей това зайче". Само например.

Иначе съвсем нямам предвид, че децата трябва да се гледат като в сиропиталище (те и там не трябва така да се гледат, но това е друга тема).

А също и не виждам какво лошо има в това сестрите да учат децата как да играят едно с друго, как да взаимодействат и да се съобразяват и да не се избиват, удрят и т.н. Това не ги прави пазачи и звероукротители. Овладяването на социално приемливо поведение; уменията да общуваш и взаимодействаш с другите и да решаваш конфликти, без да употребяваш физическо насилие  са изключително важни. Да, основно това е задължение на родителите, но все пак децата, които посещават ясли и градини прекарват там по 8-9 часа на ден и няма как отчасти тази работа да не се върши и там. Още повече, че там има по-широк социум, отколкото вкъщи или на една детска площадка, на която децата много често си играят само с 1-2, вече познати деца, особено на тази възраст, ако изобщо играят с деца.

Само например на толкова малки деца е абсурдно да им се дадат листове и моливи да си драскат без надзора и ръководството на възрастен, защото ще си извадят очите. Ако не собствените, то на другарчето задължително. А по въпроса за "каквото му хрумне", те си го правят така или иначе, дори да им се каже да рисуват зайче.  
И изобщо, грижата и занимаването на група деца е съвсем различно от това с 1-2 вкъщи. Който иска – да пробва. Или да помоли да го пуснат да погледа какво всъщност прави детето му цял ден в яслата. Поне ще се убеди, че няма звероукротител, който плющи с камшика и ги строява като войници. Нито ги държат по цял ден на столчетата и ги преуморяват от "учене".
Фактът, че много майки се ужасяват как милите им, невръстни дечица учат стихчета и песнички, говори много дали и с какво ги занимават вкъщи. А това неминуемо се отразява и на по-следващите етапи – детската градина и училището.
За нуждата децата да се запознаят и с друг вид музика освен чалга няма и дума да отварям...  

ПП Между другото, едно време им провеждаха и тестове за проверка на развитието и въз основа на резултатите се обръщаше индивидуално внимание на децата, които имаха да наваксат в някое направление. Ако не се лъжа, с това се занимаваше педагогът на яслата. Не знам дали се прави още.

Не се ужасявам никак. Освен това също съм педагог по образование и съм ходила на практики в ясли и градини, та знам много добре с какво и как ги занимават, също и съм имала честта да участвам в същите тези занимания - с повече от 1-2-3 деца, разбира се.

Проблемът е, че на места песнички и стихчета означава "Обесването на Васил Левски". Не се шегувам, 2.5-годишното дете на моя приятелка го е учила сега за годишнината в яслата. Че го е наизустила - наизустила го е, онзи ден ми бяха на гости - изрецитира го без грешка. Ама това, че половината думи не ги знае какво означават и въобще на тази възраст не е в състояние да разбере нито кой е Васил Левски, нито какво е направил, нито какъв е смисълът на това произведение - на кого му пука. Ей това имам предвид. Нямам против да научат "Мила моя мамо", но за Ботев сякаш в яслата е рано още.

А оценки на развитието в детско заведение не се правят вече, мисля. В 3та група минава логопед и преценява кои деца имат нужда от работа с такъв. Според мен вече е късно и ако дадено дете има проблем, то по този проблем трябва по-рано да се започне работа, а не чак на 5-6 години.

Какво се сортира, не разбрах?


Имайки предвид, че 2-годишно дете борави с Андроид и Уиндоус в днешно време, и аз се чудя, дали не сме изостанали с педагогиката...



Благодаря ви за тази информация - много полезна. 


А как става това със занимаването на всички деца по принцип? Разделят децата на малки групички ли? Иначе, не мога да си представя на 30 деца как обръщат едновременно внимание. И колко мед. сестри трябва да има в една ясленска група? Как успяват да проследят деца от различни възрастови групи? Не е същото детето да е на 1 годинка, като да е на 2. На две годинки детето може да се научи да казва стихче, ама на 1 е безумие. Нещо ми се губи как процедират в тия ясленски групи, при положение, че там са смесени всички възрастови групи до 3 годишно. 

Ако може тези от вас, които са имали пряк опит като педагог или мед. сестра в ясленска група, да разкажат повечко, как си разпределят работата с децата...

Стига бе, кажи, че се шегуваш!  
То това стихотворение и за прогимназиална степен (вече) е неразбираемо и сложно, камо ли за малки деца.
Не работят ли по програми, писани от специалисти?

На 2-3 години синът ми знаеше много стихчета, на които аз си го научих, но от традиционните детски: "Патенца мънички с пухкави главички..." и т.н. Имаме прекрасни произведения за най-малките – и фолклорни, и авторски.

 amy_nka,сортирането е подреждане по цветове,големина и т.н. на разни предмети.

За занимаването на децата-в нашата ясла ни обясниха,че набор 2014 и 2015 се разделят в две стаи.По-малките си играят,а по-големите ги занимават около 20 минути с лепене,изрязване и каквото е заниманието за деня.

Съвсем съм сериозна, Како Сийке, изобщо не се шегувам. И аз се изумих, защото не мисля, че това стихотворение е подходящо за толкова малки деца, обаче - ей на - решили хората да отбелязват годишнината подобаващо, с тържество, с дейното участие на децата. И наистина детето го знае. Колко пъти са го повтаряли - не знам, и майката не знае, но е факт, че детето го е наизустило. Сигурно и другите деца в групата са го наизустили.

За яслата програма не знам да има, всъщност. В ОДЗ-то на дъщеря ми по програма започнаха да работят в 1 група в градината, като тя никак не е задължителна. Поради което ние, родителите, купувахме помагалата, с които работят. В яслата изобщо не е ставало дума за тези неща. Да, имаше песнички, стихчета, апликации и рисунки, но не мисля, че са следвали програма, поне пред нас не са го споменали. И песничките и стихчетата си бяха "Хей, ръчички", "Мила моя мамо" и разни подобни, подходящи за 2-3-годишни деца.

Моят син е малък и сме в чужбина, но и тук по-скоро ги занимават отколкото обучават.

Всеки месец имат някаква тематика - сега са на месецът на семейството. По-големите деца не знам какво правят, но на по-малките им показват и обясняват - мама, тате и тн по наши снимки.

Преди няколко месеца имаха месец на буболечките - караха ни да носим паяци и буболечки и седяха там в едни буркани да ги опознават децата Какво точно са ги "учили", не знам и не искам да знам  

Всеки ден пеят и танцуват следобед или им четат приказки. Със собствените си очи съм виждала 10 едногодишни в кръг да слушат приказка. Моят син спеше   Явно затова дисциплината е била такава.

Како Сийке,много си права.

В нашата ясла имат часове с педагог два пъти седмично. Много играят, всъщност доста наблягат на това децата да се учат чрез игра, и съм абсолютно съгласна, че яслата не е мястото, където да ти научат детето на основните неща - семейството е за това. Личи си с кои деца се занимават родителите и с кои - не. За два дни детето ми се научи да реди прост пъзел от 9 части, като в началото изобщо не разбираше кое къде да сложи, а сега виждам, че мисли и тогава го нарежда. Не мисля, че ако само персоналът в яслата се занимаваше с него, щеше да напредне толкова за два дни.
Много съм доволна иначе - гледат децата с любов и си личи.

Съгласна съм с вас. И вкъщи съм следвала този подход. Детето проявява много по-голямо въображение, оставено само да играе, отколкото да го държиш за ръка и да го вкарваш в зададена програма.

Иначе няма лошо да се опитват да занимават деца, които не успяват да се впишат сред другите или имат нужда от някаква подкрепа, предполагам и се надявам, че го правят. Моето дете скоро ще тръгва на ясла и ще видим как е.

Като цяло мисля, че в яслата се социализират и си създават навици, които не са придобили, тъй като гледат едно от друго.

Всъщност в яслите има изискване и би трябвало да се провеждат ежедневни занимания. Ако те не се провеждат- значи конкретното заведение не си върши добре работата. Няма повод за притеснение относно заниманията- дали те биха натоварили децата прекомерно или излишно. Самото активно занимание трае не повече от 8 минути, защото това е времето, през което детето проявява активно внимание. Задължително се използват игрови прийоми за въвеждане в заниманието- куклен театър, това, което сега наричате "аниматорско изпълнение" и прочие. Заниманията са специфични за възрастовите групи и са съобразени с възрастта и способностите на децата. Развитието на децата се проследява и описва от педагога и сестрите. Например в някои градове има специален софтуер за администриране на детските ясли и родителите имат собствен достъп до данните на децата си- до ЛЗПК,такси и вписвания където могат да проследят записите на сестрите и педагога за собственото си дете. Заниманията са различни за групите, които само в яслена възраст са 3 вида- до 1г.6м,от 1г6м до 2г.2м. и над 2г.2м.и сестрата ги занимава на групи според възрастта.
Относно организацията на игрите- педагогиката на ранното детство има някои специфики, които се различават от периода на предучилищно възпитание и обучение. Преди всичко типа игри, които играят децата под 3 год възраст са игра с възрастен /при най-малките/ и впоследствие- самостоятелна игра със специфично манипулиране на играчките. Тези дейности се насочват от сестрите- те участват в игрите на най-малките и подпомагат и насочват игрите на по-големите- като показване на специфично манипулиране на играчките "камиончето е возило,куклите се приспиват, хранят, обличат"и т.н. След 2г.6м. децата преминават към по-голяма част от активността свързана с ролеви игри- първоначално самостоятелно, а по-късно-около 3 годишна възраст вече игрите се усложняват и стават сюжетно-ролеви, като се включват и други деца в сложната игра. До тази възраст децата много рядко играят заедно- нямат необходимите социални умения да го правят- те играят редом, но не и заедно. Едва при сюжетно-ролевите игри има играене с други деца. Затова в яслите игрите са различни от тези в градината и независимо от очакванията на родителите, децата не играят наистина заедно- може група от деца да играе една и съща игра, но не е заедно-около 3 годишна възраст може да се очаква смислена интеракция между децата. Организирането на игрите е много важна дейност не само в яслите, а и у дома. Играта е училището на най-малките, те опознават света чрез нея и развиват определени умения.