Да й дам мое, вече родено - не мисля, че ще е добра идея. Да й родя - да, но само ако мъжът ми е съгласен, иначе ще е предателство спрямо него. А как би се чувствало детето това никой не може да знае. Знам само, че в такава ситуация (не дай Боже да се случи някому) трябва да се уточнят всички детайли ПРЕДИ окончателното решение да бъде взето - как и кога ще се каже на детето (най.вероятно докато е съвсем малко) и т.н. Все пак говорим за вариант, при който осиновяването (незнайно по какви причини) е задраскано от списъка, нали?
- Публикувана: 30 апр. 2006, 22:00 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2006, 20:41 ч.
Бихте ли дарили бебето си на близък роднина?
никога не бих дала дете,което е излязло от мен. осиновяването е далеч по-добър вариант
Аз също
Не бих дала дете, което от мъничка стафидка се е превърнало в прекрасно човече вътре в мен, на никого! Може да звучи крайно или егоистично за някого, но не бих имала сили за такова нещо.
Но наскоро имах подобен разговор с моя приятелка, която много обичам и много иска да има 2-ро детенце, но шансовете са почти равни на нула. За нея решението е донор на яйцеклетка и това мисля, че бих направила без да се замислям!
Но наскоро имах подобен разговор с моя приятелка, която много обичам и много иска да има 2-ро детенце, но шансовете са почти равни на нула. За нея решението е донор на яйцеклетка и това мисля, че бих направила без да се замислям!
не.
баба ми за малко е щяла така да даде майка ми на сестра си. уговорката е била да я осиновят като порасне малко. така и не е станало де, ама е много дебилска историйката...
не ми се разправя с подробности, но майка ми дълго време не е знаела ще я осиновяват ли, ще се отказват ли, майка й не я ли иска, че ще я дава и т.н.
абе много е гадно за детето. да не говорим, че до скоро все се намираше някой, който да го спомене и да я бъзикне по темата..
баба ми за малко е щяла така да даде майка ми на сестра си. уговорката е била да я осиновят като порасне малко. така и не е станало де, ама е много дебилска историйката...
не ми се разправя с подробности, но майка ми дълго време не е знаела ще я осиновяват ли, ще се отказват ли, майка й не я ли иска, че ще я дава и т.н. абе много е гадно за детето. да не говорим, че до скоро все се намираше някой, който да го спомене и да я бъзикне по темата..
Май съм единствената на която първата мисъл беше "Да". 
Да, бих го направила защото обожавам сестра ми, но разбира се има и много други условия които трябва да се уточнят и върху които другите момичета акцентираха-дали съпруга ми е съгласен, колко деца имам преди това и пр. със сигурност ще е страшно тежко но аз бях "от другата страна на барикадата" така да се каже, имах сериозни проблеми със забременяването и знам каква болка е да си нямаш собствено дете. е, сега вече си имам, дано Бог да го пази, но ако тогава трябваше да си взема друго и сестра ми ми беше предложила да износи за мен, то сякаш щеше да е мое биологично, нали сме една кръв.
Да, бих го направила защото обожавам сестра ми, но разбира се има и много други условия които трябва да се уточнят и върху които другите момичета акцентираха-дали съпруга ми е съгласен, колко деца имам преди това и пр. със сигурност ще е страшно тежко но аз бях "от другата страна на барикадата" така да се каже, имах сериозни проблеми със забременяването и знам каква болка е да си нямаш собствено дете. е, сега вече си имам, дано Бог да го пази, но ако тогава трябваше да си взема друго и сестра ми ми беше предложила да износи за мен, то сякаш щеше да е мое биологично, нали сме една кръв.