Публикувана: 30 апр. 2006, 22:00 ч.
Последно мнение: 20 дек. 2006, 20:41 ч.

Бихте ли дарили бебето си на близък роднина?

13 415
312
1

1
...
3
4
5
...
21
Всички

# 45 1 май 2006, 01:19 ч.

София
Мнения: 39 785

Не бих го направила.
1во не живеем преди 30г, и
2ро никога няма да кажа "абе достатъчни са ми децата, що да не дам едното".

# 46 1 май 2006, 01:22 ч.

Мнения: 424

Не! Защото не бих могла да живея с мисълта, че съм се отказала от детето си под какъвто и да е предлог. А понеже тук се намесват 2 теми за любовта към детето и към близките, ако искам, те близките ми да са щастливи бих им помогнала да намерят детето, което да дарят с любов. На този свят има толкова деца, които се нуждаят от любов и много от тях никога не я намират.
Виждам, че някои отговарят с да - а какво биха казали на детето един ден Rolling Eyes

, дали то ще разбере тази постъпка като благородство???
Ако сестра ми или..... не може да има деца едно малко слънчице родено от други хора по- никакъв начин не би било по-различно от това, което бих родила аз! Аз съм твърдо за осиновяване без кръвна връзка.

# 47 1 май 2006, 01:26 ч.

Мнения: X

Цитат на: Ню в пн, 01 май 2006, 00:13

Само ако умра и ме няма на този свят, бих дала /всъщност няма да имам и избор де/ детето си на някой друг да го гледа.

Не мога и да си го представя....ако ме бяхте питали преди три години може и "Да" да кажех,но тогава и представа си нямах какво е...

# 48 1 май 2006, 01:41 ч.

Мнения: 670

Моето няма да дам. Но ако НЕ съм донор на яйцеклетката, от която ще бъде заченато детето, тоест няма генетична връзка между мен и него, бих.

# 49 1 май 2006, 01:49 ч.

София
Мнения: 6 477

Тук се смесват няка две теми - за сурогатното майчинсто - т.е. износване на генетично чуждо дете и даване за осиновяване на собствено. Не знам коала за кое от двете точно пита? newsm78

Аз лично и на двете не бих се навила по абсолютно егоистичната причина, че не бих понесла още веднъж да се разпихвам от бременност и да преживея всичките му "неудобства", които съпътстват процеса! В Америка сурогатното майчинство е доста скъп процес - има жени, които го правят точна за да могат с тези пари да отглеждат другите си деца. В България не съм чувала някой да го прави това? newsm78

А за взимането на дете от многолюдно семейство за отглеждане от роднини - много често се е случвало в миналото....но тогава просто хората са имали значително повече деца от сега и идеята наистина е била по-добър живот за детето, което е осиновено. Друг е въпроса по-натам как се чувства детето при научаването на истината за произхода си, но и тогава съм чувала най-различни варианти.

# 50 1 май 2006, 02:32 ч.

Мнения: 623

Цитат на: Ineto в пн, 01 май 2006, 00:22

Не бих дала дете, което от мъничка стафидка се е превърнало в прекрасно човече вътре в мен, на никого! Може да звучи крайно или егоистично за някого, но не бих имала сили за такова нещо.

# 51 1 май 2006, 06:23 ч.

Мнения: 1 370

Не мисля, че бих направила подобно нещо

# 52 1 май 2006, 09:38 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

не съм способна на такова нещо! не бих го преживяла, колкото и благородно да е делото!

# 53 1 май 2006, 09:41 ч.

Мнения: 2 015

За брат или сестра ДА.

# 54 1 май 2006, 09:51 ч.

на кой му пука, майна
Мнения: 5 367

Цитат на: siska79 в нд, 30 апр 2006, 22:07

Не.За мен е по-логично да се осинови дете-хем ще бъде направено едно добро дело,хем няма да се тормозя -да гледам собственото си дете,как други го обгрижват.Това за мен ще е невъзможно!

И аз така мисля Peace

# 55 1 май 2006, 09:54 ч.

На погрешната планета
Мнения: 2 762

Щом се отнася до брат ми-ДА,бих го направила.

# 56 1 май 2006, 09:58 ч.

Мнения: 17

Единият от моите чичовци/ имам двама чичовци и две лели/ е осиновен по този начин. Баба и дядо са имали 5 деца, а сестра й - не. Така че той е осиномен от леля си, но е бил вече доста големичък Винаги е знаел коя е истинската му майка, и на двете казваше "мамо" и се чувства добре и в двете семейства. Но това е било преди много години, наистина. И не е било необичайно по селата. Аз лично не бих могла да го направя.