Здравейте. Имам нужда от съвет от хора, които не са ми близки. Преди 3 дни гаджето ми скъса с мен. Бяхме заедно 1 година и имахме още 10 месеца преди това, в които бяхме приятели със секс.
Ще започна отначало... Събрахме се ние, обичащи се и решихме да сме заедно. След време без да искам прочетох негов чат с бившата си приятелка, която е арменка и не живее в България. Не беше много приятен чата, той ми обясни че не разбирам техните отношения един с друг, и че въпреки раздялата са останали приятели. Реших да си замълча, но не можах да си го избия от главата. Всеки път му го натяквах (което е много голяма грешка- късно осъзната) и се цупех за глупости. Не позволявах да се бъзика с мен, защото всичко което той ми кажеше го приемах за обида. Нямах му вяра както преди. Не обичах да излиза с колегите си, защото ставаше арогантен и гаден с тях. Карахме се за глупости. При всеки скандал ми казваше че не издържа вече и говореше гадни неща. Аз не си поплювах. Когато съм ядосана не мисля какво говоря, следователно не мислех че той ми казва каквото мисли. Това ми е другата грешка. Миналата година отворихме заведение заедно. Не ни потръгна и покрай проблемите със заведението си го изкарвахме един на друг. Затворихме- надявах се, че ще се поуспокоим. Но не стана. От януари не мога да си намеря работа. Стоя си в нас, затворих се в себе си, започнах да се дразня от всичко, не исках да излизам .. И си изкарвах всичко на него. В крайна сметка това го разбрах късно. Преди 3 дни се скарахме по телефона докато той беше на работа. Започнахме да се заяждаме и той каза че не съм се съобразявала как и кога говоря. Дойде в нас (трябваше да спим заедно) не си говорехме, вечеряхме на тишина. Заяде се с мен 2 пъти за глупости. Легнахме си леко изнервени. И голямата бомба дойде- заяви ми че иска да се разделим, че вече не издържа на държанието ми, че съм негативна и съм го дърпала назад. Каза че това е причината поради която не ми е предложил брак и не сме заживяли заедно. До този момент не осъзнавах как наистина съм се държала с него. Не осъзнавах че съм го задушавала и приемала за даденост. Разбрах че не винаги моето мнение е важно и прочие. Когато му го казах той каза че е късно и ми го е говорил ли говорил. 2 ден по-късно се видяхме и по-спокойно го попитах защо не е споделил с мен тези мисли, защо не сме го обсъди и защо когато ставаше дума за живеенето заедно ми е казвал че не сме готови и че не иска. Отговора му беше мислех че знаеш, и че нещата ще се променят.
Близките ми хора казват че ще се съберем, просто имаме нужда от време. Аз знам че бях негативно настроена за всичко около мен и наистина искам да се променя заради него. Той каза че няма да ми даде шанса да му покажа че мога да бъда и друг човек както преди да се запознаем.
Чудя се дали да се опитам по някакъв начин да му докажа че мога да се променя ( защото наистина много го обичам и дори и той да не е перфектен аз си осъзнавам всички грешки ) или просто да продължа напред сама. И също така как мога да му докажа че съм друг човек? Хората се променят зависи колко силно го искат. Но мен ме е страх, че той от инат няма да се върне при мен и аз ще страдам 2йно повече от сега. Предварително ви се извинявам за дългия текст и благодаря за съветите.
Ще започна отначало... Събрахме се ние, обичащи се и решихме да сме заедно. След време без да искам прочетох негов чат с бившата си приятелка, която е арменка и не живее в България. Не беше много приятен чата, той ми обясни че не разбирам техните отношения един с друг, и че въпреки раздялата са останали приятели. Реших да си замълча, но не можах да си го избия от главата. Всеки път му го натяквах (което е много голяма грешка- късно осъзната) и се цупех за глупости. Не позволявах да се бъзика с мен, защото всичко което той ми кажеше го приемах за обида. Нямах му вяра както преди. Не обичах да излиза с колегите си, защото ставаше арогантен и гаден с тях. Карахме се за глупости. При всеки скандал ми казваше че не издържа вече и говореше гадни неща. Аз не си поплювах. Когато съм ядосана не мисля какво говоря, следователно не мислех че той ми казва каквото мисли. Това ми е другата грешка. Миналата година отворихме заведение заедно. Не ни потръгна и покрай проблемите със заведението си го изкарвахме един на друг. Затворихме- надявах се, че ще се поуспокоим. Но не стана. От януари не мога да си намеря работа. Стоя си в нас, затворих се в себе си, започнах да се дразня от всичко, не исках да излизам .. И си изкарвах всичко на него. В крайна сметка това го разбрах късно. Преди 3 дни се скарахме по телефона докато той беше на работа. Започнахме да се заяждаме и той каза че не съм се съобразявала как и кога говоря. Дойде в нас (трябваше да спим заедно) не си говорехме, вечеряхме на тишина. Заяде се с мен 2 пъти за глупости. Легнахме си леко изнервени. И голямата бомба дойде- заяви ми че иска да се разделим, че вече не издържа на държанието ми, че съм негативна и съм го дърпала назад. Каза че това е причината поради която не ми е предложил брак и не сме заживяли заедно. До този момент не осъзнавах как наистина съм се държала с него. Не осъзнавах че съм го задушавала и приемала за даденост. Разбрах че не винаги моето мнение е важно и прочие. Когато му го казах той каза че е късно и ми го е говорил ли говорил. 2 ден по-късно се видяхме и по-спокойно го попитах защо не е споделил с мен тези мисли, защо не сме го обсъди и защо когато ставаше дума за живеенето заедно ми е казвал че не сме готови и че не иска. Отговора му беше мислех че знаеш, и че нещата ще се променят.
Близките ми хора казват че ще се съберем, просто имаме нужда от време. Аз знам че бях негативно настроена за всичко около мен и наистина искам да се променя заради него. Той каза че няма да ми даде шанса да му покажа че мога да бъда и друг човек както преди да се запознаем.
Чудя се дали да се опитам по някакъв начин да му докажа че мога да се променя ( защото наистина много го обичам и дори и той да не е перфектен аз си осъзнавам всички грешки ) или просто да продължа напред сама. И също така как мога да му докажа че съм друг човек? Хората се променят зависи колко силно го искат. Но мен ме е страх, че той от инат няма да се върне при мен и аз ще страдам 2йно повече от сега. Предварително ви се извинявам за дългия текст и благодаря за съветите.
