Така нарекох темата,защото наистина незнам какво заглавие да сложа на написаното по-долу. Може би объркана или пък съм поредната глупава жена пишеща тук. Осъзнавам и че ставам смешна вече но.... събрахме се да живеем заедно след раздяла от моя и негова страна с бивши връзки. Той видя в мен и аз незнам какво но му личеше отдалече че е влюбен. Купихме си къща, направихме общ бизнес ,отворихме и магазин. Всичко което хората правят с години. Да не помислите че съм с него заради парите. Не. Колкото е дал той,толкова съм дала и аз. Сватбата миналата година така или иначе я отложихме. Тази година решихме да бъде той избра датата. Иначе предложението беше незабравимо. Направи го със романтиката и беше красиво. Тази година реших да го изненадам и тъй като едната част от работата ни е свързана със земя а той използва къщата на майка си и баща си, в която аз нямам място(апартамента на майка му и баща му е преписан на сестра му и къщата им също е на нейно име) аз реших да изтегля заем и да купя имот на наше име в които да можем да си направим склад и той да е доволен. Тъй като 1000 пъти ву обясних че в българските семейства с две деца в повечето случай за едното няма нищо (незнам що за хора сме тва българите все гледаме да правим разлика). Дотук добре. Сякаш тоя човек се промени коренно. Няма време за нищо. Все гледа чуждата да е свършена нашата не. Аз също ходя на работа даже на две места. Как на мене ми остава време да мисля за ремонт за вечерята вечер(да поясня гледан е като писано яйце-тортички като в сладкарница вечери като в ресторант опран е изчистено е ,в леглото рядко е инициатор, но там проблема може би го отдавам на това че имаме проблеми с бебеправенето (чакаме си заповедта за инвитро ). Забрави човека че от време на време съм жена. Забрави че дребните неща правят чудеса. Че един малък жест оправя и най лошите мисли. Чувствам че не мога въобще да разчитам на него. Хората свършили работа в 6 часа нашият върши работата на хората до 8. А аз го чакам за нещо важно свързано с НАС не със мен. Говорих говорих ,ама ми писна вече. Не съм детска учителка. Не иска грам да направи някаква промяна със себе си. Не ще и не ще. Предложих му да си дадем малко почивка да си тръгна да видим дали няма са му е по добре без мене. Така ще има време да си върши всичката работа без да му "пречи" някои. Нямало да му помогне. Ми какво ще му помогне? Незнам вече накъде да поема и как да реагирам. Много вложих в тая връзка. Стигнах толкова далече ,че ..... или не е дорасъл (на 34 е) или нещо му мърда в мозъка. Но сякаш ми трябва повече сякаш имам нужда от маааалко повече от него. И го казвам много пъти. Казвам буквално какво искам (че те мъжете рядко разбират от жестове). Промяна няма.
- Публикувана: 30 март 2017, 09:34 ч.
- Последно мнение: 31 март 2017, 18:58 ч.
Една история /"чувствам, че не мога въобще да разчитам на него ... "/
да поясня гледан е като писано яйце-тортички като в сладкарница вечери като в ресторант опран е изчистено е ...
А може и проблемите с бебеправенето малко да са обтегнали отношенията... Обикновено действат много изнервящо и за двете страни.
За известно време спри да му говориш за отношенията ви. Вече си му казала какво те дразни и т.н. По мои наблюдения мъжете много мразят да им се натяква и повтаря едно и също. Като цяло много мразят да обсъждат проблемите във връзката.
Не разбрах какво общо имат имотите...
Кое го е променило според теб?
За известно време спри да му говориш за отношенията ви. Вече си му казала какво те дразни и т.н. По мои наблюдения мъжете много мразят да им се натяква и повтаря едно и също. Като цяло много мразят да обсъждат проблемите във връзката.
Не разбрах какво общо имат имотите...
Кое го е променило според теб?
Нищо общо нямат имотите. Казах го за да се опитам да представя направеното до момента. Не е с лоша умисъл казано. Незнам какво го промени. Да за един мъж да знае че има проблем с бебеправене и се налага инвитро(в което ама нищо лошо няма) е голямо натоварване на психиката. Знаете ли как плача като трябва да му кажа нещо ,че не се е подобрило и му разбивам очакванията да е станало по добре?къса ми се сърчицето.
Вие всъщност от колко време сте заедно? Звучи ми като да не е дълго, а сте направили толкова много неща заедно...Може това да го е уморило.
Може да не са му харесали приказките ти за семейната подялба на имотите. Може техните да са разбрали какви му ги говориш, да не им е харесало и сега да го настройват срещу теб.
Може и проблемите с бебеправенето да оказват влияние...
Странно ми е, че му казваш в прав текст какво искаш, а той го неглижира. Подобен тип поведение ми е необяснимо, честно казано.
Може да не са му харесали приказките ти за семейната подялба на имотите. Може техните да са разбрали какви му ги говориш, да не им е харесало и сега да го настройват срещу теб.
Може и проблемите с бебеправенето да оказват влияние...
Странно ми е, че му казваш в прав текст какво искаш, а той го неглижира. Подобен тип поведение ми е необяснимо, честно казано.
Каква подялба на имоти. Нашите имоти са на наше име. В смисъл на нас двамата. А относно това че всичко е за сестра му да казвам му го. Вие колко често чувате че това прехвърлено на сестрата пък за брато няма или обратното. Не навсякъде е така но често се случва и аз не си го обяснявам но. Аз лично не бих постъпила така ако имам 2 деца но това е мое мнение. Те си знаят. Както и да е. Той не споделя много много с майка си и баща си. Вероятността да знаят нещо по въпроса клони към 0%. Не е това. Незнам какво е но почват луди мисли да ми се въртят в главата. Като например да гэ убия с голи ръце за това че е шматка пълна и не цени стойностните неща в живота си. Или пък да гэ оставя малко сам да види какво е без мене. После ще ме търси ама ще бъде късно. И това съм си мислела. Или да го оставя да прави каквото иска че и без това ми е писнало и да лови гората където ще.
Съжалявам че така го отсякох"нулева". Не. Няма друга жена. Не искам да изпадам в подробности но нали пак казвам общи са ни нещата дори в обща сфера работим в различни фирми но с едни и същи клиенти ако щеш. Дори не съм си помисляла. Един път и аз се усъмних ама проверих -няма. Той е елементарен дори да лъже не може. Хваща се веднага-очите на човек никога не лъжат. В тях много можеш да видим. Друго е. Сигурно се чувства като вързан човека. Спирам му емоциите. Шегувам се. Горкият има свобода за всичко в крайна сметка спорим спорим пак на неговата става. Общо взето аз нямам гениалната идеа да съм над някои -затова горе долу става той каквото иска. Не съм против стига да има граници. Според мен майка му не го е обичала достатъчно като малък и той е развил такива комплекси та ей го на сега.
Скрит текст:
Как на мене ми остава време да мисля за ремонт за вечерята вечер(да поясня гледан е като писано яйце-тортички като в сладкарница вечери като в ресторант опран е изчистено е ,в леглото рядко е инициатор, но там проблема може би го отдавам на това че имаме проблеми с бебеправенето (чакаме си заповедта за инвитро ). Забрави човека че от време на време съм жена. Забрави че дребните неща правят чудеса. Че един малък жест оправя и най лошите мисли.Така нарекох темата,защото наистина незнам какво заглавие да сложа на написаното по-долу. Може би объркана или пък съм поредната глупава жена пишеща тук. Осъзнавам и че ставам смешна вече но.... събрахме се да живеем заедно след раздяла от моя и негова страна с бивши връзки. Той видя в мен и аз незнам какво но му личеше отдалече че е влюбен. Купихме си къща, направихме общ бизнес ,отворихме и магазин. Всичко което хората правят с години. Да не помислите че съм с него заради парите. Не. Колкото е дал той,толкова съм дала и аз. Сватбата миналата година така или иначе я отложихме. Тази година решихме да бъде той избра датата. Иначе предложението беше незабравимо. Направи го със романтиката и беше красиво. Тази година реших да го изненадам и тъй като едната част от работата ни е свързана със земя а той използва къщата на майка си и баща си, в която аз нямам място(апартамента на майка му и баща му е преписан на сестра му и къщата им също е на нейно име) аз реших да изтегля заем и да купя имот на наше име в които да можем да си направим склад и той да е доволен. Тъй като 1000 пъти ву обясних че в българските семейства с две деца в повечето случай за едното няма нищо (незнам що за хора сме тва българите все гледаме да правим разлика). Дотук добре. Сякаш тоя човек се промени коренно. Няма време за нищо. Все гледа чуждата да е свършена нашата не. Аз също ходя на работа даже на две места.
Скрит текст:
Чувствам че не мога въобще да разчитам на него. Хората свършили работа в 6 часа нашият върши работата на хората до 8. А аз го чакам за нещо важно свързано с НАС не със мен. Говорих говорих ,ама ми писна вече. Не съм детска учителка. Не иска грам да направи някаква промяна със себе си. Не ще и не ще. Предложих му да си дадем малко почивка да си тръгна да видим дали няма са му е по добре без мене. Така ще има време да си върши всичката работа без да му "пречи" някои. Нямало да му помогне. Ми какво ще му помогне? Незнам вече накъде да поема и как да реагирам. Много вложих в тая връзка. Стигнах толкова далече ,че ..... или не е дорасъл (на 34 е) или нещо му мърда в мозъка. Но сякаш ми трябва повече сякаш имам нужда от маааалко повече от него. И го казвам много пъти. Казвам буквално какво искам (че те мъжете рядко разбират от жестове). Промяна няма.
Т.е., влюбил се е, спечелил те е, направил е романтичното предложение за брак, ти си приела, започнала си да го обгрижваш на 100%, като "всяка себеуважаваща се съпруга, домакиня и работничка" (гледан е като писано яйце-тортички като в сладкарница вечери като в ресторант опран е изчистено е ,в леглото рядко е инициатор, ), и ....до тук.
Че за чий му е да се старае повече?
Спечелена си, закотвена си, къде ще идеш, дори грам да не те забелязва?
Така предполагам, мисли той....
Съвета е, да го извадиш от зоната му на комфорт....ако приемем, че това е причината за неглижирането ти и бездействието му.
Спираш тортички, пастички, манджички и прочие глезотии, пропускаш "без да искаш" да го переш, като му наближи края на работното време, му се обаждаш и му издиктуваш дълъг списък с покупки, които ТОЙ трябва да направи на връщане от работа....с едно изречение, делегираш му многоого отговорности по ежедневието ви.А ти си "уморена/преуморена/нямаш време/имаш среща/отиваш някъде си"....Той, по твоите думи, в момента живее като на хотел с камериерка.
Спри да правиш "жестове" за него под формата на слугинаж и 100%-ово обслужване.
Нито си му майка, нито те е назначил за домашна прислужница със заплата, нали?
Спираш тортички, пастички, манджички и прочие глезотии, пропускаш "без да искаш" да го переш, като му наближи края на работното време, му се обаждаш и му издиктуваш дълъг списък с покупки, които ТОЙ трябва да направи на връщане от работа....с едно изречение, делегираш му многоого отговорности по ежедневието ви.А ти си "уморена/преуморена/нямаш време/имаш среща/отиваш някъде си"....Той, по твоите думи, в момента живее като на хотел с камериерка.
Спри да правиш "жестове" за него под формата на слугинаж и 100%-ово обслужване.
Нито си му майка, нито те е назначил за домашна прислужница със заплата, нали?
Той едва ли ще промени нещо. 
Аз бих му спряла тортичките на Мунчо 
Нали?
И аз така..
Подкрепям съветите.
Без драми,приказки,увертюри и пр.
Директни действия.
И започни да отделяш време и за себе си,дори да не ти се иска.
Например,когато вечерята е готова,и ти висиш да го чакаш,като наближи обичайното време за вечеря,му звънни и го питай ще се бави ли още?Като каже "да",с мил тон му казваш,че яденето ще го чака на котлона/фурната,а ти излизаш да се видиш с приятелка и може малко да се позабавиш,да не те чака,а да си вечеря..
Абе хората трябва да разберат,че както се третират и те самите,така и ще бъдат третирани от другите.
Може би сте прави. И не може би ами сте. В 5 и 30 ми звъни и ми казва"Какво ще ядем довечера". Луд човек. Местим магазина (имаме магазин за бебешки и детски дрехи и го местим от точка а до точка ) в идния понеделник трябва да отварям а глупака още лампите не е сложил. Ми добре че е баща ми . Какво да го правя вече незнам. И така. Стига съм се оплаквала. Мерси за съветите. На всички
Е, до вчера се държал супер добре, невероятно романтично предложение ти отправял, и от миналата година - откак си купила земя (тук са малко детайлите), нещо се променило в него - почнал да работи за други..., плащат ли му пари? Ако работи за пари....
Абе, тя и твоята е съмнителна малко.
Абе, тя и твоята е съмнителна малко.
Как след няколко поста вече почна и с обидни епитети към любимият човек? Мислиш ли, че заслужаваш всичко, към което заявяваш някаква претенция? Жените много често искаме повече, отколкото можем да поемем. Взимаме едно, вече искаме две, получаваме ги, искаме три и така до безкрай. Ако искаш нещо и не знаеш как да го получиш, но постоянно множиш исканото, всеки би се отегчил. А и не зная как така отхвърляш друга жена.. Те мъжете са много изобретателни, когато има друга. Тогава и по очите няма да ги познаеш. Не мога точно да си изясня ситуацията, но от описаното до момента, аз проблема го виждам повече в теб, отколкото в мъжът ти.
До последните два поста. Че не мога да ги цитирам за което се извинявам. Той и аз работим на ТД във различни фирми. Когато ходи да върши работа след работно време -не не му се плаща. Трето как отхвърлям че има друга жена ли. Убедена съм. Знам по всяко едно време къде е и то не от него. Няма да обяснявам как знам защото ще стане дълго. И да когато някои има претенции знае защо ги има или поне аз. Работя за всяко нещо което съм поискала денем и нощем ако щете. Не чакам на никои нищо и правя за хората които са до мене всичко. Душата си давам за тях. В това число и за него. Старая се нищо да не му липсва за капак работя като вол. Мисля че е нормално да поискам и аз някои неща в замяна. Например да почнем ремонта на общата ми къща за които изтеглих заем защото готовите пари отдавна свършиха-и да от него искам помощ от кои друг. Искам заеднж да го правим не искам сама а и не трябва. Така че пак да питам къде е моята грешка. Знаете ли къде-такива като мене позволяват на главата да им се качат и да скачат скачат а аз мълча. Това е. И викам че ми харесва и искам още. А и не съм казала лоша дума за него. Ако не го обичам няма да пиша тук да търся съвет как да продължим напред защото за мене всичко е попрамимо. Аз като се счупи нещо те го заменям с ново-поправям го
а глупака още лампите не е сложил
Ами на мен ми прави впечатление, че и той работи, не бездейства. Чувам само "аз, аз, аз"... 
Така че пак да питам къде е моята грешка. Знаете ли къде-такива като мене позволяват на главата да им се качат и да скачат скачат а аз мълча.
Според мен проблемът е, че големите неща не ги правите и не ги обсъждате заедно.
Например ти купуваш земя. Имате общ магазин, а той работи другаде без пари, а не за общият ви бизнес.
Това трябва да се промени
Трябва да си обсъждате всичко заедно.
А за сестра му е много кофти. Но той не е виновен. Няма смисъл да му натякваш, колкот и на теб да ти е болно. Трябва въобще да се опиташ да не я споменаваш и да не си губиш времето с нея. И аз съм чувала за такива родители, които делят децата си и се чудя, как е възможно.
Например ти купуваш земя. Имате общ магазин, а той работи другаде без пари, а не за общият ви бизнес.
Това трябва да се промени
Трябва да си обсъждате всичко заедно.
А за сестра му е много кофти. Но той не е виновен. Няма смисъл да му натякваш, колкот и на теб да ти е болно. Трябва въобще да се опиташ да не я споменаваш и да не си губиш времето с нея. И аз съм чувала за такива родители, които делят децата си и се чудя, как е възможно.
Стилът ти на писане е един такъв забързан, налагащ темпо.
На мъжът ти и на теб ви е нужно релакс.
Имате ли възможност да заминете за примерно 3 седмици на дълга почивка, Канарските острови например, само вие двамата. Да се махнете от всички и всичко, да намерите пътят на близостта един към друг.
Той може да е преуморен, хронично, а да не го осъзнава дори. Това се оправя само с дълга почивка, без телефон и техника. Само вие двамата и много любов.
Дори може една такава почивка да ви спести парите от инвитрото и забременяването да стане спонтанно. Когато един отганизъм е здрав и отпочинал, може и чудеса да стават.
Стилът ти на писане е един такъв забързан, налагащ темпо.
На мъжът ти и на теб ви е нужно релакс.
Имате ли възможност да заминете за примерно 3 седмици на дълга почивка, Канарските острови например, само вие двамата. Да се махнете от всички и всичко, да намерите пътят на близостта един към друг.
Той може да е преуморен, хронично, а да не го осъзнава дори. Това се оправя само с дълга почивка, без телефон и техника. Само вие двамата и много любов.
Дори може една такава почивка да ви спести парите от инвитрото и забременяването да стане спонтанно. Когато един отганизъм е здрав и отпочинал, може и чудеса да стават.
[/quote
Благодаря. Наистина е забързан като мене. Все бързам за някъде. Да той е направил много сигурно затова сме още заедно и се опитвам да го променя.
Действително звучиш като изключително активен човек, който иска всичко да е идеално свършено и то сега и веднага. Ако партньорът не е такъв, това може да бъде страшно натоварващо и изнервящо и за двете страни.
И защо се ангажираш сама с важни решения като покупка на обща къща май беше и ремонти? Казваш, че ти си изтеглила заем за нея. Сама ли го реши и изтегли? Мъжа ти знаеше ли, беше ли съгласен и участва ли в погасяването му?
Мисля, че си се нагърбила с всички отговорности и важни решения и това неминуемо те дразни. Може би дразни и него. Той е равноправен член на семейството и трябва да участва наравно във вземането на важни семейни решения, а не да се поставя пред свършен факт. Включително трябва да участва в ежедневните дейности като чистене, готвене, пазаруване и т.н. Иначе ще се чувства изолиран и ненужен и това ще даде отражение върху поведението му и отношенията ви.
Това че родителите му са приписали всичко на сестра му няма отношение към вашите проблеми и аз на твое място не бих го споменавала повече. Имотите са си техни и могат да ги оставят на когото си решат. Може и да не е честно, но животът е такъв.
Накратко, смятам че ти правиш прекалено много и много се раздаваш. Трябва да намалиш темпото и да му прехвърлиш задачи за да се почувства и той ангажиран наравно с тебе.
И защо се ангажираш сама с важни решения като покупка на обща къща май беше и ремонти? Казваш, че ти си изтеглила заем за нея. Сама ли го реши и изтегли? Мъжа ти знаеше ли, беше ли съгласен и участва ли в погасяването му?
Мисля, че си се нагърбила с всички отговорности и важни решения и това неминуемо те дразни. Може би дразни и него. Той е равноправен член на семейството и трябва да участва наравно във вземането на важни семейни решения, а не да се поставя пред свършен факт. Включително трябва да участва в ежедневните дейности като чистене, готвене, пазаруване и т.н. Иначе ще се чувства изолиран и ненужен и това ще даде отражение върху поведението му и отношенията ви.
Това че родителите му са приписали всичко на сестра му няма отношение към вашите проблеми и аз на твое място не бих го споменавала повече. Имотите са си техни и могат да ги оставят на когото си решат. Може и да не е честно, но животът е такъв.
Накратко, смятам че ти правиш прекалено много и много се раздаваш. Трябва да намалиш темпото и да му прехвърлиш задачи за да се почувства и той ангажиран наравно с тебе.
Ок. Правя го. Опитвам се да го вкарам във всичко. Чудя се как мога аз да имам интерес към това какъв гранитогрес примерно да се купи а той да няма и хабер. Очаквам той да поеме инициативите а не аз. Просто не отива на една жена да прави тези неща но той не иска . Постоянно е ангажиран да спазва обещанията поети към чуждите хора ,и реално наранява своите
С това темпо Chara8608, къде ще вместиш и дете?! Тази всеобща нервност и бързане ще се придаде и на него. А има ли доказано медицинска причина да не можеш да забременееш?! Да не се окаже наистина, че точно стресът ти пречи да заченеш?! Почивате ли въобще, имате ли си вашето свободно време когато да се отърсите от всичко натоварващо или сте вечно на педали 24/7
По фонда сме с мъжки фактор ако има значение някакво. За мен няма. Катто е тою можеше и да съм аз. И да общо взето сме 24/7. От работа вкъщи от вкъщи наработа
Лично аз например бих предпочела сама да си избера гранитогреса, мебелите и пердетата и никой да не ми се бърка и да ми дава мнение.
Ти щом искаш той да участва, определяте ден, в който ще се ходи за гранитогрес. Дали ще се срещнете пред магазина или първо ще си отидете вкъщи, или в обедната почивка ще го вместите е въпрос на организация. Важното е той да знае, че в този ден и час вие сте заети с ваши задължения и всякакви хорски работи остават на заден план. Ако не може да ги изпълни - сори, чуждите хора да си се оправят. И така - всеки ден. Да помага на жена си, не на комшиите.
Ангажирай го повече, изисквай от него да участва, ако не се сеща - ти му давай задачи. Явно има доста свободно време за да може да търчи и да оправя хорските проблеми. При кого ходи между другото? Да не се окаже колежка някоя дето не може да си смени крушката в спалнята?
Ти щом искаш той да участва, определяте ден, в който ще се ходи за гранитогрес. Дали ще се срещнете пред магазина или първо ще си отидете вкъщи, или в обедната почивка ще го вместите е въпрос на организация. Важното е той да знае, че в този ден и час вие сте заети с ваши задължения и всякакви хорски работи остават на заден план. Ако не може да ги изпълни - сори, чуждите хора да си се оправят. И така - всеки ден. Да помага на жена си, не на комшиите.
Ангажирай го повече, изисквай от него да участва, ако не се сеща - ти му давай задачи. Явно има доста свободно време за да може да търчи и да оправя хорските проблеми. При кого ходи между другото? Да не се окаже колежка някоя дето не може да си смени крушката в спалнята?
Еиииии зор с тая другата жена. Нито е колежка абе с две думи няма друга жена. И да вметна "примера с гранитогреса беше метафора просто".
Както и да е.
Наистина благодаря за мненията. Горе долу отсях повечето важни неща. Някои правилни други не чак толкова. Но ми беше полезно да видя чуждата гледна точка за да мога да взема крайно пешение
Както и да е.
Наистина благодаря за мненията. Горе долу отсях повечето важни неща. Някои правилни други не чак толкова. Но ми беше полезно да видя чуждата гледна точка за да мога да взема крайно пешение
Добре де, виждаш един човек, влюбваш се в него и .... вземаш да го ПОПРАВЯШ. Ами нали ти се влюби в него точно такъв?
Говориш и настояваш той да е някакъв, какъвто не е или в твоя случай да спре да е това, което е.
Не искам да те обидя, но още преди брака се държиш с момчето така сякаш е длъжен да обикаля и гравитира около теб. Сякаш раздаваш заповеди и нареждаш кое как да бъде и той само СЛУШ
. А спри се о време.
Говориш и настояваш той да е някакъв, какъвто не е или в твоя случай да спре да е това, което е.
Не искам да те обидя, но още преди брака се държиш с момчето така сякаш е длъжен да обикаля и гравитира около теб. Сякаш раздаваш заповеди и нареждаш кое как да бъде и той само СЛУШ
. А спри се о време. 
Отчасти има общи черти с ММ. Проблема е РАБОТОХОЛИЗЪМ. Такива мъже не се заглеждаш по други жени, че даже пренебрегват и своите. Те не се чувстват пълноценни ако не дадат всичко от себе си на работното си място. Харчат цялата си енергия там, а вкъщи биват изтощени до краен предел. Плюс това се занемаряват от липса на време. Проблемът малко се обостря ако постоянно му дуднеш на главата. Според мен отидете на романтична почивка и поговорете когато е в добро настроение.
Алмира много си права. Между другото преди той не беше такъв. Човека в когото се влюбих беше друг човек ,сега гледа неговата и на хората градинката а нашата обща не. Никого не искам да променям. И да в началото се поддържаше сега ходи като ..... да не казвам. Преди беше 65 кг сега е станал.... ужас. И да прекаленото внимание към други маловажни неща ме дразни. Аз като не мога да разчитам на него. А ти как търпиш твоя мъж?
Алмира много си права. Между другото преди той не беше такъв. Човека в когото се влюбих беше друг човек ,сега гледа неговата и на хората градинката а нашата обща не. Никого не искам да променям. И да в началото се поддържаше сега ходи като ..... да не казвам. Преди беше 65 кг сега е станал.... ужас. И да прекаленото внимание към други маловажни неща ме дразни. Аз като не мога да разчитам на него. А ти как търпиш твоя мъж?
Познавам хора, които си намират всевъзможни ангажименти , само за да забавят прибирането си в къщи.
Не казвам , че е така и у вас.
Въпросът ти в темата е, можеш ли да разчиташ на него , а според мен правилният е-съвместими ли сме с този мъж като темперамент и очаквания .
Според мен авторката буквално е смачкала бъдещият си съпруг. Във всяко едно отношение! Който на каквото си постеле, на това лежи.
Сега, понеже станаха доста темите като тази, ще кажа следното:
Това е все едно да срещна аз някой много готин тип, с който ми е хубаво, забавно, страхотен секс, да не говорим - след скоро приключила връзка, абе всичко е 6. Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него. И се оказва в един момент, че човекът е от село, има родители там, къща с градина и животни. И изидинпът започва да ми налага да ходим на село ката уикенд, да копам, да плевя, да поливам, да храня пилци и да правя компоти. Да, ама аз съм градско момиче, дето мама и тате са ме гледали като писано яйчице и за мен тея неща са пълен абсурд. И що да не изляза с приятелки на кафенце или да спя до обяд, а тоя очарователният ме кара да копам. Ми няма да стане! И оттам почвам да не съм му толкова симпатична вече, а той на мен още по-малко. Отношенията се обтягат бавно и полека, готиният секс никакъв го няма, очарователният вече го виждам само като див селски бек и се чудя къде съм гледала, като съм се събрала с него.
Е това става в тези истории, в които се срещат двама души от два различни свята, с два различни темперамента и начин на живот. И единият започва да се опитва да променя другия. Ама понеже това е мисия невъзможна почти, се разваля двойката.
Акшули, историята, която разказах горе е истинска, но до "Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него". Имах такъв човек в живота си, когато бях на 20г., но достатъчно трезво прецених ситуацията и навреме се разделих с него. Иначе щеше да се случи продължението.
Хубав ден!
Това е все едно да срещна аз някой много готин тип, с който ми е хубаво, забавно, страхотен секс, да не говорим - след скоро приключила връзка, абе всичко е 6. Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него. И се оказва в един момент, че човекът е от село, има родители там, къща с градина и животни. И изидинпът започва да ми налага да ходим на село ката уикенд, да копам, да плевя, да поливам, да храня пилци и да правя компоти. Да, ама аз съм градско момиче, дето мама и тате са ме гледали като писано яйчице и за мен тея неща са пълен абсурд. И що да не изляза с приятелки на кафенце или да спя до обяд, а тоя очарователният ме кара да копам. Ми няма да стане! И оттам почвам да не съм му толкова симпатична вече, а той на мен още по-малко. Отношенията се обтягат бавно и полека, готиният секс никакъв го няма, очарователният вече го виждам само като див селски бек и се чудя къде съм гледала, като съм се събрала с него.
Е това става в тези истории, в които се срещат двама души от два различни свята, с два различни темперамента и начин на живот. И единият започва да се опитва да променя другия. Ама понеже това е мисия невъзможна почти, се разваля двойката.
Акшули, историята, която разказах горе е истинска, но до "Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него". Имах такъв човек в живота си, когато бях на 20г., но достатъчно трезво прецених ситуацията и навреме се разделих с него. Иначе щеше да се случи продължението.
Хубав ден!
Добре де, виждаш един човек, влюбваш се в него и .... вземаш да го ПОПРАВЯШ. Ами нали ти се влюби в него точно такъв?
Говориш и настояваш той да е някакъв, какъвто не е или в твоя случай да спре да е това, което е.
Не искам да те обидя, но още преди брака се държиш с момчето така сякаш е длъжен да обикаля и гравитира около теб. Сякаш раздаваш заповеди и нареждаш кое как да бъде и той само СЛУШ. А спри се о време.
Говориш и настояваш той да е някакъв, какъвто не е или в твоя случай да спре да е това, което е.
Не искам да те обидя, но още преди брака се държиш с момчето така сякаш е длъжен да обикаля и гравитира около теб. Сякаш раздаваш заповеди и нареждаш кое как да бъде и той само СЛУШ
. А спри се о време.
Първо не съм градско момиче. По професия съм агроном. Градината е моя и аз съм инициатора да я направим. Тъй има земя аз градина нещата са общи и по сходно от това здраве му кажи. Казах и в началото едва ли съм го смачкала защото обикновенно правим това което той иска. Моля админ да изтрие темата за което се извинявам но не позволявам някои да изопачава нещата както не са. Аз мисля че обясних всичко и уточних в поста си. Няма значение. Благодарна съм все пак на смитлените съвети които получих
Сега, понеже станаха доста темите като тази, ще кажа следното:
Това е все едно да срещна аз някой много готин тип, с който ми е хубаво, забавно, страхотен секс, да не говорим - след скоро приключила връзка, абе всичко е 6. Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него. И се оказва в един момент, че човекът е от село, има родители там, къща с градина и животни. И изидинпът започва да ми налага да ходим на село ката уикенд, да копам, да плевя, да поливам, да храня пилци и да правя компоти. Да, ама аз съм градско момиче, дето мама и тате са ме гледали като писано яйчице и за мен тея неща са пълен абсурд. И що да не изляза с приятелки на кафенце или да спя до обяд, а тоя очарователният ме кара да копам. Ми няма да стане! И оттам почвам да не съм му толкова симпатична вече, а той на мен още по-малко. Отношенията се обтягат бавно и полека, готиният секс никакъв го няма, очарователният вече го виждам само като див селски бек и се чудя къде съм гледала, като съм се събрала с него.
Е това става в тези истории, в които се срещат двама души от два различни свята, с два различни темперамента и начин на живот. И единият започва да се опитва да променя другия. Ама понеже това е мисия невъзможна почти, се разваля двойката.
Акшули, историята, която разказах горе е истинска, но до "Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него". Имах такъв човек в живота си, когато бях на 20г., но достатъчно трезво прецених ситуацията и навреме се разделих с него. Иначе щеше да се случи продължението.
Хубав ден!
Това е все едно да срещна аз някой много готин тип, с който ми е хубаво, забавно, страхотен секс, да не говорим - след скоро приключила връзка, абе всичко е 6. Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него. И се оказва в един момент, че човекът е от село, има родители там, къща с градина и животни. И изидинпът започва да ми налага да ходим на село ката уикенд, да копам, да плевя, да поливам, да храня пилци и да правя компоти. Да, ама аз съм градско момиче, дето мама и тате са ме гледали като писано яйчице и за мен тея неща са пълен абсурд. И що да не изляза с приятелки на кафенце или да спя до обяд, а тоя очарователният ме кара да копам. Ми няма да стане! И оттам почвам да не съм му толкова симпатична вече, а той на мен още по-малко. Отношенията се обтягат бавно и полека, готиният секс никакъв го няма, очарователният вече го виждам само като див селски бек и се чудя къде съм гледала, като съм се събрала с него.
Е това става в тези истории, в които се срещат двама души от два различни свята, с два различни темперамента и начин на живот. И единият започва да се опитва да променя другия. Ама понеже това е мисия невъзможна почти, се разваля двойката.
Акшули, историята, която разказах горе е истинска, но до "Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него". Имах такъв човек в живота си, когато бях на 20г., но достатъчно трезво прецених ситуацията и навреме се разделих с него. Иначе щеше да се случи продължението.
Хубав ден!
По-точно от това няма накъде!!!
И аз през подобна история съм минала и истината е тази, на който не му харесва може да си живее в заблуди, ама смисъл никакъв
Първо не съм градско момиче. По професия съм агроном. Градината е моя и аз съм инициатора да я направим. Тъй има земя аз градина нещата са общи и по сходно от това здраве му кажи. Казах и в началото едва ли съм го смачкала защото обикновенно правим това което той иска. Моля админ да изтрие темата за което се извинявам но не позволявам някои да изопачава нещата както не са. Аз мисля че обясних всичко и уточних в поста си. Няма значение. Благодарна съм все пак на смитлените съвети които получих
Разбира се, че постът ми беше метафора, но ти и това не разбра! Жалко!
