По фонда сме с мъжки фактор ако има значение някакво. За мен няма. Катто е тою можеше и да съм аз. И да общо взето сме 24/7. От работа вкъщи от вкъщи наработа
- Публикувана: 30 март 2017, 09:34 ч.
- Последно мнение: 31 март 2017, 18:58 ч.
Една история /"чувствам, че не мога въобще да разчитам на него ... "/
По фонда сме с мъжки фактор ако има значение някакво. За мен няма. Катто е тою можеше и да съм аз. И да общо взето сме 24/7. От работа вкъщи от вкъщи наработа
Лично аз например бих предпочела сама да си избера гранитогреса, мебелите и пердетата и никой да не ми се бърка и да ми дава мнение.
Ти щом искаш той да участва, определяте ден, в който ще се ходи за гранитогрес. Дали ще се срещнете пред магазина или първо ще си отидете вкъщи, или в обедната почивка ще го вместите е въпрос на организация. Важното е той да знае, че в този ден и час вие сте заети с ваши задължения и всякакви хорски работи остават на заден план. Ако не може да ги изпълни - сори, чуждите хора да си се оправят. И така - всеки ден. Да помага на жена си, не на комшиите.
Ангажирай го повече, изисквай от него да участва, ако не се сеща - ти му давай задачи. Явно има доста свободно време за да може да търчи и да оправя хорските проблеми. При кого ходи между другото? Да не се окаже колежка някоя дето не може да си смени крушката в спалнята?
Ти щом искаш той да участва, определяте ден, в който ще се ходи за гранитогрес. Дали ще се срещнете пред магазина или първо ще си отидете вкъщи, или в обедната почивка ще го вместите е въпрос на организация. Важното е той да знае, че в този ден и час вие сте заети с ваши задължения и всякакви хорски работи остават на заден план. Ако не може да ги изпълни - сори, чуждите хора да си се оправят. И така - всеки ден. Да помага на жена си, не на комшиите.
Ангажирай го повече, изисквай от него да участва, ако не се сеща - ти му давай задачи. Явно има доста свободно време за да може да търчи и да оправя хорските проблеми. При кого ходи между другото? Да не се окаже колежка някоя дето не може да си смени крушката в спалнята?
Еиииии зор с тая другата жена. Нито е колежка абе с две думи няма друга жена. И да вметна "примера с гранитогреса беше метафора просто".
Както и да е.
Наистина благодаря за мненията. Горе долу отсях повечето важни неща. Някои правилни други не чак толкова. Но ми беше полезно да видя чуждата гледна точка за да мога да взема крайно пешение
Както и да е.
Наистина благодаря за мненията. Горе долу отсях повечето важни неща. Някои правилни други не чак толкова. Но ми беше полезно да видя чуждата гледна точка за да мога да взема крайно пешение
Добре де, виждаш един човек, влюбваш се в него и .... вземаш да го ПОПРАВЯШ. Ами нали ти се влюби в него точно такъв?
Говориш и настояваш той да е някакъв, какъвто не е или в твоя случай да спре да е това, което е.
Не искам да те обидя, но още преди брака се държиш с момчето така сякаш е длъжен да обикаля и гравитира около теб. Сякаш раздаваш заповеди и нареждаш кое как да бъде и той само СЛУШ
. А спри се о време.
Говориш и настояваш той да е някакъв, какъвто не е или в твоя случай да спре да е това, което е.
Не искам да те обидя, но още преди брака се държиш с момчето така сякаш е длъжен да обикаля и гравитира около теб. Сякаш раздаваш заповеди и нареждаш кое как да бъде и той само СЛУШ
. А спри се о време. 
Отчасти има общи черти с ММ. Проблема е РАБОТОХОЛИЗЪМ. Такива мъже не се заглеждаш по други жени, че даже пренебрегват и своите. Те не се чувстват пълноценни ако не дадат всичко от себе си на работното си място. Харчат цялата си енергия там, а вкъщи биват изтощени до краен предел. Плюс това се занемаряват от липса на време. Проблемът малко се обостря ако постоянно му дуднеш на главата. Според мен отидете на романтична почивка и поговорете когато е в добро настроение.
Алмира много си права. Между другото преди той не беше такъв. Човека в когото се влюбих беше друг човек ,сега гледа неговата и на хората градинката а нашата обща не. Никого не искам да променям. И да в началото се поддържаше сега ходи като ..... да не казвам. Преди беше 65 кг сега е станал.... ужас. И да прекаленото внимание към други маловажни неща ме дразни. Аз като не мога да разчитам на него. А ти как търпиш твоя мъж?
Алмира много си права. Между другото преди той не беше такъв. Човека в когото се влюбих беше друг човек ,сега гледа неговата и на хората градинката а нашата обща не. Никого не искам да променям. И да в началото се поддържаше сега ходи като ..... да не казвам. Преди беше 65 кг сега е станал.... ужас. И да прекаленото внимание към други маловажни неща ме дразни. Аз като не мога да разчитам на него. А ти как търпиш твоя мъж?
Познавам хора, които си намират всевъзможни ангажименти , само за да забавят прибирането си в къщи.
Не казвам , че е така и у вас.
Въпросът ти в темата е, можеш ли да разчиташ на него , а според мен правилният е-съвместими ли сме с този мъж като темперамент и очаквания .
Според мен авторката буквално е смачкала бъдещият си съпруг. Във всяко едно отношение! Който на каквото си постеле, на това лежи.
Сега, понеже станаха доста темите като тази, ще кажа следното:
Това е все едно да срещна аз някой много готин тип, с който ми е хубаво, забавно, страхотен секс, да не говорим - след скоро приключила връзка, абе всичко е 6. Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него. И се оказва в един момент, че човекът е от село, има родители там, къща с градина и животни. И изидинпът започва да ми налага да ходим на село ката уикенд, да копам, да плевя, да поливам, да храня пилци и да правя компоти. Да, ама аз съм градско момиче, дето мама и тате са ме гледали като писано яйчице и за мен тея неща са пълен абсурд. И що да не изляза с приятелки на кафенце или да спя до обяд, а тоя очарователният ме кара да копам. Ми няма да стане! И оттам почвам да не съм му толкова симпатична вече, а той на мен още по-малко. Отношенията се обтягат бавно и полека, готиният секс никакъв го няма, очарователният вече го виждам само като див селски бек и се чудя къде съм гледала, като съм се събрала с него.
Е това става в тези истории, в които се срещат двама души от два различни свята, с два различни темперамента и начин на живот. И единият започва да се опитва да променя другия. Ама понеже това е мисия невъзможна почти, се разваля двойката.
Акшули, историята, която разказах горе е истинска, но до "Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него". Имах такъв човек в живота си, когато бях на 20г., но достатъчно трезво прецених ситуацията и навреме се разделих с него. Иначе щеше да се случи продължението.
Хубав ден!
Това е все едно да срещна аз някой много готин тип, с който ми е хубаво, забавно, страхотен секс, да не говорим - след скоро приключила връзка, абе всичко е 6. Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него. И се оказва в един момент, че човекът е от село, има родители там, къща с градина и животни. И изидинпът започва да ми налага да ходим на село ката уикенд, да копам, да плевя, да поливам, да храня пилци и да правя компоти. Да, ама аз съм градско момиче, дето мама и тате са ме гледали като писано яйчице и за мен тея неща са пълен абсурд. И що да не изляза с приятелки на кафенце или да спя до обяд, а тоя очарователният ме кара да копам. Ми няма да стане! И оттам почвам да не съм му толкова симпатична вече, а той на мен още по-малко. Отношенията се обтягат бавно и полека, готиният секс никакъв го няма, очарователният вече го виждам само като див селски бек и се чудя къде съм гледала, като съм се събрала с него.
Е това става в тези истории, в които се срещат двама души от два различни свята, с два различни темперамента и начин на живот. И единият започва да се опитва да променя другия. Ама понеже това е мисия невъзможна почти, се разваля двойката.
Акшули, историята, която разказах горе е истинска, но до "Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него". Имах такъв човек в живота си, когато бях на 20г., но достатъчно трезво прецених ситуацията и навреме се разделих с него. Иначе щеше да се случи продължението.
Хубав ден!
Добре де, виждаш един човек, влюбваш се в него и .... вземаш да го ПОПРАВЯШ. Ами нали ти се влюби в него точно такъв?
Говориш и настояваш той да е някакъв, какъвто не е или в твоя случай да спре да е това, което е.
Не искам да те обидя, но още преди брака се държиш с момчето така сякаш е длъжен да обикаля и гравитира около теб. Сякаш раздаваш заповеди и нареждаш кое как да бъде и той само СЛУШ. А спри се о време.
Говориш и настояваш той да е някакъв, какъвто не е или в твоя случай да спре да е това, което е.
Не искам да те обидя, но още преди брака се държиш с момчето така сякаш е длъжен да обикаля и гравитира около теб. Сякаш раздаваш заповеди и нареждаш кое как да бъде и той само СЛУШ
. А спри се о време.
Първо не съм градско момиче. По професия съм агроном. Градината е моя и аз съм инициатора да я направим. Тъй има земя аз градина нещата са общи и по сходно от това здраве му кажи. Казах и в началото едва ли съм го смачкала защото обикновенно правим това което той иска. Моля админ да изтрие темата за което се извинявам но не позволявам някои да изопачава нещата както не са. Аз мисля че обясних всичко и уточних в поста си. Няма значение. Благодарна съм все пак на смитлените съвети които получих
Сега, понеже станаха доста темите като тази, ще кажа следното:
Това е все едно да срещна аз някой много готин тип, с който ми е хубаво, забавно, страхотен секс, да не говорим - след скоро приключила връзка, абе всичко е 6. Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него. И се оказва в един момент, че човекът е от село, има родители там, къща с градина и животни. И изидинпът започва да ми налага да ходим на село ката уикенд, да копам, да плевя, да поливам, да храня пилци и да правя компоти. Да, ама аз съм градско момиче, дето мама и тате са ме гледали като писано яйчице и за мен тея неща са пълен абсурд. И що да не изляза с приятелки на кафенце или да спя до обяд, а тоя очарователният ме кара да копам. Ми няма да стане! И оттам почвам да не съм му толкова симпатична вече, а той на мен още по-малко. Отношенията се обтягат бавно и полека, готиният секс никакъв го няма, очарователният вече го виждам само като див селски бек и се чудя къде съм гледала, като съм се събрала с него.
Е това става в тези истории, в които се срещат двама души от два различни свята, с два различни темперамента и начин на живот. И единият започва да се опитва да променя другия. Ама понеже това е мисия невъзможна почти, се разваля двойката.
Акшули, историята, която разказах горе е истинска, но до "Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него". Имах такъв човек в живота си, когато бях на 20г., но достатъчно трезво прецених ситуацията и навреме се разделих с него. Иначе щеше да се случи продължението.
Хубав ден!
Това е все едно да срещна аз някой много готин тип, с който ми е хубаво, забавно, страхотен секс, да не говорим - след скоро приключила връзка, абе всичко е 6. Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него. И се оказва в един момент, че човекът е от село, има родители там, къща с градина и животни. И изидинпът започва да ми налага да ходим на село ката уикенд, да копам, да плевя, да поливам, да храня пилци и да правя компоти. Да, ама аз съм градско момиче, дето мама и тате са ме гледали като писано яйчице и за мен тея неща са пълен абсурд. И що да не изляза с приятелки на кафенце или да спя до обяд, а тоя очарователният ме кара да копам. Ми няма да стане! И оттам почвам да не съм му толкова симпатична вече, а той на мен още по-малко. Отношенията се обтягат бавно и полека, готиният секс никакъв го няма, очарователният вече го виждам само като див селски бек и се чудя къде съм гледала, като съм се събрала с него.
Е това става в тези истории, в които се срещат двама души от два различни свята, с два различни темперамента и начин на живот. И единият започва да се опитва да променя другия. Ама понеже това е мисия невъзможна почти, се разваля двойката.
Акшули, историята, която разказах горе е истинска, но до "Заслепена от чара му и очевидните му екстри, заживявам с него". Имах такъв човек в живота си, когато бях на 20г., но достатъчно трезво прецених ситуацията и навреме се разделих с него. Иначе щеше да се случи продължението.
Хубав ден!
По-точно от това няма накъде!!!
И аз през подобна история съм минала и истината е тази, на който не му харесва може да си живее в заблуди, ама смисъл никакъв
