Да живееш със свекърва?!

  • 23 165
  • 289
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 66
Мерси за отговорите на всички от някои които ми стана адски гадно и ме накарахте да се чуствам като едно нищожество,виновна за всичко...нека това да ми е вината че искам да съм спокойна и щастлива за да сме добре всички...

# 241
  • Мнения: 7 325
Това, което искаш е чудесно, обаче трябва да го осъществите двамата с мъжът ти, не роднините му. Това се опитахме да ти обясним в темата ти, а не че си нищожество.

# 242
  • Мнения: 6 978
Ама Гугъл как ще ремонтират апартамент, който не е техен и може никога да не е?

Под наем докато си съберат пари за техен. Ако някога наследят нещо да го правят каквото искат.
Но за сега им трябва самостоятелност и да се напаснат като семейство.
Напълно съм съгласна с теб, но не вярвам, че ще идат под наем някога. Мамин златен не иска да излезе от апартамента на мама, какво остава да иде под наем. Затова този вариант ми се вижда по-добрия от възможните 2.

Ванеса, вместо да се чувстваш гадно, премисли собствения си поглед над нещата малко по-критично и се замисли дали не искаш прекалено много от другите. Да си възрастен и да създадеш семейство означава да поемеш отговорност за живота си и да си имаш едно наум: че да, може понякога някой да ти помогне с нещо, но никой не ти е длъжен на всяка цена, камо ли да правиш сметки на чужди заплати били те високи в чужбина или ниски у нас. Това да си щастлива и спокойна зависи от мъжа ти и теб самата.

# 243
  • Мнения: X
Така е, Гугъл! Изцяло.

Проблемът за мен е в мъжа и в очакванията на авторката. Не виждам как ще са щастливи като семейство когато мъж на 36 с жена и дете държи да са при тате докато мама бачка да ги издържа всички в чужбина.

 Бих говорила с него и сложила излизането под наем за важна стъпка в живота ни или бих говорила със свекърва си и бих заминала и аз с детето уж при нея да работя. Ако маминият реши да ги последва, да работи, да им осигури нормално съществуване и да си живее самостоятелно с жена си и детето то бих останала в този брак.

Иначе ще си го оставя да си живее в детската стая, която не е надраснал и бих се върнала при родителите си докато не си намеря добра работа стигаща за гарсониера, градина за детето и стегнат, но достоен живот за детето и мен.

Отделно като виждам къде живея не бих правила и дете, но това вече не е валидно, защото детето е налице и нещата са доста по-сериозни именно заради това решение.  Peace

Последна редакция: пт, 07 апр 2017, 23:27 от Анонимен

# 244
  • Мнения: 1 384
Ванеса,би ли отговорила на въпросите ,които съм задала в последния си пост........за да са ясни някои положения.

Всеки иска спокойствие,но нека да не е на чужд гръб.Simple Smile

# 245
  • Мнения: 28
Мерси за отговорите на всички от някои които ми стана адски гадно и ме накарахте да се чуствам като едно нищожество,виновна за всичко...нека това да ми е вината че искам да съм спокойна и щастлива за да сме добре всички...
Не мисля, че някой тук е имал за цел да те кара да се чувстваш нищожна. Но е хубаво да осъзнаеш, че не си героиня от приказка и вълшебни феи няма. Ако искаш нещо да се промени към по-добро сама трябва да го направиш. Варианти винаги има, ако човек е трудолюбив и усърден. Но не може да разчиташ на другите да те спасят, да ти дадат жилище, да те издържат. Истината е, че нито ти, нито мъжът ти сте деца и е хубаво да поемете нещата в свои ръце. Няма лесен начин, не може просто да очакваш, че ще ти дадат на поднос, апартамент, издръжка, а защо не и нова кола?!
Приеми всички коментари по-горе като съвет, спри да чакаш и почни да действаш!

# 246
  • Мнения: 19 196
Възрастните хора са много привързани към домовете си. Баба ми, която почти не можеше да се обслужва, я взехме у нас да я гледаме едната зима, не спря да мърмори, че искала да си живее в къщата, ние да ходим там я гледаме. Предполагам, че на самия дядо може да не му се иска да отиде в чужд дом да живее, щом е сравнително здрав и подвижен все още. Възможно е и да не гори от желание да му се натресе внукът със семейството си при него.

# 247
  • Мнения: 5 508
Мерси за отговорите на всички от някои които ми стана адски гадно и ме накарахте да се чуствам като едно нищожество,виновна за всичко...нека това да ми е вината че искам да съм спокойна и щастлива за да сме добре всички...
Да си спокойна и щастлива за чия сметка? За сметка на свекърите, на дядото, а може би и на други?
Меко казано това е адски егоистично и то щом става дума за възрастни, а не за деца, които не могат да си разделят играчките ...

# 248
  • Мнения: 22 036
Ванеса, всички това искаме, но не очакваме друг да ни го осигури. Ако апартамента на дядото е малък, явно няма да можете да се пренесете там, но не виждам защо тропаш с крак при това положение. Свекърите ти не са длъжни да правят каквото и да било за вас. Те вече достатъчно са направили. Вие за три години можехте да посъберете пари и да се изнесете на квартира, а ако не ви изнася, просто ще си търпиш положението. Поне наистина започнете да спестявате, докато имате лукса да живеете някъде безплатно.

Пеперудата е  Crazy.

# 249
  • Мнения: X
Мерси за отговорите на всички от някои които ми стана адски гадно и ме накарахте да се чуствам като едно нищожество,виновна за всичко...нека това да ми е вината че искам да съм спокойна и щастлива за да сме добре всички...
Трогателно. Но вината ти не е, че искаш да си спокойна и щастлива, а че искаш друг да ти осигури и плати спокойствието и щастието.

# 250
  • Мнения: 5 508
Чудно, какво ли ще стане ако на свекърите им кипне и им покажат вратата? Аз на тяхно място бих го направила още преди появата на бебето, най-вече ако половинката на детето ми е материалистка, решила да 'смуче' от мен и мъжът ми, че и нагло да тропа с крак като не й се даде желаното. Пращам я при родителите й, като е възпитана така нека те й подсигурят дом, че и синковеца ще пратя с неяза да види и тя, и родителите как е да си от другата страна ...
Деца нямам, но ако някога детето ми има подобен начин на мислене ще считам, че съм се провалила като родител  ooooh!

# 251
  • София
  • Мнения: 6 000
Мерси за отговорите на всички от някои които ми стана адски гадно и ме накарахте да се чуствам като едно нищожество,виновна за всичко...нека това да ми е вината че искам да съм спокойна и щастлива за да сме добре всички...

Щастието си, Ванеса, всеки трябва да гради сам. Когато е семеен, заедно с партньора правят всичко по силите  си, за да осигурят щастие на себе си и малолетните си деца.
На 30 годишни пергиши /както казваше баба ми едно време/ никой не е длъжен. При това сте здрави и прави.
Аз четейки този форум започвам да се плаша. Има твърде много теми от хора, които смятат, че родители и роднини са им длъжни и докато се взират в съчката в окото на другите, не виждат гредата в своето око ooooh!

# 252
  • София
  • Мнения: 24 839
Дам, заради нежеланието си да даде подробности, авторката ще го отнесе и вместо мъжа си. Mr. Green


# 253
  • Мнения: X
Дам, заради нежеланието си да даде подробности, авторката ще го отнесе и вместо мъжа си. Mr. Green
И без да дава подробности, авторката се представя като пълен гьонсурат. Няма нужда да дава подробности за мъжа си. Даде достатъчно- наближаващ 40-те Мунчо, който е наврял жена си в бившата детска стая в очакване дядо му да се изнесе от апартамента си или да пукне, а женицата му да  си трае, докато Мама Му се бъхти в чужбина да ги издържа.

# 254
  • Мнения: 3 819
Ще пусна и аз една сълза за Ванеса.
Само трябва някак си да пренебрегна факта, че нареждаше колко злобни и завистливи са съфорумките.
След това обърна плочата и вече е многострадална Геновева, защото прочете неща, които не ѝ изнасят.

Общи условия

Активация на акаунт