ох, не мога да се стърпя!Тази приказка е от ma-mabg
Една приказка по цигански :
"Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му се ражда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма токлу грозен - смърт. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И за тва кат дошли феите на кръщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той казал:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга със едно шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси ! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото Фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчито, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - веднага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и става най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва кат го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали се сещаш, Мемет ? Тва кат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почва да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварят в един кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили един кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика :
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същия мумент да са изнасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше се збужда, дееба и киликандзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма ?
- Любоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, напрао сасипва горкото кралица. Не могло да преживее тва майчинската сърце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава един принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Бил алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало кво добара – и живо и умряло. И некои му викали”Некрофил”, ама на него му било през .... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа сас времето по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А, де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша : “Ррръъъъъмх – хъъъъъъъъърф” . Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе ? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва , любофта. И са фърлило на земята и копа. И изкопва кофчега, И таван продупчило един дупка на необходимия место , и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс.
От ужас очито му изфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адее, раздават принцове ! – и му са фърля и докат още не са опраил го ... така. И , чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича се осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба.
“Ебагомайката, колко пих фчера бе ?” и си мисли, че друго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса , и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво и фаща и го надупва. И после тръгва да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето ? – и тоа като са ядосва, и трааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, и после пак – траас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така.
И принца си мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И от тогава са опрай.
И така...”
Една приказка по цигански :
"Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му се ражда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма токлу грозен - смърт. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И за тва кат дошли феите на кръщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той казал:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга със едно шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси ! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото Фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчито, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - веднага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и става най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва кат го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали се сещаш, Мемет ? Тва кат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почва да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварят в един кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили един кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика :
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същия мумент да са изнасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше се збужда, дееба и киликандзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма ?
- Любоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, напрао сасипва горкото кралица. Не могло да преживее тва майчинската сърце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава един принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Бил алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало кво добара – и живо и умряло. И некои му викали”Некрофил”, ама на него му било през .... нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа сас времето по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А, де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша : “Ррръъъъъмх – хъъъъъъъъърф” . Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе ? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро... тва , любофта. И са фърлило на земята и копа. И изкопва кофчега, И таван продупчило един дупка на необходимия место , и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс.
От ужас очито му изфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адее, раздават принцове ! – и му са фърля и докат още не са опраил го ... така. И , чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича се осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба.
“Ебагомайката, колко пих фчера бе ?” и си мисли, че друго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса , и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво и фаща и го надупва. И после тръгва да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето ? – и тоа като са ядосва, и трааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, и после пак – траас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така.
И принца си мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И от тогава са опрай.
И така...”
хАнатолий и той на компутера сложен! Снимка му виждам по-горе! Мъж ми бре, мангала му с мангал! 
Глей го, моя той! Собствения ми сциган,по беззъбата смивка го познаам! Хубавец, а? 
пък после 
