Бюджет във връзката/семейството

Аз имах предвид най-вече класическото развитие в кариерата (това естествено зависи и от професиите). Млад специалист без опит започва напр. На 800 лв. по специалността си,но в перспективна фирма. Доказва се,поема повече задачи, следи нещата в областта си,изявява желание да посещава курсове,сам се учи он-лайн и след 2 години вече е с по-висока заплата (или сменя фирмата, ако там няма възможност за развитие).  Ако си от малък град, търсиш развитие в по-голям. Не седиш сервитьор, ако си висшист, а се целиш в работа по специалността, дори да е ниско платена в началото.  Ако образованието и сферата не предполагат висок доход или мислиш как да ги сменяш, или планираш варианти за почасова допълнителна работа (ако знаеш език - преводи,уроци по езика, в Сф много се търсят хора за гледане на дете за 2-3 часа и т.н.Но устойчивото надграждане в една област е много по-ефективно дългосрочно от почасова неквалифицирана работа. И Светецът е прав,че ако семейството си остане например с 1200 лв. общ доход в голям град,както и да пестят просто ще си живеят в лишения.  Естествено трябва да има баланс,но от описаното, нито един от хората в двойката не е прахосник.

От самото начало сме с общ бюджет. Не сме си го поставяли за цел, просто така се случи. Приятелят ми не е скръндза и изобщо не го интересува какво, колко и къде харча. Аз обаче съм доста разумна и не пилея безцелно. Парите ни стоят на едно място и всеки си взима, колкото му трябват. Плащаме сметки и стоков кредит, и се опитваме да заделяме по някой лев за евентуална почивка. Завиждам на всички вас благородно, за възможността да ходите по няколко пъи годишно на почивка. Надявам се след време и ние да успяваме Все още сме под 30 и сигурни доходи нямаме. За жалост в града ни заплатите са ниски и буквално оцеляваме в някой от месеците..

Много лесно.  Веднъж месечно правя голям пазар - всичко трайно и замразено за месеца. Козметика, аптека, препарати, от храната - ориз, захар, боб, леща, брашно, макарони, олио, зехтин, оцет, месо (2 кг свинско, 2 тарелки пиле, 3 кг кайма, които замразявам), подправки. От по-малотрайните пазарувам на два пъти в месеца за по две седмици - прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, лук, моркови и картофи. Всичко това от хипермаркет.
През ден-два от кварталните магазинчета пазарувам пресни плодове и зеленчуци, хляб и бира. 2-3 пъти в месеца риба от рибарско магазинче.

Различно всяка година. Стараем се да имаме едно ''дълго'' чужбинско море от по 16 дни, или 2 такива, както беше миналата година. Останалите почивки/екскурзии са по три, четири, пет дни. Я на планина или кратко море, я за някой концерт - както сега през април до Прага, за концерта на Дейв Матюс.

Това е нашият модел. Добър, лош, на нас ни харесва. Познавам хора, които пътуват за кеф много повече, познавам и такива, които изобщо не мърдат от София, не поради липса на финанси, а защото не желаят. Някои, като майка ми, казват, че са се напътували. Конкретно в нейния случай е вярно 

Докато изчета темата, тя се напълнила и затова отг 2 стр. по-късно.

Давам примери как:

1. При нас ако искаш да си купиш примерно White Tiger скариди, ги има само на опаковки по 750г, други не се предлагат. Цената им на кг е 30 или 40 евро. Ако искам да си направя за вечеря зелена салата с няколко скариди на човек, трябва да купя пакета за 27-8 евро и салатите, които тук също не са всичките на ниски цени. Подобна салата в заведение в никой случай няма да е 15 евро, т.е. 2 за 30. Не говоря за скъпарско заведение, разбира се, сигурно някъде и за 30 ще я сервират, но, нали, не е това темата. Същото, впрочем, може да се каже за повечето морски дарове.

2. Октопод пресен, когато има, бяха към 15-17 евро опаковката с 3 пипала, някъде за 2 предястия количество, 200-300г, не помня. В гръцки ресторант недалеч от нас (че онзи ден точно търсих), 200г октопод с някаква зелена салата бяха към 10-11 евро. Пак ще излезе по-евтино.

3. Суши - да си купя маринован джинджър, нори, истинско уасаби (или поне паста с частично истинско уасаби) + ориза за суши и рибите ще ми излезе повече, отколкото да идем на All you can eat Sushi или пък да поръчаме по една тарелчица за всеки.

Сигурно и др примери има, но има как в заведение да е по-евтино. Все пак те поръчват от някои неща огромни количества, няма как цените да са като за покупка на дребно. Разбира се, има и обратните примери. Зависи от точните продукти, които използваш.


По темата - май сме най-близо до модела на bombolino.
Пазарувам... м/у веднъж седмично и веднъж на 2 седмици, както ми се ходи в магазина...

Откакто почти не купувам подобни, пазаруването наедро ми се обезсмисли.   
Месо-веднъж седмично, като оставям 1 кг за готвене за деня, другото в камерата.
Плод/зеленчук-всеки ден, мъжа ми на връщане от работа минава през пазара.
Хляб-домашен, брашно веднъж месечно-голяма торба.

И аз съм като Уиш-не заделя ли парите предварително, гаранция, че ще заминат по "предназначение".   

Затова, първо се заделя една сума, останалото покрива разходи и глезотии.

Да, но заведението си начислява печалба плюс заплати на персонала. Просто няма как да е по-евтино, освен ако не искаш да плащаш сама на себе си, че си сготвила. 
Като купиш 750 г скариди - ще замразиш останалите и ще имаш за 10 салати занапред.
Твоето е мислене на парче, а не за месеца.

Перилни и консумативи пазарувам на промоция, така че нямам разписание.

Аз без леща и ориз не мога. Това са единствените неща, които умея да готвя и които от дете обожавам. А, и грах  

Хахаха, относно пазаруването  и храненето навън ние сме най-близо до модела на chrissy
Не смятам нашия модел за оптимален за всички, но пазаруваме по малко всеки ден или се храним навън. У нас разбира се има макаронени изделия и ориз винаги, но вечер решаваме какво ни се хапва и купуваме продукти или излизаме навън и хапваме.

Е, ясно, че е така, аз така и правя , но ако няма да изядеш 750г скариди, защото не обичаш или искаш само да опиташ какво е това, е друго. Има пък хора, които не приемат да се замразяват неща, само пресни консумират. Та той ще сготви нещото веднъж и останалото ще хвърли...

Има и фактора, че не всеки може да направи яденето като в ресторанта. Аз съм обработвала примерно въпросните скариди, но майка ми, например, няма да знае какво им се чисти и готви. Съответно ако баща ми или тя искат искат да опитат, по-добре да си ги поръчат навън.

Или пък скумрия - не искат да я готвят вкъщи, че осмърдява орталъка. Ядат на морето.

Т.е. може да ти е по-евтино вкъщи, но по други причини да го ядеш навън нещото.

Това е безспорно, едва ли някоя от нас е шеф-готвач, та да направи абсолютно същото. Говорим за всекидневно ядене, човек може веднъж в месеца да си угоди на душичката, но едва ли някой всеки ден яде скариди и октопод, ако е финансово притеснен.
Не съм фенка на яденето на боклуци, за да пестя за дрехи и заведения, но не приемам и подхода "да си изядеш и ушите" и да не остава за по-съществени неща, напр. здравословни проблеми.
Златната среда му е майката, разбира се - по моите и на ММ разбирания.
И не е лошо човек с претенции за прясна храна да си дава сметка, че ресторантите работят със замразени продукти.

И ние доста се поотпуснахме и се отчаях, че почти нищо не се спестява. Но ходим на почивка поне през 2 месеца, а това лято ще направим 3 морета(в 4 и 5 зв.хотели). Така че спестяванията са за сметка на начина на живот. Все пак ще ви прочета и от есента затягаме коланите!

А защо трябва да се спестява 

Моите притеснения са от оставане без работа.Също така и недай се боже се наложи операция,лечение...

Защото утре може да те изритат от работа, да претърпиш злополука и да се наложат непредвидени разходи, да те ограбят, да се строши колата...
Ако имаш около себе си хора, от които може да вземеш заем - ОК, но невинаги е така.
Да те завлече човек, на когото си станал поръчител