Как предпочитате да ви обслужват в заведенията и магазините?

В магазин не обичам да ме преследват продавачките.
В заведенията обичам да минават и да ме питат всичко наред ли е, искам ли още нещо и прочие, щото ако не минават, после трябва да махам като луда и да чакам по 10 минути да ми обърнат внимание, за да си поискам сметката. Иначе обикновено не си искам десерт, като ми предлагат 

Собственикът почти винаги се смята за алфата и омегата на ренторантьорството, и щом е решил, че нещо ще стане на неговата, няма никакъв смисъл човек да се хаби да говори с него. А и защо да му отваря очите, нали затова е собственик - да умува, да решава, да си носи рисковете. А ако действието се развива в курорст, просто забравИ - той е на принципа ден година храни и не го интересува клиентите да се върнат.

И аз така ще заявя на следващата досадница, която ми се навира през пет минути д ами предлага какво ли не.

Оставете хората на спокойствие, когато се хранят и общуват, не е нужно да им се завирате  непрекъснато. Те не са в детската градина, за да ги подпитва леля Марче  - ама, Пипе, я сега да видим как ще хапнеш една лъжичка, да ти дам още една. Досадно е!

Никога не давам бакшиш на такава досадница, или плащам с карта до стотинка.

Последната ми неприятна случка е от една къща за гости, където със сигурност няма да се върна отново. Персонала в ресторанта явно се състоеше от роднини на собственика. Като започна от там, че чакахме да дойдат да ни вземат поръчката, чакахме, докато ни сервират, чакахме да донесат безалкохолните, оказа се също така, че половината неща от менюто липсват и накрая свършим с това, че сервитьорките се вихреха на дансинга под ритмите на чалга песньовките, просто останах без думи. И накрая естествено чакахме да ни бъде донесена и сметката. Под "чакахме" имам предвид повече от 10-15 минути. Ами не, благодаря за такова обслужване.

Ще я освободя по-.бързо, ама не защото съм напоръчала сто неща и съм ги изгълтала като гъска     , а най-вероятно защото съм размазала чинията в лицето на досадната сервитьорка и съм си тръгнала ядосана, за да не се върна никога.
Ако това е целта, да, ще бъде постигната.
Ако съм решила, че ще ям пържола и салата, няма сила, която да ме убеди "Ама какви са ни прекрасни тортите/пастите/кремчетата....!" и няма да поръчам, ако ще да й се изприщи езика от предлагане.

Досега е било веднъж, но нямам никакви скрупули да сиктирдосам и следващата досадница да не ми се мярка пред очите, докато не ми потрябва.
Като искат да правят големи обороти, да си обучават персонала да "разчита" вида клиент и да подхожда индивидуално и персонално към всеки.А не все едно клиентите са наредени на конвейр и да прилагат еднакъв подход като към пилци, окачени на куки.

Миналата година наехме апартамент на морето за почивката. Не знам дали това влиза в категорията обслужване, тъй като все пак е от частно лице и не става дума за магазин или ресторант. Така ни обслужиха, че вече не смея да опитам нещо такова отново!
Първо, оказа се, че едната от стаите не влизала в цената (нещо, за което не бяхме предупредени при предварителните разговори чрез имейли и по телефона) и собственичката си виси там през част от времето,като естествено, ползва тоалетната и банята. Второ - имаше един ключ за нас (няколко души - наели сме две спални и все пак не сме стадо - като излезе някой, другите или трябва да стоят да го чакат, или да стоят на отключено - както казах, госпожата беше там само през част от времето, предполагам, че през деня е била на работа). Трето - периодично се разваляха: казанчето на тоалетната (не спираше, след като се пусне), лампите (те пък не светкаха винаги, но веднъж хвърлиха искри), душа в банята - едва се отвърташе и след като го отвъртяхме, кранчетата започнаха да капят...
На снимките, а и на пръв поглед всичко изглеждаше добре. Надявам се някой да я е подпалил тая, през изминалата година (или да е паднал блока - но ако е, щеше да се чуе по новините).

Сега мисля да ходим на къмпинг...

Еми не е за всеки тази работа, това че не се изисква специално образование, не значи че може всеки да я върши.
Търговията си има тънкостите, има хора направо като магьосници така ще те заговорят и омаят, няма нито подведен, нито притеснен да се чувстваш. Само портфейла ти ще е притеснен.
Има хора, на които просто самото общуване с хората не им се отдава, съответно няма как да вършат работа, свързана с общуването правилно.

Анди, примерът ти с колите (Паджеро е моделът между другото) е изклщчително неверно представен. Първо не са се провалили и моделът беше на едно от първите места по продажби и второ, да, името означава чекиджия или нещо подобно, но те никога не са се продавали под това име там, т.е, търговецът си е проучил пазара.

Доста олекват аргументите, когато веднъж, два, три пъти се вижда, че просто се хвърлят ей така някакви твърдения, които не почиват на нищо.

Аз още не съм срещала омайващ консултант или по-скоро те са срещнали мен    
Мъжът ми например е от притесняващите се, които ще се почувстват задължени да купят след цялата плеяда обяснения и разяснения.
Аз излизам още я началото, защото не обичам да слушам и да разговарям(непознати де и в магазините). Дори да искам да си купя конкретната стока, няма да го направя.
Те не са виновни, че има такива бурсуци като мен, но предполагам, че имат достатъчно верни клиенти и хора, които харесват да им обясняват и да ги омайват.
Аз съм от тези, които сами проучват, за да не се налага да питат и да влязат, купят и излязат. Пък ако е по интернет-идеално.
Та има фирми/хора, които отговарят и на такъв тип клиенти. Ние пазаруваме храна главно по интернет, една от причините е тъпканицата в съпермаркетите.
Мъжът ми си мечтае да идва камион пред вкъщи, пълен със закачалки и дрехи вътре(които предварително е избрал в сайт), сам да си мери, да си купи каквото иска и камионът да си замине.
Иначе, най-кошмарното обслужване в заведение съм имала в един от моловете, някакво кафене със сладоледи и сладоледени специалитети. То не става въпрос и за стил на обслужване, а си беше грубо и невъзпитано.
С 3 приятелки избирахме от меню, сервитьорката се бешв облегнала на съседна маса, гледаше ни и щракаше с химикалката.  Една от приятелките ми си избра мелба и сервитьорката каза"Това не е най-добрият избор , който може да направите в живота си"   и още някакви реплики. Досега не бяхмв сядали там, нито нещо особено сме казвали при сядането. Просто ни мразеше по принцип.

Продавачките в по-марковите магазини в моловете са с някакви сбъркани представи за света около себе си - държат се все едно си им длъжен, стоките им са безценни и само като ги докоснеш, може да им направиш нещо, освен това демонстрират превъзходство - човек ще си каже, че като работят в скъп магазин, са постигнали някакъв житейски връх...

Услуга ви е направила сервитьорката, кажат ли ти- това не е най- добрия избор, или няма да ви дам това, или разгледайте още все пак. Обикновено се опитват да Ви предпазят от избора.
Особено в м-н за месо като кажеш 1 кг от това, и като ти каже "сигурна ли си", бягай надалече от избора си.

Suzuki е марката, а модела е бил Pagero, за САЩ и Латинска Америка е променен на  Suzuki Montero, поради значението на думата.

Айде и ти в кЮпа, Митсубиши е марката  . Дори и във форум е редно да си проверявате информацията, защото има хора, които и ще ви се вържат.

Сузуки, Мицубиши,  в 7 зарана, всичко е еднакво 
И да, така е, Мицубиши е.

Ами не е, когато оборваш или спориш е необходимо поне да си подготвен с факти, да не говорим, че ценовия диапазон на двете марки е значителен.