Как да реагирам на това поведение?!?

Каквото и да е ,не сте на една вълна и като си се помусите и помълчите още известно време ,ще си опротивеете съвсем скоро.

Това е и моето мнение.

Не мисля, че е такава ситуацията... Но дори да беше такава, то пак не е редно веднага да се разсърди, тя самата каза, че той е ангажиран по време на работа, съвсем нормално е да има случаи, в които не може да се обади точно на часа или дори да загуби представа за времето. И като влезе в чата и види, че вече са му сърдити, пак съвсем нормално е да не се обяснява по много, особено, ако често се случват тези мурафети.
И аз съм го правила този номер, особено след изморителен ден, не ми е до чатене изобщо, изключвам нета и до там, но пък винаги предупреждавам отсрещната страна. Не знам, според мен някъде жестоко се разминавате като мислене и представи за отношения и комуникация, сама си прецени струва ли си да се бориш. 

След всеки следващ пост на авторката, оставам с още по- големи впечатления, че искат да я разкарат.
Наистина ли сте на 30 +? Какви са тия инфантилни отношения?
От януари пишеш сте заедно във връзка.Каква по- точно връзка? Че ти едно искаш, то май друго ще излезе.Това че ти е казал, че те харесва е било преди да се опознаете, сега ми прилича на отегчен човек, който не мисли да се съобразява с теб и не иска сериозна връзка с теб.Дори ти е подсказал че иска да се разделите, ама кой да чуе..

Лека и неангажираща връзка в неговите очи!? При такива "коматозни" състояния, заради които да се дразни после... 

То монетата има две страни ,ако въпросната жена е някаква превзета кифла и се сърди буквално от нищото и вечно няма угодия и на най - добрия мъж ще му писне .Може просто да не иска да влиза в конфликт при положение ,че знае каквото и да каже винаги ще излезе,че нещо не е направил както трябва .Няма как да знаем за какво се сърди авторката и дали е основателно. Трябва малко повече информация според мен не може да се каже дали само в мъжа е проблема .Не е приятно да вадиш едва ли не думите му с ченгел ,но винаги има две гледни точки .Дали плусовете в този човек са повече от минусите му. И моя мъж не е от най - приказливите напоследък ,но пък тръгнем ли са се караме не мълчи

Много се втеляваш, Авторке. Всичко е наред.
Остави го повече да диша. Мъжете никак не обичат да им се нарушава зоната на комфорт. Понякога се правят леко на лудави, ако искат просто да си останат сами или да ги оставиш на мира.
Колкото повече показваш тревожност, свръхзагриженост, изпадаш в подробности, толкова повече се прибират в себе си.
Опитай да се занимаваш със себе си и следвай собствените си усещания без много, много да се фокусираш на неговите. Когато нещо не ти допада, харесва, смяташ го за неправилно, не го казвай мимоходом, между другото или мрънкащо. Така е дразнещо. И не е нужно всеки път да изказваш на глас всяко съмнение.
Говоря от личен опит. С моя човек съм го преживяла. Колкото повече го натискам, търся разговори, обяснения, ако пък и емоции повече вкарам, отсреща се пускат кепенците.
Не ви познавам като хора, вероятно имате и особености като характери, но като цяло усещането, че отсреща човекът очаква от теб определено поведение, подсъзнателно те кара да се съпротивляваш и вероятно затова той млъква.
Ако нещо ме дразни, притеснява мен, изчаквам и ако премине в тенденция, чак тогава го заявявам открито, спокойно и каква е моята гледна точка. (е, не винаги ми се отдава без емоции, ама то и ефектът от такива ситуации не е благоприятен, така че учим си уроците).
За всяко нещо да се обсъжда се забива твърде в битовизми и в един момент все на единия ще му писне.
Ако държиш на него в перспектива, дай му шанс, сменяй тактиките и виж какво го отпуска и прави спокоен (разбира се, без това да те ощетява или напряга). Ако въпреки всичко е такъв характерът на човека, решаваш дали те устройва теб, готова ли си на такова общуване или продължаваш с друг човек.
И по-уверено, момиче, с толкова колебания винаги ще си тревожна.

Няма значение за какво са споровете. Важно е как се действа, за да се разреши даден проблем. Мълчанието с дни си е чиста манипулация, опит да се вмени вина у авторката и после да му играе по свирката. За да съществува една връзка, са нужни компромиси и от двете страни. Сега, ако не могат да изгладят дребни проблеми, как ще решават сериозните проблеми, ако станат семейство?
Авторката трябва да си реши дали иска такава връзка, в която вечно ще трябва да се извинява и вечно тя да прави първата крачка за помирение.

20 дни ни вест, ни кост от него. Сериозно ли смяташ, че всичко е наред?

Какво имаш предвид под "дребни" неща? Ако наистина са дребни, като, че не ти е писал 5 часа или, че е бил зает и е отменил среща и ти му правиш фасони на всяка втора седмица, че и очакваш той да се извинява, и аз ще искам да се спася.

Зависи и на какви години сте де и каква ви е заетостта, но аз от моята камбанария, не бих понесла някой да ми диша непрекъснато във врата.

На 16-20, бих се побърквала сигурно, но и тогава ангажиментите са различни.

Не знам....
Монетата има 2 страни -да!
Не казвам, че съм права само аз и единствено аз.
Явно различно схващаме отношенията и кое е нормално и кое не.
Може и доста добре да го изиграл откъм чувства, до като сме били заедно....и да му е писнало..
Не ми разсъждава вече - за това пуснах темата тук - за да чуя безпристрастни мнения и Ви благодаря за това!

Малко ми е трудно да си представя на 30 години те първа да се впускам в някаква си връзка и да се занимава на дай ми куклите на ти пърцалките. Хората на тези години гледат вече две деца и създават свой дом .След една определена възраст човек до толкова свиква да е сам ,че после е доста трудно да намериш някога и то без никакви косури .На 30 години най малкото вече трябва да се е отиграла една жена и да не позволява на някой си мъж да си играе така с чувствата й.За мен е непонятно жена да седи и да чака мъж дали и ако я потърси.Трябва да си доста глупава ,за да не можеш да въртиш мъж както на теб ти е изгодно .

В общия случай на темата с поведението на мъжа.
В случая с необаждането – това са лични неща, може да има различни варианти. Човекът да е "отебал", недай си Боже да му се е случило нещо, да е извън страната, да се прави на интересен, да не държи на нея.
Това авторката ще прецени сама, дали да потърси този човек и да изясни ситуацията или да го остави да изчезне ей така от живота ѝ.
Коментирах нагласите ѝ.

Наистина ли някои смятат, че написаното е безобидно и не си заслужава да му обръща внимание? Такова поведение е вбесяващо, да не говорим, че човек се и притеснява доста какво може да се е случило, и освен това говори и за пренебрежително и неуважително отношение. Малко от малко пък, ако те интересува даден човек, ще намериш начин да му кажеш, че си жив поне, ако не друго. Обратното не е редно, още повече пък после да си сложиш сърдитата муцка и ципа на устата, обвинявайки другия, че е поискал обяснение. И да се надуеш и да чакаш да те потърсят и да ти се извинят, при все че за теб явно не е проблем да се отнасяш кофти с другия.

Щом до сега не я търси според мен вече не му е до нея и темата с безсмислена Тази връзка за мен е край