Пускам тази тема, защото смятам, че за да се промени нещо, първо трябва самите ние да променим очакванията си. Провокирана е от многото мнения по повод инфекцията в Тина Киркова, че това били нормални неща, неизбежно и т.н.
Аз лично положих усилия да отида да раждам извън България, защото ме е страх от българските болници. И то не защото съм любител на лукса. Ето нещата, от които ме е страх и които смятам, че не са нормални:
-да нямам достъп до бебето си през цялото време. Не мисля че е нормално да ми го взимат и да го носят някъде, без да знам къде и без да мога аз или бащата да иде с него. Има начин бебето да е в същата стая с майка си през цялото време и аз искам за себе си този вариант.
-да се дават на мен и на бебето лекарства, вода, мляко, храна, ваксинации, антибиотици и т.н. без да бъда уведомена предварително. Освен когато случая е спешен и животозастрашаващ (което е голяма рядкост) смятам, че тази практика е не само неприемлива, но и престъпна.
-да се предполага по презумпция, че ръцете на болничния персонал са стерилни. Постоянно ми разказват познати как акушерките им стискали гърдите, пипали бебетата и т.н. Дали си мият ръцете м/у стискането на вашите гърди и тези на съседката по легло? И ако да, то къде си ги мият? И дали си мият ръцете м/у всеки 2 бебета, които докосват? И защо винаги се смята, че ако някъде има някаква инфекция, то тя е пренесена от майката или бащата на бебето? Все едно родителите никога не си мият ръцете. Тук ще кажете, че като сте раждали е имало много мръсна ромка в стаята. Да, но за да се пренесе бактериална инфекция от нея или нейното бебе до вас и вашето бебе някой трябва да пипне нейното бебе или гърди и след това вашите. Предполагам, че самата майка не би го направила.
-майката да е принудена да ходи и да се моли да и кажат какво става с бебето и. Смятам, че майката е единственият човек, който има право да взима решения за детето си. И доктора трябва ПЪРВО да поговори с нея и да и обясни какво се случва и след това да лекува бебето.
-болничния персонал да се държи грубо с родилката. Смятам, че точно в такъв момент човек има нужда от помощ, а не от грубо отношение. Смятам, че на болн. персонал му се плаща за да се грижи за пациентите и всеки един от нас като отиде в болница е клиент, който си плаща. И заслужава подобаващо отношение.
На мен лично ми е все едно дали ще спя на пода и ще се мия със студена вода, стига за мен и за бебето ми да се грижат добре. Но от сега съм в ужас дали като дойде време да раждам второ дете ще намеря болница, където да се чувствам спокойна.
Споделете дали ви се струва, че аз не съм в ред или и вие мислите като мен. Има ли и други неща, които бихте променили в болниците?
Аз лично положих усилия да отида да раждам извън България, защото ме е страх от българските болници. И то не защото съм любител на лукса. Ето нещата, от които ме е страх и които смятам, че не са нормални:
-да нямам достъп до бебето си през цялото време. Не мисля че е нормално да ми го взимат и да го носят някъде, без да знам къде и без да мога аз или бащата да иде с него. Има начин бебето да е в същата стая с майка си през цялото време и аз искам за себе си този вариант.
-да се дават на мен и на бебето лекарства, вода, мляко, храна, ваксинации, антибиотици и т.н. без да бъда уведомена предварително. Освен когато случая е спешен и животозастрашаващ (което е голяма рядкост) смятам, че тази практика е не само неприемлива, но и престъпна.
-да се предполага по презумпция, че ръцете на болничния персонал са стерилни. Постоянно ми разказват познати как акушерките им стискали гърдите, пипали бебетата и т.н. Дали си мият ръцете м/у стискането на вашите гърди и тези на съседката по легло? И ако да, то къде си ги мият? И дали си мият ръцете м/у всеки 2 бебета, които докосват? И защо винаги се смята, че ако някъде има някаква инфекция, то тя е пренесена от майката или бащата на бебето? Все едно родителите никога не си мият ръцете. Тук ще кажете, че като сте раждали е имало много мръсна ромка в стаята. Да, но за да се пренесе бактериална инфекция от нея или нейното бебе до вас и вашето бебе някой трябва да пипне нейното бебе или гърди и след това вашите. Предполагам, че самата майка не би го направила.
-майката да е принудена да ходи и да се моли да и кажат какво става с бебето и. Смятам, че майката е единственият човек, който има право да взима решения за детето си. И доктора трябва ПЪРВО да поговори с нея и да и обясни какво се случва и след това да лекува бебето.
-болничния персонал да се държи грубо с родилката. Смятам, че точно в такъв момент човек има нужда от помощ, а не от грубо отношение. Смятам, че на болн. персонал му се плаща за да се грижи за пациентите и всеки един от нас като отиде в болница е клиент, който си плаща. И заслужава подобаващо отношение.
На мен лично ми е все едно дали ще спя на пода и ще се мия със студена вода, стига за мен и за бебето ми да се грижат добре. Но от сега съм в ужас дали като дойде време да раждам второ дете ще намеря болница, където да се чувствам спокойна.
Споделете дали ви се струва, че аз не съм в ред или и вие мислите като мен. Има ли и други неща, които бихте променили в болниците?
), за да изразя цялостното си усещане по случая, провокирал и тази тема и положението у нас и за да не преповтарям отново. Цитатът е моя постинг по темата на лелята на малкия страдащ Дариан от вчера:
). 
