Как и кога обяснихте на децата си за непознатите и как да се пазят от тях? Разбраха ли ви, ефект имаше ли от разговорите ви?
Вчера по спешност се наложи да поговорим по-сериозно с големия ми син (почти на 4) за лошите чичковци, непознатите, как да се пази и как да внимава. До сега бяхме маркирали само въпроса, но съвсем леко. Не искам децата ми да растат в страх, а и тук където живеем е супер спокойно и без особени опасности място.
Случката която провокира разговора е следната: В трамвая в ранния следобед почти няма хора. Аз съм с двете деца, с гръб към един мъж, седнал на около 2 метра от нас. По едно време ми се стори нещо необичайно, докато се оглеждах през прозореца и мернах бегло мъжа. Някак прекалено разсеян беше, но не му обърнах внимание. Докато големият ми син ме попита "Мамо, тоя чичко защо ми се плези и ми намига?" . Пак се обърнах, човека демонстративо заби поглед навън. Като бях с гръб към него, бебето също го гледаше вторачено, явно им правеше енергично някакви знаци зад гърба ми.Майчинският ми инстинкт моментално проработи и сигнализира че нещо не е наред. Слязохме на първата спирка с повече хора наоколо, седнахме и обясних надълго и нашироко за лошите непознати. Гледах да съм възможно най-ясна и най-спокойна, да не травмирам излишно детето.
Не знам какви са били намеренията на мъжа, наясно съм че педофилите и престъпниците избягват да се издават в присъствието на родителите, вероятно случката е била съвсем безобидна. Просто тя беше провокацията, катализатора, стимулатора за по-подробни обяснения по въпроса.
Не искам да коментирате случката, трябва ми Вашия опит по въпроса - кога и как обяснихте и говорихте по тази деликатна тема с децата си. Иска ми се хем да не са прекалено подозрителни към непознати, хем и да успяват да се пазят , доколкото е възможно. Как обаче?
Вчера по спешност се наложи да поговорим по-сериозно с големия ми син (почти на 4) за лошите чичковци, непознатите, как да се пази и как да внимава. До сега бяхме маркирали само въпроса, но съвсем леко. Не искам децата ми да растат в страх, а и тук където живеем е супер спокойно и без особени опасности място.
Случката която провокира разговора е следната: В трамвая в ранния следобед почти няма хора. Аз съм с двете деца, с гръб към един мъж, седнал на около 2 метра от нас. По едно време ми се стори нещо необичайно, докато се оглеждах през прозореца и мернах бегло мъжа. Някак прекалено разсеян беше, но не му обърнах внимание. Докато големият ми син ме попита "Мамо, тоя чичко защо ми се плези и ми намига?" . Пак се обърнах, човека демонстративо заби поглед навън. Като бях с гръб към него, бебето също го гледаше вторачено, явно им правеше енергично някакви знаци зад гърба ми.Майчинският ми инстинкт моментално проработи и сигнализира че нещо не е наред. Слязохме на първата спирка с повече хора наоколо, седнахме и обясних надълго и нашироко за лошите непознати. Гледах да съм възможно най-ясна и най-спокойна, да не травмирам излишно детето.
Не знам какви са били намеренията на мъжа, наясно съм че педофилите и престъпниците избягват да се издават в присъствието на родителите, вероятно случката е била съвсем безобидна. Просто тя беше провокацията, катализатора, стимулатора за по-подробни обяснения по въпроса.
Не искам да коментирате случката, трябва ми Вашия опит по въпроса - кога и как обяснихте и говорихте по тази деликатна тема с децата си. Иска ми се хем да не са прекалено подозрителни към непознати, хем и да успяват да се пазят , доколкото е възможно. Как обаче?
.
... дето "си пипаше много, много па*ката и тя накрая изпусна нещо бяло...".
