- Публикувана: 22 юли 2023, 22:53 ч.
- Последно мнение: 8 май 2024, 18:26 ч.
Вече не знам какво да правя с този шофьорски курс, моля за съвети!
Пък и то голямата икономия.....!
При всички случаи е по-голяма отколкото каране на "газ-спирачка" - ускоряване до светофара и после скок на спирачката. Отпусната газ и спиране с моторна спирачка с превключване на по-ниски предавки си е класика. Да не говорим за спускане по наклон. Този уикенд бяхме в Копривщица и на връщане с толкова спускания колата даде много нисък разход. Ма то компютърът директно си показва как при движение по инерция консумацията става нулева.
Ситуацията се случва при вече взета книжка, примерно 2 години след това, на опреснителен курс, в моята лична кола. Опасното беше, че бях инструктирана да се влача с опасно ниска скорост по главен път, докато останалите участници в движението ме изпреварваха с 40 - 50, все едно съм спряла.
Аз затова се чудя колко време е валидността на листовките. Взех си ги от първия път и без грешка, та ако реша някой ден да възобновя практиката, поне да не карам пак теория. Засега не ми се занимава, но ако съм на друг акъл, ще мина на автоматик.
Какво да кажа...
Взех книжка миналата година, след взети двойни часове по мое желание и две късания на кормуване - първото не реагирах на време на един решил да изкарва без да види, че има кола на пътя, та изпитващият се намеси преди мен, втория път заради заобикаляне на дупка от което навлязох в насрещното - нямаше коли, но все пак е нарушение, особено на изпит. Третият карах толкова предпазливо, че го изкарах извън нерви, но нямаше обективна причина да ме скъса.
От както взех книжка съм карала сумарно пет пъти, само по ненатоварени пътища, и далеч не в града, и откровено казано, всеки път толкова ме е шубе, и всеки път ставам такова кълбо от нерви и напрежение, че вероятността да направя простотия на пътя, или пък да реагирам неадекватно на простотията на някой друг нараства неимоверно. Живее ми се. Мисля, че и на другите им се живее също, затова, въпреки книжката - продължавам да съм в ролята на багажа.
Та, ако се разпознаваш в описанието, колега - по-добре зарежи. От всяко дърво свирка не става, от всеки човек - шофьор също.
Взех книжка миналата година, след взети двойни часове по мое желание и две късания на кормуване - първото не реагирах на време на един решил да изкарва без да види, че има кола на пътя, та изпитващият се намеси преди мен, втория път заради заобикаляне на дупка от което навлязох в насрещното - нямаше коли, но все пак е нарушение, особено на изпит. Третият карах толкова предпазливо, че го изкарах извън нерви, но нямаше обективна причина да ме скъса.
От както взех книжка съм карала сумарно пет пъти, само по ненатоварени пътища, и далеч не в града, и откровено казано, всеки път толкова ме е шубе, и всеки път ставам такова кълбо от нерви и напрежение, че вероятността да направя простотия на пътя, или пък да реагирам неадекватно на простотията на някой друг нараства неимоверно. Живее ми се. Мисля, че и на другите им се живее също, затова, въпреки книжката - продължавам да съм в ролята на багажа.
Та, ако се разпознаваш в описанието, колега - по-добре зарежи. От всяко дърво свирка не става, от всеки човек - шофьор също.
Според мен не че не става шофьор от теб, просто не си имала достатъчно желание да се научиш. Аз се чувствах по абсолютно същия начин, буквално ми се е гадело преди да седна зад волана и съм молила приятелка да ме смени, но това не ме спря да искам да се пречупя и да стана по-добра.
Моят инструктор беше страхотен. Единствената ми забележка към него беше, че ме научи по грешен начин да спирам - първо съединител, после спирачка, а то трябва в обратната последователност, но това го научих няколко години по-късно......
Вероятно Вашият инструктор Ви е научил така в някоя пряка и/или предвид ниските учебни скорости и може би за конкретната ситуация е бил прав. Но, наистина, и другото трябва да се знае.
С тия разказани теории и практики дали помагаме с нещо на автора - надявам се, че да. За мен шофирането е съвкупност от познаване на теория и правилник + управление на автомобила (чисто технически) + преценка на ситуацията. И ако за някои от тези компоненти, освен практика и личен опит, друго не може да помогне, то за другата част от нещата, и суха теория + чужд споделен опит могат да са от полза. Отначало е трудно, когато човек обмисля всяко движение. В един момент нещата се автоматизират, и даже понякога човек се замисля, ако трябва да обясни нещо как точно го прави.
Да покараш ти.