Дете от анонимен донор- какво да кажа

Можеш практически да кажеш истината, само с малко изкривяване - че е било летен флирт с човек, с когото после никога не сте се виждали и не знаеш къде е.

Ще кажеш истината, разбира се. Така или иначе ще я научи от някой друг. Все някой около теб знае как са се случили нещата. А и дори никой да не знае... искаш цял живот да живее в лъжа за произхода си ли?

Кажи истината. Направила си стъпката, а те е страх от истината? Детето има право да знае. Имай предвид, че е по-добре да научи от теб, а не от чужди хора.

Притеснява ме факта че където живеем детето има право да знае кои е бил донора когато стане на 18. А човека може разбира се да не иска контакт и става по голямо разочерование...

Поела сте риска, това е. Щом има право да го направи, само ще си реши детето. Не може да решавате вместо него.

Не може ли да му кажете, че е заченат инвитро и не знаете кой е баща му? Всъщност не е ли точно това истината? Вие ще знаете ли точно чий материал ще ползвате?

Тя сигурно няма право да знае, но детето ще има такова право, когато стане на 18. И все пак, докато стане на 18 има много време, достатъчно, за да му се обясни и развие капацитет да разбере, че може да остане разочарован/а.

Е... не го разбирам този закон. Тя няма право да знае, но детето й на 18, ако наруши правото й и вземе, че й каже кой е???
Ако разбера кой е неизвестният ми баща, бих казала на майка ми.

Да... разликата е, че ако знае кой е преди да стане на 18, сигурно може да го тормози с дела и опити да го прави баща, да плаща издръжка, и тн.
(не авторката конкретно, а по принцип)

Освен истината, няма какво друго да кажете. Една лъжа води след себе си още 100. А и много ще пострада доверието помежду ви.
Мисля, че е съвсем редно да се разкрие донора след определено време. Все пак е заложено в човешката психика да искаме да знаем корените си. Не случайно хората дори на преклонна възраст издирват роднини.... Иначе ще се измъчва цял живот,  най-трудно поносимо е незанието. Ще вижда във всеки мъж възможен донор.

Това  не е възможно. Донора е анонимен и няма как да стане. Всеки донор дава съгласие или не съгласие ако се роди дете то да се свърже с него при пълнолетие но нищо повече и това е защитено от закон.
По скоро не ми се иска да кажа че съм ползвала донор и детето да се разочарова ако не може да се свърже с него

Напълно възможно е. Има всякакви луди, и ако съм аз, разбира се, че ще искам да запазя анонимност поне до 18г на детето.

Няма ли социален работник, който да Ви посъветва как да кажете истината по подходящ начин? Ще обясните на детето още щом започне да разбира, че сте взели сама решение да го има на този свят. Някои родители взимат заедно решение, това е Ваше. Баща му не знае, не защото е тайна, а защото той само е помогнал детето да се роди. Но не е истински баща, като в други семейства. Трябва да кажете истината. Не може да има лъжи между майка и дете.

Ясно.
Ами тогава... поема се риска.
При всякакво забременяване - инвитро, естествено, от известен и любим баща, летен флирт и т.н. има риск от отхвърляне, непризнаване, лишаване от наследства и други несгоди.
И нейното, както и останалите деца, може да се сблъска с нещата от живота.
Колко хора, заченати в нормални семейства, се срещат след години с доведени братя, сестри, втори бащи или майки и се справят с новата ситуация. Така и нейното. Ако тръгне да търси баща си след 18 години, трябва да знае, че може да не успее да си го издири, а като го издири, може да не се радва на бащина любов. Но може и да се сдобие с голямо задружно семейство с други по-малки братя и сестри и да бъде щастливо и благодарно, че е потърсило и другия си родител.

Е, не се ли замислихте върху това? Все пак това не е просто нещо, да отидеш и да си купиш сирене от магазина, това е нещо, което се обмисля.

Абсолютно. Поема се риск, после “леле, какво стана…”

Колкото и да го мислиш, не е лесно да се каже. Винаги ще звучи неприятно.
И аз мисля, че може да се обсъди с психолог, и да се намери най-подходящият начин да се поднесе информацията.

Ами това не е фактор да нямам дете просто искам да чуя и няколко мнения разбира се че мислих преди това 😊

Детето от малко ще започне да се чуди къде е татко му. Ще задава наивни въпроси, още преди да се е научило, че трябва да се държи тактично. Майката ще има възможност да пробва различни версии.
В някакъв момент детето ще порасне и ще знае, че е заченато от непознат донор. Не от баща си, а от донор. И може би няма да тръгне да го търси.
На 18 това дете може да живее и в друга държава, с двама родители, може междувременно в детството му да се е появил друг баща...
Щом жените могат да раждат от неизвестни донори, значи трябва да има решение за изненадите, които животът поднася на всички.

Жените имаме право да вземаме свои решения и това е чудесно когато касае САМО нашия живот.
Авторката да се замисли тя как би се почувствала ако беше от анонимен донор.
Не от летен флирт, не като някоя моминска непланирана радост, а от напълно непознат.
Сега как да му кажа, ей така - не ме е грижа как ще се справиш, ти нямаш баща, не го знам кой е, просто исках да имам бебенце и да към като другите и затова ти никога няма да си като другите, ами оправяй се.

Доста странно изказване.....значи според вас всички жени тук които не могат да имат деца и някои мъже които също не могат да имат не трябва да станат никога родители защото това засяга и някои друг (детето).  Това че едно дете има един родител не значи че ще се оправя само.
На мен лично не би ми пречило това и дори да бях осиновена не бих се интересувала от друг освен от тези които са ме отгледали.

Оф не.
Но за това се мисли когато се взема решението за дете.
И не, няма аз предпочитам там нещо си,  защото всяко дете, всеки човек иска да знае кой е, кои са  родителите му.
Това е толкова първично и няма как са стане  модерния свят да го заличи.

Но аз не се оплаквам изобщо нито съжалявам за решението си и разбира съм мислила доста  .Просто ми беше интересно дали има и други родители в подобна ситуация да споделят опит нали за това е този форум

Може и да има други родители, но те ще са предимно семейства, в които съпругът не може да има деца и вземат такова решение. Но не мисля, ме ще тръгнат да споделят с непозната жена.

Детето вече е заченато, късно е за "за и против", да не говорим, че вече се изтърка.

Аз мисля, че трябва да кажете истината. Това с починалия баща е доста гадно. Ще ви разпитва постоянно за него. Един ден ще се оплетете. Ами ако иска да отидете  на гроба?
Не са хубави тези неща.
Обяснете му как седят нещата. Кажете му защо сте решила така. Все пак по-добре да сте забременяла от тестван донор, а не от случайно срещнат. Даже така ще разбере колко труд сте положила да го  имате, а не е грешка.
На мен лично би ми било много по спокойно да знам, че баща ми е тестван и риска да съм наследила нещо е минимален. А, не че е някакъв, който е преспал с майка ми и е изчезнал. Какъв е ? Що е? Помислете и какъв пример давате с този вариант.

Истината и само истината.Чистата съвест е най-удобната възглавница нощем.
Още от мъничко му говорете, че всички семейства са различни и вашето се състои само от вас двамата.
Като порастне достатъчно, че да осъзнава, че все пак за да се е появило трябва и баща, му кажете, че толкова силно сте го желали,  че сте отишли на лекар и там в лабораторията...нали там по детски ще измислите нещо.
А когато стане зрял човек ще е чувал за донори и такива неща и ще може да ви разбере.

Аз познавам едно такова дете, много е красиво, интелигентно. Майката му е казала, както казва истината  и в обществото.

Истината. Всичко друго е лошо.
Моята история е подобна. Със съпруга ми имаме дете от донор, защото той не може да има деца. Един ден, когато детето порасне достатъчно, ще обясним истината. Донорът, който бяхме избрали, не желае да разкрива самоличността си, и няма как да го търси след време. Аз лично вярвам, че когато няма тайни и информацията е искрена, човек спира да рови и да търси. Ако имате нужда, консултирайте се с детски психолог като наближи. Децата са много умни и усещат много неща, без да е нужно да им се казват. Желая ви успех и не се тормозете излишно. Не се знае, докато порасне, може да има татко в живота си. Пожелавам ви щастие и много здраве

Кажете истината, а именно, че толкова много сте искали детенцето, толкова много, че сте се решили на тази стъпка. “ Ти си най-обичаното дете на света и затова дори и по този път, реших да те има, да се грижа за теб, да те обичам  и да сме много щастливи двамата”. Това е истината всъщност. Аз мога да ви напиша само Браво! Защото създаването на човешки живот е най-прекрасното на света. Толкова много деца живеят изключително лошо, защото и на двамата родители не им пука грам; живеят дори без нормални средства за храна, какво остава за нещо повече. Толкова много деца имат ненормално детство, нещастливо,  а уж са били искани и от двамата си родители. Действието ви е от любов, а тя е повод не за притеснение, а за гордост. Създаването се случва по един или друг начин, но важното е после отглеждането и обичта, която ще дадете на детето.

Анита, ти си направила своя осъзнат избор и си щастлива с това решение. Тоест, ти имаш достатъчно ясно обяснение за себе си. Защо това обяснение да не е добро за детето? То е логично, основателно и резултатът е човешки живот, което е много хубаво.
А онзи човек е дал семенце, направил е добро и не се знае нищо повече за него, освен, че е един добър човек.

На детето му е важно да разбере, че е дошло желано. Отговаря му се толкова, колкото то може да 'обработи'. Например, ако то попита "Защо другите деца имат баща?", според мен трябва да му се отговори, "И ти имаш баща, но той не живее с нас".

На децата трябва да се казва истината, защото след години те спират да са деца, но връзката с майката е добре да се запази добра и открита, базирана на доверие и истина.
Не виждам да е трудно да му се обяснява, че има баща, но той не живее с вас, защото е бил добър човек (надали е лъжа) и е решил да помогне на една непозната жена да сбъдне най-голямата си мечта и да стане майка на едно прекрасно дете.
Най-малкият ни син е от донорска яйцеклетка и говорим открито за това у дома. Той още е малък и не разбира, но вече е чувал историята за себе си и вярвам, че ще приема нормално тази част от историята си. Да, различно е, защото аз съм го родила, но това не променя фактите, че една прекрасна жена е дала частица от себе си, за да ни направи негови родители.
Радвай се на детето си и не му създавай легенди. Реално истината е далеч по-хубава. Пък дали след пълнолетие ще потърси донора и дали донора ще поиска да се видят - няма особено значение сега. Още по-добре ще е, ако реши да се срещнат, да знае реално фактите и да е наясно какво представлява донорството, защото то не би трябвало да създава роднински връзки или да вменява задължения. То е човещина към нуждаещ се и от него се ражда нов живот, който да гради сам своето бъдеще.

Дали е добър човек също не знаем, сперма се дарява и за пари, и от мъже, които искат да се продължат генетично, но без да носят отговорност. Не бих лъгала, че е умрял, защото това води до други въпроси - от какво, няма ли роднини и т.н.

Да, може и за пари да е дарил, но за авторката е сторил добро и това е достатъчно на едно малко дете. Важно е да не го лъже. Това за парите с времето също ще го разбере, че е възможна опция, но пак ще е произлязъл добър резултат, щом има родено дете от това му действие.

За мен е добър, защото самият жест на даряването го прави добър. Може да са му платили, но каквото и да му платят, не струва, колкото човешки живот. Може да го е направил за себе си, може да е искал да се подължи генетично, но е извършил към някого добро. То има и др. начини да се продължи генетично и то по-лесни, защо да го тестват и т н., както има и др. начини да спечели пари, но той това е избрал.

Аз не знам точно какво казва закона за това, детето да узнае кой е донора.. защото с времето го промениха закона. Мисля, че 30 год. се пазят данните. Ако не бъркам, детето има право като стане на 18 г., ако иска, да узнае кой е. Но ако не му се каже, че е от донор, излиза, че правото, което му се дава, не може да се упражни.. Юристите най-добре биха коментирали.

Зависи къде е авторката.
У нас донорството е анонимно и единствената информация, до която може да се достигне, това е здравният статус и изследванията на донора (за определени генетично предавани болести). Има понякога информация за това какво е завършил, какво работи, на колко години е и колко признати деца има.
Доколкото знам няма промяна към разкриване на данните.
Авторката обаче писа, че е в държава, където детето има право на информация, стига донорът да е съгласен да му бъде предоставена. Предполагам, че тя е информирана дали конкретният донор е пожелал анонимност или е готов след години да излезе от анонимност.

Fever Ray, благодаря за уточнението. Препрочетох и постовете на авторката, пропуснала съм нещо.. тя казва, че в нейния случай донора е анонимен и това не може да се промени. Това обяснява защо тя не би искала да постави детето си в ситуация да търси някой, който по закон няма да може да намери..
Не можем обаче да знаем какви промени в закона ще дойдат, и то със задна дата, затова по-добре истината на детето, дори към днешен ден в страната, в която живее Анита, да е невъзможен достъпа до анонимен донор.

Преди около 10 год или повече гледах интересен юридически казус - италианско семейство с 25 годишен брак и 2 големи вече деца на 20-22 години. Делото е от съпругата за развод, причината, че мъжа й станал донор, а тя не знаела нищо за това. Когато пътувал командировка до Германия, открил, че може да стане донор, тогава закона поддържал анонимността на донора и той и за миг не се замислил, че един ден това би могло да се промени. Така и станало. Но след 18 години момиче от Германия пристига в Италия да се срещне с донора си. Шок за мъжа, за съпругата и децата.
Съдийката потвърди верността на фактите относно тази промяна в закона - обясни, че се е отчело едно нарушено право на децата от донорство да не знаят  произхода си, и е последвала промяната. Но мъжа не е знаел за нея. И съдийката питаше жената дали не е готова да прости, след като нямат друга причина за развод. Жената беше непреклонна, каза, че не знае още колко други деца могат да дойдат да го потърсят - мъжът й ставал няколко пъти донор.
Вероятно закона от тогава още веднъж  се е променил и вече в по-резервирана форма (чрез съда) може да се иска среща с донора.
Но тогава беше така. За съжаление и децата на този мъж не искаха да го видят.

Та си мисля, че донорството е акт, който замесва много хора. И най-добре е истината! Възможно е след години, ако детето на авторката търси донора, пак законът да дава право и на пожелалите анонимност да преценят още веднъж дали искат тя да отпадне - тогава детето на Анита би могло да срещне донора си. Както и обратното.
Поздравления Fever Ray за мъдрото решение във вашия случай!

Донора е анонимен за мен но детето когато стане на 18 може да отиде в агенцията в която се записват и регистрират донорите използвани в държавата( тук един донор може да дари само на 8 семейства) и да получи информация за това кои е той. На мен няма да ми кажат но на пълнолетното дете да.

Искрено се надявам донорството да остане анонимно, независимо дали става въпрос за полови клетки или за органи. В противен случай идеята му ще се промени и вероятно много потенциални донори ще се откажат да бъдат такива.
Поне това е личното ми мнение.
В такава ситуация много хора, които не желаят да стават родители, ще бъдат вкарани в тази роля, което не е редно. При осиновяване е различно. Да не говорим, че в семейства с двама родители "третият" съвсем става ненужен.

Споделям напълно казаното от вас и затова цитирах горния случай, особено при двама родители.
Но все пак дете, което е само с един родител, и не дай боже трудности, болест.. неша от този вид, ако няма и роднини по майчина линия.. такова дете остава лишено от възможността да има някого.

Чудесно Анита! Но ако детето не знае от вас фактите, агенцията ще го уведоми ли?
Говорете с детенцето още когато е малко и не се страхувайте!
Желая ви много здраве и късмет!

Когато бях малка, но не чак толкова, питах майка ми как стават децата и тя ме излъга.
Не дълго след това разбрах истината и впоследствие никога не съм споделяла с майка ми важни за мен и съкровени неща, защото й нямах доверие.
Така че на лъжата краката са къси, хващат те и се разочароват, че могат да ти вярват.
И най-грозната истина е по-добра от най-красивата лъжа, особено, когато си родител, авторитетна фигура, която не трябва да се изражда в лъжец, даже за дребните неща, камо ли за важните.

Не всеки иска да знае кои са родителите му.
По телевизията показват такива примери. Една жена беше осиновена и докато родителите й са били живи, не е искала да прави опити да търси истинските. След като те си отиват, също не изпитва желание. Не знае на какво ще попадне. Чувства се несигурна, лабилна и предполага, че ще са вече много възрастни, ако въобще са живи и може да е травмиращо и за двете страни.

Казвате истината на детето.

Синът ми също е заченат с анонимен донор. Знае го, както и знае, че никога няма да познава този донор. Към 9-годишна възраст темата много го вълнуваше и разпитваше. В момента си има други приоритети.

Тука повечето пишещи, нямат въобще и представа за какво говорят, тъй като за тях това са теории.
Аз правя ин витро с анонимни донори.
И да, вече горе долу знам какво ще кажа на мънието един ден, ако Господ реши да ми направи този подарък и ако то ме избере.
Живеем, в модерен свят, в който ин витро процедурите са вече нещо доста травиално.....
Толкова много клиники има и толкова стотици хиляди жени или двойки, просто някои си мълчат.
Така, че вие нито сте първата, нито последната с анонимен донор.
Просто е :
- прочетете малко литература и психолигия по темата
- имайте в предвид, че трябва да отидете и да се консултирате с един или с няколко специалиста, вероятно психолози, специализирани в това, да се прави дете с анонимен донор
- в клиниката, където сте го направила, най-вероятно има такъв специалист
- това не са срамни неща, днес репдуктивната медицина измества вече дори и естетическата, тъй като доста от мъжленцата ни, не знаят, че дори и изглеждащи добре или с хубава външност и тяло, спрматозоидчетата им са кой без глава, кой без опашка.....и най-смешното е ,че е масово мъжете да са с увредена сперма....
- и така, от научните списания , както и литература е написано, че това се казва на детето още докато е малко. После след ед колко си време пак се казва. Но с правилните думи.
- Например " Мама, много много много те искаше. И тъй като не успя да срещне татко, реши, че толкова много те иска, че ще си те направи самичка. Така, ти от една семчица започна да растеш в мен и после се роди ". Ти си мое, само на мен и аз те обичам колкото  всички хоооооора събрани заедно, та дори и повече ".

Нещо, такова, сега не мога да пиша, това, което аз съм намислила да кажа, но това е дълъг процес. Не се прави от днес за утре.

Но, без психолог, който да ви каже, на коя година първо това се казва, няма да се разминете.

И тъй като на няколко пъти ще сте му казала, то по някакъв начин ще си го сложи това нещо , някъде в главата и така.
Един ден, когато е готово - то ще дойде само към вас и то ще ви пита.

А ако се притеснявате за хорското мнение - това е пълен абсурд !!! Както и дали един ден осеменителя, би искал да се запозне с дете ви...
То ще е потготвено.

Доста сме в тази ситуация, почетете малко, не разчитайте само на бг мама, а има форуми , особено чужди, в които всико това е написано и то от години....

Смятам че това да го излъжете, ще бъде много егоистично и подло към това дете. На практика вие сте забременели, само защото вие го искате (в смисъл, че няма намесени съпруг, родители и тн) - в това няма нищо лошо, но това идва и с някои отговорности, особено предвид ситуацията. Детето няма начин да не му хрумне да търси баща си, ако няма много ясна информация кой е бил той. Няма да е честно то да не знае, че баща му е просто донор - едно такова криене сочи, че може би ви е срам от постъпката ви, което от своя страна подлага на въпрос готови ли сте за това с което сте се захванали. Знам че звуча адски грубо, но това са фактите.

Не звучите грубо - по-скоро сте " Право куме в очи ", което аз на мястото на авторката бих оценила и се замислила многократно.

За съжаление, има все още много жени, които не могат да се примирят, че бебета в днешно време се правят и по този начин и че той не е изолиран.
По-скоро бих се радвала на мястото на авторката, защото не всички имаме този късмет, а го искаме повече от всичко.

Моя приятелка има дете, с което се е сдобила по този начин. Никога не сме говорили директно по темата, но аз си предусещах. По едно време с недомлъвки започна да говори как нямала да му казва нищо за бащата на детето (което предполагам, че значи, че ще го лъже докрай, че е от донор), как била изпуснала възрастта да му каже и т.н. Не споделям вижданията й и въпреки че впоследствие историята, за която подозирах ми бе потвърдена - ще запазя тайната за себе си. Нямам правото да се мешам в тези неща.

Защо казвам това- светът е много малък. На кръщенето на детето се бях запознала с една възрастна жена, която бях видяла веднъж и така и не запомних. Не щеш ли след години започнах разговор с дама на детска площадка. От дума на дума, стана дума за това, че стига човек да иска - може да има дете по всички начини в днешно време и ми разказа историята на приятелката ми (като ми потвърди името на момичето и детето, когато попитах).

Какво искам да кажа- ако и други хора знаят, рискът детето да научи един ден е много голям. А тогава не само ще го заболи,  а и най-вероятно ще се отчужди от вас.

Моят съвет е да поговорите със специалист. Весела Банова е тясносвързан специалист по темата, която смятам, че би Ви дала уместен съвет в ситуацията. Уви, не зная къде работи сега.

Вашето отношение към темата ще определи отношението на детето. Ако от малко му внушите, че нещо в живота му липсва, то ще израсне с идеята, че е непълноценно и че трябва да запълни тази липса някак.

Според мен по-добрият подход е да не му обяснявате как във всяко семейство задължително има баща и майка, и то е ощетено по някакъв начин, и то в 21-ви век, когато това наистина вече не е задължително така, а да му разкажете за различните видове семейства и как се случват. Реално погледнато, то ще има познати деца с един родител или пък с еднополови двама родители, или отглеждани от други роднини.

Днес има много видове семейства и всички те могат да бъдат пълноценни. В този ред на мисли добавям и това, че немалка част от семействата с майка и баща не са пълноценни въпреки състава си. Не е важно какъв е съставът на едно семейство, а любовта, уважението, грижата и отношенията в него.
Има много детски книжки по въпроса, макар и на английски. Оттам ще почерпите добри идеи какво да кажете. Чудесна идея е да говорите с психолог, а може и за вашите собствени предразсъдъци да поговорите. Увереността на детето ви започва с вашата собствена увереност.

Изключително точен коментар. Радвам се, че има разсъждаващи хора. Както и широко скроени.
За жалост авторката се е покрила, което доказва, че не е много ок с това, да има дете от анонимен донор.
Дано да не е така и да успее да пребори този вид комплекс, който е абсолютно ненужен....

Аз от първия пост схващам, че детето вече е налице. Просто предстои да се роди. Ако авторката е имала колебания дали да има дете от донор или не, на този етап вече са безпредметни.

Все едно аз да се колебая - синът ми е вече почти тийнейджър.

Благодаря на всички за отговорите.
Може би трябва да коментират повече хора с личен опит а не свободни интерпретации на кои ли не. Никога не съм казвала че се колебая за донора нито че ще лъжа детето за него .. Живея в държава доста по разбрана от България в това отношение така че дори не ме интересува хорското мнение. Тук само един човек имаше с личен опит но по традиция всеки нещо да каже .....кои разбрал кои не за какво става въпрос.

Не знам дали визирате мен. Аз също очаквам дете от анонимен донор, което дете няма да има баща или бащина фигура, при това живеем в България и няма да се местим. Живот и здраве, по-натам ще има и брат/сестра от същия донор.

Ще обяснявам на детето как се е появило от най-ранна възраст, ще има детски книжки по темата, ще е по-наясно от възрастните извън вкъщи и ще е готово с добри отговори на нетактични въпроси.
Но няма да прекараме цялото му детство фокусирани върху идеализираната идея за баща, който не съществува дори в повечето семейства в реалността.

Познаваме лично няколко семейства с един родител, няколко с две майки, едно семейство с двама бащи, и едно семейство с един баща.
Детето ще има в обкръжението си приятели в подобна или същата семейна конфигурация, което, пак казвам, няма да е някакъв фокус на целия ни живот, а само пример за разнообразието, което съществува.

Ако имаш баща, който те обича, и ти го обичаш, и го изгубиш по някаква причина, тогава ще страдаш.
Но така само за идеята "баща", който никога не си имал, можеш да страдаш само ако майка ти те научи, че това е нещо супер необходимо и ти си лишен от него. Все едно да страдаш, че нямаш брат, а имаш сестра. Или пък, че нямаш братя и сестри.
Малко е непродуктивно да се насочва фокуса на детето в посока какво няма и то да си създава идеализирана представа за фигура, която в реалния живот едва ли би достигнала такава висока летва. В семействата, които познаваме, бащите (а и някои от майките) не я достигат.

По-скоро ще му насочим вниманието към това какво има и колко обичано, желано и обгрижено е.
Ще знае също така, че това е бил единственият начин то да се появи на бял свят, иначе щеше да е друго дете.
Не вярвам в теорията, че децата сами си избират родителите преди да се родят, но който вярва, може да използва и това, че така е трябвало да бъде.

Надявам се, че помогнах. Накратко, както за всичко останало, отношението на детето към нещо зависи от отношението на майка му, и начинът му на мислене се развива според насоките и обясненията на майката.

Поздравявам ви и двете за бременностите ви !!! Наистина поздраления !!!!

П.С имам конкретен въпрос към двете ви. След като сте вече бременни, би трябвало да сте разрешили вече този " проблем ".
За чужбина ок - бащино не трябва.

Но, какво се прави при двойно гражданство - или само българско ? Какво се слага за бащино ? Бях чела, че при съгласие на дядото откъм майчина линия, може детето да вземе неговото име ?
А ако няма такъв ?

Въпроси хиляди ???

Закон за гражданската регистрация
Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Имам късмета името ми да не става изобщо за бащино. Да бях Александра - Александров/а звучи перфектно. Но не. Името ми няма мъжки вариант и съм измислила бащино от корена. Ще се карам със социалната работничка, ако нещо ми спори и иска да сложи -ов/а на цялото ми име, то направо звучи смешно.
Съгласие от дядото изобщо няма да искаме за нищо, но знам, че много жени правят точно това, и си е идея.

Да, представям си ако майката е Роза, детето какво, Розов ли ще е ? Абсурдно е за някои имена.

Друг вариант е да родите в чужбина. Казвам го, защото в после тук записват каквито са имената в акта на раждане.

Моите деца се родиха извън България и много ме е яд, че не го знаех, защото ме питаха в регистъра дали да сложат и моята фамилия и аз отказах. (Мъжът ми е чужденец с много изчанчена фамилия и тук в България постоянно грешат имената на децата по документи).

Малко не го разбрах това. И аз съм с име, което трудно ще се преобразува за бащино, хахахаха.

Но нека да дам пример с такова, което ми се струва също трудно.

Например ако се казвам Милица, как щеми е детето ? Милицева / Милицев ? Това ми звучи много кофти.
Или Поля.
Полев ли ще е ?

Uncommon точно това имах в предвид.

Soray можеш ли да дадеш пример ?

Съжалвям ама като си го представих моето се пръснах от смях. Хахахахах

От Милица пак може Милев, но Полев наистина е абсурдно Вече знам, че моето име не е най-кофти за ситуацията, хаха.

Това може да ни послужи за напомняне да дадем на децата си, ако са момичета, имена, които някой ден да не им създават подобни проблеми

Децата, родени в чужбина, било с българско гражданство или двойно, се записват в България както са записани в чуждестранния акт за раждане. Синът ми няма бащино име. Има две собствени имена и моята фамилия с окончание за мъжки род. Когато се роди, имаше само българско гражданство. С двойно се сдоби миналата година - на десет беше вече.

Здравейте!
Тази година и аз обмислям дете с анонимен донор!
Бих искала, ако може,повече информация,в коя клиника/лекар се насочихте,как протича самата процедура,избора на донор.
Благодаря предварително:)

Ще имам дете (по мой избор)от анонимен донор. Какво е най добре да му кажа когато дойде времето? Не искам да ме обвини че нарочно няма баща или нещо подобно. Ако кажа за донора не искам да се вманиачи да го търси пък....мислех да измисля някаква достоверна история за починал баща но пък мразя да лъжа.
[/quote]

Аз не живея в България и едва ли бих ви била от помощ но във всяка клиника където правят инвитро могат да ви отговорят ..донори много и тук и в банки извън България зависи каква цена може човек да си позволи да плати


[/quote]

Здравей Ние се насочихме към Надежда. В андрологията има каталог с български донори. Ако искате чуждестранен донор, например от Криос, последните доставят донорския материал директно в болницата и там той се съхранява определен период, какъвто решите вие.

Ние избрахме чуждестранен донор, защото от болницата не можеха да ни гарантират и запазят материал от наличните им български донори за след време да направим брат/сестра, а ние държим на тази генетична връзка и ще имаме второ дете, живот и здраве. Дори за една година материалът може да свърши. Ако вие не държите децата да са от един донор или изобщо да имате второ дете, всичко ще ви излезе много по-евтино.
Също, ако правите ин витро, може и с една сламка да създадете много ембриони и така няма нужда да запазвате материал за след време.

В сайта на Криос избрахме донор по критериите, на които държим, и доставиха материала след няколко дни. Много лесно се работи с Криос, между другото, както и с Надежда. Организацията и комуникацията бяха отлични.

Благодаря 🩷

До авторката: Отношението ви към коментиралите е нападателно. Ако с такива нерви ще отглеждате и детенцето… Хората ви дават съвети, уважавайте ги малко. А и Вие сте писали във форум, търсейки съвети. И още нещо: Животът в България е супер, ако човек е достатъчно интелигентен и има личните качества да си го изгради. Чужбина винаги е чужбина и въобще не е по-хубаво, само във вашите илюзии е така. Някой ден ще го разберете. Не подценявайте всичко добро, което не можете да видите в страната ни, не сте повече от всички, избрали да живеят в България. В доста държави се чака месеци за преглед. И още много неразбории има, които ги няма в България. В нашата държава може да се живее чудесно, всичко си имаме, на прекрасна територия сме.  И не си мислете, че чуждите граждани са с идеален манталитет и много добрички, и психически стабилни, защото въобще не е така. Толкова депресирани нации има, че… Може да сме всякакви българите, но умеем да го живеем този живот, въпреки всичко.

Нито в заглавието на темата, нито в първия пост има указания, че трябва да пишем в темата, само ако имаме личен опит.
Освен това, какво означава личен опит? - Да пише само жена, чието дете е на 20-30-40 и повече години, за да разкаже как са се развили нещата при тях?
Успех с темата, но си дайте сметка, че е малко трудно ще се получи дискусия, ако в публичен форум търсите един-единствен ценен съвет.

Извинявайте, но какво общо има вашия коментар и възхвалите за България, със зададения въпрос ? В случая, темата не е дали в Бг е по-добре от чужбина или в чужбина е по-добре от Бг ?
Има си теми и дискусии насочени именно към тази тематика.
В случая, наистина смятам, че авторката беше написала, че не се чувства доста конфортно от това, че ще има дете от анонимен донор. След това настана дискусия, за това, че това не бива да е така. Дори се писа за бащино име на такова дете.
Но, темата е насочена към дете от донор, а не към България и чужбина ?

След това, тя написа, че си е много добре и че е ок с това си решение, макар, че звучеше по друг начин от нейният първи пост.
И изведнъж вие пишете за стандарта на живот в България и този в чужбина и за това кой е депресиран и кой не ???
Съжалявам, но както и да другата коментираща Есмее, определено тази тема е насочена, към хора, които са тръгнали или изживяли това да имаш дете от анонимен донор. Това се разбира директно и от самото заглавие на темата. Тя не е насочена към майки, които вече си имат деца по конвенционалния път !!!! Такива теми бол !

Ако не е написано, то индиректно се подразбира.
И определено темата е ориентирана, към основния сюжет дете от анонимния донор, а не към деца с ясен татко, както и дали е по-гот в Бг или в чужбина.

Не, не се подразбира индиректно и в темата писаха много потребители, които не са го подразбрали индиректно и само един, който го е разбрал индиректно. Само с този потребител нямаше как да се заформи тема и дискусия.
Аз не съм коментираща, а изразих мнение, което ми е потърсено чрез: Дете от анонимен донор- какво да кажа.
Ако намерите мнението ми, ще видите, че то не е коментар, а е написано положително и окуражаващо. Съжалявам, че съм една от всички, които индиректно не са ви подразбрали. Може би защото не се познаваме добре и нямаме способността да се разбираме само с поглед или от лек намек.
Хора, опитвайте да пишете директно, конкретно и да задавате въпросите си недвусмислено, за да избегнете нежелани мнения в темите си. Това е публичен форум и дори половината потребители да мислят като вас, другата половина ще са на противоположно мнение и ще си го напишат, без да се замислят. Тук потребителите не минават изпит по четене с разбиране и всеки може да се логне и да мине по всички теми.
Раждането на деца от анонимен донор е по-малко популярно от раждането на деца от известен баща. Не знам какъв точно личен опит сте очаквали. Попитах ви - някоя майка, заченала по този начин и отгледала детето си до възраст, позволяваща да сподели какво е станало ли очаквате да се включи в темата? Защото останалите нямаме този опит. Разбирайте го директно, както съм го написала.
Включих се в темата, защото ми е интересно какво мислят другите, а не за да ви нервирам.

Аз също писах по темата, защото имам дете от анонимен донор, макар да имам и съпруг. Но явно и моят коментар не беше "удобен" за авторката, защото го замете под килима. Когато човек пише във форум, трябва да приеме и хубавото, и лошото. Нали затова го прави. Не зная какви са ви очакванията, но това е тема, която отскоро се коментира в България. С други думи, надали ще намерите много хора с големи деца, които да са точно тук и да ви споделят. Повечето хора, прибегнали до това, нямат друг изход да имат деца. И не всички са склонни да говорят за това, защото темата е много дълбока и вземането на решение е трудно, особено когато е в двойка. Поне нашият опит е такъв, но няма да разводнявам темата.

Ще спра да пиша по такива теми, защото се ядосвам много, а не е това целта. Успех ви желая, каквото и да решите да направите по отношение на обясненията за бащата. Аз написах нашия опит какъв би бил, тъй като още е рано да се обяснява. Малко се засегнах като написахте, че само един човек ви е дал полезен коментар, но както и да е. Живи и здрави.

Напротив, именно в заглавието се разбира директно, че авторката иска съвет какво и как да каже на детето си, заченато от анонимен донор. И индиретно се подразбира, че търси мнение от хора, които са минали или минават по този път, а не теории и разтягане на локуми.
Не виждам, защо се включвате в дискусията, като не е за майки, които имат деца заченати по класическия начин. Това,  не е само очевадно , а е и очевидно само дори и от едно заглавие.

И коментиращите са 3-ма, които са минали по този път, а не 1, а аз съм 4-тата, която тепърва изживява всички последици и въпроси на хора тръгнали по този неконвенционален път.

" Размивате " темата с ненужни коментари, които не са конструктивни и не помагат с нищо на авторката.
Повече, с коментари, на хора, които не знаят какво е това, което е задала авторката, от собствен опит, няма да се занимавам, само и само някой да има последнта дума ?
Пълно губене на време.

Това болднатото ми е ясно. Не знам защо го уточнявате и с кого.
Отново ви казвам, че индиректно не се разбира. Не говорете от името на всички, които не са го разбрали индиректно. Ако беше от значение, да си го беше написала директно.
Вие разтягате локуми. Ние си пишем мнението по темата, която сега и вие сте болднали. Ако не сте автор на темата, спирам да ви занимавам с моето мнение и ще си пиша с останалите участници в дискусията. Вие ще ми губите времето, като ми пояснявате какво е трябвало да разбера всъщност.
Според вас, де.

Напротив, вие губите времето на всички, които се интересуват от този въпрос, а не висят на бг мама, за да разтягат локуми. Но, да както казах, с вас повече няма да се занимавам, тъй като определно изразходвам излишна енергия с вас с хора, които не са компетентни по зададения въпрос в темата.

Моля ви не се карайте не е това целта на този форум. Благодаря на няколкото човека споделили личен опит или дали наистина подробно обяснение по тази тема . Със сигурност ми помогнахте доста. За мен лично може да пишат 3 ма човека или 5 но да е по темата не 10 страници със разни разсъждения за нещо друго или караници. Ясно ми е че повечето хора си имат там традиционно семейство и няма как да се включат с рационален отговор защото това не е нещо което са пряживяли.

просто към заглавието на темата си трябваше да допишеш :  "да пишат хора с личен опит".
по подразбиране за другите е забранено

Ето това е пример за писане не по темата.
Моето мнение е абсолютно по темата, без да споделям дали опитът ми е личен или споделен.
Прочетете си правилата на бг мама. Това е публичен форум и не се предлагат механизми, с които да се селектират участниците в темата.
Нито първи пост, нито заглавието ограничава по някакъв начин пишещите. Само BlackCat12 се опитва да ги категоризира.
И няма как да загубя времето на никого в този форум. Да ме четат или не, си е техен избор и решение. В момента аз си губя доброволно времето. Имам си време - губя си го!

Ето една много хубава история, излъчена вчера по БТВ, в която една майка не крие как е заченато детето й - нито от самото него, нито от обществото: https://www.btv.bg/shows/brigada-nov-dom/video/kak-izglezhda-dom … gada-nov-dom.html.

Малко ми е прекалена тази откровеност. Убедена съм, че обществото не го интересува как е заченато което и да било дете, за да се коментира по телевизията. Но който както разбира нещата.

Аз лично действам на принципа ‘който има нужда, знае’. Гледам, че и синът ми така прави. Приятелите му знаят всичко, хората, с които не е близък или не познава, знаят, че майка му и баща му не живеят заедно и до там.

Nadinka, с интерес следя информацията, която давате, тъй като тя е на човек, който вече е преминал през това и  защото тя е ефективна и се поставям на ваше място. За което се боря и правя всичко възможно, по начина, по който мога. Аз също мисля, че обществото не го интересува кой как си е направил детето. Но клюкари и хора, които няма какво да правят, си позволяват да разпространяват, а някои и да преиначават такива лични истории, което може да е пагобно за някое дете в бъдеще.
Ще дам един пример с моя близка приятелка, която е осиновена.
Доста хора от квартала го знаят това нещо, тя мисля, че не го знаеше допреди няколко години. Всички се стараеха това да не се разпространява, тъй като такава беше волята на майка и. Годините минаваха, нещата бяха овладяни. Но в един момент се намериха клюкарки съседки, които компетентно се изказаха на висок глас, кой е осиновен, коя година, по какъв начин и от там новината от уста на уста се разнесе бързо. Навярно е стигнала и до ушите на приятелката ми, но тя никога не го показа. А ние близките приятели, никога не подхванахме темата. Ако тя иска да говори, ок. Ако не - коя съм аз да и се бъркам ?
Просто се очужди от всички, спря да излиза в квартала, изтри всичко в социалните мрежи и тн. Според мен го изживя доста зле.
Така, че този въпрос е деликатен. И аз също доста се притеснявам, един ден какво ще стане когато надявам се и на мен ми се случи това щастие. Хем съм сигурна в себе си и не ми дреме , все пак съм се хванала на това хоро от доста време и заставам плътно зад решенията си. Хем, и на мен ми се въртят всички тези въпроси както на авторката и все още не съм ги изпипала до край.
Но мисля, че ще кажа точно това, което бях написала преди.
Няма да скрия от детето как е заченато, няма да си измислям, че баща му е починал или ни е напуснал или че е било плод на някаква любов по време на ваканция, но според мен тук трябва да се борави много финно и деликатно с това на коя годинка и кога да се каже всичко това на детето и по какъв начин. И за това мисля, че съветът и примерът за психолози и такива , които са в тази сфера биха помогнали много.
Би трябвало да има и книги на тази тематика.

Колкото до едно от момичетата, които питаше относно донорите. Моля започнете да разглеждате сайта на Криос в интернет, както и да пишете в групите за ин витро на този форум, които са доста подробни. И да, всяка болница в Бг също има собствен брой дарители, но аз лично не мисля, че тяхната листа е подробна и " богата " ако мога така да се изразя. Дава се информация като ръст, цвят на очи и коса, болести и хоби / евентуално професия ? Но повече не. А всеки човек е различен и има нужда от повече или от по-малко инфо. Не се колебайте да си зададете отворено въпроса на всички групи като Ин витро , а сега какво да правя? Ин витро с донор ? Доволни от еди коя си болница и тн. Ще намерите адски много информация.
Успех

Има една приказка ‘като се разчуе, че сестра ти е курва, ходи разправяй, че нямаш сестра’. Поради това на детето и семейството (баби, дядовци, лели, чичовци) се казва всичко, на лекари също, на останалите - всеки сам си преценява. Аз не крия как е заченат синът ми, но и не го казвам на всеки срещнат. Когато сме си в България, по разни хотели и обществени места правим впечатление (все още), защото със сина ми говоря на френски, той пък се опитва да се сприятели на български и ме пита кое как е на български. И в един момент винаги изниква въпросът ‘а таткото какъв е’. Отговарям ‘чужденец’. Изобщо не изпадам в подробности. С бегли познати темата не се коментира - какво те си мислят, не ме засяга изобщо. А и надали си мислят нещо. Всеки си има своите проблеми, съмнявам се някой да се вълнува от мен. Тези, които се вълнуват, знаят всичко.

Какво има да си мислят. Мислят си: добре, че е взела такова решение. Разведените си мислят: и моето расте само с мене.
Като цяло нямаме много време да мислим върху изборите на чужди хора. При съобщаване на такава новина, първите 3 минути е интересно. Много деца са заченати инвитро. Повечето са от известен донор, баща им, с когото си живеят заедно. По-малко са от неизвестен, но това е подробност, която може и да не се съобщава.
Аз леко се учудвам от това да се разпространява информацията. Ако живеете в малко населено място, може да се притеснявате от клюки, но в голям град, няма как да се знае кой от кого е заченат. Много деца живеят с един родител и причините са най-различни.
А и не се знае дали това детенце няма да расте с двама родители, просто единият няма да е биологичен.

Точно като Esmee мисля.

Няма смисъл да се лъже за такива неща. Ако от малка й се обяснява и с възрастта се довърши историята ще си отрасне съвсем нормално.

Ето един хубав материал по темата: https://www.24chasa.bg/zdrave/article/17576034.