Дете от анонимен донор- какво да кажа

Казвате истината на детето.

Синът ми също е заченат с анонимен донор. Знае го, както и знае, че никога няма да познава този донор. Към 9-годишна възраст темата много го вълнуваше и разпитваше. В момента си има други приоритети.

Тука повечето пишещи, нямат въобще и представа за какво говорят, тъй като за тях това са теории.
Аз правя ин витро с анонимни донори.
И да, вече горе долу знам какво ще кажа на мънието един ден, ако Господ реши да ми направи този подарък и ако то ме избере.
Живеем, в модерен свят, в който ин витро процедурите са вече нещо доста травиално.....
Толкова много клиники има и толкова стотици хиляди жени или двойки, просто някои си мълчат.
Така, че вие нито сте първата, нито последната с анонимен донор.
Просто е :
- прочетете малко литература и психолигия по темата
- имайте в предвид, че трябва да отидете и да се консултирате с един или с няколко специалиста, вероятно психолози, специализирани в това, да се прави дете с анонимен донор
- в клиниката, където сте го направила, най-вероятно има такъв специалист
- това не са срамни неща, днес репдуктивната медицина измества вече дори и естетическата, тъй като доста от мъжленцата ни, не знаят, че дори и изглеждащи добре или с хубава външност и тяло, спрматозоидчетата им са кой без глава, кой без опашка.....и най-смешното е ,че е масово мъжете да са с увредена сперма....
- и така, от научните списания , както и литература е написано, че това се казва на детето още докато е малко. После след ед колко си време пак се казва. Но с правилните думи.
- Например " Мама, много много много те искаше. И тъй като не успя да срещне татко, реши, че толкова много те иска, че ще си те направи самичка. Така, ти от една семчица започна да растеш в мен и после се роди ". Ти си мое, само на мен и аз те обичам колкото  всички хоооооора събрани заедно, та дори и повече ".

Нещо, такова, сега не мога да пиша, това, което аз съм намислила да кажа, но това е дълъг процес. Не се прави от днес за утре.

Но, без психолог, който да ви каже, на коя година първо това се казва, няма да се разминете.

И тъй като на няколко пъти ще сте му казала, то по някакъв начин ще си го сложи това нещо , някъде в главата и така.
Един ден, когато е готово - то ще дойде само към вас и то ще ви пита.

А ако се притеснявате за хорското мнение - това е пълен абсурд !!! Както и дали един ден осеменителя, би искал да се запозне с дете ви...
То ще е потготвено.

Доста сме в тази ситуация, почетете малко, не разчитайте само на бг мама, а има форуми , особено чужди, в които всико това е написано и то от години....

Смятам че това да го излъжете, ще бъде много егоистично и подло към това дете. На практика вие сте забременели, само защото вие го искате (в смисъл, че няма намесени съпруг, родители и тн) - в това няма нищо лошо, но това идва и с някои отговорности, особено предвид ситуацията. Детето няма начин да не му хрумне да търси баща си, ако няма много ясна информация кой е бил той. Няма да е честно то да не знае, че баща му е просто донор - едно такова криене сочи, че може би ви е срам от постъпката ви, което от своя страна подлага на въпрос готови ли сте за това с което сте се захванали. Знам че звуча адски грубо, но това са фактите.

Не звучите грубо - по-скоро сте " Право куме в очи ", което аз на мястото на авторката бих оценила и се замислила многократно.

За съжаление, има все още много жени, които не могат да се примирят, че бебета в днешно време се правят и по този начин и че той не е изолиран.
По-скоро бих се радвала на мястото на авторката, защото не всички имаме този късмет, а го искаме повече от всичко.

Моя приятелка има дете, с което се е сдобила по този начин. Никога не сме говорили директно по темата, но аз си предусещах. По едно време с недомлъвки започна да говори как нямала да му казва нищо за бащата на детето (което предполагам, че значи, че ще го лъже докрай, че е от донор), как била изпуснала възрастта да му каже и т.н. Не споделям вижданията й и въпреки че впоследствие историята, за която подозирах ми бе потвърдена - ще запазя тайната за себе си. Нямам правото да се мешам в тези неща.

Защо казвам това- светът е много малък. На кръщенето на детето се бях запознала с една възрастна жена, която бях видяла веднъж и така и не запомних. Не щеш ли след години започнах разговор с дама на детска площадка. От дума на дума, стана дума за това, че стига човек да иска - може да има дете по всички начини в днешно време и ми разказа историята на приятелката ми (като ми потвърди името на момичето и детето, когато попитах).

Какво искам да кажа- ако и други хора знаят, рискът детето да научи един ден е много голям. А тогава не само ще го заболи,  а и най-вероятно ще се отчужди от вас.

Моят съвет е да поговорите със специалист. Весела Банова е тясносвързан специалист по темата, която смятам, че би Ви дала уместен съвет в ситуацията. Уви, не зная къде работи сега.

Вашето отношение към темата ще определи отношението на детето. Ако от малко му внушите, че нещо в живота му липсва, то ще израсне с идеята, че е непълноценно и че трябва да запълни тази липса някак.

Според мен по-добрият подход е да не му обяснявате как във всяко семейство задължително има баща и майка, и то е ощетено по някакъв начин, и то в 21-ви век, когато това наистина вече не е задължително така, а да му разкажете за различните видове семейства и как се случват. Реално погледнато, то ще има познати деца с един родител или пък с еднополови двама родители, или отглеждани от други роднини.

Днес има много видове семейства и всички те могат да бъдат пълноценни. В този ред на мисли добавям и това, че немалка част от семействата с майка и баща не са пълноценни въпреки състава си. Не е важно какъв е съставът на едно семейство, а любовта, уважението, грижата и отношенията в него.
Има много детски книжки по въпроса, макар и на английски. Оттам ще почерпите добри идеи какво да кажете. Чудесна идея е да говорите с психолог, а може и за вашите собствени предразсъдъци да поговорите. Увереността на детето ви започва с вашата собствена увереност.

Изключително точен коментар. Радвам се, че има разсъждаващи хора. Както и широко скроени.
За жалост авторката се е покрила, което доказва, че не е много ок с това, да има дете от анонимен донор.
Дано да не е така и да успее да пребори този вид комплекс, който е абсолютно ненужен....

Аз от първия пост схващам, че детето вече е налице. Просто предстои да се роди. Ако авторката е имала колебания дали да има дете от донор или не, на този етап вече са безпредметни.

Все едно аз да се колебая - синът ми е вече почти тийнейджър.

Благодаря на всички за отговорите.
Може би трябва да коментират повече хора с личен опит а не свободни интерпретации на кои ли не. Никога не съм казвала че се колебая за донора нито че ще лъжа детето за него .. Живея в държава доста по разбрана от България в това отношение така че дори не ме интересува хорското мнение. Тук само един човек имаше с личен опит но по традиция всеки нещо да каже .....кои разбрал кои не за какво става въпрос.

Не знам дали визирате мен. Аз също очаквам дете от анонимен донор, което дете няма да има баща или бащина фигура, при това живеем в България и няма да се местим. Живот и здраве, по-натам ще има и брат/сестра от същия донор.

Ще обяснявам на детето как се е появило от най-ранна възраст, ще има детски книжки по темата, ще е по-наясно от възрастните извън вкъщи и ще е готово с добри отговори на нетактични въпроси.
Но няма да прекараме цялото му детство фокусирани върху идеализираната идея за баща, който не съществува дори в повечето семейства в реалността.

Познаваме лично няколко семейства с един родител, няколко с две майки, едно семейство с двама бащи, и едно семейство с един баща.
Детето ще има в обкръжението си приятели в подобна или същата семейна конфигурация, което, пак казвам, няма да е някакъв фокус на целия ни живот, а само пример за разнообразието, което съществува.

Ако имаш баща, който те обича, и ти го обичаш, и го изгубиш по някаква причина, тогава ще страдаш.
Но така само за идеята "баща", който никога не си имал, можеш да страдаш само ако майка ти те научи, че това е нещо супер необходимо и ти си лишен от него. Все едно да страдаш, че нямаш брат, а имаш сестра. Или пък, че нямаш братя и сестри.
Малко е непродуктивно да се насочва фокуса на детето в посока какво няма и то да си създава идеализирана представа за фигура, която в реалния живот едва ли би достигнала такава висока летва. В семействата, които познаваме, бащите (а и някои от майките) не я достигат.

По-скоро ще му насочим вниманието към това какво има и колко обичано, желано и обгрижено е.
Ще знае също така, че това е бил единственият начин то да се появи на бял свят, иначе щеше да е друго дете.
Не вярвам в теорията, че децата сами си избират родителите преди да се родят, но който вярва, може да използва и това, че така е трябвало да бъде.

Надявам се, че помогнах. Накратко, както за всичко останало, отношението на детето към нещо зависи от отношението на майка му, и начинът му на мислене се развива според насоките и обясненията на майката.

Поздравявам ви и двете за бременностите ви !!! Наистина поздраления !!!!

П.С имам конкретен въпрос към двете ви. След като сте вече бременни, би трябвало да сте разрешили вече този " проблем ".
За чужбина ок - бащино не трябва.

Но, какво се прави при двойно гражданство - или само българско ? Какво се слага за бащино ? Бях чела, че при съгласие на дядото откъм майчина линия, може детето да вземе неговото име ?
А ако няма такъв ?

Въпроси хиляди ???

Закон за гражданската регистрация
Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Имам късмета името ми да не става изобщо за бащино. Да бях Александра - Александров/а звучи перфектно. Но не. Името ми няма мъжки вариант и съм измислила бащино от корена. Ще се карам със социалната работничка, ако нещо ми спори и иска да сложи -ов/а на цялото ми име, то направо звучи смешно.
Съгласие от дядото изобщо няма да искаме за нищо, но знам, че много жени правят точно това, и си е идея.

Да, представям си ако майката е Роза, детето какво, Розов ли ще е ? Абсурдно е за някои имена.

Друг вариант е да родите в чужбина. Казвам го, защото в после тук записват каквито са имената в акта на раждане.

Моите деца се родиха извън България и много ме е яд, че не го знаех, защото ме питаха в регистъра дали да сложат и моята фамилия и аз отказах. (Мъжът ми е чужденец с много изчанчена фамилия и тук в България постоянно грешат имената на децата по документи).