Дете от анонимен донор- какво да кажа

Кажете истината, а именно, че толкова много сте искали детенцето, толкова много, че сте се решили на тази стъпка. “ Ти си най-обичаното дете на света и затова дори и по този път, реших да те има, да се грижа за теб, да те обичам  и да сме много щастливи двамата”. Това е истината всъщност. Аз мога да ви напиша само Браво! Защото създаването на човешки живот е най-прекрасното на света. Толкова много деца живеят изключително лошо, защото и на двамата родители не им пука грам; живеят дори без нормални средства за храна, какво остава за нещо повече. Толкова много деца имат ненормално детство, нещастливо,  а уж са били искани и от двамата си родители. Действието ви е от любов, а тя е повод не за притеснение, а за гордост. Създаването се случва по един или друг начин, но важното е после отглеждането и обичта, която ще дадете на детето.

Анита, ти си направила своя осъзнат избор и си щастлива с това решение. Тоест, ти имаш достатъчно ясно обяснение за себе си. Защо това обяснение да не е добро за детето? То е логично, основателно и резултатът е човешки живот, което е много хубаво.
А онзи човек е дал семенце, направил е добро и не се знае нищо повече за него, освен, че е един добър човек.

На детето му е важно да разбере, че е дошло желано. Отговаря му се толкова, колкото то може да 'обработи'. Например, ако то попита "Защо другите деца имат баща?", според мен трябва да му се отговори, "И ти имаш баща, но той не живее с нас".

На децата трябва да се казва истината, защото след години те спират да са деца, но връзката с майката е добре да се запази добра и открита, базирана на доверие и истина.
Не виждам да е трудно да му се обяснява, че има баща, но той не живее с вас, защото е бил добър човек (надали е лъжа) и е решил да помогне на една непозната жена да сбъдне най-голямата си мечта и да стане майка на едно прекрасно дете.
Най-малкият ни син е от донорска яйцеклетка и говорим открито за това у дома. Той още е малък и не разбира, но вече е чувал историята за себе си и вярвам, че ще приема нормално тази част от историята си. Да, различно е, защото аз съм го родила, но това не променя фактите, че една прекрасна жена е дала частица от себе си, за да ни направи негови родители.
Радвай се на детето си и не му създавай легенди. Реално истината е далеч по-хубава. Пък дали след пълнолетие ще потърси донора и дали донора ще поиска да се видят - няма особено значение сега. Още по-добре ще е, ако реши да се срещнат, да знае реално фактите и да е наясно какво представлява донорството, защото то не би трябвало да създава роднински връзки или да вменява задължения. То е човещина към нуждаещ се и от него се ражда нов живот, който да гради сам своето бъдеще.

Дали е добър човек също не знаем, сперма се дарява и за пари, и от мъже, които искат да се продължат генетично, но без да носят отговорност. Не бих лъгала, че е умрял, защото това води до други въпроси - от какво, няма ли роднини и т.н.

Да, може и за пари да е дарил, но за авторката е сторил добро и това е достатъчно на едно малко дете. Важно е да не го лъже. Това за парите с времето също ще го разбере, че е възможна опция, но пак ще е произлязъл добър резултат, щом има родено дете от това му действие.

За мен е добър, защото самият жест на даряването го прави добър. Може да са му платили, но каквото и да му платят, не струва, колкото човешки живот. Може да го е направил за себе си, може да е искал да се подължи генетично, но е извършил към някого добро. То има и др. начини да се продължи генетично и то по-лесни, защо да го тестват и т н., както има и др. начини да спечели пари, но той това е избрал.

Аз не знам точно какво казва закона за това, детето да узнае кой е донора.. защото с времето го промениха закона. Мисля, че 30 год. се пазят данните. Ако не бъркам, детето има право като стане на 18 г., ако иска, да узнае кой е. Но ако не му се каже, че е от донор, излиза, че правото, което му се дава, не може да се упражни.. Юристите най-добре биха коментирали.

Зависи къде е авторката.
У нас донорството е анонимно и единствената информация, до която може да се достигне, това е здравният статус и изследванията на донора (за определени генетично предавани болести). Има понякога информация за това какво е завършил, какво работи, на колко години е и колко признати деца има.
Доколкото знам няма промяна към разкриване на данните.
Авторката обаче писа, че е в държава, където детето има право на информация, стига донорът да е съгласен да му бъде предоставена. Предполагам, че тя е информирана дали конкретният донор е пожелал анонимност или е готов след години да излезе от анонимност.

Fever Ray, благодаря за уточнението. Препрочетох и постовете на авторката, пропуснала съм нещо.. тя казва, че в нейния случай донора е анонимен и това не може да се промени. Това обяснява защо тя не би искала да постави детето си в ситуация да търси някой, който по закон няма да може да намери..
Не можем обаче да знаем какви промени в закона ще дойдат, и то със задна дата, затова по-добре истината на детето, дори към днешен ден в страната, в която живее Анита, да е невъзможен достъпа до анонимен донор.

Преди около 10 год или повече гледах интересен юридически казус - италианско семейство с 25 годишен брак и 2 големи вече деца на 20-22 години. Делото е от съпругата за развод, причината, че мъжа й станал донор, а тя не знаела нищо за това. Когато пътувал командировка до Германия, открил, че може да стане донор, тогава закона поддържал анонимността на донора и той и за миг не се замислил, че един ден това би могло да се промени. Така и станало. Но след 18 години момиче от Германия пристига в Италия да се срещне с донора си. Шок за мъжа, за съпругата и децата.
Съдийката потвърди верността на фактите относно тази промяна в закона - обясни, че се е отчело едно нарушено право на децата от донорство да не знаят  произхода си, и е последвала промяната. Но мъжа не е знаел за нея. И съдийката питаше жената дали не е готова да прости, след като нямат друга причина за развод. Жената беше непреклонна, каза, че не знае още колко други деца могат да дойдат да го потърсят - мъжът й ставал няколко пъти донор.
Вероятно закона от тогава още веднъж  се е променил и вече в по-резервирана форма (чрез съда) може да се иска среща с донора.
Но тогава беше така. За съжаление и децата на този мъж не искаха да го видят.

Та си мисля, че донорството е акт, който замесва много хора. И най-добре е истината! Възможно е след години, ако детето на авторката търси донора, пак законът да дава право и на пожелалите анонимност да преценят още веднъж дали искат тя да отпадне - тогава детето на Анита би могло да срещне донора си. Както и обратното.
Поздравления Fever Ray за мъдрото решение във вашия случай!

Донора е анонимен за мен но детето когато стане на 18 може да отиде в агенцията в която се записват и регистрират донорите използвани в държавата( тук един донор може да дари само на 8 семейства) и да получи информация за това кои е той. На мен няма да ми кажат но на пълнолетното дете да.

Искрено се надявам донорството да остане анонимно, независимо дали става въпрос за полови клетки или за органи. В противен случай идеята му ще се промени и вероятно много потенциални донори ще се откажат да бъдат такива.
Поне това е личното ми мнение.
В такава ситуация много хора, които не желаят да стават родители, ще бъдат вкарани в тази роля, което не е редно. При осиновяване е различно. Да не говорим, че в семейства с двама родители "третият" съвсем става ненужен.

Споделям напълно казаното от вас и затова цитирах горния случай, особено при двама родители.
Но все пак дете, което е само с един родител, и не дай боже трудности, болест.. неша от този вид, ако няма и роднини по майчина линия.. такова дете остава лишено от възможността да има някого.

Чудесно Анита! Но ако детето не знае от вас фактите, агенцията ще го уведоми ли?
Говорете с детенцето още когато е малко и не се страхувайте!
Желая ви много здраве и късмет!

Когато бях малка, но не чак толкова, питах майка ми как стават децата и тя ме излъга.
Не дълго след това разбрах истината и впоследствие никога не съм споделяла с майка ми важни за мен и съкровени неща, защото й нямах доверие.
Така че на лъжата краката са къси, хващат те и се разочароват, че могат да ти вярват.
И най-грозната истина е по-добра от най-красивата лъжа, особено, когато си родител, авторитетна фигура, която не трябва да се изражда в лъжец, даже за дребните неща, камо ли за важните.

Не всеки иска да знае кои са родителите му.
По телевизията показват такива примери. Една жена беше осиновена и докато родителите й са били живи, не е искала да прави опити да търси истинските. След като те си отиват, също не изпитва желание. Не знае на какво ще попадне. Чувства се несигурна, лабилна и предполага, че ще са вече много възрастни, ако въобще са живи и може да е травмиращо и за двете страни.