Творческо вдъхновение -1

https://jasmin.bg/2019/pero/otks-ot-ostanaloto-e-mlchanie-na-aleks-majklidis/

Пролог
42 196 година след създаването на Вортекса
2 дни до Унищожението
Ранафер, двореца в Ранар
     Вратата тихо се отвори, но Мая не се обърна. Остана седнала в креслото, преместено до панорамния прозорец. Никой друг, освен Наат, не можеше да влезе тук, в неговата стая. Преди шест дни той ѝ заповяда да се пренесе при него. Тя се подчини, защото нямаше значение къде на Ранафер ще се намира, ако кристала се събуди отново.
     На малка купчинка до краката ѝ бяха наредени няколко холокуба. Над единствения включен от тях се рееше холограмата на недовършена сложна схема, свързваща събития и места. Но не нея гледаше Мая. Погледът ѝ се плъзгаше тревожно по трептящите от жега очертания на Огненото плато. Можеше да преброи светлинките на платформите на пръстите на ръцете си. Не като първия път, когато ги видя – осеяли цялото плато. Земетресенията и разломите се бяха укротили, но докога? Никой не знаеше.
     Наат я погледа малко, разсея маската-облик и традиционното облекло, създавайки с Дарбата си обикновени, удобни дрехи. Отиде до масата и взе менюто с храна.
     — Какво искаш за вечеря? — попита той след няколко минутно прелистване.
     Момичето продължи да се взира в платото от панорамния прозорец на стаята му.
     — Каквото поръчаш, Наат — апатично отговори тя след няколко секунди и с видима неохота се отдалечи от прозореца.
     След онази вечер тя повече не го нарече Тедж. За нея той остана единствено Наат. Монстърът Наат! Но не той я плашеше. Мая се боеше да прояви каквато и да е емоция, за да не събуди кристала.
     Нощно време лежеше до него и дълго не можеше да заспи. Когато напрежението станеше нетърпимо, измъчено отговаряше на целувките и страстта му. Не го отблъскваше, размножителният сезон влияеше и на нея, но това бе само бърз, незадоволителен секс, продиктуван от хормоните, а не любов.
     През деня Мая не желаеше да вижда никого, дори Рилдж или Пел. Не излизаше на терасата, не искаше да се разходи някъде. Всеки ден преминаваше по еднакъв начин. Събуждаха се, закусваха, Наат отиваше в кабинета, на платото или в някой от градовете. Мая вземаше холокубовете си и съпоставяше данни. Вечер се хранеха мълчаливо и лягаха в голямото му легло.
     Наат поръча първото попаднало му пред погледа ястие и сложи чиниите и чашите на масата. Мая седна срещу него, вяло чоплейки в месото, колкото да се каже, че яде. Привършвайки порцията си, драконът я погледна мрачно. Така повече не можеше да продължава. Остави приборите си за хранене и направи още един опит да поговорят нормално.
     — Имаш ли нужда от нещо за проучванията си?
     — Не, Наат — равнодушно отговори тя.
     — А ще ми кажеш ли какво си открила досега? — посочи с поглед той към недовършената схема.
     — Нищо, Наат. Ако разбера нещо, веднага ще ти кажа. Отивам да продължа търсенето — Мая отмести чинията си и понечи да стане.
     Той погледна - изяла бе по-малко от половината порция. Вдиша дълбоко, усмирявайки надигащия се в него гняв и заповяда:
     — Сядай обратно! Искаш или не, сега ще говорим за нас.
     — „Нас" не съществува, Наат. Ти заповядваш, аз изпълнявам. Нали така е прието на безценния ти Ранафер — глухо му отвърна Мая, но седна.
     — Ранафер не е само мой. Той вече е и твой свят — изръмжа недоволно той.
     — Вече съм наясно, Наат. На Ранафер всеки е длъжен безпрекословно да се подчинява на управляващата двойка. Какво искаш от мен?
     Гласът ѝ прозвуча хладно, но драконовата емпатия подсказваше на владетеля на Ранафер, че в този момент Мая потиска емоциите си с всички сили. Закриваше се от него както преди, но този път Наат нямаше намерение да го допусне. Стигнаха прекалено далеч, а от двамата зависеше бъдещето на двата свята.
     — Какво искам ли!? Искам теб, каквато беше преди. Искам си Наречената, която ме посреща с топла храна и търси близостта ми. Която ме желае и прави с мен любов, а не само секс. Искам да виждаш в мен Тедж, а не Наат.
     — Не мисля, че мога да осъществя желанията ти, но със сигурност има достатъчно драконици, които ще ги изпълнят с радост — напомни му Мая.
     Кристалът, висящ на верижка около шията на Наат, остана спокоен. Той не реагира на гнева ѝ, което донякъде го зарадва. Реши да я притисне малко повече.
     — Мая, дадох ти достатъчно време, за да приемеш случилото се и произхода си. Ти, обаче, упорито отказваш да осъзнаеш истината. Искаш или не, аз и ти сме свързани. Изморих се да бъда внимателен и нежен с теб. Изморих се да отгатвам и изпълнявам желанията ти. Наата ще те подготви за втория ритуал, който ще ни обвърже завинаги. След това, пред Династията и Съвета на Алтара, ще бъде обявен твоя нов статус - Съпровождаща на сестра ми и майка в династията Наа.
     — Не можеш да го направиш без моето съгласие, Наат — студено го погледна в очите Мая.
     — Мога и ще го направя. Аз решавам какво става на Ранафер. А според алтарианските закони, твоето съгласие не е необходимо, след като имам разрешението на баща ти. Или държиш да го попиташ сама?
     Наат бе убеден, че Мая няма да посмее, но въпреки това се приготви да отвори пространствен прозорец до баща ѝ.
     — Защо го правиш, Наат? Знаеш, че не мога да променя заложеното и колкото повече ме притискаш, толкова повече ще страдат Ранафер и Алтара — на свой ред се опита да го манипулира тя.
Не успя. В гласа на дракона звънна абсолютната истина.    
     — Защото си моя Наречена. Предопределили са бъдещето ни още преди да сме били родени. И докато сме заедно, имаме шанс да разберем как да променим бъдещето. Ние или нашите деца, които ще са най-силните Одарени, съществували някога.
     — Значи искаш да ти родя дете — отчаяно се хвана за последните му думи Мая. Другото… не искаше да мисли за него.
     — Това също. Династията Наа трябва да бъде продължена. Наат и Наата винаги са брат и сестра. Илилан има само една неродена дъщеря, но може да има още деца от други съродители. Ти, обаче, си единствената, за която Пел е сигурна, че ще може да забременее от мен. Досега никоя драконица не е успявала, а не е като да не съм опитвал. Помисли разумно, ако нямаме дете, ТЯ ще е успяла в отмъщението си. Това ли искаш?
     Мая наведе глава и прехапа устни. Люспестият проклетник, както напоследък го наричаше в мислите си, имаше право. Не ѝ харесваше да му се подчинява, но с други опции не разполагаше. Взела решението си, тя се изправи и просъска в лицето му:
     — Мразя те. Само ако знаеш, колко те мразя. Добре, ще родя детето, което искаш, но заради доброто на Алтара, а не заради Ранафер.