https://www.wattpad.com/list/226419715
Регистрираш се и пускаш тук каквото ти душа иска.
Регистрираш се и пускаш тук каквото ти душа иска.
- Публикувана: 17 апр. 2024, 23:34 ч.
- Последно мнение: 25 май 2024, 22:42 ч.
Творческо вдъхновение -1
Последно реших - следващата гледна точка ще е на Роксана. В нея ще преживеем много големи изненади, ще ни се разкрие доста от личността на Елезар. Това ще е втора сцена след Безмер,в която ще има очевидни намеци, че Елезар не е този за когото се представя. Ама много очевидни. Само не знам дали да я разделя на две/дори три/малки сцени една след друга или на една супер-мега-гига голяма сцена. Довечера като почна да пиша ще преценя.
Едит - в сцената няма да има секс, но съм предвидил известна доза еротика. Не ме бийте.
Едит - в сцената няма да има секс, но съм предвидил известна доза еротика. Не ме бийте.
Творете, публикувайте и радвайте читателите с нещо добро 🧡!
Скрит текст:
Арасаи излезе от асансьора и нетърпеливо се отправи към залата, в която се намираха сферите с неродените деца. Скоро. Съвсем скоро дъщеричката ѝ щеше да си поеме първата глътка въздух. До датата оставаха броени дни. Арасаи предпочиташе да я роди по естествен начин, но Наат и Наата изрично заповядаха внучката им да бъде прехвърлена в сфера. Защо? Така и не получи отговор на този въпрос. Но винаги, когато откраднеше малко време от останалите си задължения, ходеше до залата и наблюдаваше развитието на детето.
След няколко завоя на централния за етажа коридор, тя спря пред познатата каменна врата и допря длан. За разлика от преди, сега вратата остана неподвижна. Белокосата драконица тръсна нетърпеливо глава и още веднъж долепи длан до панела. Отново нищо. Преди да опита за трети път, вратата се отвори. Насреща ѝ стоеше Риу, лекарят, който се грижеше за сферите. Арасаи се опита да го заобиколи, но той я спря:
— Вече не си желана тук, елир Арасаи.
— Махни се от пътя ми, Риу. Твоите желания не ме интересуват — надменно отвърна драконицата.
Риу се подсмихна и ехидно отвърна:
— Достъпът ти е отнет по нареждане на Наа. Мен ако питаш, беше крайно време да го направят. Такъв урод като теб изобщо не трябва да има деца, но кой съм аз, че да определям това.
— Точно така. Ти си никой. Сега донеси до вратата сферата с дъщеря ми, след като достъпът ми е отнет. Искам да я видя — заповяда Арасаи.
Отдавна бе свикнала с обидите заради бялата си коса и в повечето случаи не им обръщаше внимание, ако са произнесени от член на династията. Но Риу не принадлежеше към нея и скоро щеше да си понесе наказанието за това, че я нарече „урод“, макар и насаме, без свидетели.
— Няма я тук, елир. Дъщеря ти се роди снощи и веднага я отведоха в Линвара.
Драконът я огледа предизвикателно, очаквайки какво ще каже дъщерята на династията в гнева си. Но остана дълбоко разочарован. Без да каже и думичка, без дори да го погледне, Арасаи си отвори портал.
След няколко завоя на централния за етажа коридор, тя спря пред познатата каменна врата и допря длан. За разлика от преди, сега вратата остана неподвижна. Белокосата драконица тръсна нетърпеливо глава и още веднъж долепи длан до панела. Отново нищо. Преди да опита за трети път, вратата се отвори. Насреща ѝ стоеше Риу, лекарят, който се грижеше за сферите. Арасаи се опита да го заобиколи, но той я спря:
— Вече не си желана тук, елир Арасаи.
— Махни се от пътя ми, Риу. Твоите желания не ме интересуват — надменно отвърна драконицата.
Риу се подсмихна и ехидно отвърна:
— Достъпът ти е отнет по нареждане на Наа. Мен ако питаш, беше крайно време да го направят. Такъв урод като теб изобщо не трябва да има деца, но кой съм аз, че да определям това.
— Точно така. Ти си никой. Сега донеси до вратата сферата с дъщеря ми, след като достъпът ми е отнет. Искам да я видя — заповяда Арасаи.
Отдавна бе свикнала с обидите заради бялата си коса и в повечето случаи не им обръщаше внимание, ако са произнесени от член на династията. Но Риу не принадлежеше към нея и скоро щеше да си понесе наказанието за това, че я нарече „урод“, макар и насаме, без свидетели.
— Няма я тук, елир. Дъщеря ти се роди снощи и веднага я отведоха в Линвара.
Драконът я огледа предизвикателно, очаквайки какво ще каже дъщерята на династията в гнева си. Но остана дълбоко разочарован. Без да каже и думичка, без дори да го погледне, Арасаи си отвори портал.
Е, няма, Лорде 😃. Това, че съм писала, че не съм фен на такива вмъквания в книгите, не значи, че ги заклеймявам, просто личен избор 😃.
Много ми харесва идеята за Елезар, а другите герои също имат потенциал, така че ще следя с интерес развитието им. Вмъкването на гледна точка на някой от героите и разказа от негово лице е ок, само когато цялата книга така е представена невинаги възприемам (давам си сметка, че е заради стила, при Еко и Махалото нямах никакъв проблем с това).
Аниш, ще чета довечера, че след малко имам разни задачки и съм в движение, вярвам, че ще е нещо добро 😊.
Много ми харесва идеята за Елезар, а другите герои също имат потенциал, така че ще следя с интерес развитието им. Вмъкването на гледна точка на някой от героите и разказа от негово лице е ок, само когато цялата книга така е представена невинаги възприемам (давам си сметка, че е заради стила, при Еко и Махалото нямах никакъв проблем с това).
Аниш, ще чета довечера, че след малко имам разни задачки и съм в движение, вярвам, че ще е нещо добро 😊.
стила с различни гледни точки много ми хареса при Мартин и донякъде в Корабите на Хоб, но досега само веднъж се бях опитал да го прилагам, при това със звездички.
за довечершната глава/глави имам силни влияния от други произведения (признавам си без бой) - Елевсинските мистерии (по-конкретно един точно определен момент), Конан Варварина с Шварценегер и сериала Луцифер. Ще видим довечера дали ще се получи. Вероятно ще се получи доста описателно, защото планирам да научим възможно най-много за Елезар, но не по директен начин, а чрез намеци и .....видения.
за довечершната глава/глави имам силни влияния от други произведения (признавам си без бой) - Елевсинските мистерии (по-конкретно един точно определен момент), Конан Варварина с Шварценегер и сериала Луцифер. Ще видим довечера дали ще се получи. Вероятно ще се получи доста описателно, защото планирам да научим възможно най-много за Елезар, но не по директен начин, а чрез намеци и .....видения.
Аниш, откраднах си малко време и прочетох набързо - радвам се като читател 😊 и edit:
Скрит текст:
Подозирах, след финала, че следва още, суперррр!
Откъсът е добре подбран, дава няколко подсказки, а драконица с бяла коса ми се струва, че ще да е генетично наследница на дракон-албинос 😉. Темата за отхвърлените заради различието е благодатна за развитие на интересна история.
Откъсът е добре подбран, дава няколко подсказки, а драконица с бяла коса ми се струва, че ще да е генетично наследница на дракон-албинос 😉. Темата за отхвърлените заради различието е благодатна за развитие на интересна история.
Така. Реших да разбия пета сцена на три части. глава 4 сцена 5-1 - я написах за час и седем-осем минути - девет странииц и малко под 2000 знака.
Пуснал съм я, но в момента съм гладен, няма да напиша сцена 5-2 и 5-3 преди да вечерям, после удрям катанец на четвърта глава.
Сега ще вкарам малко картинки, диалозите буквално сами се пишат, мисля че до края на деня ще приключа с тази глава. Вече имам идея какъв да бъде сюжета мисля, че с още 3 глави, всяка по пет сцени ще затворя книгата.
Още 16 минути работа по втора част на пета сцена. Утре ще пиша трета сцена с която ще приключа главата, но ако искате - можете да четете дотам докъдето съм стигнал. Има изненадваща сцена.
Пуснал съм я, но в момента съм гладен, няма да напиша сцена 5-2 и 5-3 преди да вечерям, после удрям катанец на четвърта глава.
Сега ще вкарам малко картинки, диалозите буквално сами се пишат, мисля че до края на деня ще приключа с тази глава. Вече имам идея какъв да бъде сюжета мисля, че с още 3 глави, всяка по пет сцени ще затворя книгата.
Още 16 минути работа по втора част на пета сцена. Утре ще пиша трета сцена с която ще приключа главата, но ако искате - можете да четете дотам докъдето съм стигнал. Има изненадваща сцена.
Прочетох четвъртата глава и ми беше интересно, но все още мисля, че езиково има какво да се пипне, напр. на места се получава сблъсък между съвременен изказ и архаизми - като в един абзац “спектакъл” и “право думаш”. Типо грешките не ги гледах, има какво и там да се коригира, но го чета като чернова, не ми пречат.
Така. Реших да разбия пета сцена на три части. глава 4 сцена 5-1 - я написах за час и седем-осем минути - девет странииц и малко под 2000 знака.
Пуснал съм я, но в момента съм гладен, няма да напиша сцена 5-2 и 5-3 преди да вечерям, после удрям катанец на четвърта глава.
Сега ще вкарам малко картинки, диалозите буквално сами се пишат, мисля че до края на деня ще приключа с тази глава. Вече имам идея какъв да бъде сюжета мисля, че с още 3 глави, всяка по пет сцени ще затворя книгата.
Още 16 минути работа по втора част на пета сцена. Утре ще пиша трета сцена с която ще приключа главата, но ако искате - можете да четете дотам докъдето съм стигнал. Има изненадваща сцена.
Пуснал съм я, но в момента съм гладен, няма да напиша сцена 5-2 и 5-3 преди да вечерям, после удрям катанец на четвърта глава.
Сега ще вкарам малко картинки, диалозите буквално сами се пишат, мисля че до края на деня ще приключа с тази глава. Вече имам идея какъв да бъде сюжета мисля, че с още 3 глави, всяка по пет сцени ще затворя книгата.
Още 16 минути работа по втора част на пета сцена. Утре ще пиша трета сцена с която ще приключа главата, но ако искате - можете да четете дотам докъдето съм стигнал. Има изненадваща сцена.
Аниш, към теб, дописах нещо в предния пост- по-точно коригирах в скрития текст, може би си видяла.
Лорде, май ще трябва после да прочета отначало, че така по-добра представа се получава за цялостната творба, но любопитството ме кара да чета в движение.
Сетих се нещо за изображенията - може и да го знаете, че има платформи с безплатни стокови кадри (снимки, видео, музика), за които няма проблем с авторски права, но не съм се задълбавала в темата и не мога да дам конкретни линкове.
Лорде, май ще трябва после да прочета отначало, че така по-добра представа се получава за цялостната творба, но любопитството ме кара да чета в движение.
Сетих се нещо за изображенията - може и да го знаете, че има платформи с безплатни стокови кадри (снимки, видео, музика), за които няма проблем с авторски права, но не съм се задълбавала в темата и не мога да дам конкретни линкове.
Аниш, към теб, дописах нещо в предния пост- по-точно коригирах в скрития текст, може би си видяла.
...
...
...
Сетих се нещо за изображенията - може и да го знаете, че има платформи с безплатни стокови кадри (снимки, видео, музика), за които няма проблем с авторски права, но не съм се задълбавала в темата и не мога да дам конкретни линкове.
Сетих се нещо за изображенията - може и да го знаете, че има платформи с безплатни стокови кадри (снимки, видео, музика), за които няма проблем с авторски права, но не съм се задълбавала в темата и не мога да дам конкретни линкове.
Ако ми остане време, си играя с някой ИИ за създаване на изображения или направо рисувам в медибанд пайнтъра /на тАлЯфонЯ/ или в корела /на лаптопа/. Първото приложение е за пикселна графика, втората програма - за векторна. Това, примерно, е Рилдж:
Скрит текст: 
Благодаря за разясненията, май нещо някъде съм пропуснала, но признавам, че не помня много-много имена, които са нестандартни (така четох, без да се старая за имената книгите на Цъсин).
П.п. За правата от този платформи, не съм проучвала въпроса, права си, Аниш, че трябва да се внимава.
П.п. За правата от този платформи, не съм проучвала въпроса, права си, Аниш, че трябва да се внимава.
Арасаи, част 2
Скрит текст:
В преддверието пред кабинета на Наа нямаше никого. Арасаи спря за миг, опитвайки се да овладее бурята в душата си. Знаеше правилата в династията, но се надяваше да присъства на раждането на дъщеря си. Сама или със Зиар, нямаше значение. Едва ли щяха да ѝ позволят да я гушне, но ѝ стигаше само да я види и да знае, че е добре.
Както беше редно, докато детето се развиваше в тялото ѝ, двамата живееха заедно. След прехвърлянето на момиченцето в сфера, той я напусна и не я потърси повече. Арасаи не се изненада. Още от началото Зиар определено не беше въодушевен от заповедта на Наа да стане неин съродител, но заради малката вероятност детето им да се роди с Виждащата Дарба като Наата, преглътна отвращението си от това, че съродителката му е албинос. Не я обиждаше или нагрубяваше, но презрението му към нея личеше във всеки негов жест или дума. Когато си тръгна, Арасаи изпита само облекчение и отново се зае с проучванията си.
До днес, когато узна, че няма да ѝ позволят дори да види детето си. Дъщерята на Наата изправи рамене, вдигна глава и плътно прилепи длан до съобщителния панел, монтиран отстрани на вратата. Не я интересуваше колко дълго ще да чака за среща с Наа. Арасаи бе решена на всяка цена да види дъщеря си. Вратата се отмести почти веднага, позволявайки ѝ да влезе в кабинета. Наат го нямаше, но Наата я очакваше седнала до един от прозорците.
— Не завръщането у дома ти носи радост, елир Арасаи — започна разговора майка ѝ.
— Не съм радостна, Наата. Не очаквах, че ще отнемете детето ми — реши да не крие чувствата си Арасаи. Така или иначе, Наата вече бе усетила гнева ѝ.
— Момиченцето принадлежи на династията. Благодарим ти за нея. Династичния ѝ е активен и тя ще израсне като кръвна дъщеря. Но не е наследила Виждащата Дарба. Ти се провали, Арасаи — студено я обвини Наата.
— Не, майко, не съм се провалила. Още от самото начало ясно подчертах, че вероятността дете от мен и Зиар да наследи Дарбата е под двадесет процента — и без да чака позволение, драконицата си създаде кресло и седна в него. Майка ѝ изсумтя, но остави това малко предизвикателство ненаказано.
— Двадесет процента е сериозно основание за опит. При брат ти вероятността е под пет. Бяхме длъжни да опитаме. Искам да продължиш проучванията се за унаследяването на Виждащата Дарба и когато имаш нови резултати, ще направим повторен опит.
Арасаи скръсти ръце пред гърдите си.
— Не. Няма да направя нищо, преди да видя дъщеря си и да я подържа. Дори не зная какво име си избрала за нея — твърдо заяви тя.
Наата стана и отиде до нея.
— Ще изпълниш заповедите ми и повече няма да питаш за детето. Няма да ходиш в Линвара и няма да се опитваш да я откриеш. Прощавам ти сегашната дързост, но не изпитвай търпението ми — заплаши я майка ѝ.
— Защо? — изправи се Арасаи.
— Защото така е най-добре за дъщеря ти. За разлика от теб, тя не е албинос и ще заеме достойно място сред нас. Не искам петното, че майка ѝ е дефектна, да направи живота ѝ труден. Знаеш, че децата са жестоки и не прощават. Научат ли, че е твоя дъщеря… — Наата нарочно не довърши.
Арасаи помнеше на какво я подлагаха другите деца на династията, докато растеше. Донякъде разбираше мотивите на Наа, въпреки, че се чувстваше излъгана. Но за доброто на дъщеря си, щеше да се подчини.
Както беше редно, докато детето се развиваше в тялото ѝ, двамата живееха заедно. След прехвърлянето на момиченцето в сфера, той я напусна и не я потърси повече. Арасаи не се изненада. Още от началото Зиар определено не беше въодушевен от заповедта на Наа да стане неин съродител, но заради малката вероятност детето им да се роди с Виждащата Дарба като Наата, преглътна отвращението си от това, че съродителката му е албинос. Не я обиждаше или нагрубяваше, но презрението му към нея личеше във всеки негов жест или дума. Когато си тръгна, Арасаи изпита само облекчение и отново се зае с проучванията си.
До днес, когато узна, че няма да ѝ позволят дори да види детето си. Дъщерята на Наата изправи рамене, вдигна глава и плътно прилепи длан до съобщителния панел, монтиран отстрани на вратата. Не я интересуваше колко дълго ще да чака за среща с Наа. Арасаи бе решена на всяка цена да види дъщеря си. Вратата се отмести почти веднага, позволявайки ѝ да влезе в кабинета. Наат го нямаше, но Наата я очакваше седнала до един от прозорците.
— Не завръщането у дома ти носи радост, елир Арасаи — започна разговора майка ѝ.
— Не съм радостна, Наата. Не очаквах, че ще отнемете детето ми — реши да не крие чувствата си Арасаи. Така или иначе, Наата вече бе усетила гнева ѝ.
— Момиченцето принадлежи на династията. Благодарим ти за нея. Династичния ѝ е активен и тя ще израсне като кръвна дъщеря. Но не е наследила Виждащата Дарба. Ти се провали, Арасаи — студено я обвини Наата.
— Не, майко, не съм се провалила. Още от самото начало ясно подчертах, че вероятността дете от мен и Зиар да наследи Дарбата е под двадесет процента — и без да чака позволение, драконицата си създаде кресло и седна в него. Майка ѝ изсумтя, но остави това малко предизвикателство ненаказано.
— Двадесет процента е сериозно основание за опит. При брат ти вероятността е под пет. Бяхме длъжни да опитаме. Искам да продължиш проучванията се за унаследяването на Виждащата Дарба и когато имаш нови резултати, ще направим повторен опит.
Арасаи скръсти ръце пред гърдите си.
— Не. Няма да направя нищо, преди да видя дъщеря си и да я подържа. Дори не зная какво име си избрала за нея — твърдо заяви тя.
Наата стана и отиде до нея.
— Ще изпълниш заповедите ми и повече няма да питаш за детето. Няма да ходиш в Линвара и няма да се опитваш да я откриеш. Прощавам ти сегашната дързост, но не изпитвай търпението ми — заплаши я майка ѝ.
— Защо? — изправи се Арасаи.
— Защото така е най-добре за дъщеря ти. За разлика от теб, тя не е албинос и ще заеме достойно място сред нас. Не искам петното, че майка ѝ е дефектна, да направи живота ѝ труден. Знаеш, че децата са жестоки и не прощават. Научат ли, че е твоя дъщеря… — Наата нарочно не довърши.
Арасаи помнеше на какво я подлагаха другите деца на династията, докато растеше. Донякъде разбираше мотивите на Наа, въпреки, че се чувстваше излъгана. Но за доброто на дъщеря си, щеше да се подчини.