Разпадащи се семейства, да се преброим

  • 36 180
  • 274
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 4 035
И аз не можах да се преборя, последната година даже и не исках. Стисках зъби, живеех ден за ден, отдъхвах си, когато го нямае. Дъщеря ми стана нервна и избухлива, започна да задава въпроси, на които нямах отговор, а е само на 3. Края на юли не изържах, казах му, че се разделяме и не погледнах повече назад. Изнесох се на квартира. Сега сме двете с малката, тя е усмихната и спокойна, пак пита разни неща, но за тях имам отговор.
За тези неща няма Коледа, Нова година и Великден. Първите празници може и да са тежки, но става по-лесно, научаваме се да живеем по новия начин и с времето нещата си влизат в коловоза. При мен по-лесното дойде от там, че аз така или иначе бях свикнала да се оправям сама с помощта  на родителите ми. Сега тази опция продължава да си стои, с тази разлика, че не мисля за това дали ще е в лошо настроение, за какво ще намери да се разсърди като се зададе празник и с какво няма да успея да му угода отново. Успех на всички и много сбъднати чудеса и мечти Hug

# 16
  • Мнения: 1 464
Какво ви става,хора???Не мога да повярвам,че от 2 страници видях само 2 оптимистични мнения-на смехулка и бубчето15.
Защо с отиването на мъжете от живота ви,си отива и достойнството ви?Защо толкова бързо забравяте какво ви е причинил и отсичате "ами аз го обичам"?!Защо се страхувате да останете сами и да си спомните,че и вие сте хора и имате нужда от любов,разбиране и грижи???Защо си триете ръцете с децата си-защото ви е страх да признаете пред себе си,че всичко е свършило и трябва да се оттеглите с достойнство,а не да агонизирате с години в рухнал брак???Майната им на празниците!!!Няма значение Коледа ли е,Великден ли е,обикновен делничен ден ли е-човек трябва да се чувства щастлив и обичан през цялата година,а не само в един ден,който видиш ли е обявен за семеен празник...
П.С. И защо по дяволите в темата пишат само жени???Ми,много е просто-на никой от мъжете не му пука и не си го слага на сърце.Тогава защо ние го правим?!

# 17
  • Мнения: 3 641
При мен проблема е ,че аз не съм сигурна в чувствата...Ама той е изградил предпоставките за това

# 18
  • на изток от рая
  • Мнения: 444
Какво ви става,хора???Не мога да повярвам,че от 2 страници видях само 2 оптимистични мнения-на смехулка и бубчето15.
С моето- 3.
Разделени сме от (скоро ще станат) 4 години. От "Ще правя каквото си искам", БНД-то мина на "Ще правя каквото кажеш".   Laughing  Ама аз не скланям!
Засега се чувствам отлично, хем съм мома, хем децата ми растат. Единствената причина, поради която не се развеждам, е, че ще имам проблеми с подялбата на недвижимата собственост, а сега си живеем с барбароните в нея.

# 19
  • Мнения: 197
Когато пуснах темата не очаквах, че ще има толкова тъга в нея, по - скоро се надявах да се преброим онези от нас, които все още се опитват да поправят нещата....
И ние се оказахме много различни, той е темерут, не обича компании, егоист е, цялото ми ежедневие понякога се подчинява на него, освен това е избухлив и непредсказуем, и за най - малкото нещо може да направи проблем и то в най - неочакван момент... Тъжно ми е, защото другояче си представях нашата връзка и семейство, преди време си мислех, че е добър баща, но и тук имам големи съмнения...Докарва ми стрес, състарява ме преждевременно, но има, разбира се, като всеки човек и добри страни....Виновен ли е, че не ме обича вече? На сърцето си не можеш да заповядаш...Може пък аз да съм виновна, че нещата стоят така...Ето тези въпроси се въртят в главата ми вече от години....И не намирам отговор на тях ....Кратковременните изневери не помагат, и макар сексът да е проблем във връзката, не е там разковничето....Чувствам се понякога много нещастна и виновна, ще ми се да можех да оправя нещата, но просто не знам как...

# 20
  • Мнения: 52
Alicja все едно си описала нещата в моето семейство. 1:1 същото е и при мен.

# 21
  • София
  • Мнения: 16 165
Не ми е ясно за какво трябва да се преборите. Насила хубост не става, като е тръгнало да се разпада - не може ли да приключите връзката с достойнство. Това, че има деца не е оправдание.
Моето дете е живяло много год. само с мене, но без скандали, съскания, недомлъвки. Твърдя, че липсата на баща не се е отразила на психиката и. Все пак децата растат и започват да разбират отношенията между родителите. Доста мои познати са споделяли, че им е тежал насиленият общ живот между мразещи се родители.
От друга страна имам близка - живееща вече близо 40 год. с омразен мъж. Първо заради децата, после - заради мнението на сватовете и заради внуците. Жената е състарена на външен вид, животаи е минал в мерене на думите пред деца и внуци за да не предизвика скандал с търтея. Тази жена няма втори живот, който да изкара с близък човек. Внуците вече пораснаха, не се вълнуват от баба и дядо.

# 22
  • Мнения: 215
Чета и не ви разбирам,защо трябва да се борите за нещо или някой който не ви желае,живота толкова бързо минава,че не си заслужава да се пилее.Моята свекърва 45 години е живяла под ботуш,ама много як със скандали и побоища, и още се страхува от мъжът си но никога няма да го напусне  newsm78 ,любов ли е мазохизъм ли е? Родила е вторият си син за да задържи свекър ми/за което съм и много благодарна,защото ГОСПОД ме дари с няй любящия и грижовен човек ,БЛАГОДАРЯ/ ,не разбирам такива жени тежко в брака ама още по тежко сама,защо? Научете се да се обичате и малко повече самоуважение. А КОЛЕДА е чудесен празник за ново начало,за тези които не са го направили през годината ,време е да осъзнаете"и аз съм човек,и моят живот може да е хубав и пълноценен".Не разбирам и това "ама аз още го обичам а той мен не" Майната му друг ще го смени,и тогава може би ще осъзнае какво е изпуснал,а ако и тогава не разбере значи изобщо не е бил за вас.Преживяла съм го,но съм щастлива че се появи моят мъж,и сега знам че наистина е ТОЙ.Сега се бориме да имаме дете/от 14 години сме заедно/,плачеме при всеки неуспешен опит инвитро но сме казали че ще се пребориме и с това,а той плаче защото аз страдам.
Пожелавам ви ЧЕСТИТА КОЛЕДА и ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА,дано намерите себе си. Hug

# 23
  • Мнения: 743
Чета и не ви разбирам,защо трябва да се борите за нещо или някой който не ви желае,живота толкова бързо минава,че не си заслужава да се пилее.Моята свекърва 45 години е живяла под ботуш,ама много як със скандали и побоища, и още се страхува от мъжът си но никога няма да го напусне  newsm78 ,любов ли е мазохизъм ли е? Родила е вторият си син за да задържи свекър ми/за което съм и много благодарна,защото ГОСПОД ме дари с няй любящия и грижовен човек ,БЛАГОДАРЯ/ ,не разбирам такива жени тежко в брака ама още по тежко сама,защо? Научете се да се обичате и малко повече самоуважение. А КОЛЕДА е чудесен празник за ново начало,за тези които не са го направили през годината ,време е да осъзнаете"и аз съм човек,и моят живот може да е хубав и пълноценен".Не разбирам и това "ама аз още го обичам а той мен не" Майната му друг ще го смени,и тогава може би ще осъзнае какво е изпуснал,а ако и тогава не разбере значи изобщо не е бил за вас.Преживяла съм го,но съм щастлива че се появи моят мъж,и сега знам че наистина е ТОЙ.Сега се бориме да имаме дете/от 14 години сме заедно/,плачеме при всеки неуспешен опит инвитро но сме казали че ще се пребориме и с това,а той плаче защото аз страдам.
Пожелавам ви ЧЕСТИТА КОЛЕДА и ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА,дано намерите себе си. Hug

Ето това е обич-да те боли,когато го боли другият....Златенце,ти си щастливка наистина!От все сърце ви пожелавам,да се сдобиете с най-ценното един ден,пък и дори да не е чрез инвитро,а по някакъв друг начин...не се отказвайте Hug!

# 24
  • София
  • Мнения: 4 035
Когато пуснах темата не очаквах, че ще има толкова тъга в нея, по - скоро се надявах да се преброим онези от нас, които все още се опитват да поправят нещата....
И ние се оказахме много различни, той е темерут, не обича компании, егоист е, цялото ми ежедневие понякога се подчинява на него, освен това е избухлив и непредсказуем, и за най - малкото нещо може да направи проблем и то в най - неочакван момент... Тъжно ми е, защото другояче си представях нашата връзка и семейство, преди време си мислех, че е добър баща, но и тук имам големи съмнения...Докарва ми стрес, състарява ме преждевременно, но има, разбира се, като всеки човек и добри страни....Виновен ли е, че не ме обича вече? На сърцето си не можеш да заповядаш...Може пък аз да съм виновна, че нещата стоят така...Ето тези въпроси се въртят в главата ми вече от години....И не намирам отговор на тях ....Кратковременните изневери не помагат, и макар сексът да е проблем във връзката, не е там разковничето....Чувствам се понякога много нещастна и виновна, ще ми се да можех да оправя нещата, но просто не знам как...
Нещата при нас бяха аналогични.Темерут и стиснат егосит до мозъка на костите си. Без ангажимент към детето. По въпроса дали е виновен, че вече не те обича - виновен е, че се е нагърбил с отговорност, която не може да носи, че е дал обещания, които не може да изпълни, че е създал очаквания, които не може да оправдае. По въпроса дали ти си виновна - да виновна си, за танго винаги трябват двама. Не ме разбирай погрешно, в разпада на моето семейство, аз също имам вина  и си я знам, защото и в двата случая не говорим за насилие и алкохолизъм, за което няма как да имаш вина. И в двата случая говорим за обвързване с неподходщ човек, за недоглеждане и за несъумяване да приучиш човека до себе си на нормално ежедневие и семейни отговорности. Е, има грешка, има и прошка. Като не става, не става. Това не е края на света, не си първата няма и да си последната разведена, но повярвай ми по-добре сега отколкото да чакаш "да пораснат децата". Тъпо е да обречеш децата си на това да растат в семейство, което не може да им е пример за вбъдеще, да им изградиш някакви криво разбрани ценности по повод брака като институция. Бракът не е договор с неустойки, бракът е двустранно желание и е по-добре щастливи по отделно, отколкото нещастни заедно.

# 25
  • Бургас
  • Мнения: 6 184
И в двата случая говорим за обвързване с неподходщ човек, за недоглеждане и за несъумяване да приучиш човека до себе си на нормално ежедневие и семейни отговорности...

Бубче, как се приучава голям човек? То да не е дете, да го научиш...
Още повече, ако след хиляди разговори самият човек уж привидно се съгласява, казва ти "да, добре", па си кара както си знае...
Разбирам авторката, защото и аз съм била в нейното положение години наред. Лесно  да кажеш "майната му", но когато имаш чувства и надежди е много трудно да се простиш не с човека, а с представата, която си градил за него, с мечтите си, с надеждите за бъдещето си, с част от себе си...
Когато няма чувства, е много по-лесно. За съжаление обаче често минават години, преди да си тръгнат чувствата... А пък понякога не си тръгват въобще.

# 26
  • София
  • Мнения: 4 035
И в двата случая говорим за обвързване с неподходщ човек, за недоглеждане и за несъумяване да приучиш човека до себе си на нормално ежедневие и семейни отговорности...

Бубче, как се приучава голям човек? То да не е дете, да го научиш...
Още повече, ако след хиляди разговори самият човек уж привидно се съгласява, казва ти "да, добре", па си кара както си знае...
Разбирам авторката, защото и аз съм била в нейното положение години наред. Лесно  да кажеш "майната му", но когато имаш чувства и надежди е много трудно да се простиш не с човека, а с представата, която си градил за него, с мечтите си, с надеждите за бъдещето си, с част от себе си...
Когато няма чувства, е много по-лесно. За съжаление обаче често минават години, преди да си тръгнат чувствата... А пък понякога не си тръгват въобще.

За това не написах да научиш, а да приучиш. Защото хората на тази възраст са непроменими и нашата грешка е, че не сме ги разбрали. И понеже няма как на тази възраст да се научим на нещо, говоря за вменяване на задължения и грижи. Аз не успях, признавам си, казват, че жената е тази, която трябва да може да вади душата на мъжа с памук. Аз не съумях и си нося последствията. И никога не е лесно да кажеш "майната му" или поне на мен хич не ми беше лесно да го кажа след 9 години съвместен живот, 4 години брак и дете. След близо половин година от решението ми още се боря с хорските предразсъдаци и негативно отношение към мен. Лесно е последната дума, която може да се използва в тази ситуация.

# 27
  • София
  • Мнения: 12 555
Бубчееееее, тинтири минтири са това. Какви приучваници, кви 5 лева. Никой нищо не приучваш. Един мъж трябва да знае правилата и отговорностите си в семейството. Това става с информиране, а не с приучване. Като го информираш какво се очаква от него, а той не го изпълнява - ми ясно е, че шутът в задните части е най-печелившият ход.

А за негативно отношение - такова могат да имат само хора, чийто мозък е адекватно плитък на поведението им  Hug

# 28
  • Мнения: 21
Ох...На моменти си мисля че и ние сме разпадащи се...Не знам дали да се присъединя към бройката,или още да се надявам...Май ще изчакам още малко...Вчера отново видях в очите му това от което имам нужда...Дано...

И те пожелавам искренно всичко да се оправи,на Коледа все пак стават чудеса!!!

# 29
  • София
  • Мнения: 4 035
Бубчееееее, тинтири минтири са това. Какви приучваници, кви 5 лева. Никой нищо не приучваш. Един мъж трябва да знае правилата и отговорностите си в семейството. Това става с информиране, а не с приучване. Като го информираш какво се очаква от него, а той не го изпълнява - ми ясно е, че шутът в задните части е най-печелившият ход.

А за негативно отношение - такова могат да имат само хора, чийто мозък е адекватно плитък на поведението им  Hug
Точно на това аз му викам приучаване, точно както си го описала Peace

Общи условия

Активация на акаунт