Много тъжна тема , а рецепта няма.При всеки е индивидуално,едни издържат на болка , други не.Успех на всички и да не забравят кои са , как и с кого искат да бъдат.При падане повече боли от изправянето.
- Публикувана: 26 дек. 2009, 01:22 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2011, 17:46 ч.
Разпадащи се семейства, да се преброим
В моя случай помага едно - полу-пълен игнор 
Не му обръщам внимание на тъпотиите, свикнах, че няма как да прекара цял ден с мен и детето, свикнах с това, че е егоист.Когато трябва да направи нещо му казвам и го прави.
Любовта някъде по пътя се изпари...ама каква е гаранцията, че и да го напусна, следващия ще е по-добър? Този поне е баща на детето и го обича
Не му обръщам внимание на тъпотиите, свикнах, че няма как да прекара цял ден с мен и детето, свикнах с това, че е егоист.Когато трябва да направи нещо му казвам и го прави.Любовта някъде по пътя се изпари...ама каква е гаранцията, че и да го напусна, следващия ще е по-добър? Този поне е баща на детето и го обича
A, Мило няма гаранции ,че ще е по-добър .Ама човек трябва да се обрече на безщастие, самота и тъга ли?? НЕ , не съм съгласна. 
Просто когато си правилния човек има шжелание за всичко и планини да повдигнеш и накрая на света да отидеш.Звучи отнесено , ное такак. Когат оянко йте постиска трябва да полагат много по-вече усилия и да се хабят нерви.А , житова е кратък и всек изаслужава да го живее щастливо 
Просто когато си правилния човек има шжелание за всичко и планини да повдигнеш и накрая на света да отидеш.Звучи отнесено , ное такак. Когат оянко йте постиска трябва да полагат много по-вече усилия и да се хабят нерви.А , житова е кратък и всек изаслужава да го живее щастливо
А защо не можете да кажете "майната му" и да го загърбите аз го направих, а повярвайте ми бях много влюбена,мислех че това ще е човека и без него няма да мога да живея.Но когато видях че има не един а много други приоритети преди мен,когато ми каза след две годишна връзка че не е сигурен че ме обича,а аз давах и душата си за него,в този момент разбрах че трябва да го напусна,защото бъдещето с този човек е несигурно.Плака и ме моли,но в мен нещо се беше скършило,защото когато всеотдайно се отдаваш на някого очакваш поне да ти каже "Обичам те",да те прегърне или утеши когато най много имаш нужда,не го получих.Много от вас имат по дълъг брак и дори деца,но това не е пречка а извинение.Човек има право да е щастлив,а цената си заслужава.Пет години страдах по него,въпреки че бях с мъжът ми вече,но трябваше да преборя себе си,защото иначе щях да се изгубя.Повярвайте ми никога не е късно да срещнеш истинския просто трябва сама да си помогнеш.А сега след толкова години с човека до мен се чувствам желана,обичана и знам че той е моят свят.Пожелавам ви го от сърце.
А за хорското мнение ми е чудно даже че го споменавате,не се интересувам от никой дори от домашните ми,пет пари не давам кой какво мисли за мен,защото човешката завист няма равна,осъзнах че има хора,дори близки приятели,които се радват на нещастието на другите.Преборих много мои страхове,сега остава само един,дано ГОСПОД се смили над мен и мъжът ми.
А за хорското мнение ми е чудно даже че го споменавате,не се интересувам от никой дори от домашните ми,пет пари не давам кой какво мисли за мен,защото човешката завист няма равна,осъзнах че има хора,дори близки приятели,които се радват на нещастието на другите.Преборих много мои страхове,сега остава само един,дано ГОСПОД се смили над мен и мъжът ми.
С него съм,защото искам детето ми да има баща - и то баща,който да го обича.
Разбира се, той не е толкова черен колкото го изкарвам - просто сега всичко лошо в него ме дразни, преди дори не съм го забелязвала
Сега приоритетите са други и виждаш колко отговорен или безотговорен е, какъв е егоист, как иска да си почине след работа вместо да се занимава с малкия, защото и мама е човек - и тя има нужда от почивка и т.н. и т.н.
Естествено, и аз съм голям дявол - все му натяквам и дудна
Ама търпиме си се - има някаква частичка любов и докато я има ще сме заедно
Разбира се, той не е толкова черен колкото го изкарвам - просто сега всичко лошо в него ме дразни, преди дори не съм го забелязвала
Сега приоритетите са други и виждаш колко отговорен или безотговорен е, какъв е егоист, как иска да си почине след работа вместо да се занимава с малкия, защото и мама е човек - и тя има нужда от почивка и т.н. и т.н.
Естествено, и аз съм голям дявол - все му натяквам и дудна
Ама търпиме си се - има някаква частичка любов и докато я има ще сме заедно
ето на такива жени като теб винаги съм се чудила-вечно мрънкащи и вечно недоволни от нещо:
ами няма как да прекара цял ден с теб и детето,щото както виждам от последния ти пост-той просто......ходи на работа!!!
Е да,ама ти пак си недоволна!
Любовта някъде по пътя се изпари...
Ама търпиме си се - има някаква частичка любов и докато я има ще сме заедно
Кое от двете е вярно???
Разбира се, той не е толкова черен колкото го изкарвам
........................
Естествено, и аз съм голям дявол - все му натяквам и дудна
Това даже ще го оставя без коментар,защото от писанията ти дотук,вече ми е жал за съпруга ти!
Никаква.И то особено и ако към следващия си с това държание!
свикнах, че няма как да прекара цял ден с мен и детето,
Когато трябва да направи нещо му казвам и го прави.
Любовта някъде по пътя се изпари...
Ама търпиме си се - има някаква частичка любов и докато я има ще сме заедно
Кое от двете е вярно???
Разбира се, той не е толкова черен колкото го изкарвам
........................
Естествено, и аз съм голям дявол - все му натяквам и дудна
Това даже ще го оставя без коментар,защото от писанията ти дотук,вече ми е жал за съпруга ти!
ама каква е гаранцията, че и да го напусна, следващия ще е по-добър?
Никаква.И то особено и ако към следващия си с това държание!
Накратко се обясня как протича един негов ден. Тръгва на работа в 8:30,(спи в другата стая, за да се наспива), минава през детската само да каже чао.Връща се в 18часа, минава при нас за около минута, минута и половина максимум, отива и сяда на компютъра си, идва време за баня - къпеме детето за има-няма 15минути, той пак си отива на компа, после си ляга и толкоз.Събота и неделя, когато не работи - същото.
Казва му "ела си виж детето", а той гледа като ЕРД
И такива ми ти работи, историята е много дълга, а отвращението ми към него започна когато в 7месец бременна ме изгони от вкъщи,след раждането бях в следродилна депресия,смени ключалката и пак ме изгони...и т.н. и т.н.
Казва му "ела си виж детето", а той гледа като ЕРД
И такива ми ти работи, историята е много дълга, а отвращението ми към него започна когато в 7месец бременна ме изгони от вкъщи,след раждането бях в следродилна депресия,смени ключалката и пак ме изгони...и т.н. и т.н.
Еми тогава вместо да ми задаваш на мен умния въпрос "за чий ***",си го задай на себе си за чий*** си с него?
Не си трий ръцете с детето,щото то ще порастне и ще си хване пътя и тогава като смени бравата,няма и ключ да ти даде!Била си с него,понеже обичал детето-аз не видях в поста ти да лъха обич!Кое е обич-това,че ти му казваш да си види детето и той гледа като бльон?Да не задълбаваме повече,но сама си помисли дали си струва.
Не си трий ръцете с детето,щото то ще порастне и ще си хване пътя и тогава като смени бравата,няма и ключ да ти даде!Била си с него,понеже обичал детето-аз не видях в поста ти да лъха обич!Кое е обич-това,че ти му казваш да си види детето и той гледа като бльон?Да не задълбаваме повече,но сама си помисли дали си струва.
Много е лесно от страни да се дават съвети...
Ама ето на,дилема,кръстопът,знае ли човек накъде ще се извъртят нещата...Къде му е на човек късмета...И ако се бориш за мъжът до себе си,по-борбена ли си,или по-глупава?!Ха отговорете ми сега де...Ама за всеки истината,и болката са си различни...
Във филмите героите се борят за любовта си,за това и са герои,ама в живота ако трябва да пренебрегнеш всичко в името на любовта,и да направиш куп други хора нещастни,ще има ли хепи енд накрая,или да обречеш живота си в името на принципите,и децата си,но ще те канонизират ли след това за светица?!Всичко е компромис,въпросът е да намериш средата,щото иначе...
Ама ето на,дилема,кръстопът,знае ли човек накъде ще се извъртят нещата...Къде му е на човек късмета...И ако се бориш за мъжът до себе си,по-борбена ли си,или по-глупава?!Ха отговорете ми сега де...Ама за всеки истината,и болката са си различни...
Във филмите героите се борят за любовта си,за това и са герои,ама в живота ако трябва да пренебрегнеш всичко в името на любовта,и да направиш куп други хора нещастни,ще има ли хепи енд накрая,или да обречеш живота си в името на принципите,и децата си,но ще те канонизират ли след това за светица?!Всичко е компромис,въпросът е да намериш средата,щото иначе...
Много е лесно от страни да се дават съвети...
Ама ето на,дилема,кръстопът,знае ли човек накъде ще се извъртят нещата...Къде му е на човек късмета...И ако се бориш за мъжът до себе си,по-борбена ли си,или по-глупава?!Ха отговорете ми сега де...Ама за всеки истината,и болката са си различни...
Във филмите героите се борят за любовта си,за това и са герои,ама в живота ако трябва да пренебрегнеш всичко в името на любовта,и да направиш куп други хора нещастни,ще има ли хепи енд накрая,или да обречеш живота си в името на принципите,и децата си,но ще те канонизират ли след това за светица?!Всичко е компромис,въпросът е да намериш средата,щото иначе...
Ама ето на,дилема,кръстопът,знае ли човек накъде ще се извъртят нещата...Къде му е на човек късмета...И ако се бориш за мъжът до себе си,по-борбена ли си,или по-глупава?!Ха отговорете ми сега де...Ама за всеки истината,и болката са си различни...
Във филмите героите се борят за любовта си,за това и са герои,ама в живота ако трябва да пренебрегнеш всичко в името на любовта,и да направиш куп други хора нещастни,ще има ли хепи енд накрая,или да обречеш живота си в името на принципите,и децата си,но ще те канонизират ли след това за светица?!Всичко е компромис,въпросът е да намериш средата,щото иначе...
Нали разбираш, че борбата с вятърни мелници е напълно безмислена и излишна? Не разбрах кого правиш нещастен в името на любовта и какво даваш на децата си, обричайки живота си? Когато аз бях на този кръстопът ми казаха нещо много хубаво - като дават инсрукции за кислородните маски в самолета подчертават при нужда първо да сложим нашите маски и после на децата, защото ако нещо се случи с нас няма да има кой да помогне на децата ни!
Много е лесно от страни да се дават съвети...
Ама ето на,дилема,кръстопът,знае ли човек накъде ще се извъртят нещата...Къде му е на човек късмета...И ако се бориш за мъжът до себе си,по-борбена ли си,или по-глупава?!Ха отговорете ми сега де...Ама за всеки истината,и болката са си различни...
Във филмите героите се борят за любовта си,за това и са герои,ама в живота ако трябва да пренебрегнеш всичко в името на любовта,и да направиш куп други хора нещастни,ще има ли хепи енд накрая,или да обречеш живота си в името на принципите,и децата си,но ще те канонизират ли след това за светица?!Всичко е компромис,въпросът е да намериш средата,щото иначе...
Ама ето на,дилема,кръстопът,знае ли човек накъде ще се извъртят нещата...Къде му е на човек късмета...И ако се бориш за мъжът до себе си,по-борбена ли си,или по-глупава?!Ха отговорете ми сега де...Ама за всеки истината,и болката са си различни...
Във филмите героите се борят за любовта си,за това и са герои,ама в живота ако трябва да пренебрегнеш всичко в името на любовта,и да направиш куп други хора нещастни,ще има ли хепи енд накрая,или да обречеш живота си в името на принципите,и децата си,но ще те канонизират ли след това за светица?!Всичко е компромис,въпросът е да намериш средата,щото иначе...
Нали разбираш, че борбата с вятърни мелници е напълно безмислена и излишна? Не разбрах кого правиш нещастен в името на любовта и какво даваш на децата си, обричайки живота си? Когато аз бях на този кръстопът ми казаха нещо много хубаво - като дават инсрукции за кислородните маски в самолета подчертават при нужда първо да сложим нашите маски и после на децата, защото ако нещо се случи с нас няма да има кой да помогне на децата ни!
Накратко се обясня как протича един негов ден. Тръгва на работа в 8:30,(спи в другата стая, за да се наспива), минава през детската само да каже чао.Връща се в 18часа, минава при нас за около минута, минута и половина максимум, отива и сяда на компютъра си, идва време за баня - къпеме детето за има-няма 15минути, той пак си отива на компа, после си ляга и толкоз.Събота и неделя, когато не работи - същото.
Казва му "ела си виж детето", а той гледа като ЕРД
И такива ми ти работи, историята е много дълга, а отвращението ми към него започна когато в 7месец бременна ме изгони от вкъщи,след раждането бях в следродилна депресия,смени ключалката и пак ме изгони...и т.н. и т.н.
Казва му "ела си виж детето", а той гледа като ЕРД
И такива ми ти работи, историята е много дълга, а отвращението ми към него започна когато в 7месец бременна ме изгони от вкъщи,след раждането бях в следродилна депресия,смени ключалката и пак ме изгони...и т.н. и т.н.
С него съм,защото искам детето ми да има баща - и то баща,който да го обича.
Иначе няма да изгони бременната си жена ...или да не иска поне 1 час да поиграе с него...
А факта,че го караш насила, а той пак не ще... ако това е представата ти за любящ баща, детето ти ще страда,определено.
Не те нападам, но са ми интересни такива позиции...
И такива ми ти работи, историята е много дълга, а отвращението ми към него започна когато в 7месец бременна ме изгони от вкъщи,след раждането бях в следродилна депресия,смени ключалката и пак ме изгони...и т.н. и т.н.
Ама търпиме си се - има някаква частичка любов и докато я има ще сме заедно
Той от любов ли те изгони и смени ключалката?!
Много е лесно от страни да се дават съвети...
Ама ето на,дилема,кръстопът,знае ли човек накъде ще се извъртят нещата...Къде му е на човек късмета...И ако се бориш за мъжът до себе си,по-борбена ли си,или по-глупава?!Ха отговорете ми сега де...Ама за всеки истината,и болката са си различни...
Във филмите героите се борят за любовта си,за това и са герои,ама в живота ако трябва да пренебрегнеш всичко в името на любовта,и да направиш куп други хора нещастни,ще има ли хепи енд накрая,или да обречеш живота си в името на принципите,и децата си,но ще те канонизират ли след това за светица?!Всичко е компромис,въпросът е да намериш средата,щото иначе...
Ама ето на,дилема,кръстопът,знае ли човек накъде ще се извъртят нещата...Къде му е на човек късмета...И ако се бориш за мъжът до себе си,по-борбена ли си,или по-глупава?!Ха отговорете ми сега де...Ама за всеки истината,и болката са си различни...
Във филмите героите се борят за любовта си,за това и са герои,ама в живота ако трябва да пренебрегнеш всичко в името на любовта,и да направиш куп други хора нещастни,ще има ли хепи енд накрая,или да обречеш живота си в името на принципите,и децата си,но ще те канонизират ли след това за светица?!Всичко е компромис,въпросът е да намериш средата,щото иначе...
Всяка борба трябва да е с мярка, според мен. Бориш се, бориш се - виждаш, че не се променят нещата. Тогава сядаш, вземаш един лист, пишеш от едната страна минусите, от другата - плюсовете и удряш чертата - да си тръгнеш ли, или да останеш.
Във филмите и двамата герои обикновено се борят. Или единият почва първи, а другият довършва борбата. Ама да се бориш за някого, който не иска да се бори за теб...
За децата темата не искам да повдигам - и аз имам дете, и смея да кажа, че откакто си взех детето и напуснах един такъв гьон, много по-добре си живеем и двете.
Децата са просто удобно оправдание.
Да, хубаво е да имат баща, но не какъв да е и не на всяка цена. Мога да си представя да остана с един мъж, дори да сме спрели да се обичаме, ако ме подкрепя и се грижи за децата. Тогава доста бих се замислила дали да гоня Михаля - при условие, че имам финансова стабилност, сравнително спокойствие и той дава всичко за децата.
Но това да ме гони бременна, да сменя ключалките, па да минава като метеорит през стаите и да си живее някакъв си свой живот без въобще да му дреме за детето/децата - не, благодаря.