Отговори
# 45
  • Мнения: X
Преди да ме вкарат  за секциото си бях с напъни. От установяването, че не мога да родя нормално до събирането на "спешния" екип мина повече от час, който си изкарах с напъни. Главичката на бебето се виждаше, но не можеше да излезе, мереха тоновете постоянно и ми казваха да не напъвам. Мм хубаво, ама това си е естествена функция на тялото и не зависи от мен. Дъщертя ми няколко дни беше с деформирана главичка, едната ѝ буза беше по-изпъкнала от другата. Всичко се оправи, ноо.. Си ми остана травмата и няколко месеца не можех да ходя нормално по голяма нужда. В главата ми звучеше само "Не напъвай, не напъвай..." Всеки път се сещах какво съм преживяла и какво можеше да стане, ако екипа се беше забавил малко повече... Но в крайна сметка и двете сме живи и здрави, а това е най-важното.
Иначе бих родила още мноооого бебета 😂

# 46
  • Мнения: 822
Надя, при мен беше обратното напъвай напъвай, а аз напъвам с лице и нищо не усещам, нямах никакви напъни. 

# 47
  • Мнения: 371
Здравейте момичета Simple Smile Моето раждане беше кратко, но изключително болезнено. Родих естествено, без упойка. Имах втора степен разкъсвания, 25 вътрешни шева и 10 външни Sad Контракциите и напъните ми бяха изключително болезнени, хубавото беше, че продължиха около час. После дойде и "шиенето", без упойка, което ми се стори, че продължи по-дълго от раждането. Родих преди 16 дни и все още не смея да се погледна "отдолу"...По този повод да питам мамите, родили естествено-с какво се миете? В болницата ми казаха само вода и нищо друго, но се чудя дали е достатъчно...
Кога мога да започна да правя упражнения за прибиране на корем и бихте ли ми препоръчали някакви?
Поздрави на всички Simple Smile

# 48
  • Мнения: 822
аз се миех с сребърна вода, със смрадлика и с вода с йод капнат в нея.пръсках се и с едно италианско, което не помня как се казваше.
 на мен ми казаха да ползвам някакъв антибиотик, но понеже още ме държеше упойката, не можах да го запомня.

и аз не съм се поглеждала отдолу. но напипвам удебеляване.

# 49
  • София
  • Мнения: 5 621
И аз бях с множество вътрешни и външни. Докато ме шиеха се поинтересувах колко са и лекарят каза да не питам.. после пък и забравих.
В болницата ни правеха промивки с йод и още нещо и се чувствах добре. Вкъщи си правех бани със смрадлика и спрей цикатридина.

# 50
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Нахъсват те колко прекрасен и естествен процес е раждането. ти си изрядната бременна тренираш като войник, подготвена и амбицирана за най-естественото раждане на света.
Ако има едно нещо, за което да съм изключително благодарна тук на всички, това е точно постоянното обясняване кое как става реално. Постоянно повтаряха, че раждането е естествен процес, но влагаха в него друг смисъл - да наблюдавам тялото си, да следя за нещо, което да е в страни от стандартното, да слушам себе си и собствените си усещания. Иначе не ми спестиха истините. До като майка ми пееше песни какъв магически период е бременност, раждане и новородено вкъщи, останалите си бяха откровени, и непрекъснато ме заливаха с листовки при кой проблем кого да търся. Друг е въпроса, че колкото и да ти обясняват някои неща, никога няма да си напълно готов Grin

# 51
  • Мнения: 5 468
Вече дори не помня колко силна беше болката. Просто мозъкът ми иска да изключи неприятните спомени от раждането. Grinning
Хич не забравям даже Grin Но до като няма перманентни последици, съм доволна Wink

При мен някакси емоциите покрай дъщеря ми успяха бързо да премахнат неприятното усещане, което ми остана след раждането. Искам още 1-2 деца, така че се стягам за следващото раждане. Успокоява ме мисълта, че поне ще съм подготвена за това какво ме очаква и евентуално раждането ще бъде по-кратко. Но ми е пределено ясно, че като ме подхванат пак контракциите, ще искам земята да се отвори и да ме погълне. Grinning Доза реализъм няма да ми е излишна, а не като миналия път, когато цялата бременност бях убедена, че ще имам леко и бързо раждане и че едва ли не, раждането е лесна работа. Smile

# 52
  • Мнения: 30 802
Ето няколко съвета, за които половин форум ме оплю, че съм мързел и кекава, но са важни:

- Тазовото дъно е било травмирано и разтеглено. То държи на място доста органи- дайте му почивка, като не вдигате тежко, не прекалявате с активността и, с други думи, лежите повече. Лежането не са бабини деветини, а са начин да не си събирате тазовите органи от земята, да нямате дискомфорт и инконтиненция.

- Най-полезното упражнение скоро след раждане е лежането по корем. След това- оня номер дето го показват срещу диастазата. Обаче това- след 6 седмици. Иначе упражнения, които увеличават налягането в коремната кухина- забранени, тотално. Повечето физически упражнения изискват някакъв вид "напъване", трудно е да се опише, но е въпрос на биомеханика- при силови упражнения човек или нарочно, или инстинктивно увеличава вътрешнокоремното налягане. Сами може да пресметнете какво се случва при разтеглено тазово дъно плюс опит за фитнес. Не му е сега времето.
- Приемете, че реално ще се възстановите напълно, физически и психически, след 3 години и не бързайте.
- Тайната е в почивката, не в упражненията и активизирането. Организмът е изхабен, не е сега моментът да давате форсаж в опит да се почувствате свежо- няма да стане, само ще си доизгорите силите. Т. нар. лека депресия след раждането е знак да забавиш темпото, не да се опитваш да си "нормална", защото не си. И ако някоя жена се прави на много яка и незасегната от раждането, пак си хаби излишно силите. Според китайците така се стига до хормонален дисбаланс и преждевременно състаряване.
-Кошмарите, за съжаление, са нормален страничен ефект- тялото е в режим тотална параноя, с цел опазване на бебето и повишено внимание. Именно затова след раждане жената не трябва да си дава зор, защото всяко преживяване действа по-изнервящо, поради повишената бдителност. Кошмарите отшумяват около втората година.
- Бременната може да е много здрава, но раждането изкарва от релси. Не се надценявайте. Като ви казвам, че не сте добре и трябва да се пазите, слушайте- има други теми, в които да спорите колко сте яки каки. Не сте.
- Кляканията след 6 месец са най-доброто упражнение.
- Кърменето топи целулита, но трябва търпение. То това му е целта на целулита- да натрупа Омега-3 мастни киселини. След първо раждане целулитът е повече, с всяко следващо по-малко се трупа по бедрата и повече по корема, съответно първото дете се радва на най-качествена кърма откъм мазнинен профил. Позитивната част е, че следващите пъти тялото не се раздава толкова за бебето.
- Раждането е минало и заминало, нещата ще се възстановят, макар и бавно- но това не може да се постигне с усилия, трябва време. Не си поставяй високи цели, нищо не ти е нормално- погледнато назад във времето, родилкиният период си е пълна психария, все едно да си пиян и да твърдиш, че си съвсем трезвен. Не се приемайте насериозно. Ще мине. Ужасните две са по-гадни, ама и те минават.

# 53
  • Мнения: 371
Много Ви благодаря, момичета Simple Smile Имам смрадлика и ще започна с промивките, че някак не ми е достатъчно само с вода.
Боди, и аз напипвам удрбеляване в областта на шевовете и някак изпъкнало го усещам мястото... гадна работа. Аз и хемороиди си " отглеждам" Simple Smile
Аз не бързам много със спорта, по-скоро сега наблягам на ходенето пеша. Мисля да започна по малко коремни като ми свърши кръвотечението. Ще правя и гимнастиката на Руми Илиева.

# 54
  • Мнения: 752
Записвам се да следя темата. Аз бях със секцио( второ) и по мое мнение беше гадно, но искрено съчувствам на родилите  нормално и трудно, явно е травмиращо....
И аз имам да свалям килограми, от първото дете останаха 3 кг, сега имам още 10... Знам, че е рано за упражнения, на мен и първият път времето не ми стигаше за такива, сега сигурно ще е още по- зле. Кърмя, но ми се иска да огранича храната Sad някой ако има идеи за леки диети, подходящи при кърмене, ще съм благодарна. Имсм си и целулит, пия вода, купила съм си и ампули срещу целулит, но не смея да се мажа, не знам дали не проникват в кърмата. Така искам по- бързо да се почувствам добре, а не пак една година да съм... така. Simple Smile
Иначе имам все още парене и щипане при пишкане, предполагам е от катетъра, който ми слагаха...знаете ли кога мога да дам урина за изследване, може би като спрат лохиите?

Последна редакция: нд, 17 дек 2017, 11:37 от evianna

# 55
  • София
  • Мнения: 18 679
Според мен, не се дръж. Ще закриеш влагалището с превръзка и ще пишнеш в колектора, колко му е. Но ако имаш инфекция от катетъра, а това е често срещано, не може да чакаш месец и кусур и да се държиш. Може да вдигнеш Т, а все пак и кърмиш. Я иди на лекар докато е време, пък дано да е нищо! По-добре едно излишно изследване, отколкото едно не навреме.

# 56
  • Мнения: X
На мен също ми пареше при пишкане първите дни, след свалянето на катетъра. Омина от самосебе си и не съм търсила причина.

# 57
  • София
  • Мнения: 18 679
Ама тя съвсем в първите дни ли е? Не разбрах...Не знам, за мен е нормално да пощипва и смъди не повече от 4-5 дни, ако са минали две седмици и още щипе, може да е инфекция.

# 58
  • Мнения: 2 141
Аз раждах нормално. Бебето беше с лицево предлежание (личицето му сочеше нагоре към тавана, вместо, надолу), което много затруднява раждането и почти винаги се налага форцепс или вакуум. В България знам, че директно правят секцио. Аз се разминах само с епизиотомия.

Раждането ми продължи дълги 38 часа, но най-тежкото последствие, което получих беше фрактура на опашната кост от напъните. Два месеца се възстановявах и беше много болезнено. Всичко друго - лохии, изпускане на урина, шевове, следродилни контракции - мина бързо и почти нямам спомени.

# 59
  • Мнения: 752
Ама тя съвсем в първите дни ли е? Не разбрах...Не знам, за мен е нормално да пощипва и смъди не повече от 4-5 дни, ако са минали две седмици и още щипе, може да е инфекция.
Не, вече минаха две седмици. Понамаля като че ли патенцето и щипането, но ще отида на лекар. Аз често развивам цистити. Благодаря!

Общи условия

Активация на акаунт