Възстановяване след раждане. Видове проблеми, времеви период, упражнения.

Здравей bodybeautiful, моята история може би си я чела. Забременях 52 кг, влязох да раждам 90. Преносих със 6 дена. Знаеше се, че ще имам голямо бебе, но се е оказа, че е толкова голямо, че дори след 4 часа опити за нормално раждане, то не успя да излезе. Оперираха ме спешно със секцио. Дъщеря ми се роди 4 кг и 54 см - размери на поне едномесечно бебе. Възстановяването след операцията не беше много трудно, на третия ден можех спокойно да обслужвам себе си и бебето, без това да ми носи дискомфорт. На петия ден ме изписаха и успявах да си върша и домашните задължения. Близо седмица след раждането не изпитвах нужда да се храня, храната ме отвръщаваше. След още една седмица се премерих и тежах 78 кг. Корема ми изглеждаше така, все едно още не съм родила. Ходехме на разходки по мноооого часове и тъй като не кърмех, бях основно на цигари и кафета, само вечер се хранех. След време прецених, че не е това начина и започнах да си се храня като преди, основно с въглехидрати. Килограмите продължиха да падат и за 10 месеца успях да сваля всичко излишно и отново станах 52 кг. Макар и същите килограми, тялото ми беше много отпуснато, все още имах целулит, а кожата ми поувисна, поради бързото качване и сваляне. Започнах да правя клекове, напади и от време на време коремни преси и планкове. Вече изглеждам значително по-добре,кожата ми почти се оправи, мускулите се стегнаха. Обаче..  си останаха стриите, които са навсякъде - кръста, дупето, гърдите, бедрата, дори при подмишниците. Те найвероятно няма и да изчезнат, целулита ми обаче почти се махна. Корема ми изглежда стегнат, с едно огромно изключение. Точно над операцията ми се образува т.н кожна качулка, кожата там е увиснала и издадена над белега. Не е много, но никак не е красиво. Иначе самия белег почти не си личи, а бяха 12 шева. А около вътрешните шевове са се образували нещо като бучки, които според гинеколога ми ще се махнат с времето.

Забременях 55кг, влязох да раждам около 80кг. Позволявах си много неща, т.к. цял живот съм се ограничавала.
Раждането ми беше изключително тежко, като контракциите ми започнаха в 10ч сутринта, а родих в 3ч през нощта на следващия ден. Имам епизиотомия, множество външни и вътрешни шева, защото малкия беше високо и съответно бях час и половина с 10см разкритие и напъни, но той не можеше да слезне.

Два месеца по-късно, от тези 25 качени килограма имам да връщам 7-8, но към този момент кърмя и не искам да се ограничавам. Ям предимно ориз, картофи, месо и зеленчуци, с минимално количество мазнина. Изключила съм напълно от менюто си кафе, шоколадови изделия, газирани напитки, варива и др.
"Тренировката" ми включва качване на стълби и грижи за малкия. Правех и коремни преси, но прочетох за диастазата и реших да си дам почивка и от тях. Правя упражнения с фитбол задължително два пъти дневно по 30мин.

За мен раждането също беше изключително травмиращо преживяване, въпреки че се случи за няколко часа. Наложи се епизиотомия, а при зашиването, лекарят ми каза, че на 16-ия шев е спрял да ги брои. Така и не знам общо колко са, а и колко са вътрешните, колко външните. Още на другия ден можех да ставам, но около 40 дни не можех да сядам изобщо. Имах болки също горе-долу 40 дни. Мускулите на коремът ми се пооправиха сравнително бързо, но отпуснатата кожа до ден днешен - 4 мес. по-късно - още не се е прибрала. За сега не правя никакви упражнения. До колкото знам около 2 месеца след раждането би трябвало проблемите да отшумят.🤔

Възстановяването след всяко едно от ражданията ми върви сходно, затова ще пиша общо. И трите раждания ми бяха нормални и сравнително бързи, последното - супер бързо, 2 часа и малко. Не съм имала разкъсвания и шевове, затова веднага можех да си сядам на дупето, вземах си душ, обслужвах си бебетата. Лохии имах много дълго време, последния път към 50 дни! Секс след това - същият като преди това, няма промяна и за двама ни. Явно тъканите ми са еластични, затова и не съм се разкъсала, въпреки, че бебетата ми не бяха дребни, последният момък 3 630 се роди. Качени килограми - от 13 до 18. Не щат да си идат доброволно и това е, въпреки че кърмя интензивно, средно по около 2 години. Пазя диети и спортувам, за да вляза във форма. Предните два пъти се получаваше идеално, вярвам, че и сега ще успея.
Не бива да се бърза обаче - и със спорта, и с диетите, и със секса, и с всичко. Уважавайте телата си! На 40-я ден от раждането единственото, което съм гледала, е да се храня пълноценно и да спя при всяка възможност, за да имам здраво, щастливо и спокойно бебе. Изобщо не съм в състояние да спазвам режими или да отделя време за спорт с бебе на 6 седмици, абсурд! За напишкването каза ли на лекаря си? Защото може да е смъкване, което не се оправя с кегели. Дано не е и скоро този дискомфорт премине! Успех!

много ви благодаря момичета!
за напишкването казах на лекаря си, той каза, че са травмирани сфинктери на пикочния мехур от самата бременност/раждане. и ми изписа някакви лекарства, които обаче са само за подтискане на симптомите и аз не ги пих, защото и аз кърмя. напишкването се поооправи, но още се случва.
дано няма смъкване, той не ми е споменал да имам смъкване при първия преглед, но аз сега трябва да ходя на контролен преглед и ще го попитам. Смъкването би ли се видяло от гинеколог?

ще се концентрирам върху почиване и пълноценно хранене на този етап.

O, да! Щом нищо не ти е казал,значи нищо няма, просто от напъните са се травмирали наистина тези мускули, които "затварят" мехура, ще мине, споко! Всичко с времето си, не се тормози сега с физическата си форма, гледай да си почиваш, за да си здрава и да имаш кърма. Като се понаместят нещата, ще имаш време и за спорт.

Между другото, личното ми мнение е, че този колан, който носиш, забавя възстановяването на коремната мускулатура. Коремът участва във всички наши движения, дори само като стоиш права, това става благодарение на коремните мускули. Като подпомагаш работата им с пристягащи средства, ги облекчаваш и затова работят по-малко. Аз бих махнала всякакви колани и корсети и бих оставила тялото си да се възстанови в собствено темпо. След втория-третия месец вече е ок да спортуваш и по-активно, без преса. Ако не си влизала, препоръчвам ти да посетиш сайта на Руми Илиева за домашни тренировки. Почваш с тези за начинаещи и прескачаш всичко, което ти причинява дискомфорт и коремните преси задължително. Лека-полека ще станат нещата, но без насилие и напъване, за да не се контузиш, защото тогава пък ще трябва да спреш да тренираш за много време.

Първо раждане - забременях 55-56 кг (1.72 съм висока, за справка) - тотално безогледна работа, качих ужасно много килограми, около 23. Раждах секцио по медицински показания, но коремът ми много бързо се прибра - на изписването почти нямах вече. 5 месеца по-късно реших, че няма повече да чакам да отслабна (макар че бях посвалила - изписаха ме 68 кг; на първия ден от тренировките бях 60 кг без никакъв режим). 3 месеца по-късно бях 54 кг, а след още 2-3  - даже 53, което вече за мен е много малко, предвид ръста ми.

Втора бременност - бях оптимист, че този път нещата ще са по-добре, защото ще продължа да спортувам (не съм спирала, откакто започнах след дъщеря ми) - да, ама не. Отлепяне на плодния сак в 6 г.с. и забрана за спорт до средата на четвъртия месец. Уж внимавах как се храня, ама цъ. Поради някаква причина метаболизмът ми умира, щом забременея. В средата на 4 месец възстанових тренировките и тренирах до 2 седмица от 9 месец, въпреки това качих 23 кг (от 57 до 80). От болницата ме изписаха 76 - само скромните 4 кг бях свалила; кажи-речи теглото на бебето, плацентата и водите. Забравих, че пак беше секцио по медицински показания. Започнах с леки тренировки на 40 ден и 2 месеца по-късно се върнах към предишния си тренировъчен режим. Килограмите за момента са 63; т.е. 13 кг съм свалила от изписването досега, за 6 месеца. Както и 12 см от обиколката на ханша, 4 см от бедрата и нищожните 6 см от талията. На мен ми се виждат малко, защото исках и очаквах повече, но същевременно си давам сметка, че това е сравнително нормален темп на отслабване, особено предвид факта, че кърмя и не спазвам някакъв хранителен режим, просто избягвам джънка, както винаги. А и бавното отслабване е по-трайно и качествено - аз искам да изгоря и махна мазнините, не да загубя вода и мускулна маса и да съм skinny fat.

Проблеми - имам диастаза, все още. Поради което все още имам корем. Правя упражнения за нея; мисля да се включа и в онлайн предизвикателството "Не на диастазата!" на Ваня Висарионова от FitBabyHotMama. Уринарна инконтиненция имам още от предишната бременност, въпреки че не съм имала големи бебета, не съм раждала естествено, изобщо не знам що е то родова дейност. С втората бременност нещата се влошиха, но вече вървят към оправяне - упражненията за диастаза помагат и за слабо тазово дъно.
Колан за прибиране - и аз съм на мнение, че той всъщност пречи на нормалното прибиране на корема, а само докарва външен вид, докато го носиш. Както и стягащо бельо и тем подобни. Сауна и други такива - потенето не води до отслабване, а до загуба на вода. Ако на някого му е приятно - не мисля, че нещо пречи, но така не се отслабва.

Явно не само моето раждане е било травмиращо. Просто не бях подготвена за толкова дълго раждане и такава силна болка. Родих 26 часа след началото на контракциите, почти две цели нощи не бях спала, а в болницата само ми повтаряха няма активна родова дейност, няма разкритие и т.н. Ако бях на себе си сигурно щях да ги напсувам.

За разлика от ужасното раждане, възстановяването ми беше бързо. Два часа след раждането бях на крака и се изкъпах. Имах епизиотомия, която не ме е боляла кой знае колко и за 2 седмици се възстанови. За секса не бях питала лекарката. Около 40тия ден се чувствах готова. В началото не съм мислила за спорт, а само как да се наспя. Според мен, родилката трябва да има активна почивка и да даде достатъчно време на тялото си за да се възстанови и едва след това да мисли за спорт. Омекването на корема се оправя с времето, целулитът също намалява. Само стриите си остават за спомен. Аз се сдобих с такива по гърдите и по бедрата, но не са кой знае колко много и не им обръщам внимание. Отслабнах докато кърмя с ограничаване на въглехидратите и търпение. В момента съм по-слаба от преди да забременея и тренирам вкъщи. Истината е, че за да изглеждаме наистина добре, само с отслабване не става, защото тялото се отпуска, сваля се и мускулна маса. Вече не кърмя и гърдите ми засега са като мекици. Четох, че има шанс постепенно да си възвърнат формата, но може и да си останат така. Общо взето, единственото, което в момента не си харесвам са гърдите. Честно казанл, старая се да не ги гледам много.

Психически се възстанових след около 3 месеца. Пак бих родила нормално, вече съм забравила болката. Но за следващия път ми се иска да съм с по-добър екип и по-подготвена за това, което ме очаква. Много се надявам втория път раждането ми поне да е по-кратко от първото.

26 часа?! Мили Боже, как издържахте?!
Аз пък, да си призная, още не съм се възстановила психически, въпреки че минаха 4 месеца. Помня всичко и дори сънувам кошмари.

И аз сънувам кошмари. По едно време на магарето бях вързана за тонове, апарат за кръвно, пулсомер (това, което се слага на пръста, не съм сигурна дали се казваше така), както и ми вкарваха кислород през носа. Помня, че чух, че кръвното ми е 60/40. Изгубих близо 800мл кръв. Хемоглобинът ми от 126 беше паднал на малко над 80.
Второ ли? Не мисля.

Ами в началото контракциите не бяха толкова болезнени и си бяха съвсем поносими. Лошото беше само, че все пак си боляха и не успях да поспя през деня, знаейки че трябва да имам сили. Цял ден засичах контракции и чаках да зачестят, но почти до последно си останаха нерегулярни и си стоях на 2см разкритие. След едно връщане от болницата, че било рано още, най-накрая ме приеха към 2 часа през нощта и в 7 родих(а контракциите бяха започнали в 4:30 предната нощ). Не знам как издържах, всичко ми беше като на филм. Когато родих, дори не помня как изглеждаше малката и дали я чух да плаче.

Нормално е, че не си се възстановила все още. Все пак са минали само 4 месеца. Стрес си е. Аз гледах да не мисля много, но в началото се събуждах през нощта и с ужас си спомнях за преживяното.

Момичета, аз избрах частна болница за да избегна негативно отношение, а всъщност точно това се случи. Голяма част от стреса, който преживях беше заради хората там. Може би и аз бях много чувствителна, но мисля, че на една родилка й е простено да е чувствителна. Съжалих, че не поисках мъжа ми да дойде в предродилна с мен. Чувствах се сама, с адски болки без да има кой да ми окаже подкрепа. Сигурна съм, че тези болки в приятна атмосфера и с човек, който да те подкрепи, се понасят много по-лесно.

Аз не знам колко кръв съм изгубила, но десетина дни след раждането цветът на лицето ми продължаваше да е буквално сив.

кошмар!!! то си е наистина страшно.
 и аз имах загуба на кръв, но доста по-малко. бях много доволна , че не ми знаят кръвната група, защото не исках да ми преливат кръв.

Аз много мога да пиша за моето раждане, но понеже бих искала да съм анонимна, изпускам детайли.
аз си следях бременността в друга държава, а раждах тук в България. Съответно си носих всички документи като идиот от там. та при раждането постоянно обсъждаха как съм нямала никакви изследвания и не съм си била следяла бремеността, аз им обяснявах, че имам много изследвания и са в ето този плик, но никой не ми обърна внимание.

най-фаталното беше според мен поискването от моя страна на епидурална (която изобщо смятах да не искам ). сложиха ми по-висока доза и аз просто бях надрусана и неспособна да участвам в раждането по какъвто и да е било начин. това постави бебето ми в опасност, тъй като в отговорния момент не можах да напъна като хората, нищо не усещах, напъвах с лице. цялото ми лице беше в кръвоизливи, и очите също, наиситна много се стараех, но не стана и не стана и бебето го извадиха с вакуум, което ме стресира безумно първите дни. аз изобщо не съм убедена, че естествено раждане с вакуум е по-добре от секцио.

мен много ме плаши това с инконтиненцията, дано не си остане така...ще погледна упражнения за тазово дъно, но аз наистина много спортувах и съм с добра мускулатура, не знам как бих могла да имам слабо тазово дъно.

Аз искам още деца, но просто не знам какво раждане да избера. Секцио ме е страх заради мен, не искам да ме режат, а естествено ме е страх заради бебето като видях колко е непредвидимо естественото раждане всъщност. с вакуум или форцепс може да се увреди бебето за цял живот (и раз). А аз не можах да устискам първия път и поисках упойка (при положение, че знаех рисковете и съм абстрактно много против), кой ми гарантира, че ще изтърпя втория път.
p.s. всъщност вътрешните ми разкъсвания са заради вакуума , според лекаря

за бюста, аз още кърмя и не знам каква ще е ситуацията, но ако е много трагична съм заделила за пластична операция. но от майка ми знам, че нейният си се е възстановил за около година с плуване и двата пъти, но тя не е кърмила много дълго. Е, момински няма да стане, но хубав бюст си става.

Продължителността на кърменето не е от значение за увисването на бюста. Бюстът  се уголемява още през бременността, съответно кожата се разтяга. Даже и жената почти веднага да си спре кърмата, ефектът ще е същия. След спиране на кърменето гърдите остават празни. Уж след това постепенно се възвръща мастната тъкан, но все пак кожата си остава разтегната и е възможно "пълнежът" да не е достатъчен.  От това се притеснявам, но из форума чета, че на много жени бюстът се е пооправил година след спиране на кърменето.

Всичко е ген. Наистина има жени, които и след няколко бременности и кърмения, запазват бюст. Повечето, уви, не сме така. Не се коркайте твърде много. И хич едно дете да нямаш, след 40-45 же-то си казва думата. Като тъй и тъй ще стигна този етап, поне да съм си кърмила децата

Но, да, действително, около година след отбиване нещата са почти в изходна позиция, особено ако не сте отслабнали прекалено. След определена възраст наистина се налага да избираме между гърдите и лицето от една страна, и задникът - от друга

Привет И моето раждане не беше от приятните,и сега като чета какво споделяте си го припомням.Качих 10 кг,по 2 на месец(от 45-55кг)Термина ми беше за 10.02,но от последната Януарска нощ се започнаха контракциите.През цялата бременност,имах ужааасни киселини и контракции.Отидохме в болницата,сутринта към 6 да е било(хванахме смяната на екипите)с 4 см разкритие,слаби болки и контракции който изобщо не се сетих да засичам..Приеха ме и се започна със процедурите.Сложиха ми система,и още нещо което повърнах.Беше ми трудно да се разхождам както те искаха С напъните не се справих,бях ужасно уморена,жадна,притеснена.На моменти се улавях,че сякаш гледам отстрани.Натискаха ме по корема,да ми помогнат.Със многооо зор,и разкъсвания видях човечето си към 15:00(3 кг,52 см)Кокореше се,не плачеше което много ме притесни,но ми казаха че е уморен и за това не плаче.Не знам,колко вътрешни и външни шева имах..но 7 дни не можех да седна нормално.Цялото ми лице беше в кръвоизливи,първите дни ми беше трудно всяко движение.Когато ми махната външните шевове,се почувствах много добре.Вътрешните сами паднаха Кърмих до 6-тият месец,никога не съм се ограничавала с храната.Не съм спортувала,но постоянно бях в движение с детето.Стрии имам само по гърдите,корема ми се прибра.Тялото ми се възстанови след като спрях да кърмя.Не знам кога точно си върнах предишните кг.За 2ро на този етап не мисля Да сме живи и здрави,пък Божа работа

bodybeautiful,

Cathy, може ли да ми кажеш какви упражнения правиш за  диастаза, моя корем още не се е прибрал, родих преди три години, но аз и не правя нищо за да го стегна, родих близнаци секцио може би за това е трудно да се прибере, но не и невъзможно

Ама чакайте малко! Диастаза и неприбран корем нямат нищо общо, освен че и двете са състояния на коремната мускулатура☺

Напълно съм съгласна с belinda. ММ също има диастаза, причинена от вдигане на много тежести, но корема си му е стегнат. Аз си имам диастазата, дори сега, когато корема ми се прибра и изглежда добре.
А по въпроса с увисването на гърдите. Преди бременността моите бяха много малки, като забременях започнаха да наедряват, следователно и кожата около тях се увеличи. Не кърмех, но един месец хранех чрез цедене и като спрях станаха ужасни. Обема им намаля, но кожата си остана и увисна. Сега са значително по-добре, та има надежда 😂
Ако можех да родя естествено щях да имам прекрасно раждане. Не ме боляха контракциите, не ми тежаха напъните, обаче се оказах прекалено нясна за голямото бебе.
Второ дете бих пробвала да родя нормално, но в България рядко се позволява след секцио.

Много се надявам и моите гърди да се пооправят. Не кърмя от месец и половина, така че има още доста време, през което да се "понапълнят". Но наистина повечето жени не са наясно, че бременността разваля бюста, а не самото кърмене.

Момичета, няма как телата ни да са съвсем същите, като от преди бременността, но с повече усилия можем да изглеждаме супер.

Bodybeautiful, аз успях да си изпрося епидурална последните 40 мин(през цялото време не искаха да ми слагат заради недостатъчно активна родова дейност) и явно ми сложиха по-малка доза, защото ме хвана само от едната страна. От едната страна на корема не усещах болка, а от другата си усещах контракциите. Въпреки това, се почувствах значително по-добре и успях малко да си почина преди самото раждане. И аз като теб нямах напъни и напъвах по време на контракция. После четох в чуждестранен форум, че на много жени се случва да нямат чувство за напън, дори и без да са им слагали епидурална. Така че не съм сигурна дали това се дължи на упойката.

Аз и трите пъти раждах с упойка и никога не съм усещала напъните. Не ми е попречило да родя лесно и безпроблемно. Мисля, че опира до качествата на екипа най-вече, както и до някои физиологични дадености, естествено. Сега последния път каква акушерка имах - мечта! Не се отдели от мен и ми се усмихваше през цялото време. После така хубаво ме преведе през напъните, че го избутахме младежа за 5 минути, хем с увита пъпна връв. Страхотна! А младичка - съвсем младичка. Жива и здрава да е, дълга и успешна кариера й пожелавам!
А обезболеното раждане си е разкош, няма що да се лъжем. Нищо общо няма с необезболеното. Разбирам всички аргументи за и против и за себе си твърдо бях решила още първия път, преди 13 години. Но очевидно най-важното е да търсите със свещ лекар, акушерка и анестезиолог, които да си разбират от работата, защото воденето на обезболено раждане не е съвсем като воденето на естествено. Аз тук във форума за първи път чета за упойка, хванала само от едната страна или не хванала въобще, или пуснала баш в най-големия зор и т.н., и т.н.

ужас ...ами ето, колко е непредсказуемо раждането.  иначе хепи мами, и аз имах ужасно отношение от акушерките, които ми се караха да не викам. пълна скръб...

много ви благодаря момичета, анистина са ми от голяма полза вашите съвети! махнах корсети/колани и прочее дано сте прави. и коремни няма да правя засега. просто по-лежерно ще го давам докато спре кървенето и после вече пълен напред.

Bodybeautiful, мога и аз да разкажа за моя опит с възстановяването, дано мога да помогна. При мен раждането мина без разкъсвания, но въпреки това кървенето продължи 42 дни. През този период аз нищо не тренирах, освен тазовото дъно. Понеже раждах в Германия и имах акушерка, която идва у нас и ми показа упражнения за мускулатурата. Много е важно от там да се започне, за да няма инконтиненция и още по-лошо пролапс на матката (за това не бях чувала, но се срещало често и звучи ужасно). В началото не можех да усетя никакъв тонус, все едно е избухнала бомба в мен. Но за щастие с редовни упражнения и движение нещата се нормализираха и не съм се изпускала никога. Преди да забременея се занимавах много активно с ащанга йога и след раждането това беше моят начин да се възстановя. Коремът ми също като твоя беше като пихтиеста маса, въпреки че преди това имах плочки. Отне ми около година да си възвърна предишния вид! Така че не се отчайвай, наистина трябва време. Дори и да изглежда плосък и слаб, пак може да не е силен. Отначало тренирай най-дълбокия слой Transversus Abdominis, Internal/External Oblique. Напиши в Гугъл и ще ти излязат доста упражнения. Когато те укрепнат вече можеш да включиш и Rectus Abdominis. Пиша ти ги на латиница, защото така можеш да намериш най-лесно информация в интернет. Ще видиш, че с редовни упражнения, разходки и без диета можеш да постигнеш страхотни резултати. Аз свалих много бавно 8 кг, но беше трайно и сега ми предстои същото . Чакам второ бебе след 12 дни. Успех и ако имаш въпроси ми пиши. Ще се радвам да помогна!

Деси, аз ще ти кажа, обаче както е писала Белинда, неприбраният корем може и да не се дължи на диастаза. Иначе - в ютуб като потърсиш BodyFit By Amy и отидеш да видиш плейлистите, има упражнения за след раждане и сред тях има специално за диастаза. Аз съм правила тези; намерих и други в интернет също и ми вършат работа.

За гърдите - аз дъщеря ми я кърмих 2 години и 7 месеца и непосредствено след края на кърменето наистина изглеждаха потресаващо, макар че не съм отбивала рязко. После обаче се оправиха и си възвърнаха предишния вид. Сега ще видим как ще се случат нещата; надявам се да не са драматични нещата накрая, предвид и ЕГН-то ми

Анджи, дефинирай "много бавно", моля. Не за друго, ами защото аз на моменти сякаш много бързам и се ядосвам и ми трябва... не знам и аз какво ми трябва Ама нещо.

Много бавно беше за мен, защото трая около година . На месец и нещо по килограм свалях. Като сравня с някои, които разказват как от само себе си смъкнали всичко за няколко седмици, чак не ми се вярва. Хич не беше така при мен. Качих 17 кг по време на бременността, без да си променям нищо в храненето. А никога не съм била любител на сладко и джънк. Храня се с домашно приготвена храна, с плодове и пресни зеленчуци. Тялото ми превключва на друг режим като съм бременна . Сега съм качила 16 кг и терминът ми е на 23.12. Същата работа... Психически съм се приготвила за новата битка с килограмите ). Но поне наистина след като си свалих така си и останах и не мръднаха от 52 кг 2.5 години, докато не забременях пак.

Оооо, кажи ми за другия режим Аз съм по същия начин - като не съм бременна, нямам никакви проблеми - метаболизъм за чудо и приказ. Забременея ли обаче - край, все едно имам копче OFF, някой го натиска и всичко свършва. Сега ми се струва, че след първата бременност по-бързо ги свалих, но тогава бях на 20+, не на 30+...

И аз съм на тази вълна. Писна ми да чакам да се наместя хормонално, за да започна да отслабвам и започнах диета. Лека, приятна, като за кърмеща жена направена. Отслабвам бавно и здравословно, кърма има, много съм доволна. От месец я правя, 4 кг. съм свалила, но и тренирам всеки ден. Чакам да ми дойде цикъла, защото знам, че после нещата стават по-лесно, но засега няма и няма.

Би ли споделила тази диета?

Аз родих преди 2 месеца, кърмя, но кантара не е мръднал. Това много ме очайва, предвид и не влизането в зимните ми дрехи.

Ами не, тя е правена специално за мен, не мисля, че би свършила същата работа при друг човек.
Два месеца след раждането не е ли раничко за отчаяние? Не го разбирам това бързане. Купи си дрехи по мярка и дай време на тялото си да се възстанови. Девет месеца дебелеем, после искаме за две седмици да сме във форма. Ми, не става

Преди шестия месец на бебето трябва да се внимава с диетите, защото на кърмата й трябва време да се регулира и освен това, бебето е изцяло на кърма, т.е. организмът на жената произвежда голямо количество за денонощие. Аз започнах лека диета с ограничаване на въглехидратите, когато малката беше на 6 месеца и така за 4-5 месеца свалих 12кг. Преди бременността никога не съм имала проблем с килограмите, но като бременна, сякаш от въздуха, качих 15кг. Ако не беше диетата, със сигурност все още щях да си нося част от натрупаните килограми. Като цяло, надебеляването ми ме мотивира да изглеждам по-добре и успях толкова месеци да бъда търпелива и да спазвам хранителен режим. Забременях 57кг, а сега съм 53кг. Освен това, вече тренирам и искам да се стегна максимално. Някои жени след бременността се отпускат и примиряват, че няма как да изглеждат както преди. При мен имаше обратния ефект-видях се доста пухкавка и си казах, че не мога да се понасям така.

И при мен изцяло като при Хепи мами. Започнах диета след захранването, дори след въвеждането на второ хранене, на 7 месеца. Докато кърмех изключително ми беше немислимо да ограничавам храната, страхотен апетит имах. Но истината е, че с добра диета кърмата намалява само за кратко, докато организмът се адаптира и после всичко е, както преди. Поне при мен всичко е наред, младежът суче като за световно и наддава здраво.

И аз нямах проблем с количеството кърма, но свалях по 2-3 кг на месец, не повече. Както каза някой по-горе, 9 месеца сме трупали килограми и не може за нула време да се свалят.

Момичета, също има значение на какво се дължат натрупаните ви килограми. Много жени, които качват повечко през бременността, всъщност задържат вода и известно време след раждането от самосебе си свалят доста кг. Но мазнините, които са натрупани през бременността се свалят трудно. Така че последните няколко килограма се свалят най-трудно, защото обикновено са мазнини.

При мен са 100% мазньоч. От талията до коленете съм цялата в целулит. 10 кила сланина, бляк😝 Но пък бяха 15😉 На прав път съм!

С 5 кила отгоре се върнах втория път, седят си гадините вече 2 месеца по-късно точно толкова. Колкото успявах да си контролирам апетита цяла бременност, толкова не успявам сега.

на мен ми се разминаха килограми и стрии, но съм с целулит и някакси както е на руски думата дряблая, отпусната. имам малко целулит даже и на корема ))))))))) не знаех, че е възможно.

но честно казано повече ме притеснява здравето "там долу" и всякакви органи и тн. аз трябва да отида на контролен преглед тия дни и ще докладвам.

За изпускането при мен има някакво подобрение в сравнение с началото, когато просто си се напикавах ежедневно, сега се изпускам  доста по-рядко и не е съвсем да се напикавам. Още обаче не смея да правя кегели или упражнения за дъно, защото някои жени ме предупредиха, че трябва всичко да е зараснало за да се почне с кегели. Аз съм със шевове. изобщо от тази гледна точка много ме е страх да не си останат нещата така. никви килограми не могат да се сравняват с пролапси, напикаване, и тн. жената и закръглена може да е супер секси, а напишкването ....


Момичета, аз си говоря с приятелки и някои са имали такова лесно раждане.
За мен най-важното за едно хубаво възтановяване (и здравето на бебето) е хубавото лесно раждане. изобщо това е критичният момент, когаот много могат да се окелпазят нещата и за майка и за бебенце. Знам, че цикля, но просто не знам как може да има такива големи разлики в  раждането при жените и как да го подобря.
 Прави ми впечатление, че при нормално раждане, жените, родили по-късно раждат по-лесно. Някакси след термин организмът е готов за раждане. Дори и големи бебета. Моето бебче доста преди термин дойде, беше с размера на мишленце 3 кила душичка и така трудно го родих, а тези, които раждат по-късно  и 4 кила раждат бързо и без проблем. Според мен, като си ходиш с разкритие и се подготвя организма, то си е като зряла круша, само си "пада".

Просто хипотеза. Другото, което ми прави впечатление, че за мен има генетика при тези неща, кой колко ще носи бебето. И размерът на бебето при раждане също е генетичен и се определя от организма на жената. Бебето ми макар и момченце си беше много сходен с размерите, с които съм се родила аз и с котио се е родила майка ми. и тя ме е родила с големи болки и трудно, на окситоцин е седяла, пак по-рано от термина. синът ми и даже се е родил точно толкова преди термин, колкото и аз -17 дена. мъжът ми се е родил две седмици след термин, с много лесно раждане , а е бил огромен и като сантиметри и като килограми.

Ми аз не съм съгласна.
Мъжът ми е бил преносен седмица - над 4 кила и трудно раждане. Аз съм родена десет дни по-рано 3800гр за няма и 2 часа. За справка - и аз, и той сме втори раждания.
Синът ми се роди 4 дни след термин, 3400гр, 17 часово първо раждане.

Идва цикълът при кърмене, разбира се. При някои дори веднаха след лохиите. Индивидуално е, както и косопадът. На мен някъде 8-10 месеца ми липсва цикълът, а косопадът вече май свърши. Има противозачатъчни за кърмачки, ако държиш на хапчето.

Аз също родих и двата пъти преди термин - 2 и 3 седмици. Второто раждане беше много леко, но и от първото не мога да се оплача. Цикълът ми дойде 7 месеца по-късно, след като заместих едно хранене.

Аз имах трудно раждане и бързо възстановяване, така че при мен едното няма връзка с другото. Родих след термин, така че не мисля, че това помага за по-лесно раждане. Но съм съгласна, че често е генетично обусловено-майка ми също трудно ме е родила и все пак раждането й е било около 12-14 часа-наполовина по-кратко от моето.

Bodybeautiful, забравя се. Просто трябва време. Вече дори не помня колко силна беше болката. Просто мозъкът ми иска да изключи неприятните спомени от раждането.

Хич не забравям даже Но до като няма перманентни последици, съм доволна

Това е най-важното, дай Боже! аз трябва да спра да цикля над това раждане и да го забравя вече, и да се опитвам да мисля позитивно за следващите. Има една книга "как да оцелееш като родител" и там се припознах с една героиня от един разказ за раждане в Дания. Едно към едно с моя случай. Нахъсват те колко прекрасен и естествен процес е раждането. ти си изрядната бременна тренираш като войник, подготвена и амбицирана за най-естественото раждане на света. пет деца едно след друго ще родиш, ако трябва, все пак ти си супер жена в супер форма същинска богиня майка. аз само комплименти получавах от лекарите, пък хубав таз, пък бебето супер било слезнало, пък всичко супер, и аз се надувам от гордост и си казвам, че явно съм родена за това и, че раждането няма как да не е елементарно за мен, а тия, които се оплакват са лигли.  и след 5тата контракция "дайте епидурална" )))))

Body, просто спри да го мислиш и си дай време. Къде ти, още не си се осъзнала, за следващи раждания мислиш. Някой път, като те чета и си представям пренавита играчка, от тези които се навиват с ключета.

Иначе от личен опит - дори и без физически травми, психическото възстановяване отнема повече време. На мен заради проблем с бебето по време на първото раждане, ми отне години само да си се представя пак бременна.

хаха и друг път съм чувала подобни сравнения )

Преди да ме вкарат  за секциото си бях с напъни. От установяването, че не мога да родя нормално до събирането на "спешния" екип мина повече от час, който си изкарах с напъни. Главичката на бебето се виждаше, но не можеше да излезе, мереха тоновете постоянно и ми казваха да не напъвам. Мм хубаво, ама това си е естествена функция на тялото и не зависи от мен. Дъщертя ми няколко дни беше с деформирана главичка, едната ѝ буза беше по-изпъкнала от другата. Всичко се оправи, ноо.. Си ми остана травмата и няколко месеца не можех да ходя нормално по голяма нужда. В главата ми звучеше само "Не напъвай, не напъвай..." Всеки път се сещах какво съм преживяла и какво можеше да стане, ако екипа се беше забавил малко повече... Но в крайна сметка и двете сме живи и здрави, а това е най-важното.
Иначе бих родила още мноооого бебета 😂

Надя, при мен беше обратното напъвай напъвай, а аз напъвам с лице и нищо не усещам, нямах никакви напъни. 

Здравейте момичета Моето раждане беше кратко, но изключително болезнено. Родих естествено, без упойка. Имах втора степен разкъсвания, 25 вътрешни шева и 10 външни Контракциите и напъните ми бяха изключително болезнени, хубавото беше, че продължиха около час. После дойде и "шиенето", без упойка, което ми се стори, че продължи по-дълго от раждането. Родих преди 16 дни и все още не смея да се погледна "отдолу"...По този повод да питам мамите, родили естествено-с какво се миете? В болницата ми казаха само вода и нищо друго, но се чудя дали е достатъчно...
Кога мога да започна да правя упражнения за прибиране на корем и бихте ли ми препоръчали някакви?
Поздрави на всички

аз се миех с сребърна вода, със смрадлика и с вода с йод капнат в нея.пръсках се и с едно италианско, което не помня как се казваше.
 на мен ми казаха да ползвам някакъв антибиотик, но понеже още ме държеше упойката, не можах да го запомня.

и аз не съм се поглеждала отдолу. но напипвам удебеляване.

И аз бях с множество вътрешни и външни. Докато ме шиеха се поинтересувах колко са и лекарят каза да не питам.. после пък и забравих.
В болницата ни правеха промивки с йод и още нещо и се чувствах добре. Вкъщи си правех бани със смрадлика и спрей цикатридина.

Ако има едно нещо, за което да съм изключително благодарна тук на всички, това е точно постоянното обясняване кое как става реално. Постоянно повтаряха, че раждането е естествен процес, но влагаха в него друг смисъл - да наблюдавам тялото си, да следя за нещо, което да е в страни от стандартното, да слушам себе си и собствените си усещания. Иначе не ми спестиха истините. До като майка ми пееше песни какъв магически период е бременност, раждане и новородено вкъщи, останалите си бяха откровени, и непрекъснато ме заливаха с листовки при кой проблем кого да търся. Друг е въпроса, че колкото и да ти обясняват някои неща, никога няма да си напълно готов

При мен някакси емоциите покрай дъщеря ми успяха бързо да премахнат неприятното усещане, което ми остана след раждането. Искам още 1-2 деца, така че се стягам за следващото раждане. Успокоява ме мисълта, че поне ще съм подготвена за това какво ме очаква и евентуално раждането ще бъде по-кратко. Но ми е пределено ясно, че като ме подхванат пак контракциите, ще искам земята да се отвори и да ме погълне. Доза реализъм няма да ми е излишна, а не като миналия път, когато цялата бременност бях убедена, че ще имам леко и бързо раждане и че едва ли не, раждането е лесна работа.

Ето няколко съвета, за които половин форум ме оплю, че съм мързел и кекава, но са важни:

- Тазовото дъно е било травмирано и разтеглено. То държи на място доста органи- дайте му почивка, като не вдигате тежко, не прекалявате с активността и, с други думи, лежите повече. Лежането не са бабини деветини, а са начин да не си събирате тазовите органи от земята, да нямате дискомфорт и инконтиненция.

- Най-полезното упражнение скоро след раждане е лежането по корем. След това- оня номер дето го показват срещу диастазата. Обаче това- след 6 седмици. Иначе упражнения, които увеличават налягането в коремната кухина- забранени, тотално. Повечето физически упражнения изискват някакъв вид "напъване", трудно е да се опише, но е въпрос на биомеханика- при силови упражнения човек или нарочно, или инстинктивно увеличава вътрешнокоремното налягане. Сами може да пресметнете какво се случва при разтеглено тазово дъно плюс опит за фитнес. Не му е сега времето.
- Приемете, че реално ще се възстановите напълно, физически и психически, след 3 години и не бързайте.
- Тайната е в почивката, не в упражненията и активизирането. Организмът е изхабен, не е сега моментът да давате форсаж в опит да се почувствате свежо- няма да стане, само ще си доизгорите силите. Т. нар. лека депресия след раждането е знак да забавиш темпото, не да се опитваш да си "нормална", защото не си. И ако някоя жена се прави на много яка и незасегната от раждането, пак си хаби излишно силите. Според китайците така се стига до хормонален дисбаланс и преждевременно състаряване.
-Кошмарите, за съжаление, са нормален страничен ефект- тялото е в режим тотална параноя, с цел опазване на бебето и повишено внимание. Именно затова след раждане жената не трябва да си дава зор, защото всяко преживяване действа по-изнервящо, поради повишената бдителност. Кошмарите отшумяват около втората година.
- Бременната може да е много здрава, но раждането изкарва от релси. Не се надценявайте. Като ви казвам, че не сте добре и трябва да се пазите, слушайте- има други теми, в които да спорите колко сте яки каки. Не сте.
- Кляканията след 6 месец са най-доброто упражнение.
- Кърменето топи целулита, но трябва търпение. То това му е целта на целулита- да натрупа Омега-3 мастни киселини. След първо раждане целулитът е повече, с всяко следващо по-малко се трупа по бедрата и повече по корема, съответно първото дете се радва на най-качествена кърма откъм мазнинен профил. Позитивната част е, че следващите пъти тялото не се раздава толкова за бебето.
- Раждането е минало и заминало, нещата ще се възстановят, макар и бавно- но това не може да се постигне с усилия, трябва време. Не си поставяй високи цели, нищо не ти е нормално- погледнато назад във времето, родилкиният период си е пълна психария, все едно да си пиян и да твърдиш, че си съвсем трезвен. Не се приемайте насериозно. Ще мине. Ужасните две са по-гадни, ама и те минават.

Много Ви благодаря, момичета Имам смрадлика и ще започна с промивките, че някак не ми е достатъчно само с вода.
Боди, и аз напипвам удрбеляване в областта на шевовете и някак изпъкнало го усещам мястото... гадна работа. Аз и хемороиди си " отглеждам"
Аз не бързам много със спорта, по-скоро сега наблягам на ходенето пеша. Мисля да започна по малко коремни като ми свърши кръвотечението. Ще правя и гимнастиката на Руми Илиева.

Записвам се да следя темата. Аз бях със секцио( второ) и по мое мнение беше гадно, но искрено съчувствам на родилите  нормално и трудно, явно е травмиращо....
И аз имам да свалям килограми, от първото дете останаха 3 кг, сега имам още 10... Знам, че е рано за упражнения, на мен и първият път времето не ми стигаше за такива, сега сигурно ще е още по- зле. Кърмя, но ми се иска да огранича храната някой ако има идеи за леки диети, подходящи при кърмене, ще съм благодарна. Имсм си и целулит, пия вода, купила съм си и ампули срещу целулит, но не смея да се мажа, не знам дали не проникват в кърмата. Така искам по- бързо да се почувствам добре, а не пак една година да съм... така.
Иначе имам все още парене и щипане при пишкане, предполагам е от катетъра, който ми слагаха...знаете ли кога мога да дам урина за изследване, може би като спрат лохиите?

Според мен, не се дръж. Ще закриеш влагалището с превръзка и ще пишнеш в колектора, колко му е. Но ако имаш инфекция от катетъра, а това е често срещано, не може да чакаш месец и кусур и да се държиш. Може да вдигнеш Т, а все пак и кърмиш. Я иди на лекар докато е време, пък дано да е нищо! По-добре едно излишно изследване, отколкото едно не навреме.

На мен също ми пареше при пишкане първите дни, след свалянето на катетъра. Омина от самосебе си и не съм търсила причина.

Ама тя съвсем в първите дни ли е? Не разбрах...Не знам, за мен е нормално да пощипва и смъди не повече от 4-5 дни, ако са минали две седмици и още щипе, може да е инфекция.

Аз раждах нормално. Бебето беше с лицево предлежание (личицето му сочеше нагоре към тавана, вместо, надолу), което много затруднява раждането и почти винаги се налага форцепс или вакуум. В България знам, че директно правят секцио. Аз се разминах само с епизиотомия.

Раждането ми продължи дълги 38 часа, но най-тежкото последствие, което получих беше фрактура на опашната кост от напъните. Два месеца се възстановявах и беше много болезнено. Всичко друго - лохии, изпускане на урина, шевове, следродилни контракции - мина бързо и почти нямам спомени.

Не, вече минаха две седмици. Понамаля като че ли патенцето и щипането, но ще отида на лекар. Аз често развивам цистити. Благодаря!

добре де, как е възможно 38 часа раждане? При мен с 5 часа на кръст бебето получи "умерена асфикция" както пише в епикризата. не мога да си представя толкова дълго раждане! Всъщност, тези часове основното до разкритие ли са, или и след разкритието също продължава дълго? Аз питам, за да мога да разбера защо рпи мен се наложи вакуум... освен това не мога да си представя как се издържат родилни болки 38 часа? облекчаваха ли ти ги с нещо? масажи, топли компреси?

Момичета, при мен засега нищо ново, още не съм отишла на контролния преглед, защото не мога да сваря, засега ходим основно за бебето. Аз обаче ще отида веднага след нова година за да се види какво и как е зараснало. Засега основно имам подобрение с напишкването. още има елементи на изпускане, но много по-рядко, не ежедневно. засега намалих движението, не ходя на фитнес все още. Коремът ми също се е прибрал , и малко мускулче вече почна да се напипва под мазнинка и кожа. почнах и с кегелите на своя глава и нищо не ме боли като свивам и отпускам. Не смея да се погледна отдолу, нямам и време, но при напипване нещата са отврат ))

38 часа едва ли е активната фаза на раждане- никой няма да остави жена в активна фаза толкова дълго. Това са били някакви контракцийки от първата фаза, които продължават дълго. С последната бременност сигурно 2 седмици преди раждането всеки ден имаше такива подобни контракции, които обаче нямат общо с активното раждане.

На контролни прегледи не съм била никога, общо взето все са ми казвали, че няма смисъл. Нито пък ми се искаше да се разкарвам до болницата за преглед и да чакам пак с мангалите във фоайето, така че не съм се възползвала.

е то и аз си бях с контракции, даже  и с разкритие доста време.

Моето раждане започна в 10ч сутринта и завърши в 3 през нощта. Казвам, че е започнало в 10ч сутринта, защото от тогава имах контракции на максимален интервал от 8минути. Повечето не бяха болезнени в началото и можех да се разхождам, но след 16ч положението беше нетърпимо. Епидурална ми сложиха чак на 4см разкритие към 21-22ч.

Боже, колко сме различни☺ Всеки път, когато чета за раждане, се удивлявам един като цяло еднакъв процес колко коренно различно може да протече. Аз си ходех с 4 см. разкритие две седмици преди за родя, без кьорава контракция. И не е защото ми е трето, предните пъти беше същото. Болезнени контракции усетих чак между 5 и 6 см., и то само третия път, защото ми сложиха упойката на 6 см. Предните пъти ми я сложиха на 5см. и така и не усетих що е болка / бях решила, че искам упойка предварително, не съм го решила в процеса на раждане/. Женското тяло е една мистерия☺

За такова раждане мечтая.. Мисля си, че всяка жена усеща болката по различен начин. Аз съм с много болезнен цикъл и след раждането установих, че тялото ми е много чувствително към такива болки(от матката). Явно заради това е ужасно болезненият ми цикъл. Още първите по-слаби контракции ги усещах доста стабилно, докато една позната, например, отива на рутинен преглед в началото на 9ти месец и се установява, че е с разкритие и контракции, които не усеща изобщо. Ако има понятие "чувствителна матка", то моята е такава.

По темата за възстановяването да ви споделя, че тренирам вкъщи редовно(тае бо) и вече виждам малка промяна в тялото си и се чувствам страхотно. Ще излезе, че вече като майка, ще направя по-хубаво тяло от преди.

И нещо странно, което забелязах- линията на корема под пъпа от бременността още не ми е изчезнала напълно, а само е избледняла. А мина повече от година от раждането...

След 2-3 години ще изчезне.

Иначе от бременността бях развила много хубави мускули на задника- за баланс на корема. И като родих, изведнъж мускулите спаднаха и се сдобих с плосък задник и трябваше да правя клякания.

38 часа с контракции под 10 Мин, 24 часа в активно раждане - контракции на всеки 2-3 Мин - беше ужасно дълго. Бях с епидурална 15 от тези 38 и ми спряха упойката на 8 см. Последните 3 часа пак бях без упойка. Самото напъване отне около час и половина и беше най-леката част от раждането за мен.

А как издържах - не раждах в България и имах огромна подкрепа от акушерките (масажи предимно), вана, както и мъжа си и майка си до себе си

Въпреки те това не само, че нямам травма, ами сега искам да родя нормално без упойка второто дете. Даже съм си наела душа. Спомените ми от раждането са ми прекрасни ❤

Нормално, бих казала - щом показателите и на майката и на бебето са били добри. Като цяло и тук избягват да юркат процеса.
И при мен акушерката беше перфектна - не мога да я нахваля достатъчно!

Хубава темичка за първескините. Аз бях такава преди 3 години точно. И сега като се замисля как са ми минали тези години много се чудя дали искам второ дете. Искам да кажа, че първите признаци на възстановяване, на връщане към себе си (физически и психически) след раждането, при мен стана малко преди детето ми да навърши 3 години. Главни проблеми от бременност и раждане (със секцио): инконтиненция, диастаза и пъпна херния. Бременността ми беше като по учебник, раждането ми беше в кофти период на ретрограден сатурн и си знаех, че нещо няма да мине както ми се иска. Секциото ми го сервираха за Бъдни Вечер - за да не ме чакат и мен 30 часа да родя по естествен начин и да могат да се напразнуват. "Докато екипът е тук" си спомням, че каза доктора, преди да се съглася да легна на масата. Просто исках всичко да свърши и да се прибера вкъщи. Не обичам болниците, а бг-болниците ме отчайват тотално. Психически не бях подготвена за операция. От неспане 2 дни и на мен хемоглобина ми бил паднал драстично по време на операцията. Мм казва, че като ме изкарали от операционната, все още в упойка, съм повтаряла "боли, много боли". Като се събудих и си видях корема се уплаших. Виждах си червата да плуват под кожата ми. 3 дни не можах да стана, да се раздвижа, а исках да си видя бебето. Една санитарка ми завърза въже от бинт на другия край на леглото, което дърпах, за да се стана от леглото. Имах някакъв проблем, който лекарите не разбираха. Упоиха ме с обезболяващи. Всеки път като се опитвах да се надигна, целия корем ми се втърдяваше и не можех да си поема въздух от болка. Имах чувството, че матката ми стига до диафрагмата и ми притиска белия дроб. Желанието ми да отида до другия край на етажа, за да си видя бебето (понеже не ми го донесоха), обаче, ме превърна в Рамбо и с викове станах от тъпото легло и се довлачих с възглавница върху корема, да си видя детето. Колко тъпо и кофти беше подобно запознанство... Чаках той да ме познае, аз него нямаше как да го позная...
Кърменето ми почна чудесно, благодрение на проблема на родилката до мен. Една сутрин тя се събуди с вкаменени гърди. Не можаха да я оправят... Ужасна картинка беше. Никой не ни беше казал, че трябва да си следим гърдите за кърма. Колежката си изпати, а, аз си сверих часовника и минах на режим "Рамбо, трябва да кърмиш". И така Рамбо кърмеше. Кърмихме се 10 месеца - бебо така реши. През тези месеци си нямах на идея защо корема ми изглежда като бременна в 5-ия месец. От секциото се възстанових след 3-ия месец (вече ставах без да си чувствам матката "в гърлото"). Реших да почна с коремните преси към 5-ия месец след раждането. Хоп, изненада! Втърди се целия и се поду и айде по лекари. Оказа се, че съм се сдобила с херния и диастаза и че коремни преси няма да мога да правя още дълго време. За диастазата бях абсолютно сигурна, че ще си я поправя без хирургия, но хернията - се оперира, друг начин няма. Имам обаче дете за гледане (гледам си го сама от 3-ия месец), а нямам време за операции, боледувания, нямам време да мисля за себе си. Много четене и гледане на клипчета падна и реших, че аз моя корем трябва да го сваля без упражнения и диети, някакси натурално трябва да го сваля. Инконтиненцията ме притесняваше и за това започнах упражнения за тазовото дъно. Да си призная не съм била никак постоянна с тези упражнения. Правех ги когато се сетя или остане време - от дъжд на вятър. Но, помогнаха, де. Упражнения за диастазата съм правила само едно единствено (дишане) и това беше моя стимул да се съвзема. Видях, че дава резултат. Връщането на работа също ми помогна, да огранича храненето си. Покрай детето се бях научила да довършвам всичко каквото остане от него, а като се върнах на работа, просто започнах да ям по-малки количества, някой път пропусках обяда, минах си на стария ми режим на хранене. Като започна да спада корема и инконтиненцията изчезна напълно. Просто самата тежест намаля. Хернията още не съм се престрашила да я оперирам, може би ще стане като (ако) се престраша за второ дете. Първата година след секциото се обвинявах, че не съм родила естествено, не съм си свършила работата до край, но сега като чета и за усложнения от нормално раждане при бебета (плагиоцефалии и др.), си мисля, че се е случило най-благоприятното. И двамата сме живи и здрави, слава Богу.
Доволна съм, че след 3 години отново нося дънки размер 40 (от 44). Бюстът ми, си го харесвам повече сега, иначе на размер не е мръднал, но някакси по-събрано ми изглежда в бански и сутиен. Увиснал корем има, но не го мисля много. Мисля, че е плюс при втора бременност кожата да не се е свила тотално. Радвам се, че имам абсолютна чувствителност на мястото на разреза (чета, че някои мами са загубили там чувствителност). Шевове нямам - лепили са ме. Белега е като косъм, невидим. По-видима е гънката от увисналия корем.

Уау, Аминка, ама и теб почти нищо не те е подминало😯 Браво, че след всичко това изобщо се замисляш за второ дете. Жените сме силни. Това, ако беше някой мъж, още на диастазата да е казал - нимоа😁

Това, да знаеш, че има едно малко човече, което зависи изцяло от твоето съществуване, е безспорно най-големия кураж на всяка жена.

За инконтиненцията, както е казала Мамасита (Siren), най-доброто е ненатоварване по никакъв начин. Много мами избързват с връщането към активен полов живот и мисля, че това не им допринася никак. Аз оставих моя мъжо да чака още бая време намусен. Въобще не ми беше до неговите желания, при положение, че си чувствах тялото не в ред. Пък за "секси" въобще да не говорим... Не знам при вас как е, но при мен се е случвало и след полов акт да има инконтиненция няколко дни. Уж тазово дъно се тренира...

Аз не говорех за половия живот- там може да се окаже, че действа даже добре, разбира се, след минимум 40 дни и по-добре някъде 2-3 месеца. Говорех за опити за фитнес, ходене с часове, вдигане на колички, опити за коремни преси.

Разказите в тази тема ме ужасяват и скоро няма да помисля за дете! Как се преживявят такива неща не ми е ясно. Аз се ужасявам от всичко свързано с бременност и раждане и виждам основателно.

Не чети- звучи по-страшно, отколкото е в действителност. Предполагам, по-гадно е да имаш рак примерно. Раждането се преживява.

Не искам да чета, но ме тегли. Доста е страшничко!

Ми страшничко е, особено като си млад, тялото ти е перфектно и не може да си представиш да го нараниш дори най-мъничко. Като малките деца, дето оревават света за една драскотина.

Хм, моите постове явно си ги прескочила☺ Раждането може и да е хубаво изживяване, но щом драмата те влече...

Може, но това е едно от нещата, които не зависят от нас. Както може да е хубаво, така да се окаже, че тялото ти и структурата ти са такива, че ще се измъчиш.

При едни раждането е трудно, при други възстановяването, така че е доста индивидуално. Аз имах трудно раждане, но се възстанових много бързо и не съм имала проблеми, като инконтиненция, диастаза и подобни. Предпочитам този вариант, отколкото лесно раждане и дълго и трудно възстановяване, но тези неща не зависят от нас. Сега тялото ми си е абсолютно същото както преди, с изключение на гърдите (те са в процес на възстановяване след кърменето). Дори изглеждам една идея по-добре заради тренировките. Така че съм сигурна, че с диета и спорт можем да изглеждаме като супер секси мамчета.

Melanie, не е чак толкова страшно всичко. Но това да имаш дете, не може да се сравни с нищо друго на света.

Не! Не съм прескочила твоите постове!
Хубавото от раждането е резултата, а не "изживяването".
Не! И драмата не ме влече, но разказите са драматични!
Да са ти здрави дечицата!

Благодаря😊

Чета ви с интерес
Аз родих преди два месеца със спешно секцио. Тръгна нормално раждане, но след часове изтекоха мекониални води и трябваше да ме срежат. Та имах „честта” да опитам и от двата вида раждане... Страх имах голям, като че ли повече от операцията, за това и шока беше голям. Болката от възстановяването почти непоносима за мен. Дълго време изпитвах ужас да легна/седна (защото трябва да стана, а това изискваше много време и голяма болка) , дълго време изпитвах болки, когато пишках, нещо от катетъра ми се беше прецакало и така. Сега съм пушка , но този корем.......
Кажете кога и какво мога да правя. Поприбрал се е, но не съвсем и е като желе, мекотело, а и от време на време ме боли и от вътре и операциятта и около пъпа. Носих колан, но го махнах, след като прочетох тук и майстана по-зле... незнам!Давайте съвети за упражнения и диети чета, че не могло коремни преси защо?

Последно ...колан Трябва ли да слагам или не е добре и колко време след раждането?

Мненията са различни. Едни подкрепят слагането на колан веднага след раждането. Други са на мнението, че колана затруднява свиването на корема, тъй като прави мускулите "мързеливи"
Аз сложих "колан" около 10 дена след секциото. Така се чувствах по-добре с прибран корем, отколкото с такъв, който се друса на всяка крачка. Аз ползвах ластичен клин, който започва от под гърдите и стига до коленете. Сменях го с едни ластични бикини с мнооооого висока талия.

След раждането проблемът не е в мускулите, а в лигаментите. Не е хубаво да се друсат, напрягат- в такъв смисъл, ако коланът те кара да се чувстваш добре, не притиска, а само малко помага на корема да не виси, е ОК. Все пак няма да се стегнеш в корсет. Но лежането по корем помага повече.

Аз се престраших да легна по корем чак 6 месеца след секциото.

За секцио не знам вече, там си има други пътища, предполагам.

Сега ме подсещате, че през бременността ужасно ми липсваше спането по корем и първата вечер след раждането спах по корем. Чувството беше блажено....

Ох и на мен как ми липсваше спане то по корем.

Родих наскоро и все още по навик спя настрани  Днес ми пристигна ластичния колан. Ще го ползвам, макар че се обърках от противоречивите мнения на за/против употребата му.

Ще дам отзиви по нататък. Лично аз съм доволна от прибирането на корема ми, бързо се възстановявам.

На коремът му трябва известно време да се прибере и стегне. И все пак мисля, че възстановяването му много зависи от състоянието на коремните мускули и наличието на мазнини преди бременността. Обикновено при жените, на които коремът им е проблемна област (напр. склонни са там да трупат мазнини), често е много по-трудно да се възстанови и прибере след раждането.

В болницата лекарите препоръчваха колан, но така и не разбрах дали им е професионалното мнение или имаха врътка с аптеката, в която продаваха сравнително скъп колан. Така или иначе носех и след двете раждания. И двата пъти след няма и месец бях с прибран корем.

Благодаря за наличието на тази тема и ценната информация, която споделяте В 32 г.с. съм, с първо детенце и ви чета активно.

Нямаше да се намесвам, понеже нямам опит, който да споделя. Но ми се прииска да добавя нещо по отношение на коланите и възвръщане на формата на корема след раждане. Активно спортувах (силови/крос фит тренировки във фитнес), преди да забременея, като коремът винаги ми е бил проблемен - при мен по-скоро се вдлъбва от зор и трениране и чак след това са се появявали някакви мижави зачатъци на плочки. Но, както и да е, исках само да кажа, че живо ме интересува темата за прибирането на корема (което всъщност е с най-ниска степен на важност  на фона на цялото раждане). Та след четене на книги, чуждестранни форуми и консултации с опитни треньори, си направих извода, че колани не са нужни (точно заради това, което написа по-напред в темата belinda, работата на мускулите и т.н.) и че разтегливостта на корема е обусловена както от гени, така и от предишни състояния (например рязко отслабване в тинейджърските години). Т.е., в най-добрия сценарий, коремът ще се прибере сравнително бързо, ако преди бременността сте тренирали коремните си мускули и сте минали през някакви отслабвания/надебелявания (и кожата на корема е била подложена и преди на разтягане). Ако може да му се помогне с упражнения след възстановителния период, още по-добре.

Разбира се, всички сме различни Интересно ми е дали сред вас има мама, която е минала през горния сценарий и как е сега, след раждането?  

при мен коремът се прибра визуално веднага. тоест не си личеше изобщо, че съм имала корем. НО на пипане беше като дроб, черво не се напипваше мускул изобщо. аз много тренирах преди бремеността, и умерено по време на бременността. същи така си имах някакви мазнинки на корема след раждането, тоест можех да си захвана гънки и тн, не съм била с плочки. Аз лично ползвах колан в началото около месец мисля, след това спрях, когато пуснах тази тема. в момента съм 2 месеца след раждането. още имам някакви мазнинки на корема, но при напипване напипвам мускули отдолу, не съм желенцето, което бях. като килограми съм с 2 под предибременните.

@bodybeautiful, браво, значи си в правилната посока

На мен ми пристигна колана,обаче не си отговаря на размера, трябва да го връщам.. разправии

Купих си и бельо-стягащо, дано е добро!

Иначе аз съм 3 седмици след раждане/нормално/и не си чувствам коремът.. Изобщо! Все едно го няма. Чакам с нетърпение да има скоро подобрение, защото чувството е много странно.

Имам и епизиотомия. Бавно тече и там възстановяването. Май търпение повечко ми трябва. От скоро ползвам Розалгин(готов разтвор). Препоръчаха ми го. Някоя от вас ползвала ли го? Или друго да препоръча. Правя и промивки със смрадлика..