Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?

На мен не ми се е случвало такова нещо,но имам приятелка със същия проблем.Моят съвет към теб е да се успокоиш и да имаш търпение,за да видиш как ще се развият нещата.Каквото и решение да вземеш гледай да не се отрази по никакъв начин на детето.

Разбирам авторката, защото минах през този период в чужбина, когато през деня бях сама с бебето. Нямаше на кой да го оставя, бях в пълна социална изолация, зимата, при температури, които излизат извън представите ни за студено.
Единственото, което мога да кажа, е: период е, дръж се, минава. Използвай всеки миг, в който можеш да връчиш на някого бебето, дори за да отидеш в съседната стая да поспиш.
Аз се къпех, поставяйки бебето на шезлонг в банята, а като започна да сяда - на столче за хранене. Така ми беше пред очите и си позволявах да се измия като хората.
Първата година буквално се крепях на границите на разума, още повече, че ми се падна безкрайно неспокойно бебе. Важното е да съхраниш себе си и да се опиташ да не изпиеш мозъка на бащата, ако не заслужава. За мен този период в никакъв случай не заздравява връзката между двамата, напротив - обтяга я до краен предел.

В моята ставаше.
Само където бащата не правеше пенне ригатони ( това са повече мой стил ястия), а пълнен заек и крем карамел с червено вино


Отношенията ни се промениха след детето. Пораснахме и станахме родители.
Не винаги е било лесно, но се напаснахме.

Минах през абсолютно същото,сякаш аз разказвам моята история....при мен беше моментно може би в рамките на година...постепенно нещато се нормализират,когато детето офръкне малко ти ще се успокоиш и така ще отмине този момент...не се вдълбавай много в тази мисъл защото сама ще навредиш на брака си,ще откриеш и несъществуващи проблеми ако много мислиш..остави се на времето,ще се наредят и нещата от самосебе си..успех !

Мислех да не пиша по темата, за да не повтарям неща, които съм казвал в доста други теми, но Вие вероятно не сте чели други сходни теми, така че ето няколко коментара
1. Имайте предвид, че в този форум част от забавлението на някои от по-редовните потребители е да бъде разнищен авторът на подобни теми. Понеже сте с малко дете, чувствителна, а и по принцип Ви е трудно - не се връзвайте на подобни коментари, а ако стане нетърпимо, има опцията да помолите модератор темата да бъде заключена, за да спрат да Ви ядат.
2. За да станат по-дълбоки отношенията не е достатъчно да "създадете заедно" малката машинка за повръщане, акита и рев. Трябва и таткото да се пооклепа и то не инцидентно като жест на величествено благоволение, а да си има някакви системни отговорности. Дали ще е баня (тя е обикновено вечер), дали ще е да гледа цяла събота само той детето, докато Вие пиете кафе с приятелки или ходите на козметик, масаж, маникюр, фризура или каквото Ви скимне (ако искате вкъщи си стойте, но си почивайте, да не стане така, че пак Вие да гледате плътно дететоо) - няма значение. Докато не е ангажиран и той адекватно с нещо, няма да разбере какво точно е това, което е създал. Това е малко като да си купите луксозно издание на блиблиографията на Достоевски в 30 тома, но само единият от Вас да я чете, докато другият да се радва вечер колко добре изглежда на библиотеката и чат пат да разлиства по някоя страница ахкайки колко е луксозна хартията и красив шрифтът. Ами няма как да Ви сближи Достоевски така... Докато Вие отдадено минавате през Идиот, Бесове, Записки от подземието и Душ след оповръщане при отворена врата (опс, последното май е по Буковски или Милър по-скоро), той си чете същото, което е чел досега.

Имате основание да сте недоволна! Потърсете начин да го заинтригувате и организирайте така нещата, че да хване едно томче, което и да е, и колкото и бавно да става - да го прочете цялото. И да си знае, че е отговорен за това нещо. Когато детето тръгне на ясла/градина би трябвало да се нормализират нещата, но отново той трябва да има някакви отговорности и да си ги знае. Дали ще е той плътно да кара и взима детето от яслата/градината, дали нещо друго - впишете го по-активно в живота си и най-вече живота на бебето, друг начин няма. Ако се опъва да сменя памперси и да къпе детенце, му кажете да изпълни "мъжките" задължения по обучението на детето - да го научи да ходи, да подрежда куличка от кубчета и да строи неща с легото, да кара тротинетка и баланс колело в парка и всякакви неща, които биха го амбицирали и би приел като истински провал да не ги свърши успешно.

Няма нищо по-ценно и по-важно от "висенето" ми с децата на площадката. Нищо.

Ние станахме по-сплотени  когато се роди бебето,което беше много дълго чакано.Но съпруга ми участваше с голямо желание в грижите за него.Не съм го спирала.
И сега е от тези татковци,които след работа висят на площадката...

Моят съвет е да включиш таткото по някакъв начин в ежедневието на бебето,а не ти да правиш всичко и той да се чувства изолиран и пренебрегнат.

Контеса, бял диван, ама кожен. Що не пробва с ленен:)

И сори, но едва ли си имала неогладняващо и неакащо бебе:) то е само в рекламите. Още малко ще кажеш, че месечният ти цикъл е в тюркоазено синьо.

Важното е че всичко беше в бяло и бебето ми се сменяше на повивалник, не на дивана
 И се хранеше на бяло столче над бял теракот и бял килим от естествена кравешка кожа.

Сега ако кажеш, че се е хранила сама по системата на педагогическото захранване и е оставала чистичка:)

Повивалник ползвах общо взето...има-няма 10 пъти за всичките 3 деца. От първото нагоре преповивам където ми падне.

https://twitter.com/LikeTheyKnowUs/status/569353728286978048

Моята дъщеря е в началото на 12 м. Откакто имаме дете се дразня много повече на мъжа си,много повече спорим за дребни неща. Както казахте дразня се,че може да си седне на компа,може да прави каквото иска без да се съобразява толкова, за най-дребни и малки неща, като например, че тази нощ е спал а аз не съм. И при това имам много кротко бебе и перфектен мъж(почти). Помага ми за всичко, и за бебето и готви и чисти. Но промяната е огромна и за него и за мен,нормално е отношенията ни да се променят. Вечер имам желание единствено да си легна и да си гледам сериалчета. Близостта бе почти изчезнала до скоро. И не само той-в първите 6.м всичко живо ме дразнеше. И приятелки споделят същите неща. А моето дете е супер кротко. Аз си спя по цяла нощ, броени пъти е било да не спя. Имам голяма помощ от баби. И по цял ден съм с беба,и това си изнервя. Ядосвам се,че не мога да правя нищо. Тъкмо подхвана нещо и трябва да спра. А имам други интереси, много интереси. И аз си представях майчинството като нещо много трудно, но също се изненадах приятно. Но пак казвам-детето ми е кротушана. И въпреки всичко ми избиват бушоните често. Има много неща за правене. Постоянно нещо трябва да се прави. Човек се изтощава и от еднообразието, сега си стоим само в къщи тези дни, зима е, депресивно е.
 Аз първите месеци от яд, че мъжа ми си спи го бутах с лакът в 5 сутринта да става за мляко. 🤣Ама с истински яд. А той понякога ми отвръща"ти си майката/главната". И много ме е яд на тази приказка. Истината е, че майката си е майка. Но съвета, който и аз мога да дам е задължително включвайте И мъжете в грижите за бебето още от самото начало. Някои жени правят грешката( а и може така да са научени не е изключено) че жената е за всичко и трябва да прави всичко-от грижи за бебе до трапезата. Има такива грешни модели от преди десетилетия създадени, които наблюдавам и за които споря с баба си и майка си. Мъжа и жената са равни в семейството. Според мен това е период като всичко останало.
Моето дете е като шило в торба откакто почна да лази и да се изправя и не се спира. Не стои мирна никога(само като спи). По цял ден е седни стани, падане ,лазене, отваряне на шкафове, не може да се облече сутрин, не мога да й сменя памперса. И така е по цял ден едно и също...е как да не откачи човек. Според мен говори с мъжа си,с говорене се изяснявят нещата. Ако нещо те дразни кажи,поговорете.

Наистина е добре татковците да се включват в отглеждането на бебето колкото е възможно, но истината е, че бебетата имат нужда най-вече от майка си. Татковците могат да помагат в много неща, но има ситуации, в които бебето си търси майка си, особено ако е кърмено. Дъщеря ми, като беше новородена, се е случвало да плаче заради колики или някакво друго неразположение и често само кърменето я успокояваше. Мъжът ми в този период все казваше "Каквото и да правя, не мога да й дам това." На моменти ми завиждаше дори, че я кърмя, защото му се струваше много сладко и мило. Помагал ми е много, не мога да се оплача, дори и през нощта, за да мога горе долу да се наспя, често когато малката се събуди за хранене(будеше се през 3 часа), той й сменяше памперса и ми я даваше да я кърмя. Но, според мен, татковците стават много по-необходими на малко по-късен етап, когато децата вече комуникират и са по-самостоятелни. Тогава вече има дейности, които децата обикновено правят с бащите си. По този начин може да се изгради здрава връзка между баща и дете.

Те хубаво да се включват, но все пак майката прекарва дългите часове с бебето.

И аз предупреждавам, че татковците стават супер ценни с минаването на годините, когато децата вече комуникират.

А смяната на памперсите е толкова тривиално нещо, че е бездънно тъпо да се съди колко е добър таткото по това колко памперса е сменил. Мъжът ми е добър баща, но в новородения период е сменил нула памперса и не само, имаше нула желание да го прави и нула желание дори да пипа толкова малко бебе.

Точно така е - децата, когато са много малки, имат нужда най-вече от майките си, но... майките имат нужда от татковците в този момент. Майките. Да се почувстват отменени за малко, да си вземат дълъг душ и прочие баналности, за да няма хър-мър и мисли за развод.

Затова, часовете вечер, като се върне от работа могат да са изцяло за тати и бебе.Докато бебето заспи.
Та, вместо тати да засяда пред компа/тв, може да "даде" това време на детето си.Малките деца обикновено заспиват към 21 часа най-късно, та като си приспи детето, таткото пак ще има достатъчно време за губене пред тв.

И не, когато си изтървал първите 1-2 годинки на детето си, после по никакъв начин не можеш да изградиш тази връзка с "парчето месо", което си създал.