Как се промениха отношенията с мъжа ви след раждането на детето?

Той е много добър и грижовен баща, може би понякога се дразня на това, че моят живот, ежедневие и всичко се преобърна на 180 градуса, а при него някои неща останаха по старо му,

Добре де, какъв е проблема да му кажеш:
"Ето ти дребоса, гледай го 1 час, искам да си взема вана на спокойствие!"
"Искам да си изям вечерята спокойно, тихо, дълго, затова не ме занимавайте с бебока поне час!"
"Имам нужда да глътна въздух, излизам за час по магазините!"
или подобни?
Ако имаш подобни терзания, не ги "сритвай под килима".Те няма да изчезнат, само ще се натрупват, натрупват, докато в даден момент мъжа ти каже нещо по-остро, ще избухнат като лавина и ще ви "пометат".Така най-лесно се разпадат бракове именно след раждането на детето.И детето се обвинява за това, макар да не носи никаква вина за НЕкомуникацията между родителите си.

Приятелю, пробвай да седиш в къщи месеци, без някакво сериозно общуване, освен по цял ден с едно бебе, и вечер за някой час с половинката си, и тогава може и да разбереш за какво точно става дума. И как се чувстваш изолиран, затъпял, прецакан и всичко останало.
Ти си за психиатър, щом нямаш способността да реагираш със съчувствие към проблем, който не разбираш.

Ти колко бебета точно разходи?

Прост пример. Таткото е грижовен, но не прекарва цял ден с бебето. То почва нещо да се фръцка и аха-аха да заплаче. Майката, понеже знае кога и как да го пипне, може да го успокои за 3 секунди. При същата ситуация с татко обаче може да се стигне до рев от девета степен, което да наложо изхвърчането на мама по хавлия. Просто татковците пипат по друг начин, а някои бебета си искат мама и това е.

Не мислех да се оправдавам, но понеже се хванахте за отворената врата на банята. Питам ви, как сама с бебето през деня бих могла да вляза спокойно, за да взема душ и измия цялото повръщано от себе си?
Никъде не съм казала, че това се случва в присъствието на мъжа ми. А някак си не ми харесва идеята цял ден да си ходя така. Освен това, не виждам как на база някакъв прост пример, взеха и диагнози да ми се поставят, че имам нужда от специалист....нямам думи просто.

При нас не е имало охладняване, но определено и мен започнаха да ме дразнят някои неща в мъжът ми, но това се дължи главно на моите разклатени нерви от вече 2.5 години висене вкъщи с детето. Даже става по - зле. Като беше бебе не усещах умората толкова, но с времето тя се натрупва, стоенето вкъщи ми се отразява зле и си признавам, че понякога толкова ми е дошло до гуша, че съм готова да избухна за най - малкото, което каже или направи мъжът ми без да е виновен. Той е страхотен баща обаче, когато е вкъщи гледа детето основно той, става сутрин рано с нея за да мога да спя, докато се будеше нощем е ставал наравно с мен и т.н. т.е. не ме дразни нещо свързано с поведението му към детето, а някакви дреболии, дължащи се основно на моето настроение.
Наистина сега зимата е доста депресиращо вкъщи с малко дете, скоро като започнете да излизате повече може и да се почувстваш по - добре.
Иначе е нормално след появата на детето лъсват много недостатъци на партньора и може да се появят разочарования, както и трудности да се нагодите към новия начин на живот...но обикновено не е фатално.

Violeta Velinova, не знам какви са доводите на мъжът ти да не иска да оставя детето на никого, но щом е съгласен да я гледа той, значи най - вероятно просто го е страх да я повери на друг човек, особено с приспиване. Понеже и аз имам такива страхове за моето дете защо не го попиташ дали е склонен роднини да идват да гледат детето у вас, а не то да ходи някъде другаде докато вие излезете? Няма да можеш да се наспиш вкъщи, но поне е някакво разнообразие да отидете някъде. Имам предвид за няколко часа като за начало, не за дни. Така постепенно може да види, че не е толкова страшно. Или пък с детегледачка, ако няма доверие на роднините. Според мен е важно да се намери някакъв вариант детето да се оставя на някого поне за 2 часа на седмица, иначе аз лично бих луднала съвсем...

Не си разбрала правилно. Не става въпрос, че изпитвам вина, защото таткото не се справя или няма връзка с детето. Изпитвам вина, защото някои татковци имат по-ценни неща да правят с времето си от това да висят по площадки.

И понеже жената до голяма степен се води отговорна и за успехите на мъжа (обратното обаче не важи), то го има усещането "като му давам задачи, не го ли дърпам назад?". И чувство за вина, че за моите глезотии страда нечия кариера, примерно.