При бившия се обаждаше редовно един дето търсеше магазина за Хляб...а той му отговаряше Неее магазина на Фиат е..но онзи пак си звънеше 
- Публикувана: 6 юни 2006, 22:10 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2006, 01:33 ч.
Нека споделим "бисери" от клиенти
Абе то моето е тъпо,ама да го споделя,все пак направило ми е впечатление:
Та значи звъня в един голям руски завод,в голям руски град и моля блятката отсреща да ми даде сигнал за факс.Тя каза да пробвам след малко.Пробвам след малко.Тя пак "Абе сега не мога,обади се пак".И след като 5-6 пъти все дзвъня и тя все не може да ми пусне факса,питам що така,факса ли е развален ? А тя отговаря "Ааа,факса си е наред,ама няма хартия".Викам "Сложи де" ,а тя "Ми нямам !".
Казвам и да купи тогава,щото се изнервих а тя "Ми нямам пари,останала съм с няколко копейки в джоба...." Аз пак "Искай от шефа !!!" (вече с пяна на устата,щото факса ми е важен) а тя "Ми няма го шефа,никой не го знае къде е ..."
Ейй,умрях от зло ! Ама после пък така се смях,цял ден !
Излагация,такава голяма фирма,а една хартия за факса не могат да си купят....
Иначе сега се сещам,че моят мъж редовно си купува от магазина "курасан" (така и не се научи да казва кроасан)
Ми това е,малко тъпичко,ама от сърце
Та значи звъня в един голям руски завод,в голям руски град и моля блятката отсреща да ми даде сигнал за факс.Тя каза да пробвам след малко.Пробвам след малко.Тя пак "Абе сега не мога,обади се пак".И след като 5-6 пъти все дзвъня и тя все не може да ми пусне факса,питам що така,факса ли е развален ? А тя отговаря "Ааа,факса си е наред,ама няма хартия".Викам "Сложи де" ,а тя "Ми нямам !".
Казвам и да купи тогава,щото се изнервих а тя "Ми нямам пари,останала съм с няколко копейки в джоба...." Аз пак "Искай от шефа !!!" (вече с пяна на устата,щото факса ми е важен) а тя "Ми няма го шефа,никой не го знае къде е ..."
Ейй,умрях от зло ! Ама после пък така се смях,цял ден !
Излагация,такава голяма фирма,а една хартия за факса не могат да си купят....
Иначе сега се сещам,че моят мъж редовно си купува от магазина "курасан" (така и не се научи да казва кроасан)
Ми това е,малко тъпичко,ама от сърце
Не помня диалога, но преди години работех в една интернет зала и ми се наложи да убеждавам една баба, че не може да прати писмото на внука си в USA, което написах на пощенския му адрес, както и прилежно опакования колет, който носеше - пак по "Интернета". Казали й на жената, че по бързо ще пристигне писмото така. Май така и не ми повярва 
Седя си и си се хиля тука на вашите историйки. 
Сега се сещам само за една, въпреки че много ги е имало. Една клиентка вдигна скандал, че кафето й е втора цедка. И аз се чудя дали може да е истина и сервитьорката да е сбъркала докато лелката не каза: " То толкоз горчи, а вие ме убеждавате, че е първа цедка"
Сега се сещам само за една, въпреки че много ги е имало. Една клиентка вдигна скандал, че кафето й е втора цедка. И аз се чудя дали може да е истина и сервитьорката да е сбъркала докато лелката не каза: " То толкоз горчи, а вие ме убеждавате, че е първа цедка"
хихихихи!!!! Големи щуротии!
Аз се сетих за нещо, което не е баш с клиенти, ама пак е нещо от този род.
Значи, кани ме наскоро баба у тях послучай "да ми подари нещо". Когато настана тържественният момент, тя обяви: "Купих си най-после наколенките на др.Ливайн. Ама те нали дават някакви промоции с тях, на мен щото не ми трябват, и реших: подлакътника го подарих на съседката, а вибратора реших на теб - по-ще ти свърши работа, отколкото на мен...
Аз се сетих за нещо, което не е баш с клиенти, ама пак е нещо от този род.
Значи, кани ме наскоро баба у тях послучай "да ми подари нещо". Когато настана тържественният момент, тя обяви: "Купих си най-после наколенките на др.Ливайн. Ама те нали дават някакви промоции с тях, на мен щото не ми трябват, и реших: подлакътника го подарих на съседката, а вибратора реших на теб - по-ще ти свърши работа, отколкото на мен...