Домашното насилие

мили момичета, с риск да ми се накара модератора, като ви чета, първото, което ме обзема е бяс. 
Бяс, с който да отида и да вкарам един десен прав във физиономиите на "главните герои" на вашите проблеми. Ама така силно да ги шибна, че да се освестят след една седмица.
Супергероите, които на базата на това, че са се родили по-високи, по-едри и с повече мускули си позволяват да прилагат закона на джунглата, тоест да тъпчат по-слабия. Суперпичовете, които само поради факта, че са се родили с един орган в повече, си позволяват да прилагат правилата на робовладелския строй и да си мислят, че са богоизбрани и че женските индивиди са родени да им служат, по-точно обслужват, а те да им се "отблагодаряват" с бой и обиди, така де, да се види кой командва тука. И изобщо не говоря за феминизъм, говоря за равноправие.
Един десен прав и във физиономиите на родителите, отгледали тези комплексирани супермени. Те заслужават същото, което заслужават техните синчета. Защото са отгледали чудовища. И го знаят много добре.

Следващото, което ми идва наум е облекчение. Защото СЛАВА БОГУ болшинството мъже не са такива. Просто някои жени или момичета като мен и вас са имали лош късмет  От който обаче трудно се излиза. Защото на ония, гореописаните, така им е добре. Да унижават, бият и да избиват комплексчета. И на мама и тати им е добре. Щото така на чудовищенцето е добре. Мене се опитваха да ме убедят една орда тъпи роднини, че аз съм лоша, затова и чудовището с лошо. Че съм длъжна да слугувам и обслужвам тях и чудовището.
Че аз съм родена за това. И че нямам мечти, нямам стремежи и цели в живота. Че аз не струвам нищо.

Момичета, вземете се в ръце, моля ви! Вие не сте създадени да бъдете унижавани, бити и обиждани. Имате един живот, изживейте го както искате вие, а не както е решил някой друг. Никой няма право да слага ръка върху вашия морален и физически интегритет! Вие сте свободни личности и заслужавате добро отношение! Заслужавате да бъдете любими, съпруги, партньори и щастливи родители на щастливи деца и да остареете в любов и разбирателство! Никой, ама НИКОЙ не може да ви отнеме правото на свободния избор! Заслужавате да чувате "прекрасна си", "обичам те" и "ти си страхотна майка" както и вие да казвате искрено "ти си невероятен", "ти си най-добрият баща" .... Кога го чухте за последен път? Кога го изрекохте за последен път?

Дайте си сметка за ситуацията, в която сте. Дайте си сметка без да си затваряте очите и без да се залъгвате. В какво положение сте сега? Как се виждате след 5 години например? Харесва ли ви това, което виждате? Ако не, то вие имате проблем. От вас зависи дали да го разрешите. Друг не може да разреши точно този вид проблеми. Полицията може и да направи нещичко, но няма да влезе в дома ви и няма да ви опази от поредния шамар или ритник в присъствието на детето. Съдията също. Успех 

Момичета и аз съм била като Вас, но след първия шамар преди 25г., го изгоних и досега не съм съжалила нито веднъж за това! Дъщеря ми порасна, завърши висше образование , омъжи се , има 2 ангелчета и поне сама може да си направи извода за баща си.. А човек, когато носи отговорността за още един човек се мобилизира , и даже и Господ му помага!!! Така, че не  си трайте ,защото после  детето ще повтори модела в семейството си!! Най-вече с агресията си! Не се оправдавайте с децата си, защото това само им вреди , а не им помага!!

леле мале мила ми той сигурно и моят бивш това си го мисли но понеже е шубе не смее да си го каже...

С риск да стана банална, ще кажа, че наистина децата са добре, когато и майките им са добре. Само като си спомня преди има няма 6 месеца новородено бебе в мене аз крещя на говедото - ми... не съм се усмихвала на детето - само плачех и пушех треперех... кърмата ми спря и въобще глупотия отвсякъде. А сега да ме видите  и аз и Кристиян не можем да свалим усмивките. 

Ето ме пак
Та чуйте какво измисли "скъпия ми"-аз да си изнеса багажа,той щял да накара майка си д напусне работа,да дойде тук (в провинцията е ) да гледа детето,той можел да ги осигурява финансово.Като му казах,че за детето (3г.) е по-важно емоционалното здраве ,той ми каза :Не използвай детето! Живя без теб един месец(беше при бабите лятото) и нищо му няма!
Казах му,че не използвам детето,че е малко и не може без мен-ама не чува,решил е ,че нарочно приказвам така,за да не ме отдели от детето...
Та сега ще разпитвам за квартира,въпреки че там където сме сега ми е много удобно-близо ми е работата,градината,опознах квартала,съседите...ама няма начин да плащам наема
А не ми се връща в провинцията...ще се пръсна от мисли,и нищо не измислям
Къде мога да прочета за тази помощ от общината?
Хубав ден! 

А да си намериш съквартирант и да делите наема. Ако жилището позволява.

И това съм се сетила,двустаен е апартамента,може да се ползва от двама възрастни.
Довечера ще си изясняваме кой накъде 

Одавна се каня да пиша тук, но все не ми остава време.
Бившият ми мъж упражняваше психически тормоз върху мен, още от преди да се оженим. Отначало беше само болезнена ревност, но аз си мислех, че с времето и след сватбата ще мине... нищо подобно. По-късно обръщенията като боклук и ку.ва си бяха нещо обичайно. Забременях случайно, (бебето не беше планирано) и когато му казах, очаквах да се зарадва, а той ми каза, че иска тест за бащинство, защото ме знаел какво представлявам... В 3 месец получих кръвоизлив, и се наложи да лежа в болница 1 месец, през това време той доойде максимум 5 пъти и то с майка си, която ми казваше да не плача пред него, за да не го разстройвам... Изгубих бебето, а той каза, че така е по-добре, поне нямало да му се налага да гледа копелето ми...
Малко по малко започнах да разбирам, че ситуацията не е нормална.
Имаше скандали за всичко... ако изпера що съм изпрала, той искал да си слойи ризата за пране, ако не изпера съм била мърла, ако сготвя, сум сготвила буламач, а ако не, сум се търкаляла с любовника си цял ден (а как ли като ходех на работа) и не ми е останало време...
Проблемите изобщо не бяха само тези, това са само примери, а той можеше да ме смаже за 5 минути във всеки един момент, постоянно виждаше заплаха, във всеки мъж по улицата, в колегите ми, приятелите, родителите...
Забрани ми да се виждам с приятелите си, защото те ми влияели зле... Държеше 4 пъти седмично да ходим на гости у майка му, у моите родители не, защото те ме мразели и ми желаели злото, а майка му видите ли ме обичала като дъщеря...
Незнам как издържах, но издържах 4 месеца след сватбата...
На 4 месец той започна да остава  да спи при майка си за целта си беше взел 1 сак дрехи, ама да не мислите, че ме е уведомил? Прибрах се един ден и половината гардероб беше празен. Тогава реших, че ако не приключа с тази работа веднъж завинаги ще се побъркам... Извиках го и го помолих да си събере багажа, всичкия... А той си поиска годежния пръстен, защото боклуци като мен не заслужавали да носят диаманти...
Случки много, тези ми излизат в момента, но описват донякъде ситуацията... а тя беше такава, той правеше всичко да ме разплаче и унижи и да ми втълпи, че никой не ме обича, а после да ме прегърне и да ми каже, че никой никога няма да ме обича както той... Така ме държеше под контрол...
Мислех, че ще се поболея без него и май е нормално, защото бях напълно зависима, но не, в момента в който той затвори вратата зад себе си за първи път от няколко години се почувствах спокойна...
Мина доста време, докато успея да го отдалеча от себе си трайно, но успях и балгодаря на Бог, затова...
Не искаше и развод да ми дава изнуди ме да му дам пари, разтръби навсякъде, че той се развел с мен, защото съм ку.ва и съм водела любовниците си вкъщи... Трудно го преживях, а може би успях да го преживея, защото срещнах сегашния си съпруг още преди развода да е факт и той беше до мен и ми даваше сили... Но истината е, че бях една развалина, не можех да повярвам на никого... и до сега имам проблеми с доверието (и не само), но се боря...

Снощи взехме решение да се разделим,тъжно ми е защото ми каза неща-хубави,които ако си беше пречупил малко характера или гордостта и ми ги беше казал само преди година,нямаше да сме тук където сме сега
Уплашена съм,аз ще се изнасям аз с детето,нямам идея засега как ще стане 

Една жена винаги се справя ,но съпруга ти няма право да те удря ,може да пуснеш и една молба по закона срущу  домашно насилие , съдът може да го отстрани от жилището за срок до 1г. , в това време пускаш първо иск за издръжка по реда на бързото производство и след това и иска за развод ,така ще разполагаш с някакви средства , ще си спокойна и спокойно ще мине и делото за развод.

Може да звучи грубо ,но схемата е отработена и действа добре.Никой няма право да тормози другиго  и вярвай ми истина е една жена винаги се оправя по-добре от един мъж,не казвам ,че и  е лесно разбира се .

Явно това е тактика! И сигурно действа, защото и аз бях подложена на същото. Преди да се оженим не ме е обиждал, ревнуваше ме, имаше скандали, но не е казвал, че съм ку.ва или нещо такова. После... посля бях всякаква - първо бях боклук и т.н. и в следващия момент ме прегръща и ми казва, че съм единствена и неповторима и никоя друга неможел да обича и не искал ... и аз политам! Но това, че никой не ме обича повече от него и никой никога няма да ме обича толкова съм го чувала хиляди пъти. Опита се да ме отдели от родителите ми, защото те го мразели и искали да ни разделят. Но все пак се освястих! Разбрах, че те са единствените хора, които ме обичат безрезервно, мен и детето, изтърпяха твърде много по моя вина, но останаха до мен и знам, че винаги ще са до мен. Е, имаше и още един човек, който беше до мен, когато наистина имах нужда(ама наистина в момента, когато бях на дъното, когато се развеждах, когато смятах, че никой няма да ме погледне след като съм разведена и с дете). Благодарна съм му, много държа на него, но за сериозно обвързване не става дума.
Извода за мен е, че никой мъж не заслужава жертвите, които аз направих в името на бившия си съпруг и че винаги каквото и да става и каквото и да правя родителите ми и брат ми ще бъдат зад мен. Сигурна съм, че и вашите родители ще ви подкрепят! С тяхна помощ всичко е по-лесно! 

Защо не заковем тази тема, мисля, че ще е полезна

donna volante го е казала повече от ясно и чудесно. А като чета направо не бяс,а незнам какво ме обзема....и даже ще ме извиняват някои дами,но немога да си обясня това търпение,което сте проявили...имам подобни случки в живота си и аз-не съм от "имунизираните" с/у това,но съм прекратявала почти на момента с кански усилия естествено.Благодарна съм на съцбата,че бащата на детето ми не ни тормози (засега) и се надявам да не започне никога...може би,защото когато започна смесицата от любезни думи и унижаване , тогава още реших да сложа края(вече бременна). Е трудничко се отървах,но си заслужава. Нищо и никой не може да ме накара при подобни горе-описани случки да остана с някой. Ама НИЩИЧКО.


 

Така си го написала, все едно си прочела мислите ми.
Мен само много ме яд  , че ми трябваше адски много време за да ги осъзная тези простички неща.

Преди малко се видях с моя колежка, която е ЖЕРТВА на домашно насилие. От доста време се опитвам да я накарам да вземе живота си в ръце, има две вече поотраснали деца, които виждат и разбират, но от страх и финансова невъзможност да се справи сама, тя търпи един идиот с който е разведена от 8 години и който продължава да я тормози. Сега като чета си мисля, дали да не я накарам да прочете, през какво сме минали всички тук и как има изход в живота.  Да, това е добра идея, ще прочете и ще видим тогава, пък дано  събере смелост да го изхвърли.